Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. Ловеч, 23.04.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на двайсети март през две хиляди и осемнайсета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАРИНА ПЕТРОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№75/2018г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109, чл.64 от ЗС
и ЗУТ.
С Решение № 175/20.11.2017г.,пост.по
гр.д.№ 782/2016г., РС-Тетевен, е отхвърлил, като
неоснователен и недоказан, предявения от З.И.В. и В.И. ***, против А.С.В. ***, А.И.И.
***, В.И.У. *** С.И.И. от гр.****, иск с основание чл.109 от ЗС,за осъждане на
ответниците да премахнат изградената от тях двуетажна масивна жилищна сграда с
разгърната площ от 120 кв.м.,построена в собствения на ищците поземлен имот-УПИ
ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****,Лов.обл. Отхвърлен е и предявеният от З.И.В.
и В.И. *** А.С.В. ***, А.И.И. ***,В.И.У. *** С.И.И. от гр. ****, иск с
основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане от ответниците на сумата от 3 939.67
лева,представляваща стойността на обогатяването им за сметка на
ищците,вследствие ползване на част от УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****,Лов.обл.
в размер на 60 кв.м.,представляваща площта, върху която е изградена двуетажната
масивна жилищна сграда на ответниците и за периода от 01.01.2012г до
16.12.2016г.,както и за ползване на отредената на ответниците с решението по
гражданско дело №138/2015г по описа на РС-Тетевен площ от 234 кв.м. от УПИ
ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****, Лов.обл.,за периода от 08.01.2016г до
16.12.2016г. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и предявеният от А.С.В.
***, А.И.И. ***,В.И.У. *** С.И.И. от гр.**** против З.И.В. и В.И. ***, иск с
правно основание чл.109 от ЗС,за премахване на извършеното от ответниците по
насрещния иск надстрояване и пристрояване на собствената им едноетажна жилищна
сграда,на изградена ограда в поземлен имот – УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****,Лов.обл.,
на външна тоалетна,дървена барака и дървена кошара,изградени от ответниците по насрещния
иск в същия имот.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от З.И.В. и В.И.В., двамата чрез адв.Л.А.-САК. Считат
решението и констатациите в него за неправилни, незаконосъобразни, необосновани
и непълни. Твърдят,че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Развиват,че приетата
за установена фактическа обстановка и становището на вещото лице арх.Л.са
описани непълно и неточно,което е довело до
неправилни констатации и заключения от фактическа страна. Твърдят,че
съдът неправилно не е констатирал и приел за установено,че сградата по първоначалния иск, собственост към този
момент на ответниците, е незаконна, с оглед доказателствата и констатациите на
повторната експертиза на в.л.арх. Л.. Считат, че не следва да се възприемат
констатациите на заключението на в.л.арх.Ковачева, тъй като не е отговорила на
нито един от поставените въпроси от страни, не е дала точно и ясно становище,
дала е констатации и предположения, които са далеч от зададените въпроси и не
са в нейната компетентност. Въпросът законна ли е или не жилищната сграда, построена
от ответниците се поставя едва в настоящето дело. Искането на ищците е съдът да
изясни действителната фактическа обстановка на сградата, законно ли е построена
или не и да постанови адекватно решение на база събраните по делото
доказателства, вкл. и дадените експертизи от поисканите вещи лица. Считат,че
съдът не е дал отговор на този въпрос. Подробно развиват доводите си в подкрепа
на тезата,изразена от в-л.арх.Лазар Енчев Л., чиито констатации не са възприети
изцяло. Съдът констатира, че разстоянието на двуетажната сграда до едноетажната
тогава жилищна сграда на ищците, е по-близо от нормативните 6м., но пък тя така
е разрешена с намалени отстояния и това не било обжалвано при строителството и
след това. Няма, обаче констатации с колко по-малко е отстоянието, с което са
си позволили да построят и да се настанят ответниците по делото в собствеността
на ищците. Не приемат, че построената на отстояние 2,47м. е малко или
незначително и ако съдът е проследил докрай адекватното и правно обосновано
становище на арх. Л., считат,че е щял да констатира, че при такова отстояние,
къщата следва да е в хипотезата на нормата от чл.36,ал.1 от ЗУТ, който гласи:
„За запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на
заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са
масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на
културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното
наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и
предвидените с плана такива в съседните УПИ може да бъде намалено най-много с
една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с
разположението на заварената сграда". Твърди,че първоинстанционният съд не
е преценил съответствието на двуетажната къща на ответниците с одобрените
проекти и одобрените отстояния, както и не е осъществил косвен съдебен контрол
върху строителните книжа. Не е изследвал дали при издаването на строителните
книжа са спазени строителните правила и норми и по специално изискванията на
чл.36,ал.1 ЗУТ за запазване на заварени сгради въз основа на работен
устройствен план, при което фактическото им разположение не отговаря на
изискващото се разстояние. Не са отчетени констатациите и в двете
съдебно-технически експертизи, че за населеното място не е одобрен застроителен план, поради което не е ясен
градоустройствения статут на процесната жилищна сграда. Дори и да се приеме, че
изграждането на двуетажната сграда е разрешено с намалени отстояния,което не
приема, то отстоянието не може да се намали с повече от една трета от
допустимото, което в конкретния случай е трябвало да бъде най-малко 4м, а
реално е 2,47м. между двете къщи.
На следващо място
сочат,че макар в решението съдът да е възприел
заключението на в.л.арх.Л.в частта за констатацията за липса на
нарушение на санитарно-хигиенни норми при това отстояние,не е анализирано
становището на експерта,че са нарушени противопожарните правила, тъй като няма
достъп до фасадите на сградата откъм вътрешността на имота в случай на пожар.
Не се съгласяват и със споделянето на тезата на експертите,че сградата на
ответниците не застрашава живота и здравето на обитаващите двете постройки лица
и домакинствата им, тъй като не е отчетен представените от тях снимки на счупен
прозорец на процесната незаконна сграда поради силен вятър, от които се вижда,
че голяма част от стъклата падат пред вратата и стълбището на жилищната сграда
на ищците. Развиват тезата,че съдът неглижира фактите
и обстоятелствата, които биха го навели на правилни правни изводи, а именно, че
: 1. тотално е променено и изменено местоположението и архитектурния проект на
процесната сграда., 2.сградата не може да бъде разглеждана като търпим строеж
според § 16 от ЗУТ, тъй като за нея вече има издадени необходимите строителни
книжа, които не са спазени.; 3. Сградата на ответниците не следва да бъде
обитавана и ползвана преди да се въведе в експлоатация /чл.178, ал.1 ЗУТ/,
което е невъзможно поради големите промени, които са си позволили ответниците,
против всякакви строителни правила и правни норми. Твърди,че и до момента няма
издадено разрешение за ползване, въпреки че са минали 31 години от нейното
неадекватно построяване. От своя страна и Община Тетевен неправомерно е бездействала
и не е забранила ползването на сградата и не е поискала спиране на захранването
й с ток и вода.
Не споделят извода на
съда за недоказаност на претенциите на ищците с правно основание чл.109 ЗС и
чл.59 ЗЗД. Считат,че това становище не кореспондира със събраните
доказателства, заключението на в.л.арх. Л., така и с действителната и
фактическа обстановка на сградите- позиционирани в парцела, конкретно на
процесната сграда. Неправилно е разбрана
и анализирана тезата им за конкретните проявления на смущаването
упражняването от тяхна страна на правото им на собственост,подробно изложени в
исковата молба, а именно, че "построената в разрез с разрешеното и с
нормативната уредба незаконна сграда ни пречи да упражняваме в пълен обем
правото си на собственост върху дворното място, а и върху останалите постройки,
да не говорим за опасността, която ежедневно ни грози при природни бедствия,
земетресения, пожар, наводнения или падане на части от мазилка, или каквото и
да е било друго, поради това че незаконният строеж е разположен на разстояние
дори по-малко от 3 м. от нашата къща. Неоснователното действие от страна на
ответниците, изразяващо се в построяването на една масивна сграда извън
разрешените отстояния от сградите ни пречи, ограничава и смущава да упражняваме
правото си на собственост, спокойно и в пълен обем, съобразно
предназначението." Правото на собственост,като абсолютно и неограничено
право, задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие.
Самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си. В горната хипотеза влизат и случаите,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседни имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
място или част от него. Твърдяното по-горе се приема и в практиката на ЕСПЧ.
Считат,че съдът е следвало да извърши
конкретна преценка дали неоснователните действия или бездействия, в случая
абсолютно доказани в съдебното производство по делото, създават за ищеца пречка
за упражняване на правото му на собственост. Факт е,че сградата е незаконно
построена,но въпреки това за обслужването й са отредени 234кв.м. в полза на
ответниците. Считат,че така е нарушено
правото им на собственост. Допълват,че ответниците се държат като собственици
на тази площ и всяка година засаждат зеленчуци, изградили са мивка, ограждат
терена. Към момента са си позволили да изградят септична яма и да правят
навеси, отново незаконни и отново в мястото на ищците, за което не им е давано
съгласие, не е издавано и разрешение за строеж.
Не се съгласяват и с
извода на съда за липса на яснота по историята на имота, дали фактически
отстъпеното право на строеж е дадено от легитимните за това лица, или липсва
основен елемент по отстъпеното право на строеж, а именно разрешение от
съсобственика на имота-от държавата. Считат,че в тези си констатации съдът е
изразил становище,което противоречи на вече възприетото от него в решението по
гр.д.№139/2014г.на РС-Тетевен.Цитира съдебния акт,в който се приема наличие на
съсобственост по отношение на терена с Общината.
Не споделят и мотивите
за липса на „съществено отклонение” от строителните правила и норми по см.
чл.152, ал.2 и ел.3 от ЗУТ, като се позовават на констатациите на в.л.арх.Л.в
обратния смисъл, което не е оборено от ответниците. За неправилна приемат и
тезата за липса на доказателства сградата на ответниците да създава опасност
при природни бедствия, наводнения, падане на мазилки и др.подобни, тъй като са
ангажирали надлежни такива.
Молят да се
съобрази,че ответниците продължават неправомерно да нарушават правото им на
собственост,като са извършили поредното незаконно строителство,като са изкопали
септична яма и лека постройка за отоплителни материали, за което не са
учредявали право на строеж, не са давали съгласие като собственици на
поземления имот, извършено е без строителни книжа, разрешение за строеж и т.н.,
за което са информирали Община Тетевен с жалба с вх.№ 136/04.12.2017г.
Твърдят,че отв.А.В. извършва непрекъснато самоуправни действия, за което са сигнализирали Районна
прокуратура-Тетевен с жалба вх.№ 1572/04.12.2017г. Твърдят,че тя ограничава достъпа
на З.В. до собствената й стопанска постройка, като умишлено застава пред
вратата, водеща към стопанската постройка и препречва пътя до нея, сипе закани,
заплахи и обиди, като по този начин не й позволява да се грижи за животните си.
Също така ежедневно и без съгласие на ищците позволява на външни лица да влизат
и преминават през собственото им дворно място, за което не й е предоставено
правото на преминаване и ползване. Допълват,че А.В. умишлено отваря една от
вратите на ищците към дворното им място, водеща към стопанската им постройка, в
резултат на което животните отглеждани от В. и З. В.излизат непрекъснато и се
губят, при което търпят значителни по размер загуби.
По изложените
съображения молят да се отмени атакуваното решение в частта му, с която са
отхвърлени предявените от В.В. и З.В. искове с правно основание по чл.109 от ЗС
и чл.59 ЗЗД, като неправилно и необосновано и вместо него се постанови друго, с
което да ответниците се осъдят да премахнат незаконно построената от тях
двуетажна жилищна сграда и да заплатят претендираното от тях обезщетение по
чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Молят да се присъдят и направените в двете инстанции
разноски.
Имат и доказателствени
искания за приемане на доказателства за
новонастъпили обстоятелства-снимков материал на изградения навес. По
отношение изградената септична яма не могат да представят снимки, тъй като
нямат достъп до собственото си място, като молят на това основание да се
допуснат двама свидетели при режим на довеждане, които да констатират и изяснят
тези им твърдения. Представят и писмени доказателства- Копие от съдебно решение
по гр.д. 139/2014г. на РС-Тетевен, копие от жалба до Община Тетевен за
извършено незаконно строителство - вх.№ 136/04.12.2017г. и копие от жалба до
Районна Прокуратура - Тетевен, с вх.№ вх.№
1572/04.12.2017г.,които молят да се приемат.
В срок е постъпил
отговор от А.С.В., А.И.И., В.И.У. и С.И.И.,всички представлявани от адв.Р.Г.-ЛАК. Оспорват жалбата и я считат за
неоснователна и необоснована. Изцяло споделят изводите на съда за
неоснователност на първото възражение на ищците за липса на законен статут на
жилището им.След анализ на представените доказателства и проведени предходни
производства, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че към момента на
учредяване на правото на строеж през 1986 г.,праводателката
на ответниците е била собственик на 1/2ид.ч. от парцела и в
това си качество е декларирала съгласието си синът й И.И.В. да построи от свое
име и за своя сметка двуетажна жилищна сграда с утвърден архитектурен проект.
Съгласие са дали и останалите съсобственици-Д.В.Д., с молба по реда на
чл.56,ал.2,т.2 от ЗТСУ/отм/.,приложени по делото.
Правилно е и становището на съда за липса на съществено отклонение при
изграждането на сградата от утвърдените строителни книжа. За изследване
законността на строителството на сградата на ответниците, по делото са
представени писмени доказателства-строителни книжа във връзка с реализираното
през 1986 година строителство на двуетажната масивна жилищна сграда, изслушани
са и заключенията на две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица.
Въз основа на тези доказателства правилно първоинстанционният съд приема за
безспорен факта, че преди извършването на строителството на двуетажната масивна
жилищна сграда са били издадени изискваните строителни книжа- заявление по
чл.56,ал.2,т.2 от ЗТСУ, вписано на 27.10.1986г, разрешение за строеж
№29/05.11.1986г,архитектурен проект,утвърден на 04.11.1986г от гл.арх.на ОбНС-Тетевен,Протокол за определяне на строителна линия и
ниво №42/5.11.1986г. Не споделят твърдението на ищците за наличие на отклонение
при извършване на строителството от утвърдения проект за сградата.Позовават се
на заключението на в.л.арх.Ковачева,която е отразила,че може да отговори на
въпроса за отклонение на строителството от утвърдения проект само по отношение
на сградата на ищците. В заключението си в.л.арх.Л.изразява становище за
незаконност на сградата на ответниците,но поради неспазено „одобрено
разпределение на сградата", предвидения и изграден вход, допълнителна
тераса, непредвидена в проекта, получено застъпване на сградите на
страните.както и нарушение на противопожарните норми при изграждане на сградата
на ответниците. Споделят анализа на съда на тези заключения и крайния му
извод,че не може категорично и обосновано да се приеме,че е налице „съществено
отклонение” по см.на чл.154,ал.2 от ЗУТ.
По отношение на останалите изисквания-санитарно-хигиенни
норми,сеизмични,конструктивни изисквания и пр. и двете вещи лица са отразили,че
не може да се приеме наличие на нарушение при изпълнение на строежа на
сградата.И двете вещи лица еднопосочно и непротиворечиво са отбелязалите
сградата на ответниците не застрашава живота и здравето на обитаващите двете
постройки лица и домакинствата им.
Споделят и извода на
РС-Тетевен,че незаконността на извършеното строителство не обосновава само по
себе си необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС. Цитират съдебна
практика в този смисъл и развиват,че фактическият състав на основанието за
защита по чл.109 ЗС е да се установят в процеса действия на ответника, пречещи
на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост. За
основателността на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо не само сградата в имота
да е незаконна и да не е узаконена, но и реално да пречи на собственика - ищец
да упражнява правото си. В случая съдът правилно е заключил, че дори и да се
приеме, че двуетажната масивна жилищна сграда на ответниците е изградена при
съществено отклонение от одобрените строителни книжа, то искането на ищците за
премахването й е несъответно на нарушенията, допуснати от ответниците. Защитата
на собствеността по реда на чл. 109 от ЗС следва да съответства на нарушението
и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на
ищците, без да ги надхвърля. Самият факт на изграждане на процесната и сочена
от ищците като незаконна постройка/сграда/ не дава основание да се иска
директно нейното премахване. Развиват,че при твърдяните от ищците нарушения,
правото им на защита следва да е адекватно до обема на мерки, които да доведат
до преустановяване на неоснователните действия на ответниците. Липсват
конкретни твърдения и конкретни доказателства, точно какво се причинява в
поземления имот на ищците или смущава правото им на собственост от постройката
на ответниците. Затова споделят и извода за недоказаност на претенцията по
чл.59 от ЗЗД. При установеното, че ответниците са суперфициарни
собственици и за извършване на строежа са издадени съответните строителни
книжа,както и че сградата е разрешена /респ.построена/ „с намалени
отстояния",то не е доказано реално да създава сочените в исковата молба
опасности при природни бедствия, земетресения,пожари,наводнения,падане на
мазилки и др. Напротив,в заключенията както на първоначалната, така и на повторната
съдебно-технически експертизи, е отразено еднозначно,че сградата на ответниците
не застрашава живота и здравето на обитаващите двете постройки и домакинствата
им.
Правилно
първоинстанционният съд е приел за неоснователна и втората претенция на ищците-за
заплащане на обезщетение от ответниците,на основание чл.59 от ЗЗД,за ползите,от
които са лишили от ползването на незаконната двуетажна сграда със застроена
площ от 60 кв.м.,респ.частта от дворното място на ищците,заета от сградата и
отредените във връзка с незаконната им сграда 234 кв.м. за ползване,на
основание чл.64 от ЗС,с решението по гражданско дело№138/2015г. по описа на
Районен съд-Тетевен.С оглед установения статут на сградата на ответниците,
които са суперфициарни собственици, считат за неоснователно
твърдението,че са се обогатили за сметка на обедняването на ищците, по
отношение на средствата за наем на частта от дворното място, заето от сградата
им и за отредените с решението по гр.д.№138/2015г на РС-Тетевен, 234 кв.м. от
незастроената площ от имота на ищците. Ответниците са собственици на
двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. в имота на
ищците и като такива могат да се ползват от земята доколкото това е необходимо
за използване на сградата им според предназначението си-за задоволяване на
жилищни нужди.Обемът на правото на ползване на земята е определен с решението
по гр.д.№138/2015г по описа на РС-Тетевен.
По изложените
съображения молят да се потвърди решението в обжалваната му част и им се
присъдят разноските пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните не се
явяват. Въззивниците се представляват от адв. Илияна Стойкова-АК-Благоевград,
която поддържа подадената въззивна жалба,представя и подробна писмена защита.
Въззиваемите са изпратили становище от пълномощника
им адв.Р.Г.-***.
По допустимостта.
При проверка на въззивната жалба
съдът приема,че е допустима, като подадена от легитимирана страна и в законния
срок. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д.№ 782/2016г. на РС-Тетевен и приложените към
него производства по гр.д.№139/2014г. и гр.д.№138/2015г.-двете на РС-Тетевен, както
и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Не се
спори по делото,че страните имат родствена връзка. Общ техен наследодател се
явява А.С.Д.,б.ж. на с.****, Лов.обл., поч.на 30.01.1991г.,която е майка на ищеца В.И.В. и на
наследодателя на ответниците-И.И.В.-***,поч.на
02.12.2007г. Ответниците са негова преживяла съпруга-А.В. и деца-А.И.,В.У. и С.И..
Ищецът З.И.В. е съпруга на В.В., сключили са граждански брак с Акт
№10/27.10.1998 година на Кметство с.****, Лов.обл.
Установява
се,че с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОбНС
с №54,т.ІІ,д.№558/27.10.1986г., А.Д. е закупила от Д.В.Д.,Н.Д.Й.и В.Д.В.от с.****,
следния недвижим имот,намиращ се в с.****,Лов.обл.- ½ ид.ч. от дворно място с площ от
450кв.м.,представляващо парцел І-141 в кв.32 плана на с.**** и намираща се в
него едноетажна жилищна сграда с две стаи и стопанска сграда при съседи:улица
от три страни,И.С.Д.и Н.Д.Б..
Установява
се ,че в последствие за този имот през 1991г. е съставен Акт за държавна
собственост №984,с който е актуван като държавен- „..с площ от 650кв.м.,с
жилищна сграда от
123.93кв.м.,магазин,подобрения и трайни насаждения…с бивш собственик Д.В.Д... предоставен
за оперативно управление на Младежки клуб за общински комсомол на ДКМС..”(л.32
от гр.д.№139/2014г.на РС-Тетевен). По делото,а и от останалите приложени
съдебни производства,не се установява каква е причината за актуването на имота
като държавен. Промяна има и през 2012г.,когато е издадена Заповед
№406/12.07.2012г. на Кмета на Община-Тетевен,с която е одобрен план за изменение на подробен
устройствен план-план за регулация за УПИ І-141 в кв.30 по ПУП на с.****,Лов.обл.,като
се разделя на два нови УПИ І-141 за обществено обслужване и УПИ ХІ-141 за ниско
жилищно застрояване. С Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост, сключен на 03.12.2012г., Община-Тетевен продава на В.В. придаваема част към УПИ ХІ-141 с площ от 71 кв.м.(л.35 от
гр.д.№139/2014г.на РС-Тетевен). Следва Нотариален акт за признаване правото на
собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение и
покупко-продажба №122,т.ІІІ, рег.№1819,дело №207 от 2013г на Нотариус с
рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен, с който ищците за признати за
собственици по давностно владение и покупко-продажба по време на брака им на
УПИ с площ о 580 кв.м.,съответстващ на парцел ХІ-141 в кв.32 по плана на с.****,ведно с намиращите се в имота
едноетажна жилищна сграда с РЗП 40 кв.м. и стопанска града с РЗП 60 кв.м. В
полза на ищците са издадени Разрешение за строеж №04/28.01.2014г. за изграждане
на огради, прозирни от стълбове и мрежа, височина до 2.20 м. и разположени оТ двете улични регулационни линии, изцяло в урегулиран поземлен
имот-УПИ ХІ-141.Издадено е и Разрешение за строеж №18/14.04.2015г. за
изграждане на надстройка на един жилищен етаж и пристройка на два жилищни етажа
на заварена (съществуваща) еднофамилна едноетажна сграда,втора сграда на
основно, ниско, свързано застрояване.
С Решение
№ 139/01.10.2014г.,пост.по гр.д.№139/2014г.на РС-Тетевен е отхвърлен,като
неоснователен и недоказан, искът на ответниците срещу ищците за признаване по
реда на чл.124 от ГПК,че са собственици на
2/4ид.ч.от ПИ –УПИ-ХІ-141 в кв.32 по ПУП на с.****,Лов.обл.,с площ от
около 580кв.м.,с намиращите се в него едноетажна жилищна сграда и стопанска
постройка. Решението е потвърдено в производството по в.гр.д. №577/2014г.на
ОС-Ловеч.
За ответниците
се установява,че по реда на чл.56,ал.2,т.2 от ЗТСУ,с вписано на 27.10.1986г.
заявление, са издадени Разрешение за строеж №29/05.11.1986г, Архитектурен
проект, утвърден на 04.11.1986г. от гл.арх.на ОбНС-Тетевен,
Протокол за определяне на строителна линия и ниво №42/5.11.1986г.(описани в Нот.акт
№105,том първи,рег.№478,дело 71/2008г на Нотариус с рег.№392 на НК и район на
действие РС-Тетевен), въз основа на които И.И.В.(поч.)
и съпругата му-отв.А.С.В., са изградили в
дворното място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м.
С Нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение-обстоятелствена
проверка №14,т.І, рег.№458,дело №47/2000г. от 27.04.2000г., по описа на Нотариус
с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен, В.И.В. е признат за собственик
на ½ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 650 кв.м., урегулирано в
парцела І с пл.№141 в кв.32 по плана на с.****, както и на целите построени в
същото дворно място едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка.
С Решение
№97/14.08.2015г.,пост.по гр.д.№138/2015г. на РС-Тетевен, е уважен искът на
ответниците с правно основание чл.64 от ЗС, като им е определено правото на
ползване върху 234 кв.м. незастроена площ от имота на ищците УПИ ХІ-141 в кв.32
по ПУП на село ****.
По делото
са допуснати съдебно-технически експертизи по поставени от страните въпроси.
Експертите
са единни, че за с.****,Лов.обл. има одобрен единствено регулационен
план-действащ от 1964г.,но няма застроителен план.
За
извършеното в УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****, Лов.обл строителство
сочат,че са изградени две масивни жилищни сгради. Двуетажната жилищна сграда на
ответниците е изградена въз основа на строителното разрешение от 1986г.,но е ситуирана в отклонение от предвиденото. Сградата е
изтеглена на североизток-на 5.76м.от западната и на 4.55м.от северната граница.
Експертът арх.Л.сочи,че върху ситуацията на утвърдения проект е нанесена тази
поправка (намаленото разстояние от северната граница) и тя е утвърдена от главния
архитект. Разполагането на сградата по този начин е допустимо и според двамата
експерти. В имота е изградена и сградата на ищците-масивна жилищна
сграда,разположена в североизточната част. По отношение разстоянието между
сградите експертите са категорични,че е под изискуемите 6м.и е налице застъпване
с около 1.25м. Разстоянието между тях, измерено в най-близките им точки на
застъпването, е 2.49м. Видно от архитектурния проект от 1986г. на ответниците,в
чертеж „Ситуация” не е фиксирано разстояние между новопроектираната сграда и
съществуващата (тази на ищците). Последната е с по-различна конфигурация от
отразеното в скиците-установено е,че към 1986г. сградата се е състояла от две
стаи. При проверката на строителните книжа за разрешеното през 2015г.
надстрояване се установява,че е разрешено,при съобразяване на съществуващото
намалено отстояние между двете сгради и няма данни някой да е изразил
несъгласие,да е инициирал производство по обжалване. Подобни намалени
разстояния са позволени съгл.чл.36,ал.1 от ЗУТ.
По
отношение наличието на „съществени отклонения” от одобрените инвестиционни
проекти арх.Ковачева дава заключение само за сградата на ищците, а именно,че
при извършеното строителство няма такива по см.на чл.154,ал.2,т.1-4 от ЗУТ. За
сградата на ответниците арх.Л.сочи,че са налице промени в одобрения
проект,които не са позволени сред издаване на
разрешението за строеж. Настоящето местоположение и ориентация на
сградата не отговаря на проекта,в която входът е планиран от югозапад,а е
изпълнен от североизток,също от изток се
е появила и тераса към дневната. В съдебно заседание допълва,че е изградена без
сутерен, с изменени инсталации. По отношение застъпването на двете сгради
счита,че макар да е в нарушение на нормата на чл.31,ал.1,т.1, чл.33 от ЗУТ, то
е допустимо, при съобразяване,че към момента на изграждане на процесното
жилище, сградата на ищците не е отговаряла на изискваният за „жилище”,тъй като
се е състояла само от две стаи,без санитарен възел,обслужваща и стопанска площ.
Експертът арх.Костадинова застъпва същото становище,като допълва,че сградата на
ищците е обърната със западната си фасада към сградата на ответниците,а
последната представлява плътна стена без прозорци. От своя страна сградата на
ответниците е обърната към тази на
ищците с източната си фасада,като в зоната на застъпването на сградите е
разположено вътрешно стълбище за втория етаж. Като извод прави,че няма опасност
сградата на ответниците,макар и разположена при това намалено отстояние, да засенчи
жилищни помещения в сградата на ищците. Експертът арх.Л.смята,че е некоректно
да се търси нарушение на санитарно-хигиенните норми,но противопожарните са
нарушени,тъй като няма достъп до фасадите на сградата от към вътрешността на
имота в случай на пожар. По отношение на сеизмичната устойчивост и спазването
на конструктивните изисквания не може да даде категорично заключение,като по
принцип цялостна промяна в конструкцията на жилището може да обоснове съмнения
за отклонения. Категоричен е, че сградата на ответниците на застрашава живота и
здравето на обитаващите двете постройки. Експертът също е установил,че жилището
на ответниците все още не е въведено в експлоатация,съгласно чл.178,ал.1 от ЗУТ
и не би трябвало да е разрешено обитаването й. Прилежащата част, ползвана от
ответниците около жилището им, се използвала пестеливо за отглеждане на цвета и
овощни растения.
Архитект
Ковачева е установила при огледа също, че предвиденото пристояване и
надстрояване в първия и втория етаж на сградата на ищците,е завършено в съответствие с одобрения
инвестиционен проект, но без покрива на двете стаи на втория етаж. Пред входа
на паянтовата сграда на ищците за първия етаж е пристроен навес с дървена
конструкция и кошара с ниска дървена ограда. На около 5м. от плевнята в източна
посока са построени външна тоалетна и до нея дъсчена постройка(барака). За тези
постройки не е било издадено изискваното разрешение за строеж. В югозападния
ъгъл на частта от дворното място,ползвана към момента от ответниците, от
западната граница, също има външна тоалетна,а до нея и кокошарник.
Съдът приема
заключенията и на двамата експерти,като обективни и компетентни и гради
изводите си на тях. Не се споделят твърденията на въззивниците по отношение
експертизата на арх.Ковачева. В заключението са дадени отговори на част от поставените
въпроси,като са изложени причините да не може да се даде заключение по останалите.
Не се
спори,че от страна на ищците са подавани многократно сигнали и искания до
Община –Тетевен,до ДНСК,касаещи законността на процесната сграда, по които са
извършвани проверки,без да са предприети действия по премахването й.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира,че е сезиран с главна претенция с
правно основание чл.109 от ЗС,с искане от ищците за осъждане на ответниците да
премахнат изградената от тях сграда в УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****,Лов.обл.
и иск по реда на чл.59 от ЗЗД- за заплащане от ответниците на обезщетение за
ползите,от които са лишили ищците,вследствие ползването на незаконната
двуетажна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,респ.частта от дворното място
на ищците, заета от сградата и отредените във връзка с незаконната им сграда
234 кв.м. за ползване,на основание чл.64 от ЗС,с решението по гр.д.№138/2015г.
по описа на РС-Тетевен.
От
ответниците е предявен насрещен иск,приет за съвместно разглеждане, също с
правно основание чл.109 от ЗС-с искане да се осъдят ищците да премахнат
незаконно изградени постройки,като визират извършено пристрояване към и
надстрояване над съществуваща едноетажна жилищна сграда,изградена ограда външна
тоалетна,дървена барака и дървена кошара.
По иска
на ищците З. и В. В.против ответниците А.В., А.И., В.У. и С.И., с правно основание
чл.109 от ЗС, съставът намира,че е неоснователен и недоказан.
РС-Тетевен е направил подробен
анализ на всички събрани доказателства и е достигнал до правилния и споделян и
от настоящия състав извод,че ищците не са доказали предпоставките за
осъществяване на защитата чрез негаторния иск,по
който ред са преценили да се защитават.
Основателността на иска по чл.109 от
ЗС предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки- ищецът да е собственик на имота и ответникът с неоснователни, противоправни
действия да му пречи да упражнява правата си на собственик в пълния им обем.
Защитата,която негаторният иск обезпечава, е да брани
правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху
обекта на тази собственост. Не всяко въздействие, обаче върху имота може да
бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само
това, което е неоснователно, т.е.противоречи на установения правен режим на
ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на защита.
Искът е относим към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на
собствеността. (в т.см. Реш.№690/08.02.2010г. по гр.д.№3394/2008г.,IV ГО
на ВКС, Реш.№316/18.02.2005г. по гр.д.№2746/2003г.,IV
ГО на ВКС, Реш.№57/26.03.2013г.по гр.д.№907/2012г.,II
ГО на ВКС, Реш.№1344/13.01.2009г. по гр.д.№5868/2007г.,II
ГО на ВКС, Реш.№316/18.02.2005г., по гр.д.№2746/2003г.,
IV ГО на ВКС.и др.).
При
сочените от ищците вредоносни действия основателността на иска предполага
доказване наличието на незаконно строителство-в отклонение от одобрения
проект,в резултат на което се стига до реални ограничения на правото на
собственост на ищците, над пределите на позволеното и създаващи реални пречки
за упражняването му в пълен обем.
На първо
място ищците твърдят,че правото на строеж, с осъществяването на което е изградена спорната
сграда, е учредено в нарушение на действалата към този момент норма на чл.56,ал.2,т.2
и чл.56,ал.3 от ЗТСУ/отм./, поради наличие на съсобственост между праводателката на ответниците А.С.Д. и Държавата върху УПИ
І-141 в кв.32 (към 1986г.)
Съставът,след
като се запозна с ангажираните доказателства по настоящето и приложените
гр.д.№138/2015г. и гр.д.№139/2014г.-двете
на РС-Ловеч, намира твърдението за неоснователно.
Видно от
съставения Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОбНС
с №54,т.ІІ,д.№558/27.10.1986г., като продавачи са посочени Д.В.Д., Н.Д.Й.и В.Д.В.от с.****. Имотът е
индивидуализиран като ½ ид.ч. от дворно място с площ от
450кв.м.,представляващо парцел І-141 в кв.32 плана на с.**** и намираща се в
него едноетажна жилищна сграда с две стаи и стопанска сграда при съседи: улица
от три страни,И.С.Д.и Н.Д.Б.. Държавата не фигурира нито като съсобственик,нито
като съсед. Затова и съставът намира за достатъчно и обезпечаващо
законосъобразността на процедурата по чл.56,ал.3 от ЗТСУ изисканото и изрично дадено
съгласие от собственика на дворното място-праводателят
А.С.Д. (л.179) и на собственика на останалата
1/2ид.ч.-Д.В.Д.(л.180),за изграждане на двуетажната жилищна сграда. Към
този момент участие на Държавата не е
установено и в потвърждение е и констатацията на съда,при съставянето на
нотариалния акт,че „продавачът е собственик”, необорена и в настоящето
производство.
Видно е,че
промяна е отразена едва през 1991г.,когато е издаден Акт за държавна
собственост №984,с който е актуван като държавен- „..с площ от 650кв.м.,с
жилищна сграда от 123.93кв.м.,магазин,подобрения и трайни насаждения…с бивш
собственик Д.В.Д... предоставен за оперативно управление на Младежки клуб за
общински комсомол на ДКМС..”(л.32 от гр.д.№139/2014г.на РС-Тетевен). По
делото,а и от останалите приложени съдебни производства,не се установява каква
е причината за актуването на имота като държавен,в изпълнение на каква
процедура,по какви причини. Тук следва да се отбележи също,че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие,а
единствено я констатира, а в случая и след относимия
момент на учредяване на правото на строеж -1986г.
При
изложените съображения съставът намира това твърдение за недоказано.
На
следващо място се твърди,че сградата на ответниците е изградена в при допуснати
съществени отклонения от утвърдените строителни книжа по см.на
чл.225,ал.2,т.3,вр.с чл.154,ал.2 от ЗУТ.
От
доказателствата по делото категорично се установи, че за изграждането й
ответниците са се снабдили с всички надлежни и изисквани към онзи момент строителни
книжа- заявление по чл.56,ал.2,т.2 от ЗТСУ, вписано на 27.10.1986г, Разрешение
за строеж №29/05.11.1986г, Архитектурен проект,утвърден
на 04.11.1986г от гл.арх.на ОбНС-Тетевен, Протокол
за определяне на строителна линия и ниво №42/5.11.1986г.
От друга
страна,от назначените съдебни експертизи, се установи,че при реалното
изпълнение ответниците са изградили жилищната им сграда при отстъпления от
предварително планираното. Установиха се допуснати отклонения от одобрения
проект по отношение местоположение и ориентацията на сградата, промяна на
мястото на входа- планиран от югозапад, а изпълнен от североизток, изграждане от изток и на
тераса към дневната. Явно е, че тези изменения са довели до промени във
външните очертания на сградата. Като резултат е налице е намалено отстояние
между двете жилища. Като конкретна опасност в.л.Л.сочи липсата на подход към
вътрешните фасади на сградите,нужен в случай на пожар. Проблеми със сеизмичната
устойчивост не установява с категоричност,а само предполага. Категоричен е, че
няма нарушение на санитарно-хигиенните изисквания. Експертите са категорични,че
при съществуващото разположение сградите не създават опасност за живота и
здравето на обитателите им.
Относима към преценката налице ли са отклонения на изграденото с
одобрения проект и като последица законно ли е строителството, е нормата
на чл.154,ал.2 от ЗУТ,където са
предвидени конкретни хипотези на отклонения, които с оглед интензитета си се
определят като „съществени”. В чл.154,ал.3 от ЗУТ е
предвидено,че несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са
всички извън посочените в ал. 2. В случая се установява,че отклонения от
проекта има и те могат да се определят като „съществени”.
Като
следваща предпоставка, обаче е нужно извършеното от ответниците преустройство на
сградата да пречи, ограничава или смущава притежаваното от ищеца право на
собственост върху неговата жилищна сграда и терен. В случая като основно вредоносно въздействие се сочи
намаленото отстояние между двете сгради. По въпроса,обаче и двамата експерти са
категорични,че при съобразяване характеристиките на сградата на ищците, към
момента на учредяване и реализиране на правото на строеж,а именно,че не е имала
белезите на „жилище” по см.на ЗТСУ, то изграждането на новата сграда, при
отстъпление от предвидените 6м., е било допустимо. За отстъплението в
отстоянието спрямо улицата е била извършена корекция в проекта от главния
архитект. Освен това експертите са
категорични,че няма опасност сградата на ответниците,макар и разположена при
това намалено отстояние, да засенчи жилищни помещения в сградата на ищците,което
би могло да е реалното вреноносно въздействие от
намаленото разстояние. Изпълнението на сградата по констатациите на експертите не
е в отклонение и на санитарно-хигиенните норми.
Що се
отнася до констатациите за липса на яснота за сеизмичната устойчивост,за което
се допуска,то при огледа никое от вещите лице не е направило констатации в този
смисъл. Няма и такива твърдения от ищците. Съставът приема,че няма категорични
доказателства за липса на достъп до фасадите от към вътрешността,тъй като от
самите страни се твърдят,че може да се премине покрай двете сгради, дори и при
изградените и от двете страни огради. В т.см.следва да се приеме,че достъп
има,макар и да е ограничен,като това е в резултат на действията и на двете
страни. Няма доказателства и за твърдението на ищците за паднали прозорци и
засягане на новоизградения втори етаж. Тук следва да
се съобрази също,че надграждането на този втори етаж
на ищците е разрешено при съобраазяване на
съществуващото намалено отстояние, независимо,че се касае за увеличаване на етажността на сградата, което само по себе си поставя
изискване за по-голямо разстояние. В този смисъл некоректно е да се вменяват
във вина на съда евентуалните последици от такива повреди, при недоказване от
страната,че реално са се осъществили, в какъвто смисъл е развита теза от
пълномощника на ищците.
При горните констатации
съставът намира,че ищците не са доказали втората предпоставка за уважаване на негаторния иск-наличието на реално осъществени действия или налично състояние, които създават реална
заплаха за обитаването на обекта на правото на собственост,а от там и за
ограничения при упражняването му,които пречат за нормалното ползване на
сградата по обичайното й предназначение на жилищна сграда. Известно е и се
застъпва в постоянната съдебна практика,че самият факт на незаконен строеж-в
случая на отклонения от одобрения проект, не е достатъчен сам по себе си, за да
се приеме за основателен негаторния иск за премахване
на сградата. Нужно е да се установи конкретното негативно въздействие върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Искът
е относим към фактическото действие, надхвърлящо обичайните ограничения на
собствеността, а за такива не са представени доказателства. Не може да се
разглежда като такова и констатираната липса на въвеждане на жилищната сграда
на въззиваемите в експлоатация,съгласно чл.178 от ЗУТ. Безспорно този пропуск е
налице, но реално това състояние не води до конкретни и реални вреди за въззвниците.
Видно е,че са предприемали съответните постъпки пред компетентните
административни органи и това е редът ,по който
следва да се търси отстраняване на този недостатък. В т.см.- Реш.№74/09.07.2014г.
по гр.д.№6580/2013г., II ГО на ВКС Реш.№328/29.11.2011г.
по гр.д.№1362/2010г., II ГО на ВКС,както и Решение по гр.д.№942/2008г. на
ВКС,където е прието,че „…"Неоснователното действие" не зависи само от това
дали има позитивна административно санкция или не, когато се касае до наличие
на разрешителен режим за извършване на определение действия/ стоеж,
реконструкция и др./, а от това дали действието пречи на нормалното ползване на
имота, собственост на ищеца по иска по чл.109 от ЗС…”. В случая не се доказаха реални ограничения от този пропуск.
Не следва да се забравя също, че тази
липса съществува от 1986г., до момента не е създавала пречки между страните и
като проявление не би могла да обективира „нови” вреди.
Съдът намира за изцяло
неоснователна тезата на ищците,че са лишени от възможността да ползват цялото
дворно място ”.. което на практика е заето от незаконната постройка,както и от
определените за ползване от ответниците 234кв.м.
На първо място не следва
да се забравя,че правото на ползване на прилежащия терен е по силата на
осъщественото право на строеж. Нормата на чл.64 от ЗС е императивна и предвижда ограничение
за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради,
собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях
собственикът следва да им осигури
възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценно ползване
на постройката според нейното предназначение. В случая се доказа наличието на
основание за ползване на терена,върху който е изградена жилищната сграда на
въззиваемите,също и за ползването на прилежащата площ, определена с влязлото в
сила Решение по гр.д.№138/2015г. по описана РС-Тетевен и извършеното трасиране.
Недопустимо е в настоящето производство, да се ревизира постановеното с
влязлото в сила решение, в частта, определяща площа,
която се отрежда на суперфициарните собственици за
ползване от терена. Обстоятелството как и в съответствие с правилата на чл.64
от ЗС ли се ползва, може да бъде предмет на защита,но тъй като не е заявено като
основание тук, не може да бъде предмет на настоящето производство. Това беше и причината въззивният състав да не
приеме представените с въззивната жалба писмени доказателства и твърдения за
нови действия от въззиваемите-същите не са били въведени като основания в
исковата молба и са преклудирани.
На следващо място съставът споделя и
извода на РС-Тетевен за несъответствие на претендираната мярка за защита
–събаряне на жилищната сграда” на констатираните нарушения. Равновесието при
упражняването и защитата на правата на собствениците е прокламирано както от националното
законодателство и съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая
търсената мярка би довела до лишаване напълно на въззиваемите от собствеността
им, при наличие на нарушения,които може и следва да се отстранят по
административен ред. (в т.см.Реш.№135/21.11.2016г. по гр.д.№1072/2016г., II ГО на
ВКС).
При горните констатации правилно РС-Тетевен е приел за неоснователен и
предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Както се посочи по-горе-налице
е годно основание както за ползването на терена,върху който е изградено
жилището,така и за ползването на прилежащата му площ от имота на въззивниците-постановеното
и ангажиращо страните със силата на присъдено нещо Решение №
97/14.08.2015г.,пост.по гр.д.№138/2015г.на РС-Тетевен, неразделна част от което
е заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,съгласно
комбинирана скица №1 и обективирането на признатото
право на ползване с Протокол за трасиране от 21.07.2016г.
По
възражението,че в съдебното решение липсват констатации за законността на
сградата,следва да се отбележи,че търсеният от въззвниците
ефект на настоящия спор-обявяване на процесната сграда за незаконен строеж,не
би могъл да се реализира в настоящето производство. Както е известно
процедурата е по правилата на ЗУТ и компетентен е съответният административен
орган, не и настоящият съд. Идентичен е отговорът и по отношение липсата на
изпълнена процедура по въвеждане в експлоатация на процесната сграда съгласно
чл.178,ал.1 от ЗУТ и от представените по делото документи е видно,че
въззивниците са запознати с нея.
По изложените съображения въззивният състав намира,че Решение
№175/20.11.2017г.,пост.по гр.д.№782/2016г.на РС-Тетевен,в обжалваната му част,с
която са отхвърлени претенциите на ищците с правно основание чл.109 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материално-правните норми и при липса на процесуални нарушения, поради което
следва да се потвърди. Решението в останалата част по отношение отхвърлянето и
на насрещния иск на ответниците,е влязло в законна сила,като необжалваемо и не е
предмет на настоящия въззивен контрол.
При този изход на спора
въззиваемите имат право на възстановяване на направените в производството
разноски. От представения договор за правна защита и съдействие е видно,че
адвокатският хонорар от 300лв.е изплатен изцяло,поради което З.И.В. и В.И.В.
следва да се осъдят да заплатят на А.С.В., А.И.И.,В.И.У. и С.И.И., посочената
сума.
По изложените
съображения и на осн.чл.272 от ГПК съставът на Окръжен
съд Ловеч
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №175/20.11.2017г.,постановено
по гр.д.№782/2016г. на РС-Тетевен, в обжалваната му част,с която е отхвърлен искът
на З.И.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********,***, против А.С.В. с ЕГН **********
***, А.И.И. ***, В.И.У. с ЕГН ********** *** С.И.И. с ЕГН ********** от гр.****,
иск с основание чл.109 от ЗС,за осъждане на ответниците да премахнат
изградената от тях двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната площ от 120
кв.м.,построена в собствения на ищците поземлен имот-УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП
на село ****,Лов.обл. и искът на З.И.В. и В.И.В.,с горните данни, против А.С.В.,
А.И.И.,В.И.У. и С.И.И., с горните данни, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за
заплащане от ответниците на сумата от 3 939.67 лева,представляваща
стойността на обогатяването им за сметка на ищците,вследствие ползване на част
от УПИ ХІ-141 в кв.32 по ПУП на село ****,Лов.обл. в размер на 60
кв.м.,представляваща площта, върху която е изградена двуетажната масивна
жилищна сграда на ответниците и за периода от 01.01.2012г до 16.12.2016г., както
и за ползване на отредената на ответниците с решението по гражданско дело
№138/2015г по описа на РС-Тетевен площ от 234 кв.м. от УПИ ХІ-141 в кв.32 по
ПУП на село ****, Лов.обл.,за периода от 08.01.2016г до 16.12.2016г. ,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА З.И.В.
с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.С.В. с ЕГН **********
***, А.И.И. ***, В.И.У. с ЕГН ********** *** С.И.И. с ЕГН ********** от гр.****,
сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски в настоящето производство.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на страните и при наличие на
предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.