Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 26.02.2015
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в
публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря Т.П.,
като разгледа гр. д. № 383/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 109а от
ЗС и чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от В.Л.Н.,***,
местността „П.”, бл. ., ап. . против Д.Г.Е.,***,
махала П., общ. Перник.
Ищецът твърди че е собственик на неурегулиран недижим имот,
находящ се в с. К., махала П. общ. Радомир, с площ от 845 кв. м., при съседи:
от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И.С. и земеделска земя, от север –
път и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделска земя, заедно с
построените в него сгради. Твърди, че собствеността върху 660 кв. м. от описания
имот е придобил по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № .,
том . от .. г., а
останалите 185 кв. м.
са придобити по
силата на давностно владение от прехвърлителите му.
Сочи, че съседен на неговия имот е този на ответника,
представляващ неурегулиран поземлен имот/дворно място/, с площ от около 640 кв. м. с построени построените
в него сгради, при граници на имота : по нотариален акт: път, И.С., Г. М. и
ТКЗС.
Твърди, че и двата имота са неурегулирани и няма одобрен
кадастрален и/или регулационен план за местността „П.”, находяща се в с. К.,
общ. Радомир.
Сочи, че страните не могат да постигнат съгласие и да определят
къде минава границата между собствените им недвижими имоти, поради което
ответникът е навлязъл в имота на ищеца и това води до трайно напрежение в
отношенията им.
Твърди, че ответникът неоснователно преминава през неговия
недвижим имот, без да има учредено сервитутно право. Сочи, че това положение
продължава от 2011 г.
и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че му е изпратил нотариална
покана, връчена му на 19.07.2013 г., с която го е поканил да си отвори отделен
вход за неговия имот, като му е дал срок за това и го е предупредил, че след
изтичане на срока ще му дължи обезщетение за извършваното от него преминаване в
размер на 10 лв. на ден. Твърди, че в резултат на противоправното преминаване
от страна на ответника през неговия имот, последният нарушава правото му на
ползване и с това му причинява
имуществена вреда, равняваща се на 300 лв. месечно.
Искането към съда е да определи границата между собствения на
ищеца неурегулиран поземлен имот и съседния му неурегулиран поземлен имот,
собствен на ответника, както и да осъди ответника да му заплаща по 300 лв.
месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване на преминаването,
представляващи обезщетение за противоправното нарушаване на правото му на
собственост. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор. Ответникът твърди, че ищецът е собственик само на 660 кв. м. от описания
неурегулиран поземлен имот, които е придобил по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с неговите родители и обективиран в нотариален акт № .,
том ., рег. № ., дело № . от 16.09.2011 г. Оспорва правото на собственост на
ищеца върху останалите 185
кв. м., като твърди, че договорът за покупко-продажба на
който той основава собствеността си е сключен с несобственик /родителите на
ищеца/, поради което и той не е могъл да придобие собствеността върху тях. Сочи, че родителите на ищеца са се снабдили с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ., том ., рег. № .,
дело № ./2013 г. за 185/845 ид. ч. неурегулиран поземлен имот, като това по
съществото си са спорните 185
кв. м., които в последствие са продали на сина си с
договор за покупко-продажба, а последният се е снабдил с констативен нотариален
акт за целия имот от 845
кв. м. Твърди, че спорните 185 кв. м. се владеят и
ползват от него. Сочи, че той и неговите близки продали на праводателите на
ищеца част от собствения си имот, а именно 660 кв. м., като за да осигурят
на купувачите достъп до път им учредили право на преминаване през техния
собствен имот.Мястото през което преминавал ищеца се ползвало и от ответника за
достъп до собствения му имот и не било заградено. Това пространство било
предмет на дело между праводателите на ищеца и ответника, което е приключило с
влязло в сила решение на ВКС от 16.05.2012 г. Сочи, че по отношение на същото
спорно място ищецът е извършил въвод във владение срещу неговите родители по
изп. д. № 2.на ЧСИ Ст.Б., което изпълнително действие в последствие било
отменено от ПОС.
Ответникът твърди, че
границите на имота, собствен на ищеца са очертани в нотариален акт № ., том .,
дело № . от 1968 г.,
който обективира прехвърлителната сделка, по силата на която неговите
праводатели са станали собственици на част собствения на ответника имот. Съгласно
посочения нотариален акт площта на имота е била 660 кв. м., върху които
била построена жилищна сграда. Недвижимия имот бил заграден трайно, както и към
настоящия момент с ограда, която минавала от входната врата за къщата/от ъгъла
на къщата/ и продължавала покрай второстепенните постройки, които съществуват и
сега и стига до земите, които тогава били включени в ТКЗС. Твърди, че към
настоящия момент част от оградата е изместена навътре в тяхното място в
резултат на извършен въвод във владение, който в последствие бил отменен.
Сочи, че мястото, през което преминава е негово собствено, а не
на ищеца.
Искането към съда е да определи границата между двата съседни
имота, като съобрази обстоятелството, че ищецът е собственик само на 660 кв. м. от
неурегулирания поземлен имот, а спорните 185 кв. м. са собственост
на ответника и да отхвърли предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД.
В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалните му представители подържа предявения иск. Моли съда да
го уважи по съображения подробно изложени в писмени бележки. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител поддържа отговора. Оспорва предявените искове. Моли съда да
определи границата между собствения му и собствения на ищеца имот, съгласно
посоченото от него. Моли искът по чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Не е спорно между страните и се установява от приложените по
делото писмени доказателства нотариален акт № ., том ., дело № ./1968 г. на съдия
при РРС, нотариален акт № ., том ., дело № ./1968 на съдия при РРС, нотариален
акт № ., том ., дело № ./1992 г. на нотариус при РРС, нотариален акт том .,
рег. № ., дело № ./2011 г. на нотариус с район на действие РРС, че имотите,
местоположението на границата, между които е спорна по делото, са обособени
чрез разделянето на две части на неурегулиран поземлен имот – дворно
място/селище/ от около 1300
кв. м., намиращо се в махала П., на с. К., цялото при
съседи: път, И.С., Г. М. и ТКЗС. Същото, видно от НА № ., том ., дело № .. на
съдия при РРС е било собствено по давностно владение и наследство на ответника
и неговите праводатели. По силата договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ., том ., дело ../1968 г. на съдия при РС – Радомир, реална
част от така описания имот, а именно 660 кв. м., ведно с намиращата се в тази част
къща, при граници: И.С., Г. М., ТКЗС и продавачите, са придобити в съсобственост
от Л. Б.С. и П. Б.С.. Със същият нотариален акт в полза на собствениците на
прехвърления имот при условията на чл. 51 от ЗС е учредено право на преминаване
през имота, останал собствен на прехвърлителите. С нотариален акт № ., том .,
дело № ./1992 г. на нотариус при РРС, П. С. е прехвърлил своята ½ ид. ч.
от придобития имот на съсобственика си Л. С. и по този начин последният е
станал собственик на така обособената реална част от дворно място с площ от 660 кв. м. Впоследствие с
договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № .,
дело № ./2011 г. на нотариус с район на действие РРС този имот е бил прехвърлен
в собственост на ищеца по делото. След покупко-продажбата на реална част от
целия имот през 1968 г.,
към настоящия момент ответникът се
легитимира като собственик на останалата реална част от имота с площ от 640 кв. м.
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че до настоящия момент по отношение на нито една от тях не
възникнало основание за увеличаване обема на правото на собственост, водещо до
промяна местоположението на границата между двата имота. Следователно за
изясняване на спорния по делото въпрос е необходимо да бъде установено коя е
частта от имота, предмет на прехвърлителната сделка от 1968 г. За доказване на това
обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства и е изготвена
съдебно-техническа експертиза.
Според показанията на свидетелите Р.Б. и М.М. границата между
двата имота започва от общата стена между двата гаража, построени в западната
част на двата имота и продължава до пътя, обслужващ двата имота и свързващ ги с
главния път. По скицата, изчертана от вещото лице Н. към представеното и прието
заключение в съдебно заседание на 04.02.2015 г. така посочената от свидетелите
граница се разполага по буквите КЛРОСП.
Според свидетелите К. и Й., доведени от ответника, границата
между двата имота се е простирала по протежението на вада, която към настоящия момент не
съществува, но е минавала, непосредствено зад къщата, останала в дворното
място, прехвърлено на праводателите на ответника и съществуваща към настоящия
момент, означена на скицата на вещото лице като „МЖ”, както и по телена ограда
с дължина около 10 м.,
изградена от праводателите на ответника за ограждане на градината им и отразена
на скицата на вещото лице, като съществуваща и към настоящия момент по буквите
ДТЖЕ. Съпоставени със изготвената от вещото лице скица, показанията на тези
свидетели сочат, че границата между двата имота минава по външната северна
страна на сградата, намираща се в оцветеното в жълто пространство, означена с
МЖ и продължава по буквите ТЖЕД.
За преценка достоверността показанията
на двете групи свидетели относно главния факт, предмет на доказване по делото,
съдът извърши цялостен анализ на същите и ги съпостави с останалия събран по
делото доказателствен материал. За така извършения анализ и съпоставка, съдът,
като взе предвид посочения от вещото лице мащаб на изготвената към заключението
му скица/1:500/, измери с помощта на обичайни измервателни уреди/линия/
необходимите за съответните изчисления разстояния и използва общоизвестните
математически формули за изчисление лицата на различни геометрични фигури и
посредством обикновено пресмятане установи приблизително площта на оцветените в
различни цветове на скицата площи/жълто/между буквите ЖЗНЙ до северозападния ъгъл
на северната стена на сградата, означена с МЖ, по цялата стена и буквите ТЖЕД/
- около 485 кв. м.,
кафяво – около 110 кв. м.,
чевено – около 170 кв. м.
и зелено – около 485 кв. м./,
както и на площта, заключена между буквите КЛПГДЕЖТ и до края на северната
стена на сградата, означена с МЖ и буква К – около 152 кв. м. Посочените
площи не са изчислени от вещото лице. Установяването им не изисква специални
знания, а е свързано с обикновено измерване и пресмятане, които съдът може да
извърши и сам.
От показанията на
всички свидетели по безспорен начин се установява, че страните по делото
осъществяват достъп до жилищните си сгради и до гаражите, които ползват
посредством площта, оцветена в кафяво на скицата на вещото лице, намираща се
между буквите АБВГПНА, след това преминават по оцветената в жълто ивица заключена
между буквите КЛПГДЕЖТ и до края на северната стена на сградата, означена с МЖ
и буква К. Установява се също, че тази кафява ивица се използва като път и
свързва имотите с главния път. От нотариален акт № ., том ., дело ../1968 г. на
съдия при РС – Радомир се установява, че праводателката е учредила за
обслужване на продадената реална част от имота на праводателите на ответника, право
на преминаване през собствения и имот. От гласните доказателства се установява,
че това е било необходимо, тъй като продадената част от имота не е имала достъп
до път. Това би било така, само ако частта от имота, продадена на праводателите
на ответника не би имала излаз на ограденото в кафяво пространство от скицата.
Затова съдът приема, че границата между двата имота не е минавала по
означението с букви КЛРОСПГ, както твърди ищецът, тъй като в този случай имотът
би имал достъп до път/площта в кафяво/. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че частта от имота, оцветена в зелено по площ е по- малка от 640 кв. м. Същата е около
485 кв. м.
Тази площ, обаче заедно с площта заключена между буквите КЛПГДЕЖТ и до края на
северната стена на сградата, означена с МЖ и буква К, оцветена с жълто и
представляваща площ от около 152
кв. м. образува имот с площ от около 637 кв. м., каквато
приблизително е площта/640 кв. м./, която си е запазила прехвърлителката при
сделката от 1968 г.
Далеч под тази площ е сборът от площите, оцветени в зелено и кафяво – 595 кв. м. Затова и съдът
не възприема извода на вещото лице, че имотът на ответника е сбора от площите,
оцветени на скицата в зелено и кафяво. Този извод на вещото лице по съществото
си е правен такъв, който следва да направи съда въз основа на целия събран по
делото доказатлствен материал. Той не съответства и на установеното с гласни и
писмени доказателства обстоятелство, че имотът, прехвърлен в собственост на
праводателите на ответника не е имал достъп до път, както и че пространството,
оцветено в кафяво се е използвало за път. Не може да се приеме, че учреденото
право на преминаване е било досежно площта, оцветена в кафяво като площ, част
от имота на ответника, тъй като от показанията на свидетелите се установява, че
и двата имота не са имали излаз на главния път. Това не би било така, ако
площта, оцветена в кафяво е била част от имота на ответника. Затова съдът
приема, че имотът на ответника включва площта на скицата, оцветана в зелено и
площта между буквите КЛПГДЕЖТ и до края
на северната стена на сградата, означена с МЖ и буква К. В подкрепа на този
извод е съответствието между посоченото от свидетелите, че праводателите на
ответника са били оградили градината си с телена ограда с дължина от около 10 м., която е представлявала
и част от границата между двата имота, и наличието на такава ограда на място
към настоящия момент. Същата е отразена на скицата на вещото лице, като в
съдебно заседание същото е уточнило, че тя се намира по буквите ДЕЖТ. Измерена
по скица и съобразена с мащаба и, правата простираща се по буквите ТЖЕ, която
съобразно показанията на свидетелите на ответната страна представлява границата
между двата имота е 10 м.
Изводът на съда се подкрепя и от обстоятелството, че оставащата част от
отразения на скицата имот, а именно площите оцветени в червено и в жълто,
заключващи се между буквите ТЖЕЦЗИЙ до северозападния ъгъл на сградата в
пространството в жълто, означена с МЖ, по северната и стена и до буквата Т е с
обща площ от около 655 кв.
м., която в най-голяма степен съответства на площта
прехвърлена в собственост на праводателите на ответника през 1968 г.
Съдът не възприема извода на вещото лице, че площта, оцветена в
червено е площта, придобита от праводателите на ответника по давност, за която
те са се снабдили с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013 г. и
прехвърлена на ответника с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013 г. В съдебно заседание
вещото лице е обяснило, че прави този извод, тъй като така му е обяснено от
ищеца и с оглед, описаните в нотариалния акт граници. Видно е, че във всички
приложени по делото нотариални актове, включително и в обсъжданите два,
границите на имотите са посочени по съседи и те напълно съвпадат с границите
описани в най-ранния нотариален акт, очертаващи площта на целия имот от 1300 кв. м. Това ги
прави не достатъчно конкретни, за да служат на съда като критерий, достатъчен,
за да обоснове крайния му извод. Ответникът е оспорил посочените нотариални
актове както и нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013 г. по силата на които ищецът се легитимира като
собственик на още 185 кв.
м. или на недвижим имот с площ от 845 кв. м. Спорно между
страните е както местонахождението на тези 185 кв. м., така и
наличието на основание, годно да направи ответника собственик на същите. Предвид
приетото по-горе относно това каква площ са обхващали двата имота към момента
на сделката от 1968 г.,
както и обстоятелството, че сбора от отразените на скицата на вещото лице
площи, заключени между буквите ГДЕЦЗНЙКМНПГ е общо около 1292 кв. м., каквато
приблизително е била към 1968
г., то се налага извода, че спорните 185 кв. м. се припокриват
с част от това пространство. От свидетелските показания, приложените съдебни
решения № ../16.05.2012 г. по гр. д. № ../2011 г. по описа на ВКС се
установява, че предмет на спорове между страните по делото, а преди това между
ответника и праводателите на ищеца е била именно площта, намираща се на скицата
на вещото лице между външната северна страна на сградата, намираща се в
оцветеното в жълто пространство, означена с МЖ и продължаваща по буквите ТЖЕД
от около 152 кв. м.
Това според съда, по изложените по-горе мотиви е и пространството върху което е
било учредено през 1968 г.
право на преминаване в полза на собствения на имот. Видно от изброените писмени
доказателства съдебните спорове датират от 2010 г., като последните
постановени съдебни актове са от началото на 2013 г. Описаните по-горе
нотариални актове, с които ищецът се легитимира като собственик на спорните 185 кв. м. са съставени
след приключване на съдебните производства. НА № ., том ., рег. № ., дело № ./2013
г. и НА № ., том ., рег. № ., дело № ../2013 г. са констативни такива и затова
в настоящото съдебно производство се ползват с материална доказателствена сила
до оборването от оспорващата ги страна – в случая ответника. НА № ., том .,
рег. № ., дело № ./2013 г. легитимира праводателите на ищеца като собственици
на 185/845 ид. ч. от имот, целия от 845 кв. м. За да може да изпълни функциите си
като легитимиращ правото на собственост официален документ, констативният нотариалният
акт трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 588, ал. 1 от ГПК. Това е
необходимо, за да се създаде правна сигурност относно титуляра на правото на
собственост и обекта на собствеността. Изискването на чл. 588, ал. 1, т. 2 от ГПК е точно описание на недвижимия имот с границите и местонахождение. В
конкретния случай същият е описан като 185/845 ид. ч. от неурегулиран поземлен
имот, находящ се в наслената част на с. К., общ. Радомир, махала П., с площ на
целия имот от 845 кв. м.
при граници на същия от две страни земеделски земи, път, имот на наследници на
Стефанка И.И., имот на И. С. и имот на Г. М.. Така извършено описанието на
имота, за който е съставен констативния нотариален акт не съответства на
изискванията на чл. 588, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същото ще бъде изпълнено само ако
обектът на собственост – реално обособен и съществуващ, с определяеми граници и
конкретно местоположение недвижим имот, бъде описан в нотариалния акт по начин,
че да няма съмнение в индивидуализацията му на място. Посочването на 185/845
ид. ч. не представлява такова описание, тъй като иделаните части от имот не са
пространствено обособени, поради което и няма как да бъдат описани границите и
местоположението им. Отделно от това, за да се легитимира едно лице като
собственик на идеална част от имот, то на първо място такъв имот трябва да
съществува. В настоящия случай не се установи към момента на съставянето на
констативния нотариален акт да е съществувал имот с площ от 845 кв. м., като идеална
част от който е описан обекта на констатиране на собствеността. Установено е че
са съществували един имот от 660
кв. м. – собствен на ищеца и друг от 640 кв. м. – собствен на
ответника, чиито местоположение и граници, описани в титулите за собственост са
идентичини. От изложеното следва, че НА № ., том .., рег. № ., дело № ./2013 г.
не легитимира праводателите на ответника като собственици на реално съществуващ
обект на собственост – недвижим имот. Следователно лишена от предмет е
обективираната в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013 г.
прехвърлителна сделка, като предмет на която е посочен идентичен обект на
собственост - 185/845 ид. ч. от имот, целия от 845 кв. м. Затова и съдът
приема за доказано оспорването на собствеността на ищеца за разликата над 660 кв. м., а именно 185 кв. м. от описания в нотариален
акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013 г. недвижим имот.
Дори и да се приеме, че обсъдения констативен нотариален акт
легитимира като собственици, праводателите на ответника на спорната част от
имота по настоящото дело, то неговата материална доказателствена сила е оборена
в настоящото производство. От всички събрани по делото доказателства се
установява, че е налице спор между страните по делото, който датира от около 2010 г. , както и че
ответникът ползва тази част от имота като собствена, преминавайки ежедневно
през нея за да осъществи достъп до собствените си сгради. Така установеното
изключва наличието на явно, спокойно и необезпокоявано владение от страна на
праводателите на ответника елементи от фактическия състав на придобивната давност,
която е основанието за правото им на собственост. Затова ответникът като е
придобил по силата на разпоредителна сделка , сключена с несобственици,
спорната част от недвижимия имот, той също не е придобил правото на
собственост. Така е опровергана и материалната доказателствена сила на
констативния нотариален акт, легитимиращ ищеца като собственик на имот за
площта от 185 кв. м.
Предвид всичко изложено съдът счита, че следва да определи
границата между собствения на ищеца неурегулиран поземлен имот, находящ се в с.
К., махала „П.”, общ. Радомир, с площ от 660 кв. м., при съседи:
от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И. С. и земеделска земя, от север
– път и имот на наследници на С.И.И. и от юг – земеделска земя, от север – път
и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделски земи, заключен по скицата
на вещото лице между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в
оцветеното в жълто пространство по цялата и северна стена, последователно до
буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл и собствения на ответника
неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. К., махала „П.”, с площ от около 640 кв. м., при граници
на имота : път, И.С., Г. М. и ТКЗС по скицата на вещото лице заключен между северозападния
ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство по цялата и
северна стена последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен
ъгъл, както следва от северозападния ъгъл на сградата, намираща се в площта,
оцветена в жълто и означена с МЖ, по дължината на цялата северна и стена,
последователно до буквите ТЖЕД.
Предвид така направения извод от съда, то и пространството
заключено между северозападния ъгъл на сградата, намиращта се в площта,
оцветена в жълто и означена с МЖ, по дължината на цялата северна стена до буква
ТЖЕДГПСЛК до северозападния ъгъл на сградата, през което се установи, че
преминава ответника, за да осъществява достъп до собствения си гараж и жилищна
постройка се явява негово собствено и затова не дължи на ответника обещетение за
преминаването през него. Следователно предявеният от ищеца иск за осъждане на
ответника да му заплаща по 300 лв. месечно, считано от 01.04.2012 г. до
преустановяване на преминаването, с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски в размер на 1280 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 109а от ЗС границата между неурегулиран поземлен имот, находящ се в с.
К., махала „П.”, общ. Радомир, с площ от 660 кв. м., при съседи:
от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И. С.и земеделска земя, от север –
път и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделска земя, от север – път и
имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделски земи, представляващ по
скицата на вещото лице Д.Н., приета в с.з. от 04.02.2015 г. пространството,
заключен между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в
жълто пространство по цялата и външна северна стена, последователно до буквите
ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл, собствен на В.Л.Н.,***, местността „П.”, бл. ., ап. .. и
неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. К., махала „П.”, с площ от около 640 кв. м., при граници на
имота: път, И. С., Г. М. и ТКЗС, представляващ по скицата на вещото лице
пространството, заключено между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ”
в оцветеното в жълто пространство по цялата и северна стена последователно до
буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен ъгъл, собствен на Д.Г.Е.,***,
махала П., общ. Радомир по скицата на вещото лице, както следва: от
северозападния ъгъл на означена с „МЖ”
сграда в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна северна страна,
последователно до буквите ТЖЕД.
Скицата към заключението на вещото лице Д.Н., прието в съдебно
заседание от 04.02.2015 г., приподписана от съда е неразделна част от
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за осъждане
на Д.Г.Е.,***, махала П., общ. Радомир да заплаща на В.Л.Н.,***, местността „П.”,
бл.., ап. . сумата от по 300 лв.
месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване незаконното преминаване
през собствения му имот, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди в резултат на незаконно преминаване през собствения на последния недвижим
имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК В.Л.Н., ЕГН ********** от гр. София, местността „П.”, бл. ., ап. .
да заплати на Д.Г.Е., ЕГН ********** от
с. К., махала П., общ. Радомир сумата от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет
лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./