Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2660 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че от месец януари 2019 г. едноличният собственик на капитала на дружеството - “Т.М.Ю.” АД, е под контрола на FOREVER 21, американска верига за дрехи и аксесоари. Твърди, че FOREVER 21 е поискало откриване на производство по несъстоятелност и ще преустанови дейността си в 40 държави, включително в България, и ще затвори над 350 магазина в световен мащаб.
Молителят твърди, че от края на 2017 г. дейността и финансовото състояние на българското дружество постепенно се влошават. Твърди, че поради обективни обстоятелства като състоянието на местния пазар и промяна в потребителските нагласи, а и поради други вътрешногрупови фактори, българското дружество бележи траен спад в обема на цялостната си дейност, което довежда до влошаване на финансовия му резултат. Твърди драстично намаляване на нетните приходи от продажби в рамките само на 2019 г., цялостно свиване на дейността, както и трайност на тази тенденция.
Твърди, че дружеството е неплатежоспособно, тъй като не може да изпълнява изискуемите си парични задължения по търговски сделки към своите доставчици и кредитори. Твърди, че след 2017 г. обемът от средствата, получавани от преки приходи от дейността и под формата на заеми от свързани лица в групата ТЕРЕН/FOREVER 21, драстично намалява, което води до цялостно влошаване на финансовото състояние на “Т.О.Б.” ЕООД. Твърди, че към 31.10.2019 г. съгласно междинния счетоводен баланс дружеството има задължения към свои доставчици в размер на 21 811 000 лева. Твърди, че към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ дружеството не е в състояние да извършва каквито и да било плащания към своите доставчици и контрагенти и не възнамерява да извършва такива.
Молителят се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като дружеството ще спре плащанията към своите кредитори поради недостатъчните парични постъпления.
Молителят твърди, че дружеството е свръхзадължено, тъй като имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Твърди, че съгласно междинния счетоводен баланс към 31.10.2019 г. дружеството има задължения в общ размер на 25 284 000 лева, от които задължения към доставчици в размер на 21 811 000 лева, задължения към финансови предприятия в размер на 573 000 лева, задължения към предприятия в групата в размер на 2 742 000 лева, както и отчетена счетоводна загуба в размер на 4 373 000 лева. Твърди, че активите на дружеството съгласно счетоводното отчитане са в размер на 21 419 000 лева, т.е. с около 4 млн. лева по-малко от общия размер на задълженията на дружеството. Твърди, че основният дял от активите на дружеството са вземания от предприятия в групата в размер на 17 957 000 лева, които вземания следвало да бъдат отписани поради несъстоятелността на FOREVER 21. Твърди, че при тази ситуация дружеството следвало да покрие задължения в размер на 22 млн. лева с 2 млн. лева ликвидни активи, което обосновава състоянието на свръхзадълженост.
Молителят твърди, че затрудненията на дружеството не са временни. Твърди, че дружеството няма да получава плащания по своите вътрешногрупови вземания поради несъстоятелността и/или поради продължителното влошено финансово състояние на дружествата в групата FOREVER 21.
По отношение
на искането по чл. 630, ал. 2 от ТЗ молителят твърди, че финансовото състояние
на дружеството е такова, че продължаването на дейността му само би увредило
масата на несъстоятелността чрез натрупване на оперативни задължения, които
дружеството не може да посрещне.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата – 11.12.2019 г., да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
В проведеното на 04.02.2020 г. съдебно заседание молителят претендира да бъде открито производството по несъстоятелност на дружеството при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ поради липса на средства за издръжка на производството. Подава и писмена молба.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства баланс към 31.10.2019 г., както и за 12-те месеца, приключващи на 31.10.2019 г. Отчет за паричните потоци, както и счетоводни справки на дружеството.
По делото са представени от молителя Годишни финансови отчети на дружеството за 2015 г. и 2018 г., както и отчет за доходите и веобхватния доход за годината, приключваща на 31.12.2017 г.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната
система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на
цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за
дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че няма наложени
обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Т.О.Б.” ЕООД, като е посочено, че няма
започнало принудително изпълнение върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК.
Изискана е и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от
която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 18.12.2019 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на дружеството молител.
По делото е представена от молителя кореспонденция с “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, включително писмо на банката от 16.01.2020 г., че поради наложен запор за обезпечение в полза на НАП с посочен в запорното съобщения общ размер на дълга от 458946 лева, на основание чл. 228, ал. 1 от ДОПК банката незабавно ще извърши плащане с наличния авоар.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2015 г. – 2018 г. вкл. и към 31.10.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице
посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че с най-голям
относителен дял от нетекущите активи на “Т.О.Б.” ЕООД са дълготрайните материални активи, които към 31.12.2015 г. са в размер на
31 хил.лв., представляващи 96,9% от нетекущите активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 462 хил.лв.,
представляващи 95,6% от нетекущите активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 452 хил.лв., представляващи 99,1% от нетекущите
активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 978
хил.лв., представляващи 99,5% от нетекущите активи; към 31.10.2019 г. са в размер на 863 хил.лв.,
представляващи 99,7% от нетекущите активи.
Вещото лице
дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на “Т.О.Б.”
ЕООД са вземанията на дружеството, които към
31.12.2015 г. са в размер на 213 хил.лв., представляващи 64% от краткотрайните
активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 4153
хил.лв., представляващи 61,3% от краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 15086 хил.лв.,
представляващи 69,6% от краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 20825 хил.лв., представляващи 92% от краткотрайните
активи; към 31.10.2019 г. са в размер на 20556
хил.лв., представляващи 99,7% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2016 г.
са задължения към финансови предприятия – в размер на 4531 хил.лв.,
представляващи 53,2% от всички задължения. С най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2017 г. и към 31.10.2019 г.
са задължения към доставчици, от които към 31.12.2017 г. са в размер на 9330
хил.лв., представляващи 38% от всички задължения, а към 31.10.2019 г. са в
размер на 21811 хил.лв., пердставляващи 86,3% от всички задължения. С най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2018 г.
са задължения към предприятия от групата – в размер на 22556 хил.лв.,
представляващи 91,5% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 83,2500 за 2015 г., 0,7949 за 2016 г., 0,8824 за 2017 г., 0,9193 за 2018 г. и 0,8157 към 31.10.2019 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 83,2500 за 2015 г., 0,5152 за 2016 г., 0,7629 за 2017 г., 0,8481 за 2018 г. и 0,8148 към 31.10.2019 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0333 за 2014 г., 30,0000 за 2015 г., 0,0277 за 2016 г., 0,1488 за 2017 г., 0,0024 за 2018 г. и 0,0018 към 31.10.2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 90,2500 за 2015 г., -0,1485 за 2016 г., -0,1449 за 2017 г., -0,0821 за 2018 г. и -0,1862 към 31.10.2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 0,0111 за 2015 г., -6,7344 за 2016 г., -6,9011 за 2017 г., -12,1855 за 2018 г. и -5,3716 към 31.10.2019 г.
Вещото лице
дава заключение, че коефициентите
на обща, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019
г. са извънреферентните стойности. Към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019 г.
коефициентът на бърза ликвидност е на границата на референтната стойност. Към
31.12.2015 г. всички коефициенти на ликвидност имат високи стойности, тъй като
дружеството е стартирало дейността си от 01.10.2015 г., разполагало е с активи
333 хил.лв. и е имало само 4 хил.лв. задължения.
Вещото лице дава
заключение, че към 31.12.2016 г., към
31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019 г. коефициентът на финансова
автономност има отрицателна стойност. Дружеството е декапитализирано и зависимо
от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г.,
към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019 г. общата
балансова стойност на всички активи
(дълготрайни и краткотрайни), притежавани от “Т.О.Б.” ЕООД, не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и
нетекущи).
Вещото лице дава заключение, че последното плащане
от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от
търговска сделка, е извършено на 27.12.2019 г. по проформа фактура
367/21.12.2019 г. в размер на 7 200 лева, а последното плащане към НАП е
извършено на 03.12.2019 г. с преводно нареждане към бюджета в размер на
1 544,99 лева, с основание ДДФЛ трудови правоотношения.
Вещото лице дава заключение, че дружеството отчита
в баланса си парични средства в банкови сметки в размер на 35 хил. лева и на
каса 10 хил. лева.
Вещото лице изчислява коефициентите на ликвидност
при отписване от баланса на вземания от лица в групата (свързани лица), които
към 31.10.2019 г. са в размер на 17 957 хил. лв., както следва: 0,1055 –
коефициент на обща ликвидност; 0,1046 – коефициент на бърза ликвидност; 0,0018
– коефициент на незабавна ликвидност; 0,0018– коефициент на абсолютна
ликвидност. Вещото лице дава заключение, че при алтернативния вариант с
наличните краткотрайни активи дружеството може да изплати 10,55% от всички свои
изискуеми и незаплатени задължения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “Т.О.Б.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2015 г. – 2018 г. и към 31.10.2019
г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите,
съдът следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност,
както и дали това състояние е обективно и трайно
или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Коефициентите на обща ликвидност на молителя към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са около референтната стойност от единица, т.е. малко под единица, което може да се приеме като приемливо за стартирана търговска дейност през 2015 г. Към 31.10.2019 г. коефициентът на обща ликвидност спада с 0,10 – от 0,9193 към 31.12.2018 г. на 0,8157 към 31.10.2019 г. Ако се отчете и алтернативния вариант на заключението на вещото лице, при отписване на вземанията към свързани предприятия от групата, коефициентът силно се влошава – на 0,1055. Предвид твърденията на молителя за започнало производство по несъстоятелност на дружеството-майка и като се отчете липсата на данни за събираемост на вземанията на молителя от свързаните лица в групата, съдът намира, че следва да се вземе предвид изготвения от вещото лице алтернативен вариант на заключението.
Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност на молителя за анализирания период са извън нормата през целия изследван период.
Коефициентите
за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при
добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние
в бъдеще. В случая изчислените от вещото лице коефициенти на финансова
автономност са под реферернтните стойности към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г.,
към 31.12.2018 г. и към 31.10.2019 г. и показват превишаване на задълженията
над собствения капитал в дългосрочен план, а задлъжнялостта показва превишаване
на задълженията над собствения капитал. Съгласно констатациите на вещото лице,
дружеството е декапитализирано и зависимо от
кредиторите си.
При анализа на кракотрайните задължения на дружеството, отразени в балансите, се наблюдава тенденция за рязко увеличаване на задълженията към доставчици – от 1845 хил.лв. към 31.12.2018 г. на 21811 хил.лв. към 31.10.2019 г., т.е. почти 12 пъти. Това води до извод, че към 31.10.2019 г. е налице спиране от страна на дружеството на разплащанията за задължения към доставчици, които именно са пряко свързани с извършваната от дружеството търговска дейност.
В изслушаното и прието заключение на вещото лице е изследвана структурата на активите, като към 31.10.2019 г. задълженията (текущи и нетекущи) надвишават активите (длъгтрайни и краткотрайни) с 4707 хил.лева.
Изложеното по-горе води до извод за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството към 31.10.2019 г. След като коефициентът на обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми парични задължения по търговски сделки, които не е платило.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че не е в състояние да извършва каквито и да било плащания към своите доставчици и контрагенти и не възнамерява да извършва такива. Съгласно заключението на вещото лице и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Т.О.Б.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и характера на търговската дейност на дружеството, и отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че дружеството не е в състояние да изпълни задълженията си по търговски сделки и публични задължени към сочената от молителя дата - 11.12.2019 година. Към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (11.12.2019 г.) се установява, че молителят има изискуеми задължения, произтичащи от търговската му дейност, които не е изплащал, като липсват доказателства за погасяването им. Молителят е спрял плащанията към контрагенти. Налице е фактическа невъзможност за изпълнение на изискуемите парични задължения на дружеството, свързани с търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения.
По делото са представени от молителя доказателства, че паричните средства на дружеството по банкови сметки са запорирани и че на 16.01.2020 г. банката незабавно ще извърши плащане с наличния авоар на основание чл. 228, ал. 1 от ДОПК. Следователно следва да се приеме, че молителят не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. При тези данни и предвид искането на молителя, направено в проведеното на 04.02.2020 г. съдебно заседание, с определение от 10.02.2020 г. съдът е дали указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл.634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ и срокът е изтекъл на 17.02.2020 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “Т.О.Б.” ЕООД следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 11.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 2660 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :