Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с.
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 1325
по описа на 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 78989/29.04.2020
г., постановено по гр. д. № 28350/2016 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 142 състав, е отхвърлен
предявеният от И.И.П. срещу Б.П.С. иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че И.И.П. е собственик по приращение на 1/3 идеална част
от недвижим имот, представляващ апартамент № 4, построен в груб строеж, разположен
на втори етаж на кота + 3.15 метра /подробно индивидуализиран/, заедно с мазе №
4, в сутерена на сградата на кота – 3.00 метра, с площ от 9.31 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху УПИ XII – 599 от квартал 24 по плана за гр. Банкя /подробно
индивидуализиран/, и за предаване на владението върху гореописания недвижим имот.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищеца са възложени сторените от ответницата разноски в производството пред Софийски
районен съд в размер на 1 500 лева.
Срещу първоинстанционното решение, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна
жалба от Л.Х.П., Х.И.П. и И.И.П. – Г., конституирани на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия първоначален ищец И.И.П. с
определение на Софийски районен съд от 13.11.2020 г. Счита се за безспорно установено
по делото, че въззивниците са съсобственици общо на 1/3 идеална част от процесния
апартамент № 4, както и обстоятелството, че имотът се владее от ответницата Б.П.С..
Сочи се, че при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 115 ЗС и при съобразяване
на неотносима към конкретно разглеждания случай съдебна практика, обективирана
в Решение № 414 по гр. д. № 222/2012 г. на ВКС, ГО, районният съд е счел ревандикационният иск за неоснователен. Счита се, че при
наличните данни за вписана искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на УПИ
599, върху който е била изградена жилищна сграда и в частност спорният
апартамент № 4, и влязло в сила решение по гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски
градски съд, с което този иск е бил уважен, ответницата не следва да се счита
за добросъвестен приобретател по договора за покупко – продажба, обективиран в
Нотариален акт № 136, том II, рег. № 6232, дело № 279/2011 г. на нотариус М.И.,
рег. № 260 на Нотариалната камара. Дори и да се счете последната за добросъвестен
приобретател, договорът за покупко – продажба, с който се легитимира като
собственик на имота, няма вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачите по
него и нейни праводатели не могат да прехвърлят права, които самите те не
притежават. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Б.П.С., чрез
адвокат Н.И.. Намира за неоснователни заявените с жалбата оплаквания. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски по делото.
В проведеното
пред въззивната инстанция на 25.03.2022 г. открито съдебно заседание, въззивниците Л.Х.П., Х.И.П. и И.И.П. – Г.,
редовно призовани, не се явяват лично, всички се представляват от адвокат Г.С.,
а Л.Х.П.,
Х.И.П. – и от адвокат А.В.. Поддържат въззивната жалба, нямат нови
доказателствени искания, уточняват, че заявените с исковата молба претенции са
предявени при условията на кумулативност. Молят за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и за уважаване на исковете. Претендират разноски за двете
съдебни инстанции. Правят възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред въззивната инстанция
на 25.03.2022 г. открито съдебно заседание, въззиваемата
Б.П.С., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат Н.И..
Оспорва въззивната жалба, няма нови доказателствени искания. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
II Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Софийски районен съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточнителна молба към
нея от 09.02.2018 г. ищецът И.И.П. твърди, че на
основание чл. 92 ЗС е съсобственик на 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № 4, разположен на
втори етаж на кота + 3.15 метра, със застроена площ от 51,61 кв.м., състоящ се
от: входно антре, спалня, дневна – трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна,
балкон, заедно с мазе № 4, в сутерена на сградата на кота – 3.00 метра, с площ
от 9.31 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху УПИ XII – 599 от кв. 24 по плана за гр. Банкя
/подробно индивидуализиран/, който имот съгласно схема № 15-549361-09.11.2016
г. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.1396.1.1,
гр. Банкя, община Столична, област София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. Банкя, ул. „Цар Калоян“ *****. Твърди, че въз
основа на 2 броя договори за покупко – продажба на недвижим имот, обективирани
в Нотариален акт № 106, том IV, н. д. № 692 от
09.03.1931 г. и в Нотариален акт № 1291, том XI, н.
д. № 2030 от 20.06.1931 г., наследодателите му – Х. М.В., негов дядо, и И.П.А.,
негов баща, са придобили собствеността върху празно дворно място, цялото с площ
от 966 кв. м., представляващо парцел II-15 от кв. 17 по
регулационния план на гр. Банкя. С последващ договор за доброволна делба от 26.09.1959
г. наследниците на дядото на ищеца – Х. М.В., разпределили помежду си притежаваните
от общия им наследодател имоти, като съгласно т. 5 от договора в изключителен дял
на майката на ищеца – Й.Х.П., било поставено дворно място парцел 599 в кв. 23
по плана на гр. Банкя, с площ от 960 кв. м. Така посоченият имот бил отчужден
за нуждите на Българската патриаршия „Св. Синод“ и впоследствие със Заповед №
РД-43-86 от 08.03.1995 г. бил възстановен на наследниците на И.П.А. и Й.Х.П., а
именно: Б.И.П., В.И.П. и ищеца И.И.П.. С договор за
покупко-продажба от 31.07.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И.Н., наследниците
Б.И.П., В.И.П. и И.И.П. прехвърлили на Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и
Т.Н.И. собствеността върху дворно място, находящо се в гр. Банкя, съставляващо парцел XI за имот 599 от кв. 24 по плана за гр. Банкя, и дворно
място, находящо се в гр. Банкя, съставляващо парцел XII от имот с пл. № 599 от кв. 24 по плана
на гр. Банкя, срещу насрещно задължение на купувачите да изградят за всеки от продавачите
по един апартамент в готов вид, с площ от 109 кв. м., съгласно одобрен
архитектурен проект. Поради неизпълнение на поетото от купувачите задължение, продавачите
инициирали гр.д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, което приключило
с постановяване на Решение № 97 от 13.01.2009 г., с което, на основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, бил развален договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 179, том XLI, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И.Н., в частта относно
прехвърлянето на дворното място, находящо се в гр. Банкя, цялото с площ от 509
кв.м., съставляващо парцел XII за имот 599 от кв. 24 по плана на гр.
Банкя, и на основание чл. 108 ЗС купувачите Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. били
осъдени да предадат собствеността и владението на гореописания имот на Б.И.П., В.И.П.
и И.И.П., респ. на законните наследници на тези от
тях, които са починали. Ищецът твърди, че в хода на производството по гр.д. №
1522/2005 г. по описа на СГС Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. са извършвали строителни
дейности в гореописаното дворно място, съставляващо парцел XII за имот 599 от
кв. 24 по плана на гр. Банкя, и с договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 10.06.2011 г., обективиран в Нотариален акт № 136, том II, рег. № 6232, н. д. № 279/2011 г., последните са прехвърлили
на ответницата Б.П.С. собствеността върху апартамент № 4, находящ се в
изградена в съсобственото на ищеца дворно място сграда. Счита, че доколкото с
влязлото в сила решение по гр.д. № 1522/2005 г. по описа на СГС е бил развален
договорът за покупко – продажба, въз основа на който праводателите на
ответницата са се легитимирали като собственици на имот с пл. № 599 от кв. 24
по плана на гр. Банкя, построеното върху този имот, вкл. апартамент № 4,
представлява собственост на съсобствениците на дворното място по силата на
приращението, вкл. на ищеца. Предвид така изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че е
собственик на 1/3 идеална част от апартамент № 4 /подробно индивидуализиран
по-горе/, и да осъди ответницата да му предаде владението върху целия недвижим
имот. Поддържа, че считано от 10.06.2011 г., ответницата владее спорния имот без
правно основание, поради което дължи заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца
от ползването на съсобствения му имот за периода от 10.06.2011 г. до датата на
депозиране на исковата молба – 30.05.2016 г., в размер на сумата от 6 000 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Моли
за постановяване на съдебно решение в гореизложения смисъл.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответницата Б.П.С., чрез адвокат Н.И., оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че гр.д. № 1522/2005 г. на СГС е
имало за предмет иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор
за покупко – продажба на дворно място с площ от 509 кв. м., но в хода на същото
не е разглеждан спор досежно постройките върху дворното място. Сочи, че на
11.01.2008 г. е било издадено разрешение за строеж на праводателите
ѝ Ц.И.Ц. и Т.Н.И. за изграждане на жилищна сграда с магазини, надземни и
подземни гаражи, която съгласно Удостоверение за степен на завършеност,
издадено от СО – район Банкя, е била завършена до „груб строеж“ на 03.05.2011 г.
На 25.06.2012 г. СО, Дирекция „Общински строителен контрол“, издала
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа в УПИ XII от кв. 24 по плана на гр. Банкя, като във всички
издадени книжа именно ответницата била посочена за собственик на апартамент №
4. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
С доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК, Софийски районен съд е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата Б.П.С. владее
апартамент № 4.
По делото е представен Нотариален акт №
106, том IV, дело № 692/1931 г. от 09.03.1931 г. на нотариус при
Софийски окръжен съд, ведно със записка за неговото вписване, видно от който е,
че Б.С.С. е продал на Х. М.В. собственото си празно
място в с. Банкя, Софийско, съставляващо половината идеална част от общо
пространство с площ от 996 кв.м., което място образува парцел II.15 от кв. 17 на регулационния план на с. Банкя, срещу
заплащане на цена в размер на 30 000 лева.
По делото е представен Нотариален акт №
129, том XI, дело № 2030/1931 г. от 20.06.1931 г. на нотариус
при Софийски окръжен съд, ведно със записка за неговото вписване, видно от
който е, че М.Т.Г., лично и в качеството на баща на непълнолетните С., В., З.и Ж.М.Т.,
е продал на И.П.А.собственото си празно място в с. Банкя, Софийско,
съставляващо половината идеална част от общо пространство с площ от 996 кв.м.,
което място образува парцел II.15 от кв. 17 на регулационния план на с. Банкя,
срещу заплащане на цена в размер на 37 350 лева.
Видно от Удостоверение за наследници от
15.05.1998 г., издадено от община Банкя, И.П.А.е починал на 04.03.1947 г., като
е оставил за свои наследници: Б.И.П. – син, И.И.П. – син, В.И.П. – дъщеря, и Й.Х.П. –
съпруга.
Видно от Удостоверение за наследници от
09.02.1998 г., издадено от Столична община – район „Подуяне“, Х. М.В. е починал
на 28.12.1953 г., като е оставил за свои наследници: Й.Х.П. – дъщеря, Х.Х.М.– син, Н.Х.С.– дъщеря, О.Х.Г.– дъщеря, М.Х.М.– син, и Е.Х.В.–
съпруга.
С договор за доброволна делба от
26.09.1959 г. наследниците на Х. М.В. са постигнали съгласие помежду си за
разпределение на притежаваните от наследодателя им имоти. Съгласно т. 5 от договора
Й.Х.П. получава в свой дял дворно място, парцел II 599
в кв. 23 по плана на с. Банкя, София, с площ от 960 кв. м. съгласно скица, и
860 кв. м. съгласно удостоверение на община с. Банкя, София. Подписите на
съделителите са нотариално заверени.
Видно от Удостоверение за наследници от 26.02.1998
г., издадено от община Банкя, Й.Х.П. е починала на 06.01.1984 г., като е
оставила за свои наследници: Б.И.П. – син, И.И.П. – син, и В.И.Младжова –
дъщеря.
По делото е представена Заповед за
отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-86 от 08.03.1995 г., съгласно
която се отменя отчуждаването на имот пл. № 599, кв. 24, находящ се в гр.
Банкя, ул. „*****– собственост на Б.И.П., И.И.П. и В.И.П..
Видно от приложената заповед е, че описаният имот е бил отчужден с Решение на
ИК на СНС № 23 от 28.11.1986 г. за нуждите на Българската патриаршия „Св.
Синод“, но мероприятието, за което е бил отчужден, не е реализирано.
По делото е представена искова молба, вписана
в Служба по вписванията през 2005 г., том III, №
165, с която е сезиран Софийски градски съд с искове с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС за разваляне на договор за покупко – продажба на парцел XI и парцел XII за имот с пл. №
599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя, обективиран в Нотариален акт № 179/1998 г.
на нотариус И.Н., и за осъждане на ответниците да предадат владението върху
горепосочените имоти. С Решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. по
описа на Софийски градски съд, I – 6 състав,
предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е частично уважен, като
съдът, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развалил договора за покупко-продажба
от 31.07.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. №
10213/1998 г., в частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в
гр. Банкя, цялото с площ от 509 кв. м.,
съставляващо парцел XII за имот 599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя, с
неуредени сметки по регулация за 19 кв.м.,
като е отменил, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, Нотариален акт №
179, том XLI, н. д. № 10213/1998 г. по отношение на описания имот, и на
основание чл. 108 ЗС е осъдил Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. да предадат собствеността
и владението на дворното място, находящо се в гр. Банкя,
цялото с площ от 509 кв.м., съставляващо парцел XII за имот 599 от кв. 24
по плана на гр. Банкя, с неуредени сметки по регулация за 19 кв. м., на ищците И.И.П. и наследниците на Б.И.П. и В.И.П.. С решението са
отхвърлени исковете за разваляне на договора и за предаване на владението по
отношение на другия имот – по б. „А“ от нотариалния акт – дворно място,
находящо се в гр. Банкя, с площ от 487 кв. м., съставляващо парцел XI, за имот
пл. № 599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя. Видно от мотивите на цитираното
решение е, че с процесния договор за покупко-продажба от 31.07.1998 г.,
обективиран в Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И.Н.,
непредставен по делото, е била прехвърлена в полза на Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. собствеността
върху дворно място от 487 кв. м., съставляващо парцел XI,
с неуредени сметки по регулация за 18 кв. м., и дворно място от 509 кв. м.,
съставляващо парцел XII с неуредени
сметки по регулация за 19 кв. м., находящи се в гр. Банкя, за имот с пл. № 599
от квартал 24 по плана за гр. Банкя, срещу задължение на купувачите да построят
върху прехвърления имот по един апартамент на продавачите в готов вид с площ от
около 109 кв. м. Решението е влязло в сила на 12.09.2014 г., съгласно
отбелязването.
По делото е ангажиран Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 136, том II, рег.
№ 6232, дело № 279/2011 г. на нотариус М.И., с рег. № 260 на Нотариалната камара,
от който се установява, че на 10.06.2011 г. Ц.И.Ц., действащ лично и като
пълномощник на М.М.Ц., и Н.И. Ц.са продали на
ответницата Б.П.С. процесния апартамент № 4, ведно с мазе
№ 4 /подробно индивидуализирани/, и съответните идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху гореописания урегулиран поземлен имот, както и гараж № 3, с
площ от 21.78 кв.м. /подробно индивидуализиран/, срещу заплащане на обща цена в
размер на 14 600 лева.
С отговора на исковата молба са ангажирани
като писмени доказателства: Разрешение за строеж № 07 от 11.01.2008 г.,
издадено от Главния архитект на район – Банкя, в полза на Ц.И.Ц. и Т.Н.И.; Удостоверение
за степен на завършеност на строеж от 29.01.2010 г., издадено от Столична
община – район „Банкя“, с което се удостоверява, че в УПИ XII – 599, кв. 24, по плана на гр. Банкя, собственост
на Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И., е изградена жилищна сграда до ниво „груб строеж“,
за която е издадено горепосоченото разрешение за строеж; Удостоверение №
657/25.06.2012 г., издадено от Дирекция „Общински строителен контрол“ към
Столична община, за въвеждане в експлоатация на „подземни гаражи към
съществуваща жилищна сграда“, находяща се в ПИ XII – 599, кв. 24, по плана на
гр. Банкя; Договор за прехвърляне на собственост по реда на § 8, ал. 2, т. 1 и
ал. 3 от ЗУТ от 31.03.2011 г., по силата на който Столична община прехвърля на Ц.И.Ц.
правото на собственост върху подробно индивидуализиран имот, представляващ
реална част от поземлен имот без №, с площ от 19 кв.м.
Пред първоинстанционния съд е изслушано
и прието заключението на вещо лице В.В.по допуснатата
съдебно – оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице сумата за
месечен наем за процесния апартамент за периода 10.06.2011 г. – 30.05.2016 г., възлиза
на 17 542,74 лева, а за 1/3 от него – 5 847,52 лева.
С определение от 18.04.2019 г. Софийски
районен съд е указал на ищеца да ангажира доказателства за вписване на исковата
молба, с която е сезиран Софийски градски съд по гр. д. № 1522/2005 г., както и
за отбелязване на решението по това дело, вкл. данни за неговото влизане в
сила.
По делото е представена искова молба вх.
№ 11561/13.04.2005 г., вписана в Служба по вписванията през 2005 г., том III, №
165, с която е сезиран Софийски градски съд с иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, както и Решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I – 6 състав, с което така предявеният иск е бил частично
уважен – видно от отбелязване върху решението то е влязло в сила на 12.09.2014
г. Ищецът не е ангажирал доказателства за отбелязване на решението на СГС в книгите
по вписванията в изпълнение на дадените му указания.
По делото е представено Удостоверение за
семейно положение изх. № РСТ19-УГ01-1211 от 27.02.2019 г., видно от което е, че
Б.П.С. е неомъжена.
Видно от Удостоверение за наследници
изх. № РОБ19-УГ51-6355 от 12.11.2019 г., издадено от СО – район „Оборище“,
ищецът И.И.П. е починал на 08.11.2019 г. /след
приключване на устните състезания пред СРС/, като е оставил за свои наследници
по закон следните лица: Х.И.П. – син, И.И.П. – Г. –
дъщеря, и Л.Х.П. – съпруга. Последните са конституирани по настоящото дело по
реда на чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на първоначалния ищец с определение на Софийски
районен съд от 13.11.2020 г.
За да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС Софийски районен съд е приел, че предвид липсата на
доказателства за отбелязване на Решение № 97/13.01.2009 г. по гр. д. №
1522/2005 г. на СГС, I – 6 състав, съобразно предвиденото в чл. 115, ал. 2 ЗС, с
което предявеният от ищеца И.И.П. и трети за
настоящото производство лица иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е
частично уважен по отношение на праводателите на Б.П.С.,
посоченото решение е непротивопоставимо на ответницата, като трето лице, което
е придобило права преди вписване на
исковата молба за разваляне на правното основание, послужило за удостоверяване на
собствеността на процесния имот от нейните праводатели. С оглед
неоснователността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, първоинстанционният
съд е счел, че кумулативно предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД не
подлежи на разглеждане, поради което не се е произнесъл с изричен диспозитив
относно същия. В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК не е депозирано искане за
допълване на първоинстанционното решение чрез произнасяне на съда по
кумулативно предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
следва да бъдат обсъдени доводите за неговата неправилност:
Настоящият съдебен състав счита, че решението
е неправилно поради следните съображения:
Спорен по същество във въззивното
производство е въпросът за действието на вписаната искова молба по предходно
предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД при липса на ангажирани по
делото доказателства постановеното по този иск съдебно решение, с което са
отречени правата на праводателите на ответницата, да е било отбелязано
съобразно предвиденото в чл. 115, ал. 2 ЗС.
В разглеждания случай страните не спорят,
а и по безспорен начин се установява от събраните по делото писмени
доказателства – Нотариален акт № 106, том IV, н. д. № 692 от 09.03.1931 г.,
Нотариален акт № 1291, том XI, н. д. № 2030 от 20.06.1931 г., договор за
доброволна делба от 26.09.1959 г. и Заповед № РД-43-86 от 08.03.1995 г., че
ищецът И.И.П. и третите неучастващи в настоящото дело лица – Б.И.П.
и В.И.П., в качеството си на наследници на закон на своите родители И.П.А. и Й.Х.П.
/съгласно представени удостоверения за наследници/, са съсобственици на поземлен
имот, представляващ имот с пл. № 599 от кв. 24, находящ се в гр. Банкя, ул. „******.
Не е спорно по делото, че на 31.07.1998
г. е сключен Договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. № 10213/1998
г. на нотариус И.Н., по силата на който И.И.П., Б.И.П.
и В.И.П. са прехвърлили в полза на Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. собствеността върху
дворно място, находящо се в гр. Банкя, съставляващо парцел XI за имот 599 от кв. 24 по плана за гр. Банкя, и дворно
място, находящо се в гр. Банкя, съставляващо парцел XII от имот с пл. № 599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя,
срещу насрещно задължение на купувачите да изградят за всеки от продавачите по
един апартамент в готов вид, с площ от 109 кв. м., съгласно одобрен
архитектурен проект.
Не е спорно, че във връзка с
неизпълнение на задълженията на купувачите по договора от 31.07.1998 г. е
инициирано гр. д. № 1522/2005 г. по описа на Софийски градски съд, I – 6 състав, в рамките на което продавачите по договора,
респ. наследниците на починалите от тях, са сезирали съда с обективно съединени
искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, и в частност с искане
за разваляне на сключения договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. № 10213/1998 г. на нотариус И.Н.,
касателно дворно място, находящо се в гр. Банкя, цялото с площ от 509 кв.м.,
съставляващо парцел XII, за имот пл. №
599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя, с неуредени сметки по регулация за 19
кв.м., и искане за предаване на владението на описания имот. От отбелязването
върху представената в настоящото производство искова молба, послужила за
инициирането на гр. д. № 1522/2005 г. на Софийски градски съд, I – 6 състав, се
установява, че същата е била вписана в книгите по вписванията през 2005
г., том III, № 165, вх. рег.
№ 27080.
Видно е от представеното по делото
Решение № 97 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I – 6 състав, че, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договорът
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 179, том XLI, н. д. №
10213/1998 г. на нотариус И.Н., е развален в
частта относно прехвърлянето на дворното място, находящо се в гр. Банкя,
цялото с площ от 509 кв. м., съставляващо парцел
XII за имот 599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя, и на основание чл. 108 ЗС
купувачите Ц.И.Ц., Н.И. Ц.и Т.Н.И. са осъдени да предадат собствеността и
владението на гореописания имот. Видно от направеното върху решението
отбелязване, същото е влязло в сила на 12.09.2014
г. По делото не са ангажирани доказателства решението да е било отбелязано съгласно
чл. 115, ал. 2 ЗС.
По делото не е спорно, че по време на
висящия процес по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I – 6 състав, е сключен Договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 136, том II, рег. № 6232, дело № 279/2011 г. на нотариус М.И.,
с рег. № 260 на Нотариалната камара, от който се установява, че на 10.06.2011
г. Ц.И.Ц., действащ лично и като пълномощник на М.М.Ц., и Н.И. Ц.са продали на
ответницата по делото – Б.П.С., процесния апартамент
№ 4, находящ се в гр. Банкя, СО, район „Банкя“, в жилищна сграда с магазин,
надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в УПИ, целият с площ от
509 кв. м., който имот съгласно действащия ПУП представлява УПИ XII-599 от кв. 24 по плана на гр. Банкя, ведно
с мазе № 4 /подробно индивидуализирани/, и съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
гореописания урегулиран поземлен имот, както и гараж № 3, с площ от 21.78 кв.м.
/подробно индивидуализиран/, срещу заплащане на обща цена в размер на 14 600
лева. Видно от представения нотариален акт продавачите по него са се легитимирали
като собственици на прехвърлените имоти с Нотариален акт № 179, том XLI, н. д.
№ 10213/1998 г. на нотариус И.Н..
Страните не спорят, че процесният
апартамент № 4 се владее от ответницата по делото.
Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно непротивопоставимостта на Решение № 97 от
13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I – 6 състав, на ответницата по
делото поради неотбелязване на влязлото в сила решение, с което частично е бил
уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с предмет разваляне на
договора за покупко-продажба, с който ищецът /и другите сънаследници
Б.И.П. и В.И.П./ е прехвърлил собствеността върху УПИ XII-599
от кв. 24 по плана на гр. Банкя /понастоящем поземлен имот с идентификатор
02659.2193.1396./ на
праводателите на ответницата.
От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че исковата молба от 13.04.2005 г., въз
основа на която е образувано гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I-6 състав, е била вписана в книгите за вписване
през 2005 г., като същевременно не се установява спрямо преписа на Решение № 97
от 13.01.2009 г. по гр.д. № 1522/2005 г. на СГС, 1-6 състав, влязло в сила на
12.09.2014 г., да е било направено отбелязване в шестмесечния срок от влизането
му в сила /при изрично дадени указания от СРС в този смисъл/ съобразно чл. 115,
ал. 2 ЗС. Предвид установеното следва да бъде обсъдено значението на тези обстоятелства
с оглед на защитното действие на предвиденото в чл. 115, ал. 4 ЗС вписване и
наличието на конкуриращи се права върху процесния недвижим имот.
Съгласно правилото на чл. 114, ал. 1, б.
„а“ от ЗС, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична
разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в
същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само
за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Второто изречение на тази
разпоредба има предвид чисто оповестителното действие
на вписването, което се изчерпва с това, че на третите лица се дава само
възможност да узнаят за спора относно имота и да го съобразят поведението си в
отношенията си със страните по него. При него не възниква противопоставимост
на вписания акт спрямо трети лица. Първото изречение на разпоредбата урежда оповестително-защитното действие на исковата молба, което
изрично е предвидено и в чл. 114, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ от ЗС. При него
възниква противопоставимост на твърдяното с исковата
молба право на ищеца по отношение на трети лица, придобили права върху имота,
след извършеното вписване. Тази противопоставимост се
отнася до онези трети лица, които са придобили права върху имота, конкуриращи
правата на ищеца по вписаната искова молба, но не и до третите лица, които
придобиват права върху имота от самия ищец.
Разпоредбата на чл. 114, б. „а“ ЗС, вр.
чл. 115 ЗС предвижда отбелязване на препис от влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби, за които е предвидено вписване, като правната
последица от липсата на отбелязан препис в шестмесечния преклузивен срок по чл.
115, ал. 2 ЗС е загубване на действието на вписаната искова молба. В процесната
хипотеза действително не се установява отбелязване на решението на Софийски
градски съд по гр. д. № 1522/2005 г. в този шестмесечния срок от влизането му в
сила, поради което несъмнено не е спазено предвиденото в чл. 115 ЗС правило. Липсата
на отбелязване на решението обаче не може да измести обективните и субективните
предели на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по
предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като в случая
ответницата Б.П.С. няма качеството на трето лице по смисъла на закона, а има
качеството на частен правоприемник на спорното право в хода на висящ процес
съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК /исковата молба по предявения иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана 2005 г., договорът за покупко-продажба, въз
основа на който ответницата се легитимира като собственик на спорния апартамент
№ 4, е сключен на 10.06.2011 г., а решението на СГС е влязло в сила на
12.09.2014 г./, и като такава тя е участвала в производството по разваляне на
договора посредством нейния процесуален субституент /прехвърлителите по
договора за покупко-продажба – нейни праводатели/, доколкото не е изразила воля
да встъпи в процеса като подпомагаща страна, каквато възможност ѝ се
предоставя от закона съгласно чл. 226, ал. 2, изр. 1 ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС, в която е прието, че въпреки неотбелязването на решението
ответникът не може да противопостави придобитите от него вещни права, тъй като
той е обвързан от правните последици на влязлото в сила съдебно решение
съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, с което са отречени тези права на неговите
праводатели – в този смисъл Решение № 631 от 23.11.2009
г. по гр. д. № 247/2009 г. по описа на ВКС, II ГО, с което е
прието, че вписването на искова молба има оповестително
– защитно действие само по отношение на придобитите вещни права от трети лица от
същия праводател, но приобретателят на
права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез
уважаване на иска, няма това качество, а се явява частен правоприемник на
спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес, той е
обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено срещу неговия
праводател. Изводът, който може да бъде направен въз основа на данните по
делото и разпоредбата на чл. 226 ГПК е, че ответницата по настоящото дело е
обвързана от правните последици на влязлото в сила Решение по гр. д. №
1522/2005 г. по на СГС – т.е. щом нейните праводатели не са собственици на
недвижимия имот, върху който е построен спорният имот, респ. същите не са
носители и на ограниченото вещно право на строеж върху този имот, то
ответницата – приобретател не може да противопостави повече права срещу лицата,
спрямо които исковете на праводателите ѝ са уважени, тъй като допускането
на тълкуване в противен смисъл би довело до нарушаване на правилото, според
което никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.
При горните мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение №
97 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1522/2005 г. на СГС, I-6 състав, обхващат и
ответницата по настоящото дело – Б.П.С., частен правоприемник на Ц.И.Ц., М.М.Ц. и Н.И. Ц.по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 136, том
II, рег. № 6232, дело № 279/2011 г. на нотариус М.И., с рег. № 260 на
Нотариалната камара. Правоприемството е настъпило в хода на процеса по
гр.д. № 1522/2005 г. на СГС, I-6 състав, съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, исковата
молба, послужила за неговото образуване, е вписана в книгите по вписванията
през 2005 г., поради което обвързана от силата на пресъдено нещо на
постановеното и влязло в сила съдебно решение е и ответницата Б.П.С.. След като
правата на нейните праводатели – на собственост върху поземления имот УПИ XII-599, кв. 24 по плана на гр. Банкя и правото да
построят в него жилищна сграда, са отречени с решението на СГС, последните не
могат да прехвърлят на ответницата правото на собственост върху построения апартамент
№ 4. Предвид изхода на спора по гр. д. № 1522/2005г. на СГС, I-6 състав,
построеното върху УПИ XII-599, кв. 24 по плана на гр. Банкя, се явява
реализирано без правно основание, поради което и на основание чл. 92 ЗС,
собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, в този случай –
собствениците на земята Б.И.П., В.И.П. и И.И.П. и наследниците на починалите от
тях, сред които въззивниците Л.Х.П., Х.И.П. и И.И.П. – Г., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото
на починалия първоначален ищец И.И.П., са съсобственици
и на постройките в УПИ XII-599, кв. 24
по плана на гр. Банкя, в това число и на процесния апартамент № 4, при равни
квоти от по 1/3 за всеки от тримата наследници Б.И.П., В.И.П. и И.И.П. /т.е. наследниците на ищеца притежават общо 1/3
идеална част от спорния имот./.
Горните изводи на настоящия съд не
противоречат на възприетото в Решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012
г. на ВКС, I ГО, доколкото същото разглежда различен правен казус,
касаещ поредността на вписванията и противопоставимостта на вписана ипотека на
последващо вписана искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, съгласно която „Развалянето
на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети
лица преди вписване на исковата молба“. В разглеждания случай
вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД предхожда извършеното
разпоредително действие със спорния имот.
За пълнота въззивният съд намира за
неоснователно въведеното пред районната инстанция възражение, че ищецът не е
придобил по приращение собствеността върху 1/3 идеална част от процесния имот.
Като основание за това се посочва сключеният между Ц.Ц.и Столична община
Договор за покупко-продажба РД – 561-41 от 31.03.11 г., видно от който предмет
на сделката представляват общински недвижими имоти, находящи се в гр. София,
Район „Банкя“, м. „Банкя“, кв. 24, съставляващи реална част от поземлен имот
без №, с площ от 19 кв. м., при граници АОС: улица, УПИ XII-599, с площ от 509
кв. м., и реална част от поземлен имот без № с площ от 18кв.м., при граници
АСО: улица, УПИ XI-599, придаваем по одобрен регулационен
план със Заповед № РД-50-68/27.09.99 г., към урегулиран поземлен имот XI-599, с
площ от 487 кв. м. Предвид установения предмет на този договор съдът не
установява идентитет между посочените поземлени
имоти, предмет на договора за покупко-продажба, и процесния апартамент № 4,
предмет на настоящето производство.
По делото е безспорно обстоятелството,
че спорният имот се владее от ответницата по делото. Не са въвеждани твърдения
за последващо предаване на владението в полза на трети за спора лица.
За да бъде уважен иск, основан на
нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: 1./ ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т. е. да
докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/;
2./ вещта да се намира във владение или държане на ответника и 3./ ответникът
да владее или държи вещта без основание /т. е за това фактическо състояние да
липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на
пълно и главно доказване на първите две от горепосочените представки е в тежест
на ищеца – по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът
следва да докаже наличието на противопоставимо на ищеца основание да владее или
държи процесния имот.
По делото не се въвеждат твърдения и не
се ангажират доказателства за наличие на друго правно основание за владение или
държане на процесния апартамент, извън вече разгледания договор за
покупко-продажба от 10.06.2011 г., обективиран в Нотариален акт № 136, том II,
рег. № 6232, дело № 279/2011 г. на нотариус М.И., с рег. № 260 на Нотариалната
камара, поради което съдът счита, че същата не е изпълнила възложената ѝ
доказателствена тежест, респ. че ответницата владее имота без правно основание.
С оглед всичко гореизложено въззивният
съд счита за несъмнено установено наличието на изброените кумулативно
предвидени предпоставки за основателност на предявения иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
По отношение на възможността съсобственикът
на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, въззивният
съд изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част и
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС в тази част на решението,
които стават част и от правните съображения на настоящата инстанция. В процесния
случай обстоятелството, че ответницата не е съсобственик на спорния недвижим
имот, притежанието на 1/3 идеални части от собствеността върху него от ищците,
както и липсата на правно основание, на което ответницата да държи имота, в съвкупността
си обосновават правото на ищците да поискат предаване на владението върху целия
апартамент № 4, а не само предаване на владението до размера на притежаваните
от тях права.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е изрично отбелязано и в обжалваното съдебно решение. При формирания
краен извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, Софийски районен съд е
счел, че не дължи произнасяне по кумулативно съединения иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, както и в сезиращата
настоящата инстанция въззивна жалба не са релевирани искания за допълване на
първоинстанционното решение /вкл. не се въвеждат оплаквания за допуснати от СРС
процесуални нарушения във връзка с непроизнасянето му по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, с оглед на което е процесуално недопустимо въззивният съд за първи път да
се произнася по този иск.
Тъй като крайните изводи на двете
съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго съдебно решение, с което искът с правно
основание чл. 108 ЗС се уважи и се признае за установено, че въззивниците Л.Х.П., Х.И.П. и И.И.П. – Г., конституирани на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници по закон на починалия първоначален ищец И.И.П., са собственици по приращение на общо 1/3 идеална част
от недвижим имот, представляващ апартамент № 4, разположен на втори етаж на
кота + 3.15 метра, със застроена площ от 51,61 кв. м., състоящ се от: входно
антре, спалня, дневна – трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, балкон,
заедно с мазе № 4, в сутерена на сградата на кота – 3.00 метра, с площ от 9.31
кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху УПИ XII – 599 от кв. 24 по плана за гр. Банкя /подробно
индивидуализиран/, който имот съгласно схема № 15-549361-09.11.2016 г.
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.1396.1.1,
гр. Банкя, община Столична, област София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. Банкя, ул. „Цар Калоян“ *****, и се осъди
ответницата Б.П.С. да им предаде владението върху описания имот.
Първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските. Въззивният съд констатира, че с определение на
СРС от 13.11.2020 г. на въззивниците са дадени указания са внасяне на държавна
такса за въззивно обжалване в общ размер на сумата от 178,50 лева. С молба от
23.11.2020 г. въззивниците са представили доказателства за платена държавна
такса както за въззивното, така и за първоинстанционното разглеждане на правния
спор, макар указания за внасяне на държавна такса за производството пред СРС да
не са им давани. В този смисъл внесената държавна такса в общ размер на 357
лева е внесена без основание и подлежи на възстановяване по предвидения за това
ред, но не може да бъде присъдена в полза на ищците съобразно изхода на спора
по реда на чл. 78 ГПК с въззивното решение.
Относно разноските във въззивното
производство
При този изход на делото право на разноски
имат въззивниците по делото. Претендира се присъждане на сторените разноски за
платена държавна такса за въззивно обжалване – по делото се доказва плащане на
такава в размер на 178,50 лева, и за платено адвокатско възнаграждение. Пред настоящата
съдебна инстанция въззивниците са представлявани от адвокат Г.С. /преупълномощен от Л.Х.П. да представлява нея и другите
двама въззивници с пълномощно от 14.03.2022 г. – л. 44 СГС/, както и от
адвокат А.В. /преупълномощена от Л.Х.П. с пълномощно
от 10.03.2022 г. – л. 46 СГС/. Предвид така установеното и съобразявайки
нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която в тежест на ответника се възлагат
сторените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат, в полза
на ищците следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в общ размер
на 450 лева съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие от
14.03.2022 г., тъй като за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
2 400 лева съгласно представен от адв. А.В. списък на разноски – по 800 лева за
всеки един от въззивниците, не се ангажират доказателства за заплащане на
такива.
Относно обжалваемостта на въззивното
решение
С оглед предмета на делото, въззивното решение
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК
в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд, Софийски градски съд, II Е въззивен
състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
78989/29.04.2020 г. по гр. д. № 28350/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
III Гражданско отделение, 142 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от Л.Х.П., ЕГН **********, Х.И.П., ЕГН **********, и И.И.П.
– Г., ЕГН **********, конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски
районен съд, на основание чл. 227 ГПК, в качеството на наследници по закон на
починалия първоначален ищец И.И.П., ЕГН **********, против
Б.П.С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л.Х.П., ЕГН **********,
Х.И.П., ЕГН **********, и И.И.П. – Г., ЕГН **********
/конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски районен съд, на
основание чл. 227 ГПК, на мястото на първоначалния ищец И.И.П.,
ЕГН **********/ са собственици по приращение на общо 1/3 идеална част от
недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 4,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.1396.1.1,
гр. Банкя, община Столична, област София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. Банкя, ул. „Цар Калоян“ *****, разположен в жилищна
сграда с магазин, надземен и подземни гаражи, изградена в „груб строеж“ в
урегулиран поземлен имот, целият с площ от 509 кв.м., който имот съгласно
действащия подробен устройствен план представлява урегулиран поземлен имот XII
– 599 от квартал 24 по плана на гр. Банкя, със застроена площ на апартамента от
51,61 кв.м., състоящ се от: входно антре, спалня, дневна – трапезария с
кухненски бокс, баня, тоалетна, балкон, при граници: стълбище, улица, двор,
апартамент № 5, заедно с МАЗЕ № 4, в сутерена на сградата на кота – 3.00 метра, с площ от 9.31 кв.м., при граници: мазе
№ 5, двор, калкан, мазе № 3, коридор, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ XII – 599 от кв. 24
по плана за гр. Банкя , и ОСЪЖДА,
на основание чл. 108 ЗС, Б.П.С., ЕГН **********, да предаде на Л.Х.П.,
ЕГН **********, Х.И.П., ЕГН **********, и И.И.П. – Г.,
ЕГН ********** /конституирани с определение от 13.11.2020 г. на Софийски
районен съд, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на първоначалния ищец И.И.П., ЕГН **********/ владението върху гореописания
недвижим имот.
ОСЪЖДА Б.П.С., ЕГН **********,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.Х.П., ЕГН **********,
Х.И.П., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН: **********,
сумата от общо 628,50 лева – разноски въз въззивното производство, от които 178,50
лева – платена държавна такса, и 450 лева – платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: