Решение по дело №7422/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Решение от 07.07.2021 г. по НАХД № 7422/2021 г. по описа на СРС,
НО, 17-ти състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в СРС, НО постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
досъдебно производство № 15053/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 10276/2021 г.
по описа на СРП срещу обвиняемия Ф. ВЛ. Т. за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК - за
това, че на 03.08.2020 г. в гр. София, в сградата на ОПП СДВР, на адрес ул. Лъчезар СТ. №
4, потвърдил неистина в писмено заявление – декларация с вх. № 433200-77890/03.08.2020 г.
която по силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, се подава
пред орган на власт – Началник сектор Пътна полиция при ОПП-СДВР, за удостоверяване
на истинността на посочения в нея факт, че издаденото му свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него са откраднати, при положение, че същите са били отнети
от компетентните органи на Република Румъния.
В съдебно заседание СРП, редовно уведомена, не изпраща представител.
В съдебното заседание обвиняемият Ф.Т., редовно призован, се явява. Заявява, че не
желае да бъде представляван от защитник. Обвиняемият се възползва от правото си да даде
обяснения, в които излага, че неговото СУМПС е било отнето от полицейски органи в
Румъния, без да разбере причината за това, нито за какъв срок. Признава, че е подал
заявлението за издаване на дубликат на СУМПС няколко дни след отнемането му, като
разказва, че е споделил на полицейски служител в 07 РУ СДВР след образуване на ДП
реалната причина за това.
В хода по съществото на делото, обвиняемият Т. признава своята вина и заявява, че
осъзнава грешката си. Моли да не му се налага наказание „лишаване от свобода“, а „глоба“ в
минимален размер. В последната си дума единствено заявява, че няма какво да допълни.
Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, преценени
от съда по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, съдът, като прецени и доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Ф. ВЛ. Т. е роден на /дата на раждане/, българин, български гражданин,
с висше образование, работещ, адрес – /адрес/, ЕГН – **********.
На 27.11.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“ СДВР на обвиняемия Ф.Т. било издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 27.11.2029 г.
За извършено пътно нарушение в Република Румъния, свързано с превишаване на
разрешената максимално допустима скорост на движение при управление на МПС, на
31.07.2020 г. издаденото на обвиняемия СУМПС № ********* му било физическо иззето от
румънската полиция, като обаче той имал правото да управлява МПС в 15-дневен срок след
това, в който да напусне страната. Наказанието му „временно лишаване от право на
управление на МПС“ на територията на Румъния влязло в сила след изтичане на този срок,
на 15.08.2020 г. със срок до 14.11.2020 г.
Въпреки че знаел, че издаденото му СУМПС № ********* му било иззето на
31.07.2020 г., след завръщането си в Република България, на 03.08.2020 г. обвиняемият Т. се
явил в сградата на ОПП СДВР, находяща се в гр. София, ул. Лъчезар СТ. № 4 и пред св.
П.Ч. на длъжност „системен оператор” в ОПП СДВР и подал заявление с Вх. № 433200-
77890/03.08.2020 г. за издаване на дубликат на СУМПС. За да оправдае липсата на
1

издаденото му СУМПС № ********* и невъзможността му да го върне, обвиняемият
саморъчно декларирал, че желаел да му бъде издаден дубликат на СУМПС, тъй като било
откраднато. На обратната страна на заявлението-декларация, адресирано до началника на
ОПП СДВР, обвиняемият собственоръчно написал и декларирал, че е на 30.07.2020 г.
„книжката“ му била открадната на посещение в Букурещ. Обвиняемият подписал
декларацията. Тази декларация обв. Т. подал до началника на ОПП СДВР на основание чл.
160, ал. 1 от ЗДвП – „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към
него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден
или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“ Изрично в декларацията било
записано, че на заявителя е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни
данни по чл. 313, ал. 1 НК.
В последствие в ОПП СДВР било получено процесното СУМПС № ********* на Ф.Т.,
заедно с информацията, че същото е било отнето от Румънските компетентни власти и
лицето има забрана да шофира в Република Румъния за срок от 90 дни, считано от
15.08.2020 г.
С оглед на гореизложеното при 07 РУ СДВР било образувано досъдебно производство
№ 15053/2021 г., пр. пр. № 10276/2021 г. по описа на СРП против обвиняемия Т. за
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Всички събрани доказателства в досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие еднопосочно и непротиворечиво установяват релевантните факти от предмета на
доказване и подкрепят изцяло изложената фактическа обстановка в постановлението.
От приложената справка за съдимост се установява, че обвиняемият Т. е неосъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: гласни – дадените от обвиняемия обяснения пред
съда, както и показанията на свидетелката П.Ч. от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 378, ал. 2; изготвената в ДП съдебно-графическа експертиза за изследване на
инкриминираната декларация, както и писмените доказателства – свидетелство за съдимост;
оригинал на заявление за издаване на документ за самоличност и заявление-декларация от
03.08.2020 г. включително и ръкописния текст на гърба на документа; документи, изпратени
от румънските власти и други.
Съдът кредитира заключението на изготвената в досъдебното производство
графическа експертиза за изследване на представеното заявление- с Вх. № 433200-
77890/03.08.2020 г. за издаване на дубликат на СУМПС, както и ръкописния текст на гърба
на заявлението-декларация. В заключението е отразено, че подписите в заявлението-
декларация са положени от обвиняемия Т., като и ръкописния текст на гърба на документа е
изписан от него. Този факт не се оспорва и от обвиняемия.
Съдът изцяло се довери на показанията на разпитаната в досъдебното производство
свидетелка Чапкънова, като ги намира за непротиворечиви, пълни и достоверни. Именно
пред тази св. Чапкънова – служител на гише № 30 в ОПП СДВР, е депозирана процесната
декларация. Адресатът на декларацията се доказва и от самото заявление-декларация,
където е посочена датата, мястото на подаване и нейния адресат. В разпита си св.
Чапкънова потвърждава, че именно заявителят Т. лично е подал пред нея заявлението за
издаване на дубликат на СУМПС, както и заявлението-декларация, след като го е попълнил
собственоръчно и се е подписал.
Съдът се довери и на дадените от обвиняемия обяснения, в които признава, че
2

неговото СУМПС е било фактически отнето от румънските власти, а няколко дни по-късно
същият е подал процесното заявление-декларация.
Съдът основа своите изводи и на приобщените по делото писмени доказателства и
преди всичко на оригиналите на процесното заявление-декларация, от което се установява
неговото съдържание, датата на подаването му и неговия адресат – началника на ОПП
СДВР. Именно от саморъчно изписания текст на гърба на декларацията се установява, че Т.
е посочил невярната информация, че неговото СУМПС е било откраднато в Букурещ на
30.07.2020 г., което очевидно не е вярно, доколкото същият е осъзнавал, че то му е отнето от
румънските власти. Но той не е изписал тези обстоятелства, включително и заявеното от
него, че не е разбрал за какъв срок му се отнема СУМПС, а нещо, което е съзнавал, че не
отговаря на истината.
А от представените писмени доказателства от Посолството на Република България в
Букурещ се установява точната дата на влизане в сила на наказанието на обвиняемия –
временно отнемане на СУМПС за 90 дни, макар и не от датата на фактическото му отнемане
– 31.07.2020 г. Причината за това разминаване се установява и от отразеното в докладна
записка, че водачът има правото за 15 дни да управлява МПС на територията на Румъния,
едва след което влиза в сила наложеното му наказание.
С оглед на горното, съдът намери за безспорно установено, че на 03.08.2020 г. обв. Т.
е подал процесното заявление-декларация, в което е посочил неверни обстоятелства – че
неговото СУМПС № *********, валидно до 27.11.2029 г. е било откраднато в Букурещ на
30.07.2020 г., а същото му е било отнето за срок от три месеца в Република Румъния считано
от 15.08.2020 г., а фактически му е било иззето на 31.07.2020г.
Съдът счита, че всички гласни доказателствени средства и писмените доказателства
по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото.
Въз основа на тези доказателства, съдът намери за несъмнено установени съществените
факти за съставомерността на деянието относно времето и мястото на деянието,
самоличността на обвиняемия и конкретното изпълнително деяние.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
За да бъде съставомерно по чл. 313, ал. 1 от НК "потвърждаването на неистина в
писмена декларация", е необходимо тази декларация по силата на определен нормативен акт
- закон, указ или постановление на Министерски съвет да се дава пред орган на властта, за
да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства.
Към датата на инкриминираното деяние, относимата към подаване на
инкриминираното заявление-декларация законовата регламентация актуална и към момента,
се съдържа в чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация.“
Обективно установено от оригинала на самия документ е и съдържанието на
подаденото от обвиняемия Т. на 03.08.2020 г. заявление-декларация, където обвиняемият
под страх от наказателна отговорност (изрично изписано в текста на декларацията) е
посочил неверни обстоятелства. Категорично от посочената дата на самия документ се
установява и датата на подаване на декларацията, както и нейния адресат. Несъмнено
адресатът на декларацията – началник отдел „Пътна полиция” при СДВР представлява
орган на властта по смисъла на дадената в чл. 93, т. 2 от НК дефиниция, защото е служител
3

в орган на държавна власт (МВР), натоварен с упражняването на властнически функции.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗБЛД декларацията се подава именно пред орган на власт, в случая
началника на ОПП СДВР с оглед вида на документа. А заключението на графическата
експертиза безспорно установява, че именно обв. Т. е подписал заявлението-декларация и
собственоръчно е изписал текста на гърба на документа, с което се явява доказано и
авторството на деянието.
Следователно, в случая безспорно се доказва, че обвиняемият Т. собственоръчно е
подписал и подал на 03.08.2020 г. декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, която по силата на
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се дава пред орган на властта – адресирана е до началника на отдел
„Пътна полиция” при СДВР, за удостоверяване на истинността на декларираните
обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС № *********, валидно до
27.11.2029 г., издадено на обвиняемия, е откраднато, а не е отнето от контролен орган. Това
деклариране е неистинно, тъй като в действителност издаденото на обвиняемия СУМПС е
било иззето (отнето) от него от властите в Република Румъния три дни преди подаването на
декларацията – на 31.07.2020 г., а не е било откраднато на 30.07.2020 г., както той е
декларирал.
Поради всичко изложено дотук настоящият съдебен състав приема, че Ф.Т. е
осъществил състава на вмененото му престъпление от обективна страна.
Деянието е съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за
това се основава на обективните признаци на самото деяние. Обвиняемият е извършил
престъплението с пряк умисъл. Необходимо е да е налице представа у субекта на
престъплението, че декларираните обстоятелства са неверни, не отговарят на истината, но
въпреки това да се подаде съответната декларация до орган на властта за удостоверяване на
тези обстоятелства. С оглед на изложената фактическа обстановка и доказателствен анализ,
съдът намира, че обвиняемият е съзнавал, че неговото свидетелство за управление на МПС е
било фактически иззето в Република Румъния поради управление на МПС с превишена
скорост. За да избегне негативните последици за себе си, обвиняемият е решил да се сдобие
с дубликат на своето свидетелство за управление на МПС от ОПП СДВР и да управлява
автомобил, за което е следвало да попълни процесното заявление-декларация, че оригиналът
е загубен/откраднат. Именно поради това и напълно съзнавайки, че това не отговаря на
истината, обвиняемият е подписал заявлението-декларация, с което е удостоверил, че
издаденото му СУМПС е било откраднато (а не е отнето от контролен орган) и затова иска
да му бъде издаден дубликат. Собственоръчно на гърба на декларацията, обвиняемият е
посочил, че неговото свидетелство за управление е откраднато в Букурещ. По този начин
той е целял да заобиколи правилата на ЗДвП и въпреки наложената му принудителна
административна мярка от румънските власти е искал да си осигури възможност да
управлява МПС в България и в чужбина. Тези действия на обвиняемия сочат за едно
умишлено извършване на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
По отношение на индивидуализацията на определеното на Ф.Т. наказание, съдът
намери следното:
Съдът прецени, че са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в
императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаването на обвиняемия Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или
„глоба”. Видно от свидетелството му за съдимост, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, като от деянието липсват настъпили съставомерни имуществени вреди. Не са
налице и посочените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за прилагане на диференцираната
4

процедура. Поради изложеното и прокурорът и първоинстанционният съд са преценили, че
производството следва да протече по диференцираната процедура по глава 28 от НПК.
В случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК е
неприложима, тъй като за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда освен
наказание „глоба“ и по-тежко наказание – лишаване от свобода. Следователно, съдът следва
да определи наложеното административно наказание в границите по чл. 78а, ал. 1 от НК и да
наложи глоба от 1000 до 5000 лева. Именно поради тези съображения, съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия Любомир Дилчовски, като му наложи
административно наказание „глоба“ в минималния размер от 1000 (хиляда) лева.
При определяне размера на глобата, съдът съобрази, че като смекчаващо
обстоятелство не следва да бъде отчитано чистото съдебно минало на обвиняемия, което се
явява задължителна предпоставка за прилагане на диференцираната процедура по глава
XXVIII от НПК. Смекчаващи обстоятелства в случая се явяват добрите характеристични
данни на обвиняемия, младата му възраст и изказаното съжаление за стореното, които са от
такова естество, че оправдават определяне на наказанието в минималния предвиден размер.
Съдът не отчете отегчаващи вината на обвиняемия обстоятелства.
Административното наказание „глоба“ в размер от 1000 лева - минималния
предвиден от закона, е съответно на степента на обществена опасност на деянието и личната
опасност на обвиняемия, както и на финансовото му положение. Така определената
административна санкция е годна да изпълни визираните в чл. 36 НК цели на наказанието и
се явява достатъчна за осигуряване на индивидуална и генерална превенция. Така
наложеното административно наказание е достатъчно за поправяне и превъзпитание на
обвиняемия Т..
С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото
му обвинение, на основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемият Ф.Т. е осъден да заплати
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 135.58 лева по
сметка на СДВР.

Така мотивиран, съдът постанови решението си по НАХД № 7422/2021 г. по описа на
СРС, НО, 17-ти състав.

5

Номер на акта:	213
Дата:	7 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия:	Радослава Николаева Качерилска

Дело:	20211110207422
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Решение по дело №7422/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите