Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр. Сливен, 16.04.2021 год.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Жекова адм. дело № 452/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от С.М.Б. ***, ЕГН ********** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1670-000437/10.11.2020 год.,
издадена от Началник Сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен,
РУ-Сливен, с която на основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на
проверовъчен изпит на С.Б..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Сочи, че е съгласен със съставения му акт, но не е длъжен да
отговоря на въпроси по ЗДвП, тъй като не е в правомощията на служителите на МВР
да проверяват г. на гражданите, както и правоспособността на водачите. Техните
правомощия били досежно осъществяване на контрол на движението по пътищата и
съставяне на актове при установяване на нарушения. Нарушението било извършено и
той щял да понесе своята административнонаказателна
отговорност, но това не означавало, че нарушението е извършено поради незнание.
Счита, че никой водач, придобил правоспособност по съответния ред, не знае ЗДвП
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Моли съда да
отмени оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Х.Х. ***, който
счита издадената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че предпоставките за
прилагане на процесната норма са правоспособен водач, извършено немаловажно
нарушение и незнание при неговото извършване. Първата от тях била безспорно
установена – Б. бил водач от дълги години. Досежно втората заявява, че не се е
установило от доказателствата, че нарушението е немаловажно. Автомобилът не бил
спрян в самото кръстовище, улицата била широка и винаги по нея имало паркирани
автомобили, но не е установено нито от служителите, нито по делото има данни на
какво точно разстояние от кръстовището е бил спрян автомобилът на
жалбоподателя. Б. е бил близо до кръстовището, но не е създал предпоставки за
ПТП, поради което и нарушението било маловажно. Заявява още, че дори на
теоретичния изпит за водачи има допустим брой грешки, въпреки които кандидатите
придобиват правоспособност. Моли съда да отмени принудителната административна
мярка.
В открито съдебно заседание административният орган
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага фактически
обстоятелства по установяване на административното нарушение. Твърди, че по
време на съставяне на АУАН полицейските служители са се усъмнили както в
непознаването на ЗДвП от страна на Б., така и по отношение на неговата н. Поискали
от него под д.да н. текстове на закона, което той не могъл да стори, като в
този момент С.Б. видимо и недвусмислено показал, че е н.. За установеното, че
видимо С.Б. е показал, че е н. и не познава и не знае правилата, наложени със
ЗДвП, като втори свидетел в акта бил вписан м. и.И. С.. Направен е анализ на
справката за нарушител – водач, като счита, че от големия брой извършени
нарушения възниквал въпрос дали наистина Б. е г.. Незнанието на закона не
освобождавало от отговорност и след като бъдело надлежно установено,
съставлявало основание на водача да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати
възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата
за движение. Последното било необходимо, с оглед изпълнение целта на закона –
опазване на живота и здравето на участниците в движението. Счита, че подадената
жалба следва да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на явилата се страна и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което се преценява
като процесуално допустима.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.11.2020 г. полицейски служители от РУ – Сливен
установили, че лек автомобил Опел Астра с рег. № *******е паркиран в зоната на
кръстовище, образувано от ул. „К.“ и ул. „П.“ в гр. Сливен. Срещу водача и
собственик на автомобила С.М.Б. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № АА847051/10.11.2020 г., в който било описано
следното от фактическа страна: „Водачът управлява превозното средство, паркира
в зоната на кръстовище, образувано от ул. „К.“ и ул. „П.“. Лицето е видимо н.,
не може да ч. и п.. На въпроса какво е значението на пътни знаци В1 и В2,
лицето не може да отговори и на друго, описано в докладна записка. Лицето не
представя СУМПС и КТ към СУМПС.“. а. квалифицирал така установеното нарушение
като такова по чл. 98 ал. 1 т. 6 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и съставил
докладна записка, адресирана до началника на РУ – Сливен. Съгласно съдържанието
на същата, на 10.11.2020 г. при извършен обход в кв. „Н.“ на кръстовището,
образувано от ул. „К.“ и ул. „П.“ забелязали паркирал автомобил опел астра с рег. № ******, като
водачът бил до автомобила, представили му се и установили неговата самоличност,
обяснено му било, че ще му бъде съставен АУАН, но водачът заявил, че в кв. „Н.“
може да се паркира така; по време на проверката му задали няколко въпроса; на
въпросите относно значението на знак В1 и В2 от ЗДвП лицето отговорило, че не
познава тяхното значение, предоставен му бил лист, на който да в. значението на
знак В1, но Б. заявил, че не може. Съгласно записката: „Лицето е видимо н.,
като свидетел на това стана и к.И.М.С.. Обяснено бе на Б. за това. Лицето през
цялото време разговаряше с адвокат Х.Х., като той го
консултираше. Зачетохме няколко текстове от ЗДвП, като лицето не можа да
започне да п.“.
На 10.11.2020 г. Началник Сектор в РУ – Сливен към ОД на
МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1670-000437, с правно основание чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, с която по
отношение на С.М.Б. било постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.
По делото е разпитана като свидетел С.Б., с. на
оспорващия, която заявява, че на 10.11.2020 г. са отишли на м.преглед, като с.ѝ
паркирал автомобила от лявата страна на улицата, където имало и други паркирани
коли; влезли за п.и манипулация; полицаите пристигнали и настоятелно приканили
с. Б. да извика отвън с. си, след което го отвели в полицейския участък.
По делото е разпитан в качеството на свидетел а. П.Х.Х.. Същият заявява, че от патрулния автомобил са забелязали
жалбоподателя да спира автомобила си и да влиза в м.пункт, който е точно до
кръстовището; с.та му го повикала, а те го приканили в полицейския участък,
където му съставили акт за нарушението и му предлагали да з. нарушената
разпоредба, на което жалбоподателят отговарял, че не може да ч. и п.;
автомобилът бил паркиран в зоната на кръстовището, обратно на движението; на
кръстовището нямало знак, но според закона били забранени паркирането и
престоят в кръстовището и на 5 м. от него. С. Б.Й.Б., . по акта заявява, че
забелязали как жалбоподателят спира автомобила си в кръстовището и влиза в п.;
изчакали го попитали защо паркира, а той отговорил, че няма проблем да паркира
в жилищна зона; вече в участъка му предложили да п. нормата на чл. 98 ал. 1 от ЗДвП, но той заявил, че не може да ч.; попитали го за пътни знаци, но Б.
отговорил, че не ги познава; съставен му бил акт. С. И.М.С. заявява, че е
присъствал на разговора в полицейския участък, където Б. бил питан за пътните
знаци и отговорил, че не ги познава – В1 и В2.
По делото е разпитан като с. Д.Г.К., работещ в м.център в
кв. „Н.“, който заявява, че извършвал п.на Б., когато му се обадили
полицейските служители да излезе отвън; автомобилът на Б. не бил спрян в
кръстовището, а към улицата; той самият паркирал автомобила си по – далеч от
кръстовището, тъй като глобявали, като се ориентирал по трафопост.
Въз основа на събраните доказателства и разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна,
при следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от
закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки в условия на кумулативност: оспорващият
да е бил водач на МПС към момента на проверката, да е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение и нарушението да е извършено поради
незнание.
В разглеждания случай не са налице всички, посочени
в разпоредбата материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката: оспорващият е бил водач на МПС, но по делото липсват категорични
доказателства за извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата
за движение, а при част от доказателствата – писмени и гласни се установяват
несъответствия, които ги компрометират. Така, видно от приложената по
административната преписка докладна записка УРИ 1670р-25977 (2) (дата не се ч.),
м. е. Х. е вписал, че при извършване на патрулно – постова дейност в кв. „Н.“,
на кръстовището, образувано от улиците „П.“ и „К.“ са забелязали паркиран лек
автомобил Опел Астра, като водачът бил до автомобила; служителите на реда му се
представили и установили неговата самоличност, като по време на проверката му
били зададени няколко въпроса. Съдържанието на тази докладна записка пресъздава
фактическа обстановка, която в значителна степен е опровергана от свидетелските
показания, дадени в хода на съдебното дирене. Видно от заявеното от свидетелите
– служители на МВР, водачът Б. не е бил до автомобила, а в м.център, откъдето е
бил повикан, а проверката се е състояла в полицейския участък. Освен това,
остана недоказано от страна на административния орган точното местоположение на
паркирания автомобил, доколкото в същата докладна записка е вписано, че е
паркиран в кръстовището, а според свидетелските показания – в зоната на
кръстовището. Описаната в АУАН като нарушена норма на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП
указва забрана за престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра
от такова. В процесния случай в хода на съдебното дирене не се ангажираха
никакви категорични доказателства досежно точното място, където автомобилът е
бил паркиран, като горепосоченото противоречие в доказателствата внася още по –
голяма неяснота в тази насока. Тази липса на еднозначни и безпротиворечиви
доказателства е пречка да се прецени дали е извършено нарушение, още повече –
препятства извършването на преценка дали
същото е „немаловажно“ или не може да се квалифицира като такова, съобразно
изискването на закона. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1670-000437/10.11.2020 год., издадена от Началник Сектор в РУ – Сливен при
ОД на МВР - Сливен, РУ-Сливен, с която на основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач
до успешно полагане на проверовъчен изпит на С.М.Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от същото.
Административен съдия: