Решение по дело №191/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 201
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640100191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 201

    гр.Хасково, 04.03.2020год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на шести февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 191 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Г.М.Х.,*** против „Стар Пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Черни връх“ № 73, иск с правно основание чл.258 от ЗЗД  за сумата в размер на 839.83 лева за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. /след допуснато изменение в съдебно заседание, проведено на 06.02.2020г./.

         В исковата молба ищецът твърди, че през 2012 година започнал работа на граждански договор към ответното дружество, която се състояла в разнасяне на пратки и писма от различен характер до съответните адресати. Заплащането на извършената дейност се изчислявало възоснова на брой разнесени пратки и писма за месеца. Възнаграждението за извършената работа ищецът получавал с голямо закъснение – обикновено след три-четири месеца, дори и по-късно. Поради тази причина, както и други от личен характер, решил да преустанови отношенията си ответника. Последният месец, за който ищецът имал извършена работа, бил месец юни 2016г., а задълженията към него били от месец декември 2015г. Ищецът посочва, че исковият период, за който претендира исковата сума, бил от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 839.83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършена работа за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. по сключени Граждански договор № 1498 от 01.07.2012г. и Граждански договор № 14993 от 01.04.2016г.

Ответникът оспорва иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответникът са сключили Граждански договор № 1498/01.07.2012г. и  Граждански договор № 14993/01.04.2016г.  за извършване на услуги във връзка с осъществяваната от „Стар пост“ ООД търговска дейност: доставка, пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и от клиенти и контрагенти на възложителя в определен за всяка конкретна поръчка срок.

Видно от договорите е, че работата на изпълнителя се изразява в организиране и извършване на приемането, сортирането, описването, съхраняването, пренасянето и доставката в посочените от възложителя срокове /чл.1, ал.2 от договорите, при необвързване с работно време и работно място – чл.1 ал.3 от договор № 14993/01.04.2016г. В чл.2, ал.1 и от двата договора е уговорено приемането на работата от възложителя да става чрез двустранно подписани констативни протоколи, а според чл.2, ал.2 и 3 от договора от 01.04.2016г. възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение за изтеклия календарен месец в зависимост от точното изпълнение на възложената работа, установено с подписания двустранен протокол, като възнаграждението се калкулира в зависимост от броя и вида на разнесените пратки за съответния месец при уговорена единична цена за доставяне на пратка – 0,04 лв. при доставена пратка до пощенска кутия и 0,10лв./0,15лв. при доставена пратка лично на адресата срещу подпис, а в договора от 01.07.2012г. е отразено, че възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в зависимост от точното изпълнение на възложената работа, установено с подписания двустранен протокол. С клаузите на чл.5, ал.2 т.5.2.2 - т.5.2.12 от договорите са уговорени задълженията на изпълнителя, а именно - да предава и получава на и от сортировач или офис-мениджър на възложителя в офис Хасково /в договора от 01.04.2016г./ пратките и да съхранява приемо-предавателните протоколи за получени и доставени писма и пратки до приемане на извършената работа от възложителя или негов представител – т.5.2.2.; да приема пратките от офис-мениджъра, като удостоверява това с подписа си върху приемо-предавателния протокол, който се подписва в два екземпляра – един за изпълнителя и един за съхранение при офис-организатора – т.5.2.12, а. и т.5.2.13.а; да връща на офис-мениджъра подписаната от получателя товарителница – т.5.2.12.г.  В т.5.2.13  от договора от 01.04.2016г. страните са уговорили, че установените правила и механизми за разнос уреждат начина на изпълнение на възложената работа, които правила и механизми са критерий за приемане на работата, съгласно ЗЗД.

С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 11.07.2019г., съдът задължи ответника по делото да представи Протоколи за предаване и приемане на съответни пратки и писма от различен характер до адресатите, касаещи  периода 01.01.2016г. 01.01.2019г. Ответникът не е представил изисканите документи, като в съдебно заседание, проведено на 26.09.2019г.,  процесуалният му представител е заявил, че нямат такива протоколи в дружеството, а дори да е имало – същите не са запазени, а са унищожени и всичко дължимо на ищеца е изплатено. В последното проведено съдебно заседание бяха представени 2 броя Констативни протоколи, издадени от „Стар Пост“ ООД – гр.София относно извършена работа от Г.М.Х. за м. юни 2015г. и м.октомври 2015г., т.е. същите не касаят исковия период.

При така установената фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: С оглед предмета на сключените граждански договори, отнасящи се до доставка, пренасяне и получаване на пратки  /писма, документи, пакети и др./, се налага извода, че при осъществяването на поетите договорни задължения от изпълнителя се касае до извършване на фактически действия, или страните са валидно обвързани от договори, към които приложение следва да намерят общите правила за договора за изработка. Съгласно чл.258 и чл.261, ал.1 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката на възложителя в срок и качествено. Съгласно чл.264, ал.1 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Ако работата бъде приета, съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати уговореното в договора възнаграждение, като отговаря за неизпълнение на паричното задължение. За да възникне правото на възнаграждение за изпълнителя, е необходимо освен задължението да е изпълнено и работата да е приета. Приемането на работата обхваща както фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че изработеното е съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл.264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения и едновременно с това го задължава да заплати уговореното с договора възнаграждение за приетата работа. От изложеното се налага извода, че в тежест на изпълнителя, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже наличието на сключен договор, изпълнение на възложената работа съобразно поръчката, както и приемането на работата. По делото се доказаха безспорно договорните отношения между страните, както и факта, че ищецът е получавал от дружеството ответник съответни пратки за разнос. Във връзка с твърдението на ищеца за изпълнение на договорните му задължения за разнос на пратките и приемането на извършената работа от ответника, както вече бе отбелязано по-горе, съдът задължи ответника да представи всички Протоколи за предаване и приемане на съответни пратки и писма от различен характер до адресатите. Ответникът не изпълни указанието на съда, като бе заявено,  че такива не се съхраняват при него. Единствено бяха представени Служебна бележка, изх. № 162/30.12.2015г. и Служебна бележка, изх. № 70/29.01.2016г., издадени от ответника, от съдържанието на втората от които се установява, че „Стар пост“ ООД е декларирал пред НАП заплатена на ищеца сума в размер 76.95 лева,  за което е удържан данък през м.януари 2016г., а от първата от тях се установи, че е декларирал пред НАП заплатена на ищеца сума в размер на 96.37 лева, върху която не е удържан данък.

Относно приемо-предавателните протоколи за получени и доставени писма и пратки, съдът съобрази клаузата на чл.5, ал.2, т.5.2.2 от договорите, съгласно която изпълнителят има задължение да съхранява приемо-предавателните протоколи за получени и доставени писма и пратки до приемане на извършената работа от възложителя или негов представител. Казаното води до извода, че е предвидено посочените протоколи да се съхраняват при възложителя и не е предвидено задължение същите да остават при изпълнителя. Именно възложителят е този, който е следвало да води и съхранява отчетната документация за извършената работа. Доколкото ответникът не представи тези доказателства, съобразно вмененото му от съда задължение, следва да се приеме, че същият е създал пречки за тяхното събиране, което води като последица приемане за установени твърденията на ищеца за изпълнение на възложената му с договорите работа и приемането й от ответника. Нещо повече, с оглед нормата на чл.264, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, след като при приемането на извършената работа ответникът не е направил възражения пред ищеца за неизпълнение на възложените му за разнос пратки и писма, работата се счита приета. Налице са конклудентни действия от страна на възложителя за приемането на работата, и то без възражения, изразяващи се и в повторно сключване на граждански договор №14993/01.04.2016г. С непредставянето на съответната отчетна документация ответникът е този, който е създал пречки за събиране на доказателства за установяване обема на предадената работа, поради което размерът на дължимото възнаграждение за извършената работа следва да се приеме така, както е претендиран от ищеца, по аргумент от чл.161 от ГПК.

Ето защо, предявеният иск следва да се уважи в пълен размер – за сумата от 839.83 лева. Ищецът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  „Стар Пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Черни връх“ № 73, да заплати на Г.М.Х., ЕГН **********,***, сумата от 839.83 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа за периода от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. по Граждански договор № 1498 от 01.07.2012г. и Граждански договор № 14993 от 01.04.2016г.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             СЪДИЯ :