Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 11487 по описа за 2015г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „С.Ж.Е.“ АД *** против Т.В.И. *** обективно съединени осъдителни
искове за сумата 22 497.64 евро на основание чл.430 ТЗ вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. чл.99 ЗЗД, представляваща
главница по договор за кредит № М38451-09/02.02.2009г.,
за сумата 675.34 евро на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща възнаградителна лихва за периода 02.02.2015г.-09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за сключен на 02.02.2009г. между ТБ „В.“ ЕАД /с предишно наименование „Е.Банк-България“ ЕАД/ и ответницата договор за кредит, по
силата на който банката предоставила сумата 25 000 евро срещу задължението
за нейното връщане на вноски за срок до 2038г., ведно с уговорена възнаградителна лихва. С договор за цесия от 05.12.2014г.
ТБ „В.“ ЕАД прехвърлила вземанията по договора на ищеца. Поради просрочие в задължението за внасяне на вноски по кредита от
416.13 евро-главница за периода 02.01.2015г.-02.09.2015г. и възнаградителни
лихви от 675.34 евро за периода 02.02.205г.-02.09.2015г.
били налице предпоставките на чл.11, ал.1 от договора за обявяване неговата
предсрочна изискуемост. Твърди след сключване на договора да са изпратени
уведомления до длъжника за извършената цесия, както и за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, но същите не са връчени. По тази причина счита, че с
връчване препис от исковата молба ще бъде изпълнено условието по чл.99, ал.4 ЗЗД, както и прави изявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Претендира
осъждането й за сумата 22 497.64 евро-главница и 675.34 евро възнаградителна лихва, обхващаща периода 02.02.2015г.-09.09.2015г.
Ответницата, чрез назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва исковете по съображения
цесията да не е произвела действие поради несъобщаването й на длъжника
съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, както и за ненастъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Излага подборни доводи за недоказаност и неоснователност на
претенциите по основание и размер, както и релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Представен е договор за ипотечен
банков кредит № М38451-09/02.02.2009г. сключен между
„Е.Банк-България“ ЕАД /впоследствие с наименование ТБ
„В.“ ЕАД“/ и ответницата Т.И., по силата на който банката предоставила кредит в
размер на 25 000 евро срещу задължение на кредитополучателя за неговото
връщане ведно с възнаградителна лихва на 348 анюитетни месечни вноски за срок до 02.02.2038г.
Договорът съдържа подробна уредба на правата и задълженията на страните, както
и условията за обезпечение на кредита. При сключването му кредитополучателят е
посочил адрес гр.София, ж.к.******, на който в чл.13, ал.2 на Раздел ХІІ от
същия ще бъдат изпращани съобщения, покани и други документи, освен ако банката
не е надлежно уведомена за промяната му.
Представен
е договор от 05.12.2014г. между ТБ „В.“ ЕАД и
„С.Ж.Е.“ АД с предмет прехвърляне на вземания и поемане на дълг по
кредитни правоотношения, по силата на който вземанията към ответницата по
посочения договор са цедирани на ищеца съобразно
чл.99, ал.1 ЗЗД. В чл.9 от договора е обективирано упълномощаване
от цедента на цесионера за
уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне.
Като
доказателства по делото са приети уведомления за прехвърляне на вземане и
покани за доброволно изпълнение обективиращи
изявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем от 10.12.2014г. и
02.07.2015г., изпращани до ответницата с писма с обратни разписки /стр.45-61/
на три различни адреса-гр.София, ж.к.****** /посочен от кредитополучателя в
договора за кредит/, гр.София, ж.к.******/адресът на имота, закупен с
отпуснатия кредит/ и с.Болярци, общ.Аврен, обл.Варна.
Видно от приложените обратни разписки писмата не са връчени.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
изслушаната ССч.Е се установява, че задълженията на
ответницата по договора за кредит към деня на цесията са главница от 22 537.30
евро, от които 22497.64 евро редовна главница и 39.66 евро просрочена главница до
02.12.2014г.; редовна лихва от 8.60 евро за периода 02.12.2014г.-05.12.2014г.;
просрочена лихва от 60.77 евро до
02.12.2014г. и наказателна лихва от 0.004 евро до 05.12.2014г. С извършените
плащания към тази дата 05.12.2014г. е погасила 2 462.70 евро-главница,
5878.32 евро лихва и 199.08 евро такси. С извършено на 06.02.2015г. плащане
общо от 255.10 евро са погасени просрочена главница от 39.66 евро, просрочена
лихва от 69.37 евро, редовна лихва 02.01.2015г. от 68.82 евро, редовна лихва
02.02.2015г. от 23.35 евро, наказателна лихва от
0.004 евро и такси от 53.86 евро. Останали са непогасени следните задължения по
договора-главница от 22 497.64 евро, от които редовна главница 22 081.51
евро и просрочена главница от 416.13 евро за вноски с падежи за периода
02.01.2015г.-02.09.2015г.; просрочена възнаградителна
лихва за периода 02.02.2015г.-02.09.2015г. от 675.34
евро и наказателна лихва за периода 02.01.2015г.-02.09.2015г. от 12.80 евро.
С
оглед възникналото между ответницата и първоначалния кредитор ТБ „В.“ ЕАД /с
предишно наименование „Е.Банк-България“ ЕАД/
облигационно правоотношение по договор за кредит и осъществено впоследствие
прехвърляне на вземанията на ищеца, спорния по делото въпрос е дали са
изпълнени изискванията на чл.99, ал.4 ЗЗД и в този смисъл дали ищецът се явява
активно легитимиран кредитор.
Разпоредбата
на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишният кредитор да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да даде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Задължението за съобщаване от цедента е
предназначено да защити длъжника от изпълнение на ненадлежен кредитор,
съответно да обезпечи точното изпълнение спрямо надлежния такъв по чл.75, ал.1 ЗЗД, поради което меродавно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от стария кредитор /така Решение 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009г., ВКС, ІІ т.о, Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г.,
ВКС, ІІ т.о и др./. Допуска се съобщаването да се извърши и от новия кредитор,
но само ако е бил упълномощен за това от стария /Решение № 156/30.11.2015г. по т.д. №
2639/2014г., ВКС, ІІ т.о./.
В закона
не са въведени изисквания за начина на уведомяването, поради което в съдебната
практика се приема, че това може да бъде направено освен извънсъдебно, така и в
рамките на образуван съдебен процес с връчване на ответника-длъжник препис от
исковата молба или друг документ, в който изявлението е обективирано.
Така съгласно Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г., ВКС, ІІ т.о.
последното съставлява факт, настъпил в хода на процеса и от значение за
съществуването на спорното право, поради което на основание чл.235, ал.3 ГПК
следва да бъде съобразен. Уведомяването на длъжника в хода на исковото
производство съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД и тя поражда
действие за длъжника съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установява, че цесията не е била съобщена
на ответницата преди подаване на исковата молба по причина ненамирането й на
адреса, посочен от нея за кореспонденция в договора за кредит, но и на други
адреси. Такова лично съобщаване не е
извършено и в хода на настоящото производство, тъй като не е намерена на
адреса, идентичен с този в договора за кредит и съвпадащ с регистрираните
постоянен и настоящ адрес, съгласно извършената служебна справка от НБД
„Население“ /стр.96/, а процесуалното представителство е осъществено от
назначен по чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
Исковата
молба е подадена от новия кредитор /цесионера/ и в
нея е посочено, че е упълномощен от стария кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Към исковата молба е приложен договора за цесия, който в чл.9
съдържа упълномощителната сделка. Препис от нея и
приложенията са връчени по реда на чл.47, ал.1 ГПК /стр.97-99/ и след като в
законовия двуседмичен срок книжата не са получени, съдът е приложил фикцията по
чл.47, ал.5 ГПК. Това от своя страна означава надлежно връчване на
уведомлението за цесията в хода на процеса, поради което условието по чл.99,
ал.4 ЗЗД е изпълнено и прехвърлянето на вземанията е произвело правно действие
за ответницата, а ищецът се явява легитимиран кредитор по тях. За този извод е
без правно значение, че процесуалното представителство е осъществено от особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като назначаването му винаги е предпоставено и последица от редовното връчване на книжата
по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.4 от договора за кредит
ответницата поела задължение да върне предоставената сума от 25 000 евро в
срок до 2038г. на анюитетни месечни вноски с падеж 02-ро
число от съответния месец, формирани от главница и договорна лихва,
представляваща тримесечния EURIBOR с надбавка от 4.5% /чл.6/. От
събраните по делото доказателства се установи, че до 05.12.2014г. ответницата погасила
главница от 2 462.70 евро, лихви от 5 878.32 евро и такси от 199.08
евро. Последното плащане е от 06.02.2015г. в размер на 255.10 евро, с което са
погасени частично възнаградителна лихва и главница по
вноска с падеж 02.12.2014г. Така след тази дата неплатени са останали вноските
с настъпил падеж за периода 02.01.2015г.-02.09.2015г. за главница в общ размер
на 416.13 евро и 675.34 евро възнаградителна лихва за
периода 02.02.2015г.-02.09.2015г. и възнаградителна лихва от 16.89 евро за периода 02.09.2015г.
до подаване на исковата молба 09.09.2015г. При липса
на твърдения и доказателства за положителния факт на плащането, съдът приема
ответницата да е в неизпълнение на договора за тези възникнали и изискуеми
вземания.
По
въпроса относно предсрочната изискуемост на вземанията по банков кредит е
налице трайно установена съдебна практика, според която за вземания произтичащи
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да ги събере без да уведоми длъжника, вземанията стават
изискуеми с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Ако е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване исковата молба. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Прието е, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника, ако относимите към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили към деня на
подаване на исковата молба /арг. от т.18 от ТР № 4/18.06.2014г.
по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, Решение №
77:10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о. и др./.
В
разглеждания случай, в чл.11, ал.1 от
договора е уговорено кредитът да се счита изцяло и предсрочно изискуем при
просрочване от кредитополучателя на каквото и да е било парично задължение с
повече от 30 дни. Ищецът се позовава на тази клауза и претендира заплащането на
главницата до пълния непогасен размер по вноските, за които не е настъпил
падежа, както и дължимите за тях възнаградителни
лихви. Тъй като изявлението за обявяване предсрочната изискуемост съобразно чл.60, ал.2
ЗКИ не е съобщено извънсъдебно на ответницата /преди предявяване на исковете/ по
причина, идентична с тази свързана с връчване на уведомлението за прехвърляне
на вземанията, с исковата молба прави изявление за нейното обявяване.
Събраните
по делото доказателства установяват, че към деня на подаване на исковата молба
ответницата е в неизпълнение задължението за плащане на вноските с падежи за
периода 02.01.2015г.-02.09.2015г. и в този смисъл са били налице предпоставките
на чл.11, ал.1 от договора. Препис от исковата молба, както и приложените към
нея писма, съдържащи изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост с
позоваване именно на посочената клауза, са връчени на ответницата по реда на
чл.47, ал.5 вр. ал.1 ГПК. С оглед приетата редовност
на връчването съдът намира за надлежно и съобщаването за предсрочна
изискуемост, поради което същата е произвела действие и въз основа на това
ответницата дължи заплащането на всички уговорени с договора суми за главница и
договорни лихви.
В
отговора са наведени възражения за неравноправност на клаузите свързани с
даденото по договора за кредит обезпечение, възможността за начисляване на
лихва за забава при просрочие и нейния размер, както
и относно липсата на общи условия към договора. Тези възражения нямат връзка с възникването
на вземанията и техния размер. На първо място, е без правно значение дали и по
какъв начин предоставеният кредит е бил обезпечен-чл.9 от договора с договорна
ипотека и издаване на запис на заповед с аргументи за противоречие с чл.20 ЗПК
/от 2006г.-отм./, тъй като вземанията не са основани на запис на заповед, а на
самия договор. Предмет на предявените искове не е вземане за обезщетение за
забава по чл.86 ЗЗД. Договорът за кредит е сключен в предвидената от закона
писмена форма, съдържа всички условия по него и подробно регламентира правата и
задълженията на страните, без да препраща към общи условия, като част от
съдържанието. Липсата на общи условия, в отклонение от обичайната практика на
банките при сключването на договори за кредит,
не може да бъде аргумент за неравноправност в нито един аспект, още
по-малко да послужи за извод за нарушаване правото на кредитополучателя, като
потребител на финансовата услуга, за предварителна информираност. Договорът
е двустранно подписан, поради което е породил целеното от страните правно
действие и ги обвързва със задължителна сила съобразно чл.20а ЗЗД.
Възражението
за погасяване по давност на вземанията е неоснователно, тъй като най-старите
задължения са за главница и възнаградителна лихва от
м.01.2015г., съответно м.02.2015г., а исковата молба е подадена на 09.09.2015г.
По
изложените съображения съдът намира предявените осъдителни искове за доказани
по основание и размер, поради което следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца разноските по
делото в общ размер на 5289.85лв. за платена държавна такса за исковете,
разноски за особен представител, депозит за вещо лице и възнаграждение за
юрисконсулт.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.В.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „С.Ж.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 22
497.64 евро на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. чл.99 ЗЗД, представляваща главница по
договор за кредит № М38451-09/02.02.2009г. и сумата
675.34 евро на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща възнаградителна
лихва за периода 02.02.2015г.-09.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 09.09.2015г. до изплащането, както и разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 5289.85лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: