Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
гр.Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин
Николаев
При секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело №146 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/, във връзка с чл. 107, ал. 3, чл.
144 и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба /наименувана
молба/ от М.П.Я., ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на №6172-1/18.11.2020 г.
/по-долу АУЗД/, издаден от К.Р.И.на длъжност данъчен инспектор в качеството си
на орган по приходите при Община Никопол, потвърден с Решение № 4/27.01.2021 г.
на Началник сектор „Приходи“ при Община Никопол. Същият АУЗД се обжалва в
частта му относно установените задължения за имот в с.Асеново, ул.“***“ № 2, и
не се обжалва относно задълженията за имот в с. Асеново, ул.“***“ № 44, както и
по отношение задълженията за имот в с.Дебово, също е посочен в АУЗД.
В жалбата се твърди, че АУЗД в оспорената
му част е необективен и неоснователен. Счита, че някаква объркана декларация по
вина на Кметството в с. Асеново не трябва да генерира погрешни решения, а би
могло самата декларация евентуално да се поправи. Твърди, че не е собственик и
не е ползвала имот, находящ се в с. Асеново, ул.“***“№2 и не дължи данък сгради
и такса битови отпадъци за този имот. Не оспорва посочените задължения относно
имота в с.Дебово. Моли се оспореният АУЗД да бъде отменен в обжалваната му част.
В съдебно заседание оспорващата се явява
лично и със служебен защитник адв. Я., който моли да се уважи подадената жалба
и се отмени АУЗД. Счита, че безспорно доказано, че доверителката му не е
собственик на имота, за който й е начислен данък. Твърди, че жалбоподателката е
била подведена, тъй като не е попълнила лично декларацията. Счита, че
последното опорочава акта и моли за неговата отмяна.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от адв. П. *** с надлежно пълномощно, като счита жалбата за
неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният
административен акт е законосъобразен, издаден при спазени процедури и изисквания
на закона и изцяло отговаря на действителната правна и фактическа обстановка. Претендира
присъждане на разноски.
Административен съд-Плевен, седми състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
АУЗД е връчен на жалбоподателката на
24.11.2020 г. по реда на чл.29 от ДОПК -
с обратна разписка чрез връчител (л.7). Обжалван е по административен ред на
30.11.2020 г. (л.6) пред Началника на отдел „Приходи“ при Община Никопол, в срока по 152, ал.4 и чл.107
ал.4 от ДОПК, който се е произнесъл с Решение №4/27.01.2021 г. (л.4), с което е
потвърдил АУЗД, което решение е връчено на оспорващата на 12.02.2021 г. (л.5).
Жалбата пред Административен съд-Плевен е подадена чрез административния орган
на 16.02.2021 г. и е заведена с вх.№94-2640/21 от същата дата. Ето защо съдът
намира, че жалбата е допустима, като насочена срещу ИАА, установяващ
задължение за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/
и подадена в законоустановения срок по чл.156 ал.1 от ДОПК от
субект, за който актът пряко и непосредствено засяга права и законни интереси.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК №6172-1/18.11.2020 г. е издаден на
основание чл.107 ал.3 от ДОПК от данъчен инспектор в качеството на орган по
приходите при Община Никопол, съгласно Заповед №283/22.10.2020 г. Със същия акт
на М.П.Я. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такси
битови отпадъци за периода от 2012 г. до
2020 г. общо в размер на 325, 00 лева,
от които главница в размер на 232, 67 лева и лихва за просрочие начислена до 18.11.2020
г. в размер на 92, 66 лева, както следва:
за
данък недвижими имоти главница 88, 09 лева и лихва 36, 27 лева и за такси
битови отпадъци главница 144, 38 лева и лихва 56, 39 лева.
Съгласно отразеното в акта, с декларация с
вх.№318115/10.03.1998 г. по реда на чл.14
ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имоти Я. декларира
собственост върху жилище с РЗП общо 76, 00 кв.м. Със същата декларация с
приложение №2 е декларирала и втори имот
– земя с площ 1000, 00 кв.м, находящ се в с. Асеново, ул.“***“ ** Посочено е още, че с
декларация с
вх.№**********/08.08.2011 г. по
реда на чл.14 ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имоти е
деклариран имот - земя с площ 1430.00 кв.м, находящ се в с. Дебово, ул.“***“ №1
за притежаваната на ¼ идеална
част от лицето в качеството на собственик.
При обжалване по административен ред в
срока по чл.107, ал.4 от ДОПК, актът е
потвърден с Решение №4/27.01.2021 г. на Началник на сектор „Приходи“ при Община
Никопол, в което е посочено, че с
данъчна декларация с вх.№318115/10.03.1998 г. жалбоподателката е декларирала
имот, находящ се в с. Асеново, ул.“***“ №44а. Със същата декларация с
приложение №2 е декларирала и втори имот, находящ се в с. Асеново, ул.“***“2,
кадастрален 84, УПИ 1, квартал 41. От направената справка на място се
установява, че имотът не е извън регулацията на населеното място и не
представлява нива. Относно твърденията на Я., че имота по разписен лист се води
на друго лице е била направена служебна проверка, която констатирала, че в
действителност по разписен лист в Техническата служба при Община Никопол срещу
процесния имот в с. Асеново, ул.“***“№ 2 е записан имота на Н.Я.. При
направената служебна проверка в сектор „Приходи“ се установило, че същото лице е декларирало
съвсем различен имот, находящ се в с. Асеново, но на друг адрес с. Асеново – кадастрален
104, УПИ 5 квартал 27. Посочено е още, че обстоятелствата, отразени в разписния
лист на Техническата служба при Общината, обаче не са преки доказателства
относно собствеността на въпросния имот. Тези обстоятелства може да са индиция
относно собствеността, но не и пряко писмено доказателство в тази насока.
Относно имота в с. Дебово, находящ се на ул.“***“ №1 след направена служебна
проверка е установено, че за въпросният имот е подадена декларация по чл.14,
ал.6 от ЗМДТ от един на наследниците, в конкретния случай от Е.П.Й., която с
жалбоподателката се явяват съсобственици по наследство ¼ идеално части
във въпросния имот. В подкрепа на това е представено към декларацията
удостоверение за наследници.
В заключение е счетено, че няма основания
за изменение или отмяна на задължението, установено с АУЗД и същият е
потвърден.
От фактическа страна по делото се
установява, че Я. с данъчна декларация с вх.№318115/10.03.1998 г. е декларирала
имот, находящ се в с. Асеново, ул.“***“ 2, земя с площ 1000 кв.м /л.л.11-14/.
По силата на чл. 162, ал. 2,
т. 1
и 3 от ДОПК вземането за
данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински
вземания. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1
от ДОПК
е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ, установяването на местните такси по този закон се извършва
по реда на чл.4, ал.1 – 5. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Член 4, ал.1 от ЗМДТ от
своя страна предвижда установяването и на местните данъци (между
които и този по чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ – данък върху недвижимите имоти), да се
извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като съобразно редакцията на нормата,
изм.ДВ бр.1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е
възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а според ал.5, Кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община – на териториален директор на Националната агенция за
приходите. В нормата на чл.107, ал.4 от ДОПК, относима към случаите
на установяване размер на задължение въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, е предвидено, че актът за установяването може да
се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция.
На основание чл.156, ал.1, изр.първо, във връзка с чл.144, ал.1
от ДОПК, актът за установяване на задължението, издаван от орган по
приходите, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването
на решението.
В конкретния случай по подадената от М.Я. на 30.11.2020 г. (т.е. в срока по чл.152,
ал.1 от ДОПК) жалба срещу АУЗД №6172-1/18.11.2020 г., Началник сектор „Приходи“
при Община Никопол се е произнесъл с Решение №4/27.01.2021 г., с което не е
отменил АУЗД, като го е потвърдил изцяло, с допълване на мотивната му част, при
което е изчерпан реда за задължителен административен контрол на акта.
Жалбата до съда е подадена при спазване на
14-дневния срок от получаване на решението, от адресат на акта, за който е налице
правен интерес от оспорването.
Обжалваният АУЗД е издаден
от орган с материална и териториална компетентност, която произтича от
цитираната по-горе разпоредба на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, и се удостоверява от
представената по делото (л.59)
Заповед №283/22.10.2020 г. на Кмета на Община Никопол, с която на основание
чл.4, ал.1, т.5 ЗМСМА, вр. с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, считано от
22.10.2020 г. К.И., на длъжност младши експерт – данъчен инспектор“ при Община
Никопол поименно е определен като служител на общинската администрация с правата
и задълженията на орган по приходите при установяване, обезпечаване и събиране
на местните данъци и такси.
Съдът намира, че в случая не са допуснати
нарушения във формата на акта, доколкото последният е издаден в писмена форма и
от формална страна съдържа всички предвидени реквизити. Посочени са както
фактически, така и правни основания за издаването му. АУЗД №6172-1/18.11.2020
г. в обжалваната му част ясно е мотивиран с посочване на установените от органа
факти, че задълженията на адресата за такса битови отпадъци и данък върху
недвижими имоти по подадена от него Декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ с вх.№318115/10.03.1998 г. в конкретен размер, са дължими по изброени
периоди, не са внесени и същите са дължими с изчислените към 18.11.2020 г.
лихви за просрочие към тях. Така изложеното съдържание на акта в оспорената му
част не затруднява възможността на адресата му да разбере основанието, на което
е издаден същия и да реализира правото си на защита срещу него. В оспорената
част на АУЗД изрично е посочено, че задължението е за недвижим имот, деклариран
при условията на чл. 14 ЗМДТ и в тази връзка
е посочен входящия номер на декларацията, партидният номер на имота, както и че
се състои от земя. От данните по преписката е видно, че се касае за имот с
партиден номер **********-***, като с
подадената от оспорващата декларация е деклариран
именно този имот, а този факт се установява и от останалите доказателства по
делото.
Жалбоподателката много добре следва да знае
какви имоти притежава и за кои дължи данъци и такси. В Решение №4/27.01.2021
г. по жалба срещу АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК №6172-1/18.11.2020 г. Началникът
на сектор „Приходи“ при Община Никопол, в качеството му на решаващ
орган, също подробно е аргументирал фактическите основания за издаването на
АУЗД, с изключение на дължимите суми за ТБО.
Доколкото,
съгласно чл.9б, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци
и такси се извършва по реда на ДОПК, то
приложим към случая е чл.107, ал.1 от ДОПК, регламентиращ, че когато органът по
приходите установява размера на дължимо задължение въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон. Приложение намира и ал.3 на същата норма, предвиждаща, че
органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и
служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде
служебно Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №6172-1/18.11.2020 г. с
който се установява размера на задължението на жалбоподателката за периода
2012-2020 г., неплатено в установените срокове. Няма спор, че жалбоподателката
не е заплатила задълженията си в срок, поради което АУЗД й е бил издаден
служебно при наличието на материалноправните предпоставки на закона за това
издаване.
По отношение на спазването на
административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява
следното:
В чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят е
предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането
на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации,
в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК не се ограничава
до приложението й само при ревизионните актове, но и за актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е процесния.
Срокът по чл. 109, ал.
1 ДОПК е преклузивен, което означава, че съдът е длъжен за него да следи
служебно. Разпоредбата чл. 4, ал. 1 ЗМДТ препраща към ДОПК, поради което
преценката за преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае
допустимостта на административното производство.
Относно задълженията за ДНИ и ТБО не се
подават декларации за всеки период (ежегодно или помесечно), а еднократно,
когато се придобие недвижим имот. Видно от акта за установяване на задължения
по чл. 107, ал.
3 ДОПК, както и от приобщената декларация по чл. 14 ЗМДТ, същата е подадена
на 10.03.1998 г. Тази декларация не може да бъде относима към преценката дали е
изтекъл преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията от
2012 г. до 2020 г., а задължението за заплащане на ДНИ и ТБО е за годишен
период. Съдебната практика е категорична, че първоначално подадената декларация
замества декларациите за следващите календарни години. В този смисъл решения по адм. дела № 5336/2016 г. и № 14499/2015 г. на ВАС, VІІ отделение.
Следователно преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за
периода от 2012 г. до 2014 г., както следва: за 2012 г. – 31.12.2017 г.; за
2013 г. – 31.12.2018 г. и за 2014 г. – 31.12.2019 г., а оспореният пред съда
акт, с който е и започнало данъчното производство, е издаден на 18.11.2020 г.
При така установеното с фактите по делото,
не е следвало да се образува производство по издаване на АУЗД за периода
2012-2014 г. поради изтичането на преклузивния срок. АУЗД следва да се отмени
за този период.
В този смисъл е
и съдебната практика – например Решение № 3752 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 13347/2020 г.
При така установеното изтичане на
преклузивния срок по чл. 109, ал.
1 ДОПК за административния орган е била преклудирана
възможността за образуване на административно производство, респ. за издаване
на процесния АУЗД по отношение на посочените години. Издаването му след
изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал.
1 ДОПК в съответната част представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и обосновава отмяната му по отношение
на установените задължения за 2012-2014 г. В този смисъл е Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10940/2020 г.
АУЗД е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по
приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване
на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателката не е платила
задължението за такса битови отпадъци за посочените години и ДНИ за същите периоди,
за притежаваното от нея право на собственост върху недвижим имот на територията
на Община Никопол, с.Асеново, ул.“***“ №2.
На Я. са определени задължения за такса битови
отпадъци, за предоставяне на услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на
чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са
посочени в чл. 71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината.
Предвид посочените разпоредби, за да бъде дължима
таксата за всяка от услугите е необходимо ответникът да докаже наличието на три
кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота към територията на
съответното населено място; обстоятелството, че именно задълженото лице е
собственик или ползвател на този имот и реалното предоставяне на услугите.
С разпореждане №900/02.03.2021 г. /л.39/ съдът е
указал на органа, че е негова доказателствената тежест за установяване на
фактическите основания в оспорения акт. В случая не са ангажирани никакви
доказателства, че реално са предоставени услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Липсват каквито и да са
доказателства, представени от органа в тази насока. С оглед на това АУЗД следва
да се отмени изцяло по отношение на ТБО, за целия период, доколкото
предоставянето на тези услуги не е доказано от органа.
По отношение на ДНИ съдът съобразява следното: Данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти – чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти – чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Според чл. 22 от ЗМДТ (в приложимата редакция)
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в
граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Следователно съдът следва да отхвърли жалбата срещу
АУЗД за годините 2015-2020 по отношение на ДНИ. След като лицето е декларирало
имота като свой, същото дължи ДНИ върху него, както и ТБО, ако бъде доказано
предоставянето на такава. Няма значение, че друго лице също е декларирало имота
като свой – в този случай и двете лица дължат ДНИ и ТБО, докато правата им
върху имота бъдат отречени по определения от закона ред. ТБО не се дължи изцяло
и когато имота не се ползва, за което е подадена декларация за съответната
година. Декларацията, която Я. е подала, обвързва както нея, така и общината.
Твърденията, че доколкото не е попълнила декларацията, същата е с невярно
съдържание, са неоснователни. След като е подписала декларацията, същата
изхожда от нея. Подписът под същата не е оспорен, още по-малко е доказано, че
декларацията не е подписана от Я..
С оглед на изложеното, АУЗД следва да се отмени в
частта му относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2012 г. -
2014 г., доколкото задълженията са определени в нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК. Жалбата срещу АУЗД следва да се уважи и в частта й относно ТБО и за
последващия период, доколкото не са ангажирани доказателства за предоставяне на
услугата, за която се начислява ТБО, и да се отхвърли в частта й относно ДНИ в
периода 2015-2020 г.
С оглед на изложеното, АУЗД в
оспорената му част е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, но не е съобразен със съществените административно производствените правила
по отношение на периода 2012-2014 г., което е довело и до нарушение на материалния
закон в частта му относно тези години. Същият АУЗД в оспорената му част е
незаконосъобразен относно ТБО за целия период, доколкото не е доказано
предоставянето на тази услуга, и е законосъобразен в оспорената му част за
периода 2015-2020 г. само по отношение на ДНИ за имота в с.Асеново, ул.“***“ №2,
и жалбата срещу него следва да се отхвърли за този период.
При този изход на делото ответникът
има право на разноски съответно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят не
е поискал присъждането на разноски, поради което такива не могат да му се
присъдят съответно на уважената част от жалбата.
Жалбата е уважена за 174,35
лева, а е отхвърлена за 54,30 лева. Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, видно от адвокатското пълномощно на л.82.
Следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално
на отхвърлената част от жалбата в размер на 85,49 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд-Плевен, VII - ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.Я. Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №6172-1/18.11.2020 г., в
частта му относно имот в с.Асеново, ул.“***“ №2, за установените задължения за
данък върху недвижимите имоти за периода 2012 – 2014 г., както и относно такса
битови отпадъци за периода 2012-2020 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Я. против Акт за
установяване по чл.107, ал.3 от ДОПК №6172-1/18.11.2020 г., в частта му относно
имот в с.Асеново, ул.“***“ №2, за установените задължения за данък върху
недвижимите имоти за периода 2015 – 2020 г.
ОСЪЖДА М.П.Я., ЕГН ********** *** да
заплати на Община Никопол, гр.Никопол, ул.”Александър Стамболийски” №5, ЕИК
********* направените по делото разноски в размер на 85,49 лв. (осемдесет и пет
лева и четиридесет и девет стотинки), съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК не
подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/П/