РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора МОНИКА Л. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241700600559 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 36/ 17.09.2024 г., постановена по НОХД № 1062/2021 год. по описа
на районен съд Перник е призната подсъдимата М. А. за виновна в извършване на
престъпление по чл.172б, ал.1 вр. чл.26 НК, като й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 12 месеца и глоба 1500 лв. Изтърпяване наказанието лишаване от свобода
е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
адв.М., като защитник на подсъдимата. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в смесване на
първоначалното обвинение с последващото в хода на процеса изменяване на същото. Това
обстоятелство е довело до невъзможност на подсъдимата да се защитава, тъй като не е могла
да разбере по кое от двете обвинения да стори това. На това основание се иска отменяване
на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, ако
въззивния съд не приеме така изложеното становище, в жалбата се навеждат доводи за това,
че подсъдимата е невиновна и следва да бъде оправдана.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
1
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Обжалваната присъда е постановена при нарушение на процесуалните правила,
което е довело до съществено ограничаване правата на страните и в частност подсъдимата,
което нарушение не може да бъде отстранено по въззивен ред.
С обвинителния акт прокуратурата е повдигнала обвинение срещу М. М. за
продължавано престъпление квалифицирано по чл.172б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 НК. Деянията
съставляващи продължаваното престъпление са осъществени, според обвинителния акт, на
04.10.2018 г. и 17.09.2019 г. Вещите, средство на първото деяние, са на обща стойност
27 574.55 лв., а на второто 99 618.30 лв. или общо- 127 192.85 лв. В диспозитива на
обвинителния акт отделните имитиращи /с идентични или сходни на регистрираните марки
надписи/ вещи, и за двете деяния, образуващи единното продължавано престъпление са
посочени с цени и по пера /по отделните регистрирани марки/.
В съдебно заседание от 17.09.24 г. прокурора, по реда на чл.287 НПК, е поискал
изменяване на обвинението, тъй като съобразно новото изслушано в първата инстанция
заключение по съдебно оценителната експертиза се установили други цени на
горепосочените вещи. Така държавното обвинение е поискало от съда да приеме новото
обвинение, като е посочено, че общата цена на имитиращите вещи за цялото продължавано
престъпление е 140 980.87 лв., като за първото деяние от обща сума 27 574.55 лв. тя става на
25 563.99, а за второто от 99 618.30 на 115 416.88 лв.
Съдът, с нарочно определение, приел измененото обвинение в частта по
отношение размера на причинените имуществени вреди, като е постановил то да се счита
повдигнато за сумата общо 140 980.87 лв.
С постановената и обжалвана присъда подсъдимата е призната за виновна, като е
посочено, че общата стойност на имитационните вещи, като оригинални, е 140 980.87 лв.
така, както е прието изменение на обвинението. Въпреки това и по пера, и като общ сбор по
деяния /поотделно и заедно/ първия съд е оставил оценката на тези вещи по първоначалното
обвинение. Така, на практика се е получило пълно разминаване между общата стойност на
вредите за цялото единно продължавано престъпление и стойността и по пера, и по дати на
съставляващите го деяния.
Само по себе си това е достатъчно за отмяна на постановената присъда, тъй като
последната не може да съдържа съществени вътрешни противоречия по съществените
елементи от фактическия състав на престъплението.
Наред с това следва да се посочи, че горния порок е следствие на неправилните
процесуални действия при правната оценка на предложението на прокурора по чл.287 НПК.
С ТР № 1/2013 г. на ОСНК е указано, че престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е
на просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат. Квалифицираният състав на
чл.172б, ал.2, пр.2 от НК включва настъпване на значителни вредни последици. Във всички
2
случаи обаче /независимо от формалния характер по ал.1/ престъплението води до
отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за
упражняване на изключителното право върху марка. Засягат се постигнатият търговски
статус и репутацията на притежателя на изключителното право. В правнозащитената му
сфера настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. За
правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл.9,
ал.2 от НК или на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да
се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. В т.III. 1. е
посочено как се оценяват тези вреди.
Следователно тази оценка на вредите и по ал.1 и по ал.2 на чл.172б НК е от
съществено значение за фактическия състав на престъплението и без нея то е непълно.
Когато по реда на чл.287 НПК прокурора иска изменяване на обстоятелствената
част на обвинението, новите факти следва да се така формулирани, че обвинителния акт
/вкл. неговия диспозитив/ да отговаря напълно на изискванията на чл.246 НПК. В
конкретния случай, прокурора е приел, че се е изменила стойността на вредите изразяваща
се в цената на вещите /дрехи и аксесоари/, както по отделните пера /за всяка регистрирана
марка, която е имитирана/, така и за двете отделни деяния, а оттам и общо за цялото единно
продължавано престъпление. Заради това в искането си държавното обвинение е следвало
да посочи, както това е формирано в диспозитива на обвинителния акт, какво е конкретното
искано изменение по всяко отделно перо /за всяка регистрирана марка/, оттам поотделно за
всяко от съставните деяния и оттам за цялото продължавано престъпление.
Вместо да коригира този недостатък, районния съд го задълбочил, като е
опростил при допускане на изменение на обвинението посочване само на общата стойност
на вредите за цялото престъпление. По този начин реално не са били засегнати
процесуалните права на държавното обвинение доколкото с присъдата на районния съд е
постигната целта, с която е направено искането за изменение на обвинението. Съществено
са нарушени обаче процесуалните права на подсъдимата, която е осъдена по непредявено й
по предвидения процесуален ред обвинение, срещу което не й е дадена възможност да се
защити.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като чрез
тях е засегнато посоченото основно право на подсъдимата– да разбере какво обвинение е
повдигнато срещу нея, чрез фактическото и юридическото му формулиране, по предвидения
за това процесуален ред– чрез обвинителен акт или определение по реда на чл.287, ал.1
НПК, за да може адекватно да се защити. Допуснатите нарушения пряко и съществено
засягат правото на защита на подсъдимата, и поради това са от категорията на посочените в
чл.348, ал.3, т.1, вр. чл.335, ал.2 НПК. Доколкото правото на защита на подсъдимата е
нарушено още при първоинстанционното разглеждане на делото, следва производството да
започне отново именно от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд.
Изменение на обвинението е допустимо само при първоинстанционното разглеждане на
делото. Допуснатите от първостепенния съд нарушения могат да бъдат отстранени при
3
осъществяване на въззивната проверка, тъй като това е в правомощията на въззивната
инстанция, която като съд по фактите и правото и съгласно разпоредбата на чл.314 НПК,
изцяло проверява правилността на първоинстанционната присъда, независимо от
основанията, посочени от страните. При това положение пъвоинстанционната присъда
следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото следва да се съобрази в принципен аспект
това, че съда не е пасивен наблюдател, който единствено регистрира направеното изменение
на обвинението и го съобразява при постановяване на присъдата. Основната функция на
съда в съдебното производство съгласно разпоредбата на чл.27 НПК е ръководно–
решаваща. От естеството на тази функция произтича правомощието на съда да ръководи
съдебното производство, да решава всички въпроси по делото, да се произнася по
основателността на исканията на страните, включително и да прецени процесуалната
допустимост на направеното изменение на обвинението– доколко то отговаря на посочените
в чл.287, ал.1 НПК предпоставки. Съдът не е длъжен безусловно да приеме новото
обвинение и да продължи производството по него. Правото на прокурора да повдигне ново
обвинение задължава съда само да разгледа искането, като провери допустимостта му, без да
преценява неговата основателност и доказателствената му обезпеченост, тъй като по тях
съдът се произнася с крайния си съдебен акт /вж. реш. № 576/9.01.2013 г. по н. д. №
2108/2012 г., ІІІ н. о. ВКС и мн. др./. При това за съда има две възможности– да допусне
исканото изменение или да го остави без уважение, като определението, с което се
произнася не подлежи на отделно обжалване или протестиране, доколкото не е включено в
кръга от актове, визирани в разпоредбата на чл.341, ал.2 НПК и не се проверява отделно от
присъдата. Когато допуска изменението съда следва да се увери, че новото обвинение
отговаря на всички изисквания на закона и не нарушава правата на страните да им бъдат
предявени всички съществени факти от състава на престъплението. Именно заради и това
съда може да указва на прокурора, че направеното искане е фактически и/или правно
непълно и следва да се поправи.
Задължителни указания в тази насока са дадени с ТР № 57/1984 г., което въпреки
че е постановено при действието на отменения НПК, не е загубило своята сила и действие.
В същия смисъл е и по – новата практика на ВКС, намерила израз в реш. № 252/21.07.2014 г.
по н. д. № 676/2014 г., ІІІ н. о., ВКС и реш. № 151/10.09.2015 г. по н. д. № 77/2015 г., ІІІ н. о.,
ВКС. Съдът не само може, но е и длъжен да контролира и да следи за процесуалната
допустимост на направеното искане по чл.287, ал.1 НПК /вж. и р. Решение № 597 от
22.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 563/2024 г., I н.о., НК, докладчик съдията Христина Михова/.
При новото разглеждане на делото следва да се има предвид и това, че доколкото
състава на престъплението по чл.172б НК е предвиден аналогично и като такъв за
административно нарушение, то, оценъчната дейност на съда по въпросите предвидени в
чл.301, ал.1 т.2 НПК задължително трябва да съдържа мотиви защо в конкретния случай
деянието има престъпен характер, а не административнонаказателен такъв, респ. обратното.
Тъй като присъдата се отменява на процесуално основание настоящия състав не
4
се занима с доводите по същество.
Като взе предвид изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3 НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 36/ 17.09.2024 г., постановена по НОХД № 1062/2021
год. по описа на районен съд Перник.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5