Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
21.07.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3904 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Р.Т.П. –
Г., ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, *** иск да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в
размер на 6881,76 лв., представляваща допълнително начислена
стойност на ел.енергия по фактура №*** от 23.10.2019г. за периода 12.12.2017г. – 11.12.2018г. за обект,
находящ се в гр.Д., ***, клиентски №***,
абонатен №***. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени съображения, ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Д***, на ул.***, и е абонат на „Енерго
- Про Продажби" АД с клиентски № *** и абонатен № ***. За отчитането на
изразходваната електрическа енергия в обекта, е монтиран електромер, който се
намира в заключено метално табло във входа на жилищния блок извън имота на
ищеца. Електромерът е поставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД,
като ищецът в качеството си на потребител, няма достъп до него, тъй като е
поставен в табло, като таблото е заключено със специален ключ от „Електроразпределеине
Север" АД и достъп до средството за търговско измерване, са имали
единствено и само служители на „Енерго -Про Продажби" АД и „Електроразпределение
Север„ АД.
Като
изряден потребител на електрическа енергия ищецът редовно заплаща консумираната
електроенергия. На 23.10.2019 г.,
Р.Г. отива да заплати текущото задължение и на касата на „Енерго - Про Продажби" АД я
уведомяват, че за този клиентски номер има издадена фактура от 23.10.2019г. на
стойност от 6881,76 лева с падеж 04.11.2019 г. На 24.10.2019г., Р.Г. получава пощенска
пратка с документа, въз основа, на който е издадена фактурата от дата
23.10.2019г. и от документите е видно, че се иска от ищеца да заплати
процесната сума, като в противен случаи
предстояло прекъсване на захранването.
На
24.10.2019г. ищецът чрез упълномощения адвокат подава жалба с
вх.№5246781/25.10.2019г до „Енерго - Про Продажби" АД, с
което на основание чл.36, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, оспорила стойността на фактурата, тьй
като електроразпределителното дружество иска да бъде заплатена електроенергия,
която реално не е доставена, не е потребена и не е ясно как е изчислена. С
подадената жалба писмено било поискано от ответника да бъдат предоставени
всички документи, дали основание за извършеното изчисление на количество
електроенергия.
Ищецът излага
следните доводи за недължимост на коригираната сметка:
Средството
за търговско измерване (електромер) се намира в заключено от „Енерго-Про Продажби"
АД и „Енерго-Про Мрежи" АД метално табло с щит, като ищцата в качеството си на потребител на ел.енергия
няма достъп до него. Средствата за тьрговско измерване на електрическата
енергия, както и таблата или шкафовете, където те са разположени, са
собственост на „Енерго-Про Мрежи" АД, като то поставя върху тях
приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа. Сметките, които ищцата е
заплащала са били в рамките на нормалното потребление и са съответствали на
консумираната електроенергия в обекта и не се е налагало да подава искане за
проверка на електромера; не е присъствала на демонтаж или отваряне на електромера, като, ако това
е извършено, то е извършено без нейното знание и съгласие; не е знаела, че евентуално
преди датата на проверката, електроенергията не се е отчитала точно или
частично.
Средството за търговско измерване (електромер) е собственост на
електроразпределителното дружество и същото носи отговорността за периодичната
му проверка, правилно съхранение и ограничаване на достъпа на трети лица до
него, като ищцата, в качеството си на потребител на ел.енергия, по никакъв
начин не може да отговаря за неизправност или вмешателство в електромера, още
по малко за наличието на контролни знаци /пломби/. Поддържането на техническата
изправност на средствата за тьрговско измерване е задължение на
електроразпределителното дружество, доколкото се явява техен собственик,
съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката, като в негов риск остава
евентуалната загуба на неотчетена електроенергия. Доколкото средството за
тьрговско измерване е поставено на общодостъпно място, с реална възможност за
външна намеса от всяко трето лице, то отсъства основание в тежест на ищцата,
като потребител, да се възложат правните последици от точното изпълнение на
задълженията на доставчика.
В
качеството си на потребител на ел.енергия, ищцата не е присъствала на
проверката или демонтаж на електромера. Съгласно получения Констативен протокол № 1202518 е записано, че на 11.12.2018г., СТИ е подменен с нов, а протокола
е подписан от лицата *** и Ц.М.И., за които може само да се гадае дали реално
са присъствали или просто са подписали протокола за подмяната на електромера с
нов. В Констативния протокол от метрологичната експертиза на средството за
измерване № ***г. е видно, че електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Във
връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока е и обстоятелството,
че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки,
към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна води до
неоснователно обогатяване на електроразпределителното дружество. В тази връзка
разпоредбите на чл.38 от Общите условия на „Енерго-Про Мрежи" АД и чл.49,
и чл.55 от ПИКЕЕ, съществено противоречат на основни принципи на правото, както
и на добрите нрави. Доколкото преизчисляването не е съобразено с действителната
консумация, клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т. 14 от Закона за защита на
потребителите и на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите
във връзка с чл.26, ал.4 от ЗЗД, следва да се счита неписана. Следва да се
отбележи, че съгласно практиката на Европейският съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в
ЗЗП с § 13а от ДР на същият, "Националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...".
С
оглед практиката на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, задължителна за съдилищата,
констативният протокол за проверка не е годен да установи съществуването на
валидно правно основание за електроразпределителното дружество да получи
начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно
право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща
едностранна промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия.
Съобразно
последната практика на ВКС / Решение №189/2011 г. по
т.д. №
39/2010 г. на ВКС П т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010 г. на
ВКС II т.о./, по реда на чл.290 от ГПК, съставляващи според разясненията в т.1
от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2
от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия. Според задължителната практика, коригирането на сметки за
вече доставена електрическа енергия въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната елетроенергия, противоречи на
регламентираният в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната огговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане.
Посочената
методика на чл.55 от ПИКЕЕ, допуска възможността сметката на абоната да бъде
коригирана едностранно от електроразпределителното дружество, въз основа на
количество електроенергия, което реално не е доставеното и потребено. Подобна
практика води до неоснователно обогатяване на електроразпределителното
дружество и клаузата на чл.55 от ПИКЕЕ налага на потребителя да изпълни
задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът на ел.енергия не
е изпълнил своето задължение - реално да достави онова
количество електроенергия, което иска от абоната да заплати. В този смисъл е
Решение №
1081/07.02.2008 г.,
постановено по търг. дело № 657/2007 г. на
ВКС, както и чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на
Европейския парламент, съгласно който, държавите-членки гарантират чрез
вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин и купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Напълно
неясно е и начисляването на различно количество ел.енергия в размер на ***кВТч с начален период 12.12.2017г до
11.12.2018г. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийното дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.Отчетът по скрит и
недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на Общите условия на
дружеството, разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ, Закона за енергетиката и Закона за
защита на потребителите, задължаващи дружеството- доставчик да осигурява на
страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване.
Статичен
еднофазен двутарифен електромер с идентификационен № *** е
параметризиран да отчита консумираната ел.енергия само по две тарифи-дневна и
нощна. В настоящия случай, електромерът е параметризиран да отчита по три
тарифи, без да има подадено за целта заявление от абоната-потребител. Тъй като
ищецът е битов абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за
отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този
начин не е обвързващо за потребителя, тъй като представлява отклонение от
договора. По изложените съображения липсва основание за допълнително
начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.4.
В настоящия случай, от
представения констативен протокол № *** за техническа проверка и
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***г. се установява по несъмнен начин,
че при проверката не са констатирани механични повреда, деформации или
неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на
електромера-тоест не е установена грешка при измерването
на консумираната енергия. Обръща се внимание, че
изследването е извършено след повече от 12 месеца след извършване на
проверката и демонтирането на електромера, което е нарушение на разпоредбата на
чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече, видно и от двата
протокола, „електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия". Не е констатиран и дефект в
тарифния превключвател.
В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби" АД, с
който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че ищецът дължи
процесната сума по фактура №*** от 23.10.2019г. на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и
чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Проверката на техническо средство
за измерване на ел.енергия – електромер с фабричен номер ***, собственост на Р.Т.П.-
Г. – клиент с клиентски №***, абонатен №***, е извършена на основание чл.34, ал.3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Установено е, че СТИ е в
несъответствие с нормалните характеристики. Съгласно чл.16 от Общите условия,
ползвателят е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите
съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата
за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за
търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено
от лица, на които „Електроразпределение Север” АД е възложило дадената дейност
или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без
тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани
съгласно изброения ред. За установеното при извършената проверка от служители
на „Електроразпределение Север” АД е съставен ***г. Демонтираното СТИ е
предадено на *** От *** е изготвен КП №***г., в който е записано, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема, налице е
преминала енергия на тарифа 1.8.3-035980.4 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Процесната сума съставлява цената на коригираното със становище за
начисляване на ел.енергия от 21.10.2019г. потребление за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018г.
на стойност от 6881.76 лева по фактура №*** от 23.10.2019г. Корекцията е извършена на
основание чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието
на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е
необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В
настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител
и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност
за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и
съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Между страните липсва спор
относно съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия до
потребител-собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От събраните доказателства се установява, че ищецът Р.Г. е ползвател на
електрическа енергия в недвижим имот, находящ се на адрес гр.Добрич, *** и че
за отчитане на доставената ел.енергия в обекта се е използвал електромер с №***.
На 11.12.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили контролна проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе
електромер, за
която проверка е съставен
нарочен констативен протокол №***. В протокола са посочени
отчетените при проверката показания на електромера: *** kWh по първа /нощна/ тарифа и *** kWh по втора /дневна/ тарифа. Измерен е товар 2,25 при напрежение 229 V. Отразено е наличието на държавна и ведомствена пломби. Електромерът
е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по първа и втора тарифа. В
протокола е отразено, че демонтираното СТИ е
с показания: *** kWh по регистър 1.8.1, *** kWh по регистър 1.8.2, *** kWh по регистър
1.8.3 и 0 kWh по регистър 1.8.4.
Данните в протокола за проверка
са потвърдени от показанията на свидетеля С.Г.. Свидетелят – служител на „Електроразпределение Север” АД е участвал в
извършената проверка на електромера и съставил протокола от същата. Проверката, извършена чрез лицензиран
софтуер, установила наличието на натрупани показания в невизуализирания
/скрития/ регистър. Електромерът бил
демонтиран, поставен в безшевна торба и изпратен в БИМ. В случая проверката
била извършена, тъй като показанията на всички електромери от трафопоста на
ул.“***“ не съответствали на показанията на балансовия електромер в трафопоста.
От констативен протокол №***г., издаден от *** за извършена метрологична
експертиза на средство за измерване се установява, че електромерът е в класа на
точност, метрологичните му характеристики
съответстват на нормираните. Размерът на грешката е от -0,25% до +0,31%. След
софтуерно прочитане на паметта е установена „намеса в тарифната схема на
електромера, която трябва да се състои от две тарифи - Т1 и Т2; действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – *** kWh. Не е установен осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
От „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище
за начисление на ел. енергия за период от 12.12.2017г. до 11.12.2018г. Поради
промяна на цените на електроенергията, периодът на корекцията е разделен на два
подпериода: 201 и 164 дни, като електроенергията е разпределена пропорционално.
В становището е посочено, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на
електромера, при което е установено количество неотчетено количество ел.енергия в размер на *** kWh.
От
„Енерго-Про Продажби” АД на 01.10.2019 г. е издадена
фактура №*** за електрическа
енергия в размер на ***
kWh на обща стойност 6881,76 лв.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ се
установява, че измерването на електроенергията,
потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен
електромер ***
с №***. Същият е одобрен
тип средство за измерване, с оценено съответствие ****.
Електромерът е предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири
тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Процесният електромер е произведен през
2015г. и е преминал първоначална метрологична проверка
през същата година. За еднофазните електромери срокът за следваща
метрологична проверка е шест години.
Монтиран е на адреса на потребление на 29.02.2016г., като са записани нулеви начални показания по два от
тарифните регистри на електромера – Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. Няма записани
показания за регистри Т3 и Т4. В процесния
случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и
измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Тъй като измервателната грешка на
СТИ е в допустимите граници следва, че цялата потребена от ищеца – абонат
енергия в периода на корекцията е измерена, като част от нея е записана в
невизуализирани за отчет регистри 1.8.3 и 1.8.4, поради което тази част не е
отчитана като потребена. Преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,
но част от нея – записаната в регистър Т3
не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
Отношенията между доставчика и потребителя
на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл.91 и сл. от ЗЕ. Според
чл.98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, а според чл.98б от ЗЕ
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени, при публично известни общи условия.
Спорното
правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ.
Бр. 98/2013г./ са отменени изцяло /с решение № 2315/21.02.2018 г. по
адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и
последните четири разпоредби от ПИККЕ/, поради което и нормите на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ не са приложим материален закон към отношенията между
страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и
начисление на цена за електрическа енергия. Новите ПИККЕ, издадени от КЕВР, са
обнародвани в Държавен вестник на 30.04.2019г. Т.е. към исковия
период е нямало нормативни правила за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия. Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Потребителят дължи да заплати реално
потребената електронерегия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в
този смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната
процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение /в
този смисъл решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на
ВКС, решение №274 от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/ 2017г. на ДОС/.
Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно
поведение на потребителя / каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за
техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ищеца /следва от
установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 35980 kwh електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата.
Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера
и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ищеца – купувач,
предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част
от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия в горепосочения
обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е
остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Като се има предвид
изложеното количеството електроенергия, начислено от ответника на стойност от 6881,76 лева се дължи от ищеца по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно
отговорността за разноски:
Ответникът претендира
разноски, както следва: 1608 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо лице.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е 525,27 лв., изчислено при
цена на иска от 6881,76 лв. В случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й с
оглед решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019
год.,5-членен състав, обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020 год. В случай, че в хода на делото настъпи
промяна в нормативната уредба, с влизането на която в сила бъде установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение, именно новия размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност
по чл.78, ал. 5 ГПК. Съдът следва да приложи Наредба
№1/2004 год. съобразно изменението й, тъй като се касае за материално-правна
норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото
по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение
за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативната уредба, действаща към този
момент, а не
нормативната уредба, действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение - така определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№ 3492/2017 год. на III г.о. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1340 лв. без ДДС и 1608 лв. с вкл. ДДС надвишава
минималното такова с два пъти. Без да подценява високоотговорния труд на
адвоката, съдът отчита не голямата правна и фактическа сложност на спора и обстоятелството, че делото е
част от многобройна група идентични по предмет дела, при което възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, като
платеното от ответното дружество възнаграждение от 1340.00 лв. без ДДС следва да
се намали на 525,27 лв., респ. при начисляване на
ДДС следва да се присъди такова в размер на 630,32 лв. Съгласно правилото на пар.2а от Наредба №1/
09.07.2004г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху
която се начислява ДДС. Посочената разпоредбата е
в съответствие с изводимото от чл.67, ал.1 ЗДДС правило, че когато при
договаряне на „доставката” е изрично посочено, че данъкът не е включен в
договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на
ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не
означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от
дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в
отношенията между страните, сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато
предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по см. на ЗДДС,
размерът на адвокатското възнаграждение включва
начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 от ГПК,
отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния
размер на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. В полза на ответника „Енерго - Про Продажби” АД следва да се
присъди и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Т.П. – Г.,
ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, *** иск да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи паричната сума в
размер на 6881,76 лв., представляваща допълнително начислена
стойност на ел.енергия по фактура №*** от 23.10.2019г. за периода 12.12.2017г. – 11.12.2018г. за обект,
находящ се в гр.Д., ***, клиентски №***,
абонатен №***.
ОСЪЖДА
Р.Т.П. – Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД ***
– сторени
по делото разноски в размер на 830,32 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: