Присъда по дело №197/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 13
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20215000600197
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:В. Ст. Гатов
Членове:Милена Б. РА.а

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Д. Ив. М.
като разгледа докладваното от В. Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215000600197 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 260013/10.02. 2021 г. по нохд № 503/19 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, в наказателно – осъдителната част, с
която подсъдимите И. Д. Х. и Н. Т. Ц. са признати за виновни по чл. 277а,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, в частта, досежно приложението на чл.53 НК
и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. Х. - роден на *** в гр. С., живущ в с.Й.
Г., обл.П., ул. „***“ №**, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, собственик на ЕТ „И. Х.“, неосъждан, с ЕГН
********** за НЕВИНОВЕН в това, на 06.02.2018 г. в землището на гр.П.,
1
обл.П.в местността „***“ в археологическа недвижима културна ценност като
извършител в съучастие с Н. Т. Ц. като съизвършители, чрез използване на
техническо средство лопата, оръдия – уред за търсене на метали
/металодетектор „***“ без съответно разрешение да е търсил археологически
обекти и на основание чл.304, пр.4 НПК и чл.9, ал.2 НК го ОПРАВДАВА по
обвинението по чл. 277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Т. Ц. - роден на ***г. в гр.П., живущ в
с.Ц., обл.П., ул. „***“ №*** българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това,
на 06.02.2018 г. в землището на гр.П., обл.П. в местността „***“ в
археологическа недвижима културна ценност като извършител в съучастие с
И. Д. Х. като съизвършители, чрез използване на техническо средство лопата,
оръдия – уред за търсене на метали /металодетектор „***“ без съответно
разрешение да е търсил археологически обекти и на основание чл.304, пр.4
НПК и чл.9, ал.2 НК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 277а, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Веществените доказателства - 1 бр. лопата с черна пластмасова дръжка
и 1 бр. металодетектор „***“ ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Н. Т. Ц..

На основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски в
размер на 579,00 лв. остават за сметка на Държавата.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
В оправдателната си част присъдата е влязла в законна сила.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от днес.

Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимите И.Д. Х. и Н. Т. Ц. за виновни в това, че в това, че на 06.02.2018
г. в землището на гр.*, обл.* в местността „*“ в археологическа недвижима
културна ценност като съизвършители, чрез използване на техническо
средство лопата, оръдия – уред за търсене на метали /металодетектор „*“
model „*“ без съответно разрешение е търсил археологически обекти и на
основание чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл. 54 ал.1 НК ги осъдил на
по една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. всеки един
от тях, като ги оправдал за това да са използвали като техническо средство
МПС – л.а. „*“ с рег.№ *, собственост на И. Д. Х..
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така
наложените на подсъдимите наказания за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по
делото.
Срещу присъдата са постъпили жалби от двамата подсъдими, чрез
упълномощените им защитници.
В жалбата на подсъдимия Ц. се отправя упрек към съда, че е
пренебрегнал напълно техническите характеристики на металотърсача и на
двата протокола за претърсване и изземване и не е съобразил заключението
по съдебно – археологическата експертиза, че процесната нива не е защитен
археологически обект. Така съдът неправилно е приложил матгериалния
закон и незаконосъобразно е признал подсъдимите за виновни. Релевират се и
съществени нарушения на процесуалните правила, обвързани с нарушение на
чл.14, ал.1 НПК. На последно место се твърди за явна несправедливост на
наложените наказания и с доводи за липса на съставомерност по чл.277а НК
се иска санкционирането на подсъдимия по административен ред.
Жалбата на подсъдимия Х. е бланкетна. Оплакванията са свързани със
законосъобразността и обосноваността на присъдата. Иска се отмяната й и
постановяване на нова, с която подсъдимия Х. да бъде признат за невиновен и
оправдан.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
оспорва жалбите, намира присъдата за правилна във всичките й части и
предлага да бъде потвърдена. Според прокурора тезата на двамата
подсъдими, че са търсили метеорити е защитна. Тя се оборва от факта, че те
са ползвали металотърсач в рамките на защитен археологически обект и
поради това намира обвинението за доказано.
Защитата на подсъдимия Ц. поддържа жалбата си. Сочи, че
подсъдимият е член на дружество, което има за цел да търси самородно злато
1
и това е причината да си закупи и ползва процесния металотърсач. Счита, че
по делото липсват доказателства за субективната страна на деянието, защото
подсъдимият живее близо до процесната нива, която не е археологически
обект и не попада в защитена територия. Оспорва истинността на показанията
на двамата полицейски служители – З. и А. като твърди, че същите се опитват
така да нагодят доказателствения материал, че Ц. да бъде признат за виновен
и осъден. Според защитата в протокола за оглед са отразени само
обстоятелства, нужни на обвинението, но е и такива, които ползват тезата на
подсъдимите. Претенцията е насочена към отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимия Ц. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитата на подсъдимия Х. атакува присъдата, с доводи за липса на
доказателства за субективната страна на деянието. Намира, че извода за
виновност е изграден само върху показанията на двамата полицейски
служители, които намира за компрометирани и противоречиви. Според
защитата показанията на тези свидетели се основават единствено и само на
оперативна информация, чиято достоверност не може да бъде проверана.
Отдеелно от това са опровергани от проведения следствен експеримент.
Възразява се, че мястото, където са задържани двамата подсъдими е нива,
собственост на частен земеделски производител и в продължение на години и
обработвана с тежка земеделска техника и независимо, че след деянието е
обявена за паметник на културата до момента не е обозначена като такава и
собственикът продължава да я обработва. Възразява се и за допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с неясно и неточно
обвинение.Според защитата и в обстоятелствената част на обвинителния акт
и в диспозитива му е описан обективния състав на престъпление по чл.277а,
ал.2 НК, а е повдигнато обвинение на дваматта подсъдими по ал.1 на същия
текст и това противоречие пречи при организиране на защитата. С тези
съображения защитата обосновава извода си за липса на доказателства и от
обективна страна и предлага подсъдимият Х. да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Подсъдимите искат да бъдат оправдани.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
В отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - гр.* съществувала
оперативна информация от получавани сигнали, затова че подс. Х. се
занимава с търсене на културно- исторически ценности на терен и изкупуване
на такива предмети, с цел препродажба. Съществувала информация, че през
2017г подс. Х. проявил интерес към намерени исторически предмети. В края
на 2017г и началото на 2018г органите на полицията имали информация, че
2
той проявява интерес към лица извършващи нерегламентирана и
неразрешена дейност по археологически разкопки и изкопни работи. За целта
и с помощта на СРС било поставено наблюдение и установен неговия адрес
с.*, общ. *. В хода на използваните СРС се установило, че на 04.02.2018г.
подсъдимия Х. при телефонен разговор с неустановено по делото лице
съобщил, че има намерение с друго лице, което назовал с името „*“, че ще се
опитат да извършат „изораване“ на местото. Изказал становище,че това място
първо трябвало той и * да го „минат“, без да е „орано“ и след това да докара
едни хора да го видят. На следващия ден и при поведен разговор между
двамата подсъдими в 10.53часа подсъдимият Х. заявил на подс. Ц., че
имало много кал, колата не можело да мине и че ще се чуят пак. На
следващия ден – 06.02.2018г към 10.02.часа подс. Х. се обадил на подс. Ц. по
телефона и си уговорили среща към два часа, но подс. Ц. заявил, че няма
автомобилен превоз и Х. уточнил, че ще дойде да го вземе между един и
един и половина. Към 13.15 часа на този ден с подс. Х. се свързало по
телефона неустановено лице, като подс. Х. му казал, че вече пътува, а
лицето му заявило, че относно предложена за продажба „извара“ и „млеко“
купувачите са определили цена от 150 евро.
При така събраната информация, от която се установило, че
подсъдимите имат уговорката към 13.30 часа подс. Х. да отиде със
собствения си лек автомобил „*“ с рег.№* и вземе от дома му в с.* подс. Ц.,
полицейските органи организирали наблюдение над подс. Х.. Установили
пристигането на последния в с.*до дома на другия подсъдим и потеглянето им
в посока гр. *. На тръгване подс. Ц. носел със себе си уред за търсене на
метали / металодетектор „*“ model ,,GPX - 4500“ / те се придвижили с
автомобила до село * и в началото на селото завили наляво към гр. *, след
което се отправили в посока към града. Преди да достигнат по този път до
сградите на * те се отклонили от пътя е завили наляво в посока за местността
„*“. Тези им действия били наблюдавани от свид. С.З. - полицейски
служител в отдел „КП“ при ОД на МВР и колегата му В.А.. Свидетелите
увеличили дистанцията на следене, като оставили автомобила на
подсъдимите да се отдалечи, но забелязали отклоняването на подсъдимите по
черния път, който продължавал покрай напоителен канал. Част от
проследяващата полицейска група останала на главния път, а за да не се чуе
двигателя на автомобила свидетелите З. и А. тръгнали по черния път пеша,
като следвали дирята оставена от автомобила им. Последните дни времето
било дъждовно и черния път бил кален и трудно проходим. Двамата
свидетели поели по оставените от автомобила на подс. Х. кални следи. След
около километър видели спрения на пътя автомобил и намиращите се на
около тридесет-четиридесет метра в дясно от автомобила подс. Ц., който
държал металдетектора и го размахвал наляво и надясно, а подс. Х. държал в
ръцете си лопата.
Двамата се намирали в обработена нива, като Х. стоял в близост до Ц. и
вкарвал лопатата в земята на дълбочина колкото височината на острието и
изваждал чима пръст. Проверявал съдържанието на изкопания чим и след
това отново го връщал в местото, от което бил изкопан. Свидетелите, които
3
се приближили още по-близо на около двадесет метра, прикривайки покрай
намиращите се от страната на канала храсти, като забелязали ясно оставените
следи от вече изкопаните от Х. няколко дупки.
Така установените действия на подсъдимите дали основание на двамата
свидетели да пристъпят към задържане на подсъдимите. Сигнализирали на
останалите на пост до разклонението на пътя да пристигнат на
проишествието. Свидетелят З. попитал подсъдимите какво са търсили, за
което подс. Ц. заявил, че търсил метеорити, а подс. Х., че имал намерение да
изкопае малко орехче, което смятал да засади в двора си.
Бил извършен оглед на местопроишествието, при който били
установени намиращите се там металотърсач „*“ model ,,GPX - 4500“ и
лопата с черна пластмасова дръжка, като върху работната функционална
част от лопатата се установило наличието на прясно изкопана почва. Бил
описани и намиращите се в близост пресни следи от разкопаване на почвата
в нивата. В нивата нямало дръвчета, а и Х. не можал да обясни защо за
осъществяваната от него дейност в този момент му е бил необходим
металотърсач.
Било извършено претърсване на лекия автомобил „*“ модел„*“ с рег.№
*, собственост на подс. Х., паркиран на черния път, в който били намерени и
описани вещи, имащи според разследващите отношение към случая: 29 бр.
оловни пломби, 1 бр. оловна пломба с пресован вид, 8 бр. пластмасови
пломби, 26 бр. алуминиеви пломби, 2 бр. пластмасови пломби, 2 бр. клещи, 3
бр. оловни пломби, 1 бр. платка с надпис „Дистанционно за радиоуправляеми
контакти до 30 м.“, 1 бр. книга с надпис „Български монетен каталог“.
След това на същия ден се извършило действие по разследването в къща
и прилежащи помещения в с. *, обл. *, ул.“*“ № 27, обитавана от подс. Х..
При това следствено действие били намерени, описани и иззети 1 бр.
прозрачен найлонов плик, съдържащ объл предмет в тъмен цвят с релефни
изображения на 3 бр. фигури и надписи на латиница от едната страна и
надпис на латиница от другата с диаметър 3,3 см и 1 бр. прозрачен найлонов
плик, съдържащ объл предмет с диаметър 1,7 см. в сребрист цвят с релефно
изображение - бюст на мъж и надписи от двете страни на предмета.
В хода на разследването било извършено действие по разследването
претърсване в двуетажна къща и прилежащ двор, находящи се в с.*, обл.*,
ул.“*“ №1, обитавана от подс. Ц.. В посочените помещения бил намерен и
иззет: 1 бр. метален предмет под формата на кръст.
Било извършено претърсване и в къща за гости на адрес с.*, обл. *, ул.“1-
ва“ № 44, стопанисвана от „*“ ЕООД — с.*, собственост на подс. Х., където
не са били иззети предмети, представляващи археологически паметник на
културата. От заключението на вещото лице Б. по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно - археологическа справка се установило,
че местопроишествието е станало в местността „*“ в землището на гр.*, обл.
* и представлява недвижима културна ценност, съгласно ЗКН. Откритите на
обекта артефакти - фрагменти битова и строителна керамика, датират от
4
късножелязната епоха и римския период. След посещението на обекта той е
бил регистриран в автоматизираната система „Археологическа карта на
България“ с №10005760. Вещото лице е заявила пред първоинстанционния
съд, че във връзка с изготвената експертиза е посетила местността и реално
след това й посещение е предприела действия по регистрацията му като
археологически обект, за който е определила хронологията, границите му и
функции на обекта. Това е документирала в дневник, изготвила
фотодокументация и картон за археологическата карта на България.
От заключението на вещото лице Ч. по археологическата експертиза се
установило, че изследвания обект е бронзов кръст с кукичка горе, долу и в
средата за пришиване на дреха. От едната страна е изобразено разпятието на
Христос, от обратната инициалите му и е с размери - височина 3,9 см.,
ширина 2,8 см. Датира от XVIII век - Възрожденска епоха. Не е
археологически обект. Представлява движима културна ценност по смисъла
на чл.7 ал.1 от ЗКН и има научна, историческа и художествена стойност.
От заключението на вещото лице Д. по археологическата експертиза се
установило, че изследваните два броя монети - 1бр. сребърна монета
представлява добре познат и многократно публикуван съвременен
фалшификат. Монетата е направена чрез отливка. Не е културна ценност и
археологически обект. Оценка 15,00лв. Бронзовата монета е съвременен
фалшификат. Груба и некачествена изработка. Монетата е направена чрез
отливка. Не е културна ценност и археологически обект. Оценка 15,00 лв.
От заключението на вещото лице К. по назначената съдебно -техническа
експертиза се установило, че устройството иззето като веществено
доказателство от местопрестъплението - металодетектор „*“ model „GPX -
4500“, може да бъде ползвано за извършване на теренни археологически
проучвания. С негова помощ могат да бъдат търсени следните видове обекти
- обработено злато /монети, украшения и др./, самородно злато,
сребро/монети, украшения и др./, мед /монети украшения, кабели и др./,
бронз, алуминий, стомана, желязо съдържащи метеорити, хром-никелови
сплави, керамика. При направения външен оглед на устройството е
установено наличието на сонда в долния край на щеката с ръкохватка. Уредът
е бил включен и на екрана са се появили надписи за тестване на батерията и
апаратът е преминал в работен режим. При преминаването на сондата над
поставен на пода предмет с метално съдържание, високоговорителят е издавал
различни по тоналност и продължителност звуци. Изследвания апарат работи
на принципа на индуктивния баланс, при който протича ток през търсещата
глава-бобина, антена, сонда и се създава магнитно поле в посока към земята и
във всеки метален предмет, намиращ се на земята възниква ток, подобен на
тока в създаденото от апарата магнитно поле.Така индукирания ток създава
свое магнитно поле с посока обратна в магнитното поле на апарата и така се
създава излъчващ сигнал. Апаратът може да се настрои да не издава звуков
сигнал и да издава такъв. Процесът на разпознаване на предметите се нарича
дискриминация и според формата на предметите се създава различно
магнитно поле. Изследвания апарат работи в дълбочина между 60-70см и се
5
използва за търсене на всякакви обекти на дълбочина от 10-20см, за монети
и до 40-70 см за по-големи метални предмети.
В изследваните ВД - 4бр мобилни телефони са установени записи на
контактите на телефоните, списък на проведени изходящи и входящи и
пропуснати разговори,изпратени съобщения и тяхното съдържание на
проведени разговори по „Вайбър“ и открити снимки в паметите на
телефоните. За всяка констатация от изследваните телефони е приложено
съответно приложение към експертизата.
От заключението на вещото лице К. по назначената на съдебното
следствие съдебно – техническа експертиза се установило, че изследвания
инкриминиран метал - детектор фабрично не е оборудван с високоговорител
или система за звукова сигнализация при извършване на метално търсене.
Работи със слушалки и разполага с 6.3 мм жак за тяхното присъединяване
или за присъединяване на високоговорител. При използване на уреда със
слушалки, те издават звук, който е със звуково налягане, адаптирано към
човешкия слух и силата на този звук от слушалките е много по- нисък в
сравнение от високоговорител. Аудио-сигналът излъчван от слушалките има
много ниско ниво на външни емисии. Уредът може да работи без
присъединени слушалки, като са достъпни менютата за конфигурирането, но
слушалките трябва да се включени към буксата, за да може да се възприемат
сигналите от уреда. При използването на уреда и описаното по-горе издаване
на звук от слушалките експертът не може да се ангажира дали може да даде
категоричен отговор на поставената задача- сигналът дали може да се
възприеме от 10, 25 или 30 метра, тъй като има множество различни
фактори, които не може обективно да се определят през посочения времеви
период. Използването на уреда не изисква определена квалификация.
Наличието на сложени наушници има предназначението да предпазва от
външни звуци, както и, че спират вътрешните звуци. От наушниците все пак
се имитират звуци, които не би следвало да са с такава сила, че да увреждат
човешкия слух.
Така приетата и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа
обстановка, първоинстанционния съд е приел за установена частично от
обясненията на двамата подсъдими, от показанията на свидетелите З., Р., П. и
А., от материалите по ДП - протокол за оглед на местопроишествие и
фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми към тях,
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристични
справки, съдебно - археологическа експертиза, археологически експертизи,
съдебно – техническа експертиза, експертни справки, приемо-предавателен
протокол, удостоверение от Българска асоциация на търсачите на самородно
злато и метеорити, копие от регистрационен талон за автомобил, копия от
членски карти на Българска асоциация на търсачите на самородно злато и
метеорити и Българска национална федерация по металдетектинг.
Една част от описаната и приета за установена от първия съд
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се
6
възприема изцяло от въззивната инстанция.
Друга част обаче не е до такава степен доказателствено обезпечена, че
да обоснове по един категоричен и несъмнен начин фактическите изводи, до
които е стигнала първата инстанция.
Едно от основните доказателства, имащо съществено значение за
установяване на релевантните за правилното решаване на делото факти са
показанията на полицейските служители – З. и А..
При анализа на тези доказателствените източници първата инстанция
неправилно им е дала пълен кредит на доверие. В показанията си двамата
полицейски служители са пресъздали придобита от тях оперативна
информация, която водела до извода, че двамата подсъдими имат интерес,
свързан с търсене и търговия с археологически цености. Съдът е намерил, че
показанията им в тази част са основен доказателствен източник за наличие на
елементите от субективната страна на деянието и по точно за умисъла на
двамата да търсят археологически обекти. Съдът не е съобразил обаче, че
придобитата от полицейските служители оперативна информация няма
доказателствен характер, в каквато насока е трайната практика на съдилищата
и чрез нея не могат да се установяват факти, имащи значение за предмета на
доказване. Така изводът, че двамата подсъдими около 3-4 години преди
инкриминирания инцидент са започнали да проявяват интерес към търсене и
намиране на археологически находки се явява доказателствено необезпечен и
следва да бъде изключен в приетата от съда за установена фактология.
Показанията на двамата полицейските служители не могат да бъдат
кредитирани и в други техни части. Не може да бъде прието за достоверно
твърдението им, че отивайки на местопрестъплението, те са чули звуци от
използвания от подсъдимия Ц. металдетектор, като издаването на тези звуци
са им дали основания да предположат, че металдетектора е в работен режим и
подсъдимия Ц. по този начин търси археологически находки. Показанията им
тези им части са опровергани от заключението по назначената техническа
експертиза и проведения в настоящето производство следствен експеримент,
от които се установява, че металдетектора, дори и в работен режим не може
да издава каквито и да било звуци в пространството, поради липса на
фабрично вградени високоговорители. Същият е технически оборудван със
слушалки с наушници и звукът постъпващ в слушалките може да бъде
възприет единствено от лицето, ползващо металдетектора, като наушниците
не позволяват звукът в слушалките да бъде разпространен в околното
пространство.
Дискредитирано откъм истинност е и твърдението на двамата полицаи,
че търсейки артефакти с металдетектора подсъдимият Ц. е посочвал на
подсъдимия Х. къде да копае с лопатата и така последният бил изкопал
множество дупки на терена на нивата в местността „*“. Такива данни не се
съдържат в протокола за оглед /л.5 от ДП/, в който е посочено единствено, че
: „..на около 30 метра източно от ориентира се наблюдават следи от
7
разкопаване на почвата.“, като не е уточнено какъв е характера, вида и
формата на тези следи. Следи от множество разкопавания на почвата не се
забелязват и на приложения към протокола за оглед фотоалбум. Липсват и
категорични доказателства, че подсъдимият Х. е ползвал инкриминираната
лопата като средство за разкопаване на терена. Няма спор, че същият е носел
лопатата, както и че върху функционалната й част се наблюдава част от
почвата. Липсват обаче каквито и да било доказателства за идентичност на
намерените по лопатата остатъци от почва и почвата на терена, които да
доведат до несъмнен извод, че именно с тази лопата е разкопаван
инкриминирания терен.
Независимо, че в тези си части показанията на двамата полицейски
служители са ненадежден източник на доказателствена информация, в
останалата им част показанията правилно са кредитирани от първата
инстанция. От тях се установява с категоричност, че полицейските служители
са проследили двамата подсъдими до местността „*“, наблюдавали са как
подсъдимият Ц. е извадил от лекия автомобил металдетектора, а подсъдимият
Х. взел в ръцете си лопатата с черна пластмасова дръжка, след което
подсъдимият Ц. започнал да движи металдетектора наляво и надясно и да
търси нещо. Тези действия не се отричат и от самите подсъдими и правилно
първият съд е намерил, че те са осъществили така описаната деятелност.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Р. и П.,
кредитирал ги е и обосновано ги е включил в доказателствената съвкупност.
Двамата свидетели са били поемни лица при извършване на огледа на
местопроизшествието, наблюдавали са действията на разследващите органи и
са подписали протокола. Поради това настоящият състав намира, че
протокола за оглед съотвества на изискванията на чл.. 156 НПК и отразените
в него факти имат значение за правилното решаване на делото.
Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и
заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано
Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано и
пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на
техниката, историята, археологията и нумизматиката и поради това
настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за
правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Анализирани са в детайли, поединично и в съвкупността им
обясненията на подсъдимите. Първоинстанционният съд е включил част от
тях в доказателствената съвкупност след прецизен и обстоен анализ, при
който не е игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и
оправдателните такива. В другите им части обосновано е приел, че тези
обяснения имат защитен характер и не могат да се ползват като
доказателства. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и
доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.
Въз основа на приетите за установени фактически положения,
8
първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че двамата подсъдими
в съучастие като извършители формално са осъществили признаците на
престъплението по 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
Установено с категоричност е, а и не се спори от страните, че на
06.02.2018 г. подсъдимият Х. с личния си автомобил минал през с. *, откъдето
взел подсъдимият Ц.. Последният носел със себе си уред за търсене на
метали / металодетектор „*“ model ,,GPX - 4500“. С автомобила двамата се
придвижили до гр.*. В началото на населеното място те се отклонили от пътя
и завили наляво в посока за местността „*“. След около един километър
спряли автомобила, слезли от него, като подсъдимият Ц. взел металдетектора,
а подсъдимия Х. взел лопата с черна пластмасова дръжка. Навлязли в нивата
и подсъдимият Ц. започнал да движи метадетектора в различни посоки, а
подсъдимият Ц. го наблюдавал, държейки лопатата.
Няма спор, че към този момент местността „*“ не е била обявена за
недвижима културна ценност, съгласно чл.146, ал.1 ЗКН и е представлява
обработваема земеделска земя. По повод на инкриминираното деяние и след
него местността е била посетена от Е. Б. – *, * в Регионалния исторически
музей в гр.* и едва тогава по нейна инициатива обектът е регистриран като
недвижима културна ценност в автоматизираната система
„Археологическа карта на България“ с № 10005760 /л. 80 от ДП/.
В рамките на така установената при спазване на изискванията на чл.
13, чл. 14 и чл. 107 от НПК фактология правният извод, че двамата
подсъдими в съучастие като извършители формално са осъществили състава
на престъплението по 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК е правилен и
обоснован и се възприема и от настоящата инстанция.
Действията на двамата подсъдими правилно са били възприети от
първата инстанция като осъществяващи при условията на съизвършителство
търсене на археологически обекти, чрез използване на технически средства –
металдетектор и лопата. Установените по делото факти са обосновали верен
извод за това, че целта на двамата подсъдими не е била свързана с изпробване
на металдетектор и откопаването на малко дръвче - орехче, а точно обратното
– и двамата са осъществявали целенасочени и координирани действия по
търсене на археологически находки без да са имали изискуемото се
разрешение. Осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 се е изразило в съответни действия по търсене с
помощта на металдетектор от подсъдимия Ц., продължили в рамките на
около няколко минути и готовност от подсъдимия Х. за разкопаване с
лопатата след сигнал от уреда.
Без основание са защитните доводи за неустановеност на умисъла на
подсъдимите, като на тези доводи успешно се противопоставят данните за
проявяван интерес от двамата подсъдими към археологическите находки.
Този интерес е видим от намерената в автомобила на Х. книга със заглавие
„Български монетен каталог“, откритите в дома му два броя монети, както и
9
намереният в дома на подсъдимия Ц. метален кръст. Независимо, че двете
монети са съвременни фалшификати на културни ценности от римската
епоха, а кръстът не е археологически обект, то държането им от двамата
подсъдими очертава по един категоричен начин проявявания от тях интерес
към археологическите обекти и находки.
Данни, че двамата подсъдими са търсили археологически находки се
съдържат и във ВДС, вследствие на експлоатираните СРС, от които се
установява, че на 04.02.2018г. подсъдимия Х. при телефонен разговор с
неустановено по делото лице съобщил, че има намерение с друго лице, което
назовал с името „*“ да се опитат да „изорат“ мястото. Х. заявил, че това място
трябва първо те с К. да го „минат“, без да е „орано“и след това да докара
едни хора да го видят. Тези данни, макар и завоалирани с използването на
обичайна земеделска терминология сочат, че двамата подсъдими са
извършили инкриминираните действия именно с престъпната цел по чл.277а,
ал.1 НК. Нещо повече, тези данни не стоят изолирани и не са единствените
доказателства за умисъла на двамата подсъдими да търсят без разрешение
археологически находки, поради което правилно пъпрвата инстанция ги е
включила в общата доказателствена съвкупност и наред с другите
доказателства е градила правните си изводи.
Обобщено, целенасоченото отиване на мястото на деянието,
обективираните от подсъдимите Ц. и Х. действия по търсене на
археологически находки, включително и съзнанието им, че е необходимо да
проверят терена за наличие на такива находки, след което да доведат други
хора да го видят са все обстоятелства, обосноваващи осъществяване на
деянието при наличие на пряк умисъл и общност на умисъла у двамата
подсъдими.
Доводите във въззивните жалби на защитниците за несъставомерност на
деянието от субективна страна се аргументират и с безспорната установеност,
че към момента на инкриминираното деяние местността „ *“ не е била
регистрирана като недвижим културен обект. Вярно е, че инкриминираната
местност към момента на извършване на деянието не е била регистрирана
като недвижима културна ценност. Настоящият състав намира за необходимо
в тази връзка да посочи, че за съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 1
от НК е от значение дали подсъдимите без съответно разрешение са търсили
археологически обекти, а не дали в действителност теренът попада в
територията на недвижима културна ценност, като последното би било
съставомерно по квалифицирания състав по чл. 277а, ал. 2 от НК.
Обективираните им действия по търсене без значение, че не са открили
археологически находки са такива, че в достатъчна степен аргументират
субективната съставомерност на деянието.
Ето защо, като е приел че двамата подсъдими като съизвършители, без
съответно разрешение и чрез използване на технически средства –
металдетектор и лопата формално са осъществили признацине на
10
престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 НК съдът правилно е приложил
материалния закон.
Само наличието на виновно поведение на подсъдимите обаче не е
достатъчно да обоснове съставомерност на деянията им по повдигнатите им
обвинения. В тази връзка първият съд е следвало да положи усилия за
изследване на въпроса, свързан с обществената опасност на деянието, но
очевидно не е сторил това.
В тази връзка на внимателен анализ е било необходимо да бъдат
подложени конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и
мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на
подсъдимите и едва тогава да се прецени застрашени ли са обществените
отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност,
която го прави престъпно.
По този въпрос вън от вниманието на първия съд са останали редица
обстоятелства имащи значение за правилното решаване на този въпрос.
Чистото съдебно минало на двамата подсъдими, добрите им характеристични
данни, трудовата им и семейна ангажираност, обстоятелството, че
инкриминирания терен е бил обикновена земеделска нива, която в
продължение на години и била обработвана, включително и с тежка
земеделска техника, липсата на очевидни артефакти в местността и
околността около нея, инцидентността на простъпката им са все
обстоятелства имащи значение за отмерване на степента на увреждане на
обществените отношения, свързани с опазване на културното наследство.
Всички тези установени по делото и неотчетени от първата инстанция
фактически данни налагат единствения извод, че обществената опасност на
деянието на двамата подсъдими е явно незначителна, а щом кръгът от
обществени отношения, за закрилата на които законодателя е създал нормата
на чл.277а, ал.1 НК не са застрашени или засегнати от действията на
подсъдимите в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност,
която да ги прави престъпни поради явната й незначителност, то тогава
намира проявление втората алтернатива на чл. 9, ал.2 НК.
Нейното проявление лишава деянието на двамата подсъдими от
престъпен характер и като ги е признала за виновни по обвинението,
повдигнатото им с обвинителния акт, първата инстанция е нарушила закона.
Така присъдата се явява необоснована и незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, като се постанови нова, с която двамата подсъдими да бъдат
признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им с обвинителния акт
обвинение.
Тук е мястото да се отбележи, че възражението на защитата на
подсъдимия Х. за противоречие между описания в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в диспозитива обективен състав на престъплението и
повдигнатото обвинение е основателно и е изразено по делото. Както в
мотивната, така и в диспозитивната част на обвинителния акт прокурорът е
11
посочил, че подсъдимите са извършили деянието в обект, който е
археологическа недвижима културна ценност /престъпление, попадащо в
дисдпозицията на чл.277а, ал.2 НК/, а те са обвинени за извършване на
престъпление по чл. 277а, ал.1 НК. Това противоречие определено поражда
неяснота в какво точно престъпление са обвинени подсъдимите и пречи на
организирането на защитата им. Очевидно е, че по този начин са погазени
процесуалните им права. Независимо от това, с наложилото се оправдаване
наличния процесуален порок е саниран. Това е така, защото в наказателното
право е възприето и валидно разбирането, че оправдателната присъда е висша
форма на справедливост и тя заличава всички нарушения на процесуалните
права на подсъдимите, без значение доколко те са съществени.
Процесуалния изход на делото налага отмяна на присъдата и в частта,
досежно разноските и веществените доказателства - 1 бр. лопата с черна
пластмасова дръжка и 1 бр. металодетектор „*b“ model „GPX – 4500“ , като
посочените веществени доказателства следва да бъдат върнати на
подсъдимия Н. Т. Ц., а направените по делото разноски на основание чл.190,
ал.1 НПК да останат за сметка на Държавата.
В останалата си част присъдата е обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена. В оправдателната си част поради липса на жалби
или протест присъдата е влязла в законна сила.
Предвид горното, по вътрешно убеждение и съобразно закона съдът
постанови новата присъда.
12
Съобщи за изтекли лични данни