Р Е
Ш Е Н
И Е
№260011/4.9.2020г.
гр.
Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 05.08.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 570 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ***,
ЕИК ***, срещу Г.Г.Д., ЕГН ********** и В.П.Д., ЕГН **********, за осъждане
ответниците да заплатят на ищеца следните суми
по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015г. и договор за поръчителство от 13.03.2015г. :
- за Г.Г.Д.,
ЕГН ********** да заплати сумите : 13 697, 44 лева главница , представляваща
сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с №№21-49
и предсрочно изискуеми вноски с №№50 -120 ; 3087,10 лв наказателна лихва
от 15.11.2016г. до 15.03.2019г. и
2932,74 лв договорна лихва от 15.11.2016г. до 15.03.2019г. ;
-
за В.П.Д., ЕГН **********, да заплати солидарно с Г.Г.Д., ЕГН **********,
сумите 11420,74 лева главница, представляващя сбор от главници по падежирали
вноски по погасителен план с №№44 -49 и
предсрочно изискуеми вноски с №№50-120 ;
464,49 лв наказателна лихва от
15.10.2018г. до 15.03.2019г. и 534,56 лв
договорна лихва от 15.10.2018г. до 15.03.2019г.
Претендира
се и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба –
29.03.2019г.
Обстоятелствата,
от които произтичат твърденията на ищеца, са : На 13.03.2015г. между ***и Г.Г.Д.
е сключен договор за кредит за текущо
потребление в размер на 15500 лева, обезпечен с поръчителство на В.П.Д. съгласно
договор за поръчителство от същата дата. Договорът за кредит е сключен за срок
от 120 месеца от датата на усвояване на сумата. За падежна дата страните
приемат 15 – то число на месеца.
Договорен е променлив лихвен процент от 9,5 % годишно с възможност за промяна
при настъпване на предпоставките в ОУ. ***е изпълнила задълженията си по
договора, като е превела сумата по
сметка на кредитополучателя. Поради неизпълнение задълженията на
кредитополучателя ***на осн. чл.19.2 от Общите условия /ОУ/ е пристъпила
към обявяване кредитаза предсрочно изискуем, като писмената нотариалн покана е
връчена по реда на чл.47 ГПК. Образувано е производство по чл.417 ГПК и против
кредитополучателя и против поръчителя е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по които
е образувано изпълнително дело. На 06.07.2018г. ***прехвърля с
договор за цесия вземанията си против ответниците, произтичащи от договора за
кредит и договора за поръчителство и двата от дата 13.03.2015г. За извършеното
прехвърляне на вземания са изпратени
уведомителни писма, върнати в цялост с отбелязване, че титулярът е
преместен на друг адрес, а поръчителят не
е потърсил пратката в срок.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна чрез назначения от съда представител по
реда на чл.47 от ГПК депозира отговор на исковата
молба. Твърди, че исковете са неоснователни. Излага, че липсват доказателства
ответниците да са били уведомени за обявената предсрочна изискуемост на
вземанията, като не са представени с исковата молба обратни разписки за
установяване на това обстоятелство, а липсата на изискуемо вземане води до
неоснователност на иска против кредитополучателя. Излага, че доколкото
отговорността на поръчителя е производна от тази на главния длъжник е недопустимо тази отговорност да бъде
ангажирана за задължение, което не съществува за длъжника.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на
вещото лице Я.Л., неоспорено от страните.
За
да се произнесе по същество, съдът взе
предвид следното от фактическа и от правна страна :
С
влязло в законна сила определение №323/25.04.2019г. производството по делото по предявените от
ищеца искове с основание чл.422 ГПК е прекратено. Претенцията по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове е за вземания, произтичащи от
сключен между ***и кредитополучателя Г.Г.Д. договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2015г., сключен за срок от 120 месеца за сумата от 15 500 лева, при договорен
променлив лихвен процент от 9,5 % годишно, при ГПР 10,10 %, обезпечен с договор
от същата дата за поръчителството на В.Д. П.. Обстоятелствата, при чието настъпване
може да се измени лихвата, са посочени в т. 7. 1 от ОУ - кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на SOFIBOR. Тези
обстоятелства не зависят от волята на кредитора и при промяна лихвата може да
се повиши или понижи в сравнение с първоначално уговореното. Съгласно чл. 8 от
договора за кредита се прилага преференциална лихва при изпълнение на условията
по програма ***. При неизпълнение на условията лихвеният процент се увеличава
чрез увеличаване на надбавката. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити в размер от
6-месечен SOFIBOR към съответната дата и надбавка. Видно
от съдебно - счетоводната експертиза има промяна на лихвения процент в резултат на променящата се към по-малка
стойност на SOFIBOR, следователно това не е довело до ощетяване на
икономически по - слабата страна.
Съдът
констатира и редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на
вземания съдържа съответните реквизити и отговаря на законовите
изисквания. В така представеното на съда копие е заличен размера на
цената, платима за съотв. вземане, но видно от останалото съдържание на
договора страните са формирали воля за плащане, като са посочили срок и
последици от неплащането на уговорената сума, представено е и писмено
потвърждение от ***за настъпилото прехвърляне на вземанията по договора с дата
на прехвърляне 13.07.2018г. В представения списък с вземания,
съставляващ приемо –предавателен протокол от 13.07.2018г.
към договора за цесия са посочени данни за вид на кредита, име и ЕГН на
длъжника, дата на договора, разрешен размер, които изцяло съответстват на данните
да кредита, посочени от ищеца. Уведомление за цесията по чл.99,
ал.3 ЗЗД от името на ищеца-цесионер,
ведно с пълномощно от банката цедент за ищеца да уведоми от името на ***всички
длъжници по вземанията за кредити, които банката е цедирала с договора за
цесия,сключен на 06.07.2018г., е приложено към исковата молба и е надлежно
връчено на ответника чрез назначения от съда по реда на
чл. 47 ГПК особен
представител ответниците на датата, когато същия е получила
разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея
- приемането на съдебните книжа не е действие, за което се изисква изрично
упълномощаване..
От
изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че сумата от 15 500 лева е усвоена от
кредитополучателя Г.Г.Д. еднократно в пълен размер на 16.03.2015г., същият е изплатил 20 вноски
по погасителния план и частично 21 –ва вноска, както и че същият след
16.05.2017г. е преустановил изплащането
на месечните погасителни вноски по погасителния план към договора, поради което
на основание чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит ***е обявила
остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Съдът не споделя становището на
ищеца, че банката е била надлежно обявила предсрочната изсикуемост на
вземанията по процесния договор чрез отправяне на нотариална покана до
длъжника, връчена по реда на чл. 47 ГПК. По принцип разпоредбата на чл. 47 ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на
чл. 50 ЗННД, но по делото не са налице
данни, от които да е видно, че при осъществяване на процедурата по чл. 47, ал.
1 ГПК са спазени всички законови изисквания. Няма данни нотариусът да е
изпълнил задължението по чл.47, ал.3 ГПК
служебно да провери местоработата, съответно местослуженето на длъжника. Налице е съдебна практика на ВКС по приложение на
разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, - напр. определение по ч. т. дело № 623/2011 г.
на I т. отд, определение по ч. т. д. № 496/2009 г. на I т. отд. на ВКС и др., в която изрично е
прието, че при връчване на нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК следва да
са налице както предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена
разписаната в закона процедура. Ето защо съдът намира, че обявяването на
предсрочната изискуемост в разглеждания случай е настъпило с получаването на
исковата молба от особения представител на ответника. Така и по предявените
осъдителни искове претенициите на ищеца се обосновават именно с твърдението, че
ответниците по делото са уведомени за предсрочната изискуемост на вземанията по
процесния договор за кредит с връчването на препис от исковата молба. Последната
е връчена на назначения от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител на страната
на ответниците на 29.10.2019г., който факт следва да се съобрази от съда по
реда на чл. 235, ал.3 ГПК. Обстоятелството, че ответниците са представлявани от
особен представител не променя този извод, тъй като както вече съдът отбеляза приемането
на съдебните книжа не е действие, за което се изисква изрично упълномощаване.
При настъпване на предсрочна
изискуемост остатъкът от главницата е дължим в пълен размер, от което се следва
извод за основателност и доказаност на
предявения на това основание иск против Г.Г.Д.
за дължима главница от 13697,44 лева, чийто размер е установен
от назначената съдебно–счетоводна експертиза. По отношение на втория от
обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено,
че сочената в предмета на иска лихва е договорена като възнаграждение за
ползване на пари. Съгласно установения по делото факт на настъпване на
предсрочна изискуемост, считано от 29.10.2019г, то именно до този момент са
явява и дължима уговорената възнаградителна лихва - така
ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС. Договорните лихви,
начислени за ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план за
процесния претендиран период 15.11.2016г – 15.03.2019г. възлизат на 2952,43
лв. съгласно изготвената експретно заключение Следователно така предявеният иск
за договорна лихва следва да бъде уважен за периода 15.11.2016г – 15.03.2019г. и
за сумата от 2 932,74 лева колкото
са претендирани от ищеца с исковата молба съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес Освен възнаградителната лихва, доколкото ответника Г.Г.Д. е
в забава той дължи и обещетение за същата / „лихвена надбавка” / съгласно
уговореното между страните - – съгласно т.19 от Общите условия при забава в
плащането на месечна вноска се олихвява с надбавка за забава в размер на 10
пункта. Видно от заключението на изслушаната по делото ССчЕ размерът на
лихвената надбавка за забава за периода 15.11.2016г
– 15.03.2019г. е 3081,96 лева, като искът следва да бъде уважен съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес за размера
от 3081,96
лева за периода 15.11.2016г – 15.03.2019г. и отхвърлен за разликата до първоначално претендирания
размер от 3087,10 лева. Следва
да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника Г.Г.Д.
дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2019г., до
окончателното й изплащане.
По отношение на поръчителя В.Д. П.
към датата на връчване на препис на исковата молба на назначения на ответниците
по реда на чл.47 ГПК особен представител падежирали са били неиздължени вноски
№№21-56.
По въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, от кога започва да тече шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата
на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост, е налице образувано тълкувателно
дело, по което все още няма постановено тълкувателно решение. Настоящият
съдебен състав се придържа към практиката, съгласно която шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг. Нормата на чл. 147 ЗЗД е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. За да може да започне да
тече шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД, цялото вземане на кредитора
трябва да е станало изискуемо, защото поръчителят отговаря за изплащане на
целия дълг, а не само на отделните негови вноски. Ако се възприема другото
становище по мнение на настоящия състав би се се
стигнало до водене на множество дела
между едни и същи страни за шестмесечния
срок от всяка падежирала вноска, за да се ползва кредиторът от обезпечението
при неизправен длъжник, който в резултат от това ще бъде обременен и с
множество съдебни разноски. На 29.10.2019 г., с връчване на исковата молба за отговор
на особения представител, назначен на
ответната страна по реда на чл.47 ГПК, волята
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнала и до поръчителя, а исковата
молба е депозирана в РС - Варна на 28.03.2019 година, т.е към датата на
подаване на исковата молба преклузивният 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД изобщо не е започвал да тече.
Ищецът претендира от ответника заплащането на сумите 11420,74 лева главница,;
464,49 лв наказателна лихва от
15.10.2018г. до 15.03.2019г. и 534,56 лв
договорна лихва от 15.10.2018г. до 15.03.2019г., които суми съвпадат с
установеното от вещото лице, поради което така предявените искове против
поръчителя също следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер и
период съгласно диспозитивното начало в гражданския процес.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да
се присъдят и сторените от него разноски
в размер на 2609,53
лева. Съдът намира, че съобразено
фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на
ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Г.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ***,
ЕИК ***, ***следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015г.,сключен
между Г.Г.Д., ЕГН ********** и ***, обезпечен
с договор за поръчителство от 13.03.2015г., сключен между В.П.Д., ЕГН **********
и ***, вземането по който е цедирано, а именно : главница от 13 697,44
лева / тринадесет хиляди шестотин деветдесет и седем лева и 44 стотинки /,
2932,74 лева / две хиляди деветстотин тридесет и два лева и 74 стотинки /
договорна лихва от 15.11.2016г. до 15.03.2019г. , 3081,96
лева / три хиляди и осемдесет и един
лева и 96 стотинки/ наказателна лихва от
15.11.2016г. до 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019г., до окончателното плащане, като отхвърля иска за наказателна лихва от 15.11.2016г. до 15.03.2019г за
горницата над 3081,96 лева до претендирания размер от 3087,10 лева.
ОСЪЖДА
В.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати в условията на солидарност с Г.Г.Д., ЕГН
**********, на ***, ЕИК ***, ***следните суми по договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2015г.,сключен между Г.Г.Д., ЕГН ********** и ***,
обезпечен с договор за поръчителство от 13.03.2015г., сключен между В.П.Д., ЕГН
********** и ***, вземането по който е цедирано, а именно : главница от 11 420,74
лева / единадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и 74 стотинки /, 534,56
лева / пестотин тридесет и четири лева и 56 стотинки / договорна лихва от 15.10.2018г.
до 15.03.2019г. , 464,49 лева / четиристотин шестдесет и четири лева и 49
стотинки/ наказателна лихва от 15.10.2018г. до 15.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
28.03.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Г.Г.Д., ЕГН **********,*** и В.П.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на ***,
ЕИК ***, ***сумата от 2609,53
лева / две хиляди шестотин и девет лева и 53
стотинки / разноски по делото
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................