Р Е Ш
Е Н И Е №2043
гр. Бургас , 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 2404
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л.К.Д.,***, чрез адв. Ж.Й.,*** за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева,
вследствие отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление №
НП-133/16.01.2018г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас. Ищецът
претендира присъждане и на сторените в това производство, разноски за адвокат.
Твърди, че спрямо него било издадено незаконосъобразно №
НП-133/16.01.2018г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което му
била наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 56, ал.2, вр. ал. 1
от Закон за устройство на територията, вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското
обзавеждане на територията на Община Бургас, на основание чл. 239, ал. 1, т. 6
и чл. 233 от ЗУТ.
Ищецът обжалвал наказателното постановление и то впоследствие било отменено
от съда, като незаконосъобразно с решение по АНД
№ 4226 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 31.01.2019
г.
Твърди, че в производството по обжалване на процесното наказателно
постановление пред Районен съд Бургас бил представляван от адв. Ж.Й., на когото
за осъществяване на защитата му заплатил сумата от 300 лв.
Иска Община Бургас да бъде осъдена да му заплати сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди (заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в производството по анд. № 4226/2018 година на Районен
съд Бургас), вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № НП-133/16.01.2018г., издадено от заместник-кмет на Община
Бургас.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Й., поддържа
исковата молба и направените с нея искания.
Ответникът Община Бургас, се представлява от юрисконсулт А., който оспорва
иска. Счита, че от
представените договори за правна защита и съдействие не се установява да е било
извършено плащане в брой на договорените адвокатски възнаграждения. Твърди, че липсва
и реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с
отмененото наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за
основателна и доказана, както по основание, така и по размер.
І.ФАКТИТЕ:
С наказателно постановление № НП-133/16.01.2018г., издадено от
заместник-кмет на Община Бургас, на Л.К.Д., била наложена глоба в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 56, ал.2, вр. ал. 1 от Закон за устройство на
територията, вр с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас, на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 233 от ЗУТ. Д. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд Бургас. Въз
основа на жалбата било образувано АНД № 4226
по описа за 2018 година Районен съд Бургас.
С решение № 1619/30.11.2018г., постановено по делото, съдът отменил Наказателно постановление №
НП-133/16.01.2018г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас.
Решението на Районен съд Бургас било обжалвано и с решение № 137/31.01.2019
г. по канд № 102/2019 г. по опис на Административен съд Бургас било оставено в
сила. Първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 31.01.2019 г.
С договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018г. Ж. Я.Б. възложил, а
адв. И.Н. приел да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по делото,
с предмет оспорване на Наказателно постановление НП-133/16.01.2018г., издадено
от заместник-кмет на Община Бургас.
С договора е удостоверено и заплащането на възнаграждение в размер на 300лв.
в брой.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в АНД № 4226
по описа за 2018 година на Районен съд Бургас.
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е процесуално
допустим.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
В случая търсената обезвреда се основава на твърдения
за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление, а дейността по
налагане на административно наказание е форма на административна дейност,
санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като
такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното
постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от
административен орган, представлява властнически акт на орган на
администрацията и поражда административнонаказателни правни последици.
Въведените като основание за исковата претенция факти
в случая, се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието
съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателното
постановление. Поради това и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015
г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и ГК на ВКС, искът се разглежда по реда на
ЗОДОВ.
Според
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е регламентиран с нормите на
чл.203 и сл. от кодекса. Чл. 205 от последния сочи като ответник юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Община Бургас е юридическо лице- 14 от ЗМСМА.
За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
служители и длъжностни лица в системата на този орган, следва да отговаря
юридическото лице.
При
това положение
Община Бургас има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
Искът е предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна
легитимация - след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1
от АПК/.
Разгледан по същество, е основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна
дейност.
Фактическия състав, при реализирането на който следва
да бъде ангажирана на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, включва следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Национална агенция за приходите, респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за
незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. След като последното е отменено, съдът, пред
който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно
обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на процесното наказателно постановление по съдебен ред,
процесуална защита и представителство по образуваното в тази връзка дело,
ищецът е ангажирал адвокат. Този факт е доказан с представения по делото и
подписан от страните, договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018г.
Заплатената сума по последния представлява разход за процесуално
представителство и имуществена вреда за Л.Д., доколкото ангажирането на адвокат
не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие,
като незаконосъобразно наказателно постановление.
Исковата претенция е доказана в размер от 300 лв., защото тази сума
представлява платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Плащането е
извършено в брой. Разходите в размер 300лв. са направени — приложения договор е
подписан и има характер на разписка за посочените в него, като заплатени суми.
В този смисъл е доказано извършеното плащане /така и според Тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно
поради и във връзка със съдебното производство по обжалването му.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно или не от
длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и
място следват противоправния резултат.
Възлагането от ищеца на процесуално представителство и
защита по делото, с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането
на договорения за целта хонорар, е пряка последица от издаването на последното
и произтичащата нужда от защита на интересите му като санкционирано лице.
Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са непосредствена последица от
незаконосъобразното административнонаказателно обвинение, обективирано в
издаденото спрямо него НП-133/16.01.2018г., издадено от заместник-кмет на
Община Бургас, впоследствие отменено.
Средствата, които са били изразходвани в хода на
съдебното производство, предмет на което е бил санкционният акт, представляват
за лицето, подложено на административнонаказателна репресия, вреда с
имуществено изражение. Тази вреда подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателят на незаконосъобразния
акт, защото отмяната на последния предпоставя извод за неоправданост на
административнонаказателното обвинение.
С
оглед изложеното, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
представлява пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление.
Поради
това искът следва да бъде уважен, като основателен и доказан по размер.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да се
присъдят доказаните и своевремнно поискани разноски, в размер на 200 лева ( за
адвокатски хонорар).
Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Л.К.Д.,*** сума в размер на 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие
на отменено като незаконосъобразно НП-133/16.01.2018г.,
издадено от заместник-кмет на Община Бургас
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Л.К.Д.,*** сума в размер на 200.00 /двеста/ лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: