Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5134 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 30355/04.02.2019г. по
гр.д. № 18108 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 156-ти състав
е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 318, ал.2 от ТЗ,, че Д.Г.Д., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 1464,09лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 112 в в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
56835/2017г. на Софийски районен съд, като Д.Д. е осъден да заплати на „Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 761,76лв, като неоснователни са отхвърлени исковете за
главница за горница над 1464,09лв. до
предявен размер от 2866,68лв. и за периода от 01.05.2013г. до 31.07.2014г.,
както и иска за сумата от 418,84лв. , представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2014г. до 10.08.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 56835/2017г. на Софийски
районен съд,
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5029143/20.02.2019г. по регистъра на СРС от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ********в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че сумите не са погасени по давност, за тях били издадени обобщени
фактури по изравнителните сметки и падеж на същите настъпил преди да изтекат 3
години от подаване на заявлението. Вземанията за топлинна енергия по обобщените фактури ставали изискуеми 45 дни
след изтичане на периода, за който се отнасят и доколкото фактурата била от
юли., то едва септември на съответната
година започвал да тече погасителния давностен срок. Ответникът бил изпаднал в
забава на плащането на фактурата с изтичане на последния ден от месеца след
изтичане на периода, за който се отнасят. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Д.Г.Д., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част било правилно.
Правилно било прието, че не било установено да е изпаднал в забава, както и че
процесните вземания са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Н.”ЕАД не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова искова молба вх.№ 2007130/19.03.2018г.
уточнена с молба от 10.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Д.Г.Д., ЕГН ********** с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона
за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуването на
вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на сумите, ккато следва: сумата
от 2866,68лв. ( 215,53лв. за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2014; 1296,27лв. за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г.; 1354,56лв. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016), ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 112 в в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от 757,54лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.08.2014г. до
10.08.2017г. ( 323,91лв. за главница по първия отчетен период; 250,67лв. за главница
по втория отчетен период; 182,25лв. за главница по третия отчетен период ), за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
56835/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик
на имота и клиент на топлинна енергия в него, потребил енергия в количества и
на стойност, за които е предявен иска, но
не платил същите в срок, изпаднал в забава на плащането им, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът - Д.Г.Д., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК особен представител, в
предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че нямал
качество потребител на топлинна енергия в имота, не дължал процесните суми, в
справка на ищеца на интернет-страницата му нямало такива задължения, а и
задълженията били погасени по давност. Предявил е възражение за прихващане с
надплатена сума от 805,45лв.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.”ЕАД,
ЕИК ********е подкрепило
исковете.
По делото не се спори, а и от приложеното
заповедно дело № 56835/2017г. на СРС, 156-ти състав се установява, че по
заявление вх. № 3064957/18.08.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която
е разпоределно Д.Г.Д., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********сумата
от 2866,68лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 112 в в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 757,54лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от от 15.08.2014г. до 10.08.2017г., както и 122,48лв. съдебни разноски,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен за заповедта чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК , на 19.02.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 19.03.2018г.
По делото са приети неоспорени от
страните заявление от 10.08.2016г.,
заповед от 12.06.1987г.,
нотариален акт № 189/11.10.2016г., съгласно които апартамент № 112 в гр.
София, ж.к. „********е предоставен на Д.Г.Д.
на основание на чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ като обезщетение , този имот Д. е продал
на 11.10.2016г. на С.Е.Ц., като на 10.08.2016г. Д. е депозирал през ищеца
изявление че не дължи поради погасяване по давност на задълженията до
06.2103г., а тези от 06.2013г. до
06.2016г. ще плати по споразумение.
По делото е приет договор от 26.09.2002г.,
протокол от ОС на ЕС от 01.08.2002., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „********е избрало и възложило на Н.И.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията
следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет-страница на ищеца.
Приети са Общи условия, одобрени
от ДКЕВР пред 2008г. и публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., съгласно чл.
33 от които задълженията за плащане на
енергията следва да се платят в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
която се отнасят.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, съгласно които за процесния имот не е осигурен достъп за
отчета им през 2014г., 2015г., 2016г.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които реално потребеното за трите отчетни периоди е на стойност
съответно от 1669,07лв за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г.; 1296,26лв за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г.; 1356,92лв. за периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. За периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
начислено по фактури било повече от
реално потребеното.
С прието по делото заключение по
техническата експертиза вещото лице е посочило, че реално доставената в имота
енергия за периода е 4322,39лв., за
втория отчетен период сумата по фактури била по-голяма от реално потребеното,
дяловото разпределение било коректно направено от топлинния счетоводител при
съобразяване на брой на отоплителни тела и обем в имота, брой потребители ,
както и неосигурен достъп за отчет на индивидуалните уреди в имота.
С прието по делото заключение по
съдебно счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че на 10.08.2016г. е платена сумата от 1453,53лв. по обобщената
фактура № **********/31.07. 2014г.,
издадена за 1669,07лв., и така по
записвания на ищеца непогасена чрез
плащане е сумата от 2866,68лв., от
които:
1.
215,54лв. по фактурата от 31.07.2014г. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
2.
1296,27лв. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
3.
1354,56лв. по изравнителна сметка за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.;
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и за дялово разпределение на
енергията за процесния имот за процесния период , лихва за забава в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и
отговаря пред ответника за заплащане на цялото количество доставена енергия в
имота. Решението на районния съд в частта, в която искове са уважени не е
обжалвано и обвързва съда със сила на пресъдено нещо за това, че през процесния
период страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Това се установява и от приети по делото
нотариален акт, заповед, заявление.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
2008г., че такива са одобрени от ДКЕВР и през 2014г., че ищецът е доставял
енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2008г. съответно от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата от Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна
система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са
определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства по делото е установено, че през процесния период за имота потребената топлинна
енергия е на стойност от общо 4332,39лв. (1669,07лв за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
1296,26лв за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; 1356,92лв. за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г ). Това се установява от приети по
делото протоколи за неосигурен достъп, изравнителни сметки, заключение по
техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от другите събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че от прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, по делото се установява, че
на 10.08.2016г. чрез плащане са погасени задължения от 1453,53лв. за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. Вещото лице е било категорично в извода
си, че двете плащания от 10.08.2016г. в размер на общо 1453,53лв. са били с основание задължения
по обобщената фактура по изравнителната сметка за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г., че за погасяване на същите са отнесени от ищеца, поради което и
съдът приема, че задълженията за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. в
размер на общо 1669,07лв. са били частично погасени чрез плащане на
10.08.2016г. до размера от 1453,53лв. При така устаовеното съдът приема, че по
делото е установено, че непогасени
чрез плащане са останали сумите, както следва:
1. 215,54лв. за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
2.
1296,27лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
3.
1354,56лв. за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
За тези непогасени чрез плащане суми е предявен иска и това се установява
от изричните изявления на ищеца по молба от 10.04.2018г. ( лист 48 от делото на СРС), депозирана в изпълнение на указания на
районния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба.
Спорен
е въпрос по делото е дали задълженията за доставена топлинна енергия са
погасени по давност. Погасителната давност е
сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна давност се
погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119
от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.
Съдът
приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични, поради което и
за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на
задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са
еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 3/V.2013t на ОСГК на ВКС).
За
вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2008г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., които са
общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За
вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2014г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е
изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните
фактури. Издаването на обобщени фактури
за тези вземания , които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната
давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по
изравнителната сметка е неоснователно.
В случая заявлението е депозирано
на 18.08.2017г., като оплакванията
въведени във въззивната жалба са, че от настъпване на изискуемостта на
задълженията до подаване на заявлението не е изтекъл този 3 годишен срок. При
така възприето и като съобрази ограниченията на въззивния съд по чл.269 от ГПК
и по съображения изложени по-горе, то съдът приема , че 3 годишния срок от
настъпване на изискуемостта на вземанията, които са възникнали до 31.07.2014г., е бил изтекъл преди подаване на 18.08.2017г. на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Размер на тези вземания са установени по делото за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. на
сумата от 215,53лв. и само тази сума
е погасена по давност за този период. Ищецът с уточнителната молба изрично е
посочил основанието и размер на
вземането. Възникването на това вземане е установено по делото. За друга сума
по делото не е предявен иск за главница за този период до 30.04.2014г.
Горницата над 215,53лв. до 2866,68лв.
се претендира от ищеца като главница за период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. За тази горница е установено по делото
, че вземането е възникнало и не е погасено чрез плащане. За периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. от заключението
по техническата експертиза се установява, че по фактури е начислена сума от общо 270,61лв. . Вещото лице е посочило, че за целия отчетен период стойност
на доставена енергия от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. в размер на 1296,27лв. При така установеното съдът приема, че погасена по давност за този
период е сумата от 270,61лв. за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г.
Непогасена по давност за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2015г. е
сумата в размер на 1025,66лв. Непогасена
по давност за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г . е цялата сума по изравнителната сметка от 1354,56в., за която
е предявен иск. При така установено съдът приема, че непогасени по давност са
сумите за периода от 01.08.2014г. до
30.04.2016г., които са в размер на общо
2380,22лв. (1025,66лв. за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2015г. и 1354,56лв. за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г .).
При така установеното съдът приема,
че неправилно районният съд е приел, че погасена по давност е главница в размер
от 916,13лв . (2380,22лв. – 1464,09лв.),
решението в частта, с която иск е отхвърлен за 916,13лв. следва да се отмени и
вместо него следва да се постанови друго, с което иск за тази сума следва да се
уважи, върху нея следва да се присъди и лихва от подаването на заявлението до
изплащането й.
По иска за обезщетение за забава:
Вземанията за лихви се погасяват
по давност с краткия три годишен срок по чл.111 от ЗЗД.
Погасени по давност на основание
на чл. 119 от ЗЗД са вземанията за лихви върху погасената по давност главница.
В случая непогасената по давност
главница е с начален момент 01.08.2014г. Към този момент в сила са Общите
условия одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г. и съгласно тях в забава за плащане на стойност на потребена
топлинна енергия потребителят изпада
след публикуване на фактурата на интернет-страницата на ищеца. По делото не са
ангажирани доказателства за публикуване на фактурите за процесния период на
интернет-страницата на ищеца, поради което и правилно иска за обезщетение за
забава е отхвърлен като неоснователен от районния съд.
По
отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедно и исково дело пред СРС в
размер на още 262,08лв.
За производство пред СГС на
ищеца-въззивник следва да се присъдят разноски от 18,32лв. за държавна такса, 42,41лв.
лв. възнаграждение за юрисконсулт и 151,60лв.
разноски за възнаграждение за особен представител на въззиваемия.
Въззиваемият не е направил
разноски по делото и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 30355/04.02.2019г.
по гр.д. № 18108 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
156-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Д.Г.Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с 415
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Д.Г.Д., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 916,13лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 112 в в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
56835/2017г. на Софийски районен съд и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени положителни установителни искове на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с
адрес: *** срещу Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. С чл. 150
и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД, че Д.Г.Д., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 916,13лв., (деветстотин и шестнадесет
лева и 0,13лв), ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 112 в в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
56835/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
30355/04.02.2019г. по гр.д. № 18108 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 156-ти състав
в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 474,41лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и 0,41лв), представляващи съдебни разноски за производство
пред СГС и исково и заповедно производство пред СРС .
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Н.”ЕАД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.