Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І – ви тричленен състав,
в публично
заседание на деветнадесети май през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 722 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от
Дирекция „Инспекция по труда“ чрез юриск. Д.О.срещу Решение № 127/26.01.2022 г.
по НАХД № 3024/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ІІ състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-012721/25.06.2020 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на Специализирано
поделение „Опитна станция по лозарство и винарство-Варна" към Държавно
предприятие „Научно-производствен център", ЕИК ******, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди)
лева на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от ЗАНН. Оспорва се с
основанията на чл.348, ал.1, т.1 и ал. 2 от НПК приложим на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН. Сочи се, че постановеното от Районен съд - Варна решение е в
противоречие с материалния закон, предвид приетото становище, че работодател се
явява директорът на специализираното поделение на държавното предприятие, а не
юридическото образувание – СП „ОСЛВ-Варна“. Аргументира се, че нарушението е
безспорно извършено и доказано, тъй като трудовите възнаграждения на четирите
лица за положения труд през м.февруари 2020г., не са били изплатени до 25-то
число на следващия месец. Моли решението на Районен съд-Варна да се отмени и да
се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален
представител – ст. юриск. Н. поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Специализирано поделение
„Опитна станция по лозарство и винарство – Варна“ към Държавно предприятие
„Научно-производствен център“ чрез процесуален представител – адв. Д. В. в
писмен отговор вх. №13730/28.02.2022г. оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли въззивното Решение да бъде оставено в сила, като претендира
разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание ответникът редовно
призован не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което
пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за
нарушение на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал. 3 от КТ. С НП № 03-012721/25.06.2020
г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие като дружеството-работодател
не е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец август 2019г. на четири
работници и служители в размер на 671,04 лв. Нарушението е извършено на
26.09.2019г. в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ Винарска изба, към който
момент е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения за месец август
2019г. Нарушението е установено с писмени документи – копие на справка за
неизплатени трудови възнаграждения. Въз основа на събраните писмени документи и
след събиране и на гласни доказателства, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на въззивника, доколкото липсва индивидуализация
чрез посочване имената на всеки един от четиримата работници, за които се
твърди, че не са получили трудови възнаграждения за м. август 2019 г., както и
чрез отразяване на конкретния размер на неплатено възнаграждение за всеки от
тях. По отношение на материалноправната законосъобразност на оспорения акт е
приел, че съобразно чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, приет с ПМС №151 от 25.07.2018 г., директорът на
специализираното поделение е работодател на служителите в специализираното
поделение по смисъла на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и като такъв
той е субектът на административнонаказателната отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.
Предвид горното посоченият в процесните АУАН и в НП субект на нарушението е
неправилно и незаконосъобразно определен. С горните мотиви въззивният съд е
отменил процесното НП.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно като краен резултат.
Касационната инстанция напълно споделя изводите на
ВРС, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното
решение по отношение незаконосъобразността на НП, основани както на
обстоятелството, че НП не е в съответствие с изискуемото по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдържание, защото не са посочени имената на четиримата служители, на
които се твърди, че не са изплатени трудовите възнаграждения за месец август 2019
г., и на размера на неизплатените възнаграждения на всяко едно от тези лица,
така и на обстоятелството, че в случая става въпрос за четири отделни
самостоятелни административни нарушения, за които е следвало да бъдат наложени
съответно четири отделни административни наказания – по арг. от чл. 18 ЗАНН.
Така установеното от ВРС представлява достатъчно основание за отмяна на НП и в
този смисъл обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно
ВРС приема, че субект на административнонаказателната отговорност по чл. 414,
ал. 1 КТ, предвид нормата на чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, следва да е директорът на специализираното
поделение, който е работодател на служителите в специализираното поделение по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Съгласно чл. 9, ал. 6 от Закона за
Селскостопанската академия специализираните поделения са работодатели по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В случая Законът за Селскостопанската
академия определя като работодател на служителите в специализираното поделение
самото специализирано поделение, а в противоречие с тази законова
регламентация, устройственият правилник определя като работодател на
служителите в специализираното поделение директора на специализираното
поделение. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА, когато
подзаконов нормативен акт (какъвто се явява посочения Устройствен правилник на
Селскостопанската академия) противоречи на нормативен акт от по-висока степен
(какъвто се явява ЗСА), се прилага по-високият по степен акт. Следователно в
случая правилно специализираното поделение е определено като субект на
отговорността по чл. 414, ал. 1 от КТ. Ирелевантно за
съставомерността на извършеното е и невъзможността на специализираното
поделение да изплати дължимите трудови възнаграждения поради липсата на
преведени средства от държавното предприятие, както неправилно е приел
въззивния съд.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявеното
искане претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е
основателна. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2022г. ответникът претендира разноски в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на
направено възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде присъдено в полза на ответника по касация в пълния му
претендиран размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 127/26.01.2022
г. постановено по АНД № 3024/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна да заплати
на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и
винарство-Варна" към Държавно предприятие „Научно-производствен
център", ЕИК ******, представлявано от управителя Ф.Г.К. сума в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.