. Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260014 20.01.2021 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На тринадесети януари Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:К* Н*
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№1013 по описа на съда за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №523/11.11.2020г.,постановено по гр.д.№1541/2020г. Районен съд-Хасково: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Т.Е.К., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 13/07.07.2020г., издадена от кмета на община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование, като го отменя по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Т.Е.К., ЕГН **********,*** на длъжността „г*с* *“ в Дирекция „У**“, община Стамболово, която е заемала преди незаконното уволнение; ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на Т.Е.К., ЕГН **********,***, сумата от 398,69 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 08.07.2020г. до 08.11.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.08.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля този иск за разликата до 2720 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 08.11.2020г., като погасен чрез извършено прихващане с вземане на община Стамболово в размер на 2321,31 лева, представляващо сбор от изплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ; ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявения от Т.Е.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата до пълния му предявен размер от 4080 лева за периода от 09.11.2020г. до 08.01.2021г. като неоснователен;ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Т.Е.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 426,53 лева, представляваща адвокатско възнаграждение; ОСЪЖДА община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Хасково сума в общ размер на 187,70 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице; ОСЪЖДА Т.Е.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на община Стамболово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Хасково, село Стамболово сумата в общ размер на 174,43 лева, представляваща сбор от дължимите съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение,в частта,в която са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ е останал въззивникът Община Стамболово,който чрез упълномощения си адвокат го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за недопустимост и неправилност.Твърди,че пред РС-Хасково е бил предявен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ против уволнение по чл.328 ал.1 т.6 , евентуално по чл.328 ал.1 т.11 от КТ,а съдът се произнесъл по непредявен иск за незаконност на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ.В тази връзка излага съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения изразяващи се в нарушаване на основните начала на ГПК,служебното начало и равенството на страните. Нарушението са изразявало в каквото и да било съдействие от страна на съда за изясняване на делото от правна страна,а именно:какво е основанието за оспорването уволнение-съкращаване в щата или непритежаване на необходимото образование в съответствие с новите изисквания за заемане на длъжността.В този смисъл поддържа,че ответникът бил в процесуална изненада,тъй като нито в отговора,нито в писмените си бележки е излагал доводи за съкращаване в щата като основание за прекратяване на трудовия договор.Счита също така,че ищецът в исковата си молба не излагал каквито и да било твърдения относно обстоятелството,че за да бъде законно уволнението,същото е следвало да бъде осъществено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-съкращаване в щата.В този смисъл поддържа,че е било нарушено правото на защита на общината в развилия се пред районен съд граждански процес.Излага и доводи за неправилност на постановения съдебен акт свързани с нарушение на чл.8 ал.2 и 3 от КТ,като се поддържа че кмета на Община Стамболово е осъществил добросъвестно правата си при промяна на изискванията за заемане на длъжността ,свързани с представения вътрешен доклад от заместник кмета, изменението на длъжностното разписание на общинската администрация, мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовия договор,влязлото в сила длъжностно разписание и съответните длъжностни характеристики имащи отношение към спора.Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково,в частта,в която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Претендира и присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Т.Е.К.,чрез упълномощения си адвокат в законоустановения срок е депозирала писмен отговор на подадената въззивна жалба,в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.Моли решението на РС-Хасково в обжалваната част да бъде потвърдено .
Хасковският окръжен съд след като се обсъди доводите на страните ,запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с три обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,предявени от ищцата Т.Е.К. ***.
По делото не се спори,че ищцата е работила Община Стамболово по трудов договор и е заемала длъжността Г* с* “П*,провеждане и архив на тръжни процедури“ в Дирекция“**“ до 08.07.2020г. когато със Заповед 13/07.07.2020г. на Кмета на Община С* трудовият й договор е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6,предл.1-во от КТ,поради липса на необходимото образование в съответствие с въведените нови изисквания за заемане на длъжността по време на съществуващо вече трудово правоотношение. Няма спор,че ищцата е била в разрешен отпуск за отглеждане на дете до 06.07.2020г. включително .При явяването си на работа на 07.07.2020г. й е било връчено предизвестие №12/07.07.2020г.,с което е била известена,че след изтичане на законния срок от 30 дни ще бъде прекратен трудовия й договор на основание чл.328 ал.1 т.6 вр. чл.326 ал.2 от КТ.Предизвестието е било връчено при условията на отказ в присъствието на двама свидетели и на същата дата ,преди изтичане срока на предизвестието, със Заповед №13/07.07.2020г. Кмета на Община Стамболово е прекратил трудовия договор на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.6, предл.1 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено,че „Със Заповед №183/30.06.2020г. е утвърдено изменение на длъжностното разписание,като длъжността г*с* *“ в Дирекция „У**“, е преобразувана в М* е* “***“.В община Стамболово не е представена диплома за минимална образователна степен „професионален бакалавър по ….“ .
От представената като доказателство по делото Заповед №183/30.06.2020г. на Кмета на Община Стамболово се установява изменението на длъжностното разписание на общинската администрация Стамболово, считано от 01.07.2020г. като в т.4 на същата е възложено на отдел „Човешки ресурси и административно обслужване“ до 15.07.2020г. да изготви проекти на допълнителни споразумения по чл.119 от КТ за преназначаване на служителите,заемащи действащите до 01.07.2020г. длъжности,ако отговарят на изискванията за длъжността „М* е*т“ или заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения-при несъответствие с изискването в Красификатора на длъжностите в администрацията.Издаването на посочената заповед е мотивирано с “ обективно променените изисквания за заемане на част от длъжностите в дирекция „У*“ /УТТООС/,обусловени с въвеждането на електронно правителство,електронно обявяване на обществени поръчки,дигитална компетентност,задължително използване на онлайн платформи и др.,които изискват служители с по-високо образователно ниво“.
От представеното по делото длъжностно разписание,утвърдено от Кмета на Общината на 22.11.2019г. се установява,че Дирекция УТТООС включва освен директор още 6 длъжности,от които :5 главни специалисти с различен ресор и един младши експерт ,като в длъжностите главен специалист е включена и длъжността Гл* сп* „П***“,за която се изисква средно образование .Посочената длъжност е била заемана от ищцата преди прекратяване на трудовия й договор. Изискването за средно образование за заемане на длъжността,на което изискване ищцата е отговаряла съответства и на представената длъжностна характеристика за длъжността,връчена й на 01.08.2012г.
От представеното по делото длъжностно разписание,утвърдено от Кмета на Общината на 03.07.2020г. и изготвено въз основа на допуснатото изменение със Заповед №183/30.06.2020г. на Кмета на общината се установява,че след изменението Дирекция УТТООС включва 5 длъжности, от които 4 главни специалисти с различен ресор и един Мл* е* „П*“,за която последна длъжност се изисква висше образование-професионален бакалавър.Посоченото изискване съответства и на представената длъжностна характеристика за длъжността ,разработена и утвърдена на 03.07.2020г.,която не е била връчена на ищцата .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ и като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено,че същата не притежава необходимото образование за заемане на длъжността.Заповедта за уволнение,предмет на разглеждане в настоящето производство е издадена от компетентен орган,в рамките на делегираните му правомощия,поради което същата е законосъобразна на това основание.Поради това обстоятелство,заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата следва да се разгледа по същество,като се прецени дали посоченото в нея основание за прекратяване на трудовия договор съотвества на установената по делото фактическа обстановка.
Липсата на необходимото образование за изпълняваната работа е изискване за необходима степен и вид завършено образование,в случая ”висше образование”-бакалавър.Това изискване е предвидено в новата длъжностна характеристика за длъжността М* е* „П*,п* и **“,която обаче не е била заемана от ищцата преди уволнението й.В длъжностната характеристика връчена на ищцата такова изискване няма. Ищцата е заемала длъжност,различна от посочената и това е установено от всички доказателства по делото,поради което не може да се приеме,че законосъобразно,във връзка с утвърденото изменение на длъжностното разписание работодателят е прекратил трудовия й договор на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.В случая се установява закриване длъжността на ищцата,поради което и основанието за прекратяване на трудовия й договор е различно от посоченото в уволнителната заповед.Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжнаст е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя,който е натоварен да организира съответния трудов процес.Генерализирането на това виждане обаче е неправилно,тъй като това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници или служители,когато те не отговарят на тези нови изисквания.С оглед на това,когато от данните по делото се установява,че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност,т.е. става въпрос за фрапиращо несъотвествие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя,това би следвало да намери отражение в изводите на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение.При всички случаи,когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността,съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока.
Съгласно длъжностното разписание ,утвърдено на 01.07.2020г./в сила от същата дата/ в Дирекция „УТТООС“ няма длъжност „г*с*т ППАТП“, а в нея са включени длъжностите директор дирекция, младши експерт „ОС“, м* е* „ППАТП“, главен специалист „ТОН“, главен специалист „КР“ и главен специалист „ИК“,като дори в посочената дирекция длъжностите са с една по-малко от предходното длъжностното разписание в сила от 22.11.2019г. От друга страна длъжностите „г* с*“ и „м* е*“ и с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите са различни,като различията произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата, а не от функциите на същите, описани в длъжностните характеристики“. Независимо от това при съпоставката на областите на дейност и преките задължения, включени в длъжностните характеристики за двете длъжности има различие,тъй като в новата са включени изцяло нови функции по анализ, систематизация и обработка на данни .
Изискването за висше образование „професионален бакалавър“ се отнася за длъжността „м* е* ППАТП“, а не за заеманата от ищцата длъжност „г* с* ППАТП“. Потестативното право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е възникнало, тъй като в действителност не са променени изискванията за заеманата от ищцата длъжност, тоест липсват елементи от състава на материалноправното основание. Промяната на изискванията може да има, когато длъжността се запазва и продължава да съществува, само че вече при различни условия за заемането й от тези, които са били досега.
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика,връчена на ищцата на 01.08.2012. е ,че същата касае длъжността”г* с*” и която длъжност ищцата е заемала преди прекратяване на трудовия договор.Към момента на уволнението на ищцата тази длъжност по характеристики и трудови функции не е била идентична с изискванията за длъжността ”младши експерт.Новата длъжностна характеристика за длъжността ”м* е*“ „П***“ ”, не връчена на ищцата включва нови функции и отговорности.Т.е в длъжностната характеристика на длъжността,заемана от ищцата и в длъжностната характеристика на длъжността „младши експерт“ „Подготовка,провеждане и архив на тръжни процедури“ съществува разлика и тази разлика касае както добавянето на нови функции така и въвеждането на нови отговорности. Всъщност длъжността, която е изпълнявала ищцата, е трансформирана в нова такава,а длъжността „г* с*“ е закрита. Доколкото в новото длъжностно разписание е предвидено, че длъжността „м* е*“ се заема по трудово правоотношение, може да се направи извод, че правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, отговарящо на фактическите обстоятелства, е това по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,а не както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата чл.328 ал.1 т.6 от КТ,както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Липсата на необходимото образование,в случая висше образование има изричен и формален-официално установен характер и трябва да се преценява с оглед на конкретната работа и да се изменя с промените в характера на изпълняваната работа,внедряваната техника и технология,вътрешното разделение и организация на труда и др.Важното и същественото в това основание е да се установи,че са настъпили промени в образователните изисквания за съответната работа,на които работника или служителя не отговаря,за да бъде прекратен трудовия му договор на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.Следва да се отбележи също,че работодателят може,съобразно нуждите на служебната работа във всеки един момент да предяви нови изисквания за по-високо или по-специфично образование и след като с работника или служителя е бил сключен нов трудов договор.Това е негово потестативно и субективно право и не зависи от волята на работника или служителя,поради което ако последния не отговаря на новите изисквания за образование,работодателят може да прекрати трудовия му договор на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.Важното в случая е,че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата от заеманата длъжност „главен специалист“ не е установена промяна в изискванията за изпълняване на възложената работа ,поради което неправилно и незаконосъобразно трудовия й договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. В случая на практика ищцата не е започнала работа на длъжността,която е заемала преди ползването на отпуск за отглеждане на дете,тъй като длъжността й е била съкратена.Ако обаче уволнението й е било извършено на основание съкращаване в щата или на друго основание по чл.328 ал.1 т.11 от КТ/която разпоредба е посочена във фактическите твърдения на исковата молба/ , отговарящо и на фактите и обстоятелствата по делото предпоставка за неговата законност би било предварителното разрешение на инспекцията по труда и в този смисъл работодателят е действал недобросъвестно.При това основание за уволнение ищцата при прекратяване на трудовия й договор се ползва от предвидената в КТ защита по чл.333 от КТ.
В този ред на мисли въззивната инстанция намира доводите на въззивника за недопустимост на произнасянето на районния съд в обжалваното решение за неоснователни.Не е налице произнасяне на съда по нещо,различно от това ,с което е бил сезиран.Напротив в мотивното изложение на обжалваното решение, първоинстанционният съд е направил задълбочен правен анализ на фактите и обстоятелствата по делото и именно поради това е достигнал до извода,че основанието на което законосъобразно е следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата е различно от това,което е посочено в заповедта й за уволнение.Именно в тази връзка са и изводите,че длъжността заемана от ищцата е била закрита и съответно трансформирана в друга длъжност,което води до различно основание за прекратяване на трудовия й договор.Произнасянето на съда в обжалваното решение е по предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,което съответства и на заявеното в исковата й молба.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,в съотвествие с изискванията на материалния закон.Решението е постановено при напълно изяснена и обсъдена в пълнота фактическа обстановка,не са допуснати съществени процесуални нарушения.Правните изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение,се възприемат от настоящата инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Ето защо въззивната инстанция счита,че обжалваното решение на РС-Хасково следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №523/11.11.2020г.,постановено по гр.д.№1541/2020г. на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от датата на
обявяването му-27.01.2021г .
Председател: Членове:1.
2.