О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Радомир, 31.01.2019 г.
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
като сложи за
разглеждане гр. д. № 79 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник против С.Д.Д., с
искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 27832,33 – главница за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес:с. Л., общ. К.за периода от
20.02.2015 г. до 31.08.2017 г., лихва за забава на месечните плащания в размер
на 6505,22 лева за периода от 16.04.2015 г. до 14.05.2018 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира, че
така образуваното дело не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност,
поради следното:
Подсъдността е
една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща
допустимостта на иска, поради което и с оглед нормата на чл. 7 ГПК, съдът
следва да направи проверка относно допустимостта на висящото пред него
производство. Ето защо законът (чл. 118, ал. 1 ГПК) указва, че всеки съд сам
решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Съдът извършва тази
преценка служебно по отношение на родовата подсъдност, доколкото тя
представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.
Заповедното
производство представлява специално съдебно производство, което замества или
предхожда исковия процес и е призовано да предостави бърза защита на безспорни
права. Целта на производството е да се избегне тежката процедура на исковата защита,
ако съществуването на правото не е спорно, като се създаде съдебно изпълнително
основание (чл. 404, т. 1 ГПК) за вземания от предвидения в чл. 410 ГПК вид или
за притезания, удостоверени с някой от посочените в чл. 417 ГПК документи.
Съгласно чл. 410,
ал. 1 ГПК издаване на заповед за изпълнение може да се поиска, когато искът е
родово подсъден на районния съд като първа съдебна инстанция. Следователно
такива ще са искове, чиято цена е до 25 000 лева (чл. 104 ГПК), с някои
изключения, предвидени в специални закони, какъвто е и разглежданият случай, в
който приложение намира разпоредбата на чл. 203 ЗВ.
Съгласно ГПК
компетентен да се произнесе по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение в двете му форми (по чл. 410 и по чл. 417 ГПК) е винаги районният
съд. Ако вземането бъде оспорено чрез възражението по чл. 414 ГПК, се открива
пътят за установяването му по исков ред – чрез предявяване на иска, уреден в
чл. 422 ГПК.
Досежно
подсъдността на иска по чл. 422 ГПК в съдебната практика и в правната доктрина
не съществува спор, че тя се определя от правилото на чл. 104, т. 4 ГПК (в този смисъл: решение № 17/24.03.2011 г. по
т. д. 382/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 416/05.07.2010 г. по ч. гр.
д.№ 369/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и пр.), в които е прието, че подсъдността
на установителните искове по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК се
определя съобразно общите правила за подсъдност, вкл. и за родовата подсъдност.
В особените правила за заповедното производство липсва изрична разпоредба,
която да определя, че съдът, издал заповедта за изпълнение, е родово
компетентен и по иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Ето защо се прилагат общите
правила на родовата подсъдност и исковете са подсъдни на съответния родово
компетентен съд. В случая следва да се отбележи и че при обективно съединяване
на искове за главница и претенция за мораторна лихва за забавено плащане на
сумата по главницата до предявяването на иска, за прилагане на чл. 104, т. 4 ГПК се изисква поне един от исковете да е с цена над 25 000 лева. В
трайноустановената си съдебна практика ВКС, ТК, приема, че когато вземанията
произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка,
респ. от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с неговото
изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, какъвто е и
разглежданият случай) представлява един иск (определение № 114 от 4.03.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК). Общите правила са разписани в
нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, която разпорежда, че на окръжния съд са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева.
Следователно, с
оглед цената на предявения иск за главница в конкретния случай, която е над 25
000 лева, настоящото дело не е родово подсъдно на районния съд, а компетентен
да разгледа спора е Окръжен съд – Перник.
Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на РС - Радомир и като такова
същото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд –
Перник.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 119, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 79/2019 г.
по описа на Районен съд - Радомир.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд –
Перник.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: