Номер 24212.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – Варна
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Светослава Н. Колева
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело №
20203000600258 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 270 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при ОП-Варна срещу протоколно
определение от 31.07.2020г, постановено в открито съдебно заседание по НОХД №
1042/18г. на ВОС, с което е изменена мярката за неотклонение на подс. Г.М. от „Задържане
под стража " в „Домашен арест“, изпълним на адрес в гр. Варна ж.к.“Вл.Варненчик“ бл. 405
вх. 19 ет. 3 ап. 7.
С протеста се атакува постановеното определение с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на същото, доколкото е налице висока обществена опасност на подс.
лице /укривал се е от органите на МВР и е оказал съпротива при задържането му/ и на
деянието, предмет на обвинението, както и че опасността да се укрие и да извърши ново
престъпление са реални; развиват се доводи в насока предходните му осъждания, които биха
могли да обосноват презумпция за извършването на бъдещи правонарушения. Молбата до
настоящата инстанция е за отмяна на постановения съдебен акт, с който е изменена мярката
за неотклонение в по-лека и потвърждаване на предходната такава- „Задържане под стража“.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид изложените доводи в частния
протест, материалите по делото и стадия на наказателното производство, съобразявайки
процесуалните разпоредби, уреждащи производството в хипотезата на чл. 270 от НПК, след
като извърши собствена проверка и анализ на доказателствата по делото, намери, че
протестът като подаден в срок и от процесуално легитимирано лице се явява допустим, а
разгледан по същество – и основателен.
С определение на ВОС от 31.07.2020 г., постановено в открито съдебно заседание по
НОХД № 1042/18г. по описа на същия съд, в процедура по чл. 270, ал.1 от НПК е изменена
мярката за неотклонение на подс. Г.М. от „Задържане под стража " в „Домашен арест“,
изпълним на адрес в гр. Варна ж.к.“Вл.Варненчик“ бл. 405 вх. 19 ет. 3 ап. 7 с основния
аргумент за нарушаване на разумния срок на задържане на подсъдимото лице, с оглед
презумпцията за невинност и продължителността на процеса.
Съвкупната преценка на фактическите данни, касаещи законността на задържането
на подсъдимия, наложиха на въззивния съд извода, че на настоящия етап от провеждане на
наказателното производство, не са налични нови обстоятелства, налагащи изменение на
взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека, включително и по отношение довода за разглеждане на делото в неразумен срок с
оглед задържането на подсъдимото лице и презумпцията за невинност и правото на
справедлив процес.
По отношение на подс. лице Г. М. е внесен обв. акт в ОС-Варна за извършено в
съучастие с друго лице тежко умишлено престъпление по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 и т.12 пр.1
вр. чл.115 НК вр. чл.18 НК вр. чл.20 ал.2 НК. От данните за личността на подсъдимия се
установява, че процесното деяние, предмет на обвинението е извършено при условията на
„опасен рецидив“ по чл.29 ал.1 б.“а“ НК, /за разлика от прието от прокурора по б.“б“/; че в
края на 2017 година след определения за одобряване на две споразумения за престъпления
по чл.321 ал.3 НК, подс. М. се укрил, което е наложило за да бъде изпълнено наказанието, да
бъде обявен на общодържавно издирване /телеграма №2002/19.01.2018г./; при задържането
му в ранните часове на 29.05.2018г. в гр.Варна е направил опит да избяга, което е наложило
произвеждане на изстрели със стоп-патрони от полицейските служители.
Изложеното по-горе еднозначно обуславя наличието на висока степен на обществена
опасност на личността. Както многократно е имал повод да коментира в свои решения
Върховният касационен съд на Република България, основната насока за извеждането на
наличието на реална опасност е установяването на съдебно минало със скорошни осъждания
/последните осъждания на подс. са от 2017г/, за тежки престъпления, които обосновават
определена престъпна упоритост.
Срокът на задържане, се оцени от настоящия съд в рамките на разумния, съотнесен
към тежестта на обвинението и обема на делото, както и актуалната фаза от провеждане на
наказателното производство. Същият не се конфронтира и с практиката по приложение на
ЕСПЧ – деянието, предмет на обвинението е извършено на 28.01.2018г и ДП е приключено
в рамките на календарната 2018г, въпреки укриването на подс. М. от органите на
разследването; обв. акт е внесен в съда на 04.09.2018г; производството в съдебната му фаза
след определяне на нов докладчик се движи с нормални темпове и в рамките на
предвидените от НПК срокове за разглеждане. Следователно, с оглед вида и характера на
обвинението и естеството на доказателствената основа, която следва да бъде събрана и
проверена от съда, продължителността на задържане не е неадекватна на темповете на
движение на наказателното производство. В тази връзка се наложи преценката на настоящия
въззивен състав, че времето на престой на подсъдимия М. в ареста не може да се разглежда
като основополагащ факт, в насока преустановяване на продължителността на задържането.
По делото не са налични никакви данни – влошено здравословно състояние, наличието на
физически или психически тормоз от страна на съответните органи, които да препятстват
престоя на лицето в условията на арест или други конкретни факти, съобразно които
задържането на лицето би се явило незаконосъобразно и несъответно на целите на
съответния институт.
Събраната по делото до момента доказателствена съвкупност позволява да се направи
извод за актуалност и на първата предпоставка на чл. 63 ал. 1 пр. 1 от НПК във връзка
съпричастността на подс. М. към извършеното деяние, предмет на обвинението.
Всичко изложено по-горе налага ревизия на постановения съдебен акт от
първостепенния съд, касателно мярката за процесуална принуда на подсъдимото лице Г.Г.
М. – законосъобразната такава и гарантираща изпълнението на целите на МНО по чл. 57 от
НПК и към момента е „Задържане под стража“. Предвид изложените съображения,
определението на ВОС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, с
оглед на което и на основание чл. 270 ал. 4 и чл. 345 ал.1 от НПК настоящият състав на АС-
Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 31.07.2020г, постановено в открито съдебно
заседание по НОХД № 1042/18г. на ВОС, с което е изменена мярката за неотклонение на
подс. Г.М. от „Задържане под стража " в „Домашен арест“, изпълним на адрес в гр. Варна
ж.к.“Вл.Варненчик“ бл. 405 вх. 19 ет. 3 ап. 7.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на подс. Г.М..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________