№ 4831
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110105363 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. СТ. Т. срещу П.Р.Б.
Ищецът твърди, че бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 513ЗМК 33/2018г. по
описа на СДВР и пр. пр. № 3113/2018г. по описа на СРП. Посочва, че на 04.02.2018г.
било предприето претърсване и изземване в дома му, в дворно място, стопанисвано от
него, както и личен обиск. По реда на чл. 72 от ЗМВР същият бил задържан за срок от
24 часа, като в рамките на това задържане бил привлечен като обвиняем на 04.02.2018г.
и с прокурорско постановление бил задържан за 72 часа. На 07.02.2018г. бил изправен
пред СРС по НЧД № 2213/2018г., като съдът постановил спрямо ищеца да не бъде
взимана мярка за неотклонение, но на 13.02.2018г. въззивната инстанция определила
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв., която била платена на
20.02.2018г. Посочва, че наказателното производство спрямо него било прекратено на
22.10.2018г. с постановление на наблюдаващия прокурор поради липса на
престъпление.
Ищецът твърди, че в периода 04.02.2018г.-22.10.2018г. търпял несгоди и
ограничения, свързани с неправомерно повдигнатото му обвинение, което станало
достояние семейството и на съседите му. Също така, неправомерно престоял в ареста.
Посочва, че оказал пълно съдействие на разследването и имал добросъвестно
поведение. В същото време обаче, от тези събития претърпял значителни
неимуществени увреждания, като авторитетът и доброто му име били сринати.
Наказателното производство му създало емоционални, психически и психологически
терзания, неудобство, безпокойство, страх и срам. Повдигнатото обвинение се
отразило и на социалните му контакти, като настъпило сериозно отчуждение и разрив
в отношенията му със съседи. Ищецът се чувствал опетнен и омерзен от случилото се.
Също така се стигнало и до сериозно влошаване на здравословното му състояние, като
повишено кръвно налягане, главоболие, замайване, депресивни състояния.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 14
1
000лв., представляваща обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от
неправомерните действия на ПРБ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Твърди, че претенцията е недоказана, а евентуално
прекомерно завишена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД.
От изисканите материали по ДП № 513ЗМК33/2018г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 3113/2018г. по описа на СРП, се установява, че същото е водено срещу няколко
лица, сред които и ищецът, за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
От материалите се установява, че със заповед за задържане от 04.02.2018г.,
издадена по реда на ЗМВР, ищецът е задържан на същата дата в 09:00ч. за срок от 24
часа. Веднага след задържането му е извършен личен обиск по реда на ЗМВР.
С постановление от 04.02.2018г. ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с
лишаване от свобода от една до шест години, но с наказание, не по-тежко от
предвиденото за самото престъпление. Веднага след привличането е проведен и разпит
с него.
На 04.02.2018г. за времето от 10:45 до 11:05ч. е извършен обиск и изземване
спрямо ищеца, за което е съставен протокол, одобрен от съда. На същата дата във
времето от 11:15 до 13:45ч. е извършено претърсване и изземване в дворно място със
складови помещения, стопанисвано от ищеца, за което е съставен протокол, одобрен от
съда. На същата дата във времето от 15:10ч. до 15:30ч. е извършено претърсване и
изземване в апартамент, обитаван от ищеца, за което е съставен протокол, одобрен от
съда.
С прокурорско постановление от 04.02.2018г., връчено на ищеца на същата дата
в 21:32ч., същият е задържан за срок до 72 часа. На 07.02.2018г. е отправено искане до
съда от прокурор за взимане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо ищеца. По искането е образувано НЧД № 2213/2018г. по описа на СРС,
като на 07.02.2018г. е проведено откритото съдебно заседание, започнало в 14:05ч. С
протоколно определение съдът е оставил без уважение искането на ПРБ и е постановил
незабавно освобождаване на задържания, като заседанието е приключило в 15:51ч.
Определението на СРС е протестирано пред СГС, като е образувано ВНЧД №
738/2018г., като на 13.02.2018г. е проведено открито съдебно заседание, в което е
отменено определението на СРС и е определена мярка за неотклонение спрямо ищеца
„парична гаранция в размер на 1000лв.“.
С постановление от 22.10.2018г. наказателното производство е прекратено
поради липса на престъпление, като взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„парична гаранция“ е отменена.
В рамките на настоящото производство са разпитани двама свидетели с оглед
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
действията на ПРБ.
Свидетелят Миков посочва, че се познава с ищеца от повече от 30 години, като
2
знае за задържането му, като най-напред научил за него от медиите, а след това и от
самия ищец. Разказва, че след случилото се имало промяна в поведението на ищеца –
спрял да ходи на фитнес, качил 25кг., имал проблеми с бъбреците и кръвното, спрял да
излиза и да кара мотори. След случая започнал да има проблеми и с изплащането на
кредитите си и се разделил с жена си.
Свидетелят Исаев разказва, че познава ищеца от 2008г., като работил при него в
автоморгата. Посочва, че бил с него в моргата, когато го задържали, като задържали и
самия свидетел. Посочва, че ищецът му споделил, че се намирал в дупка, че изпаднал в
депресия. В края на м. март 2022г. се видели, като ищецът бил подпухнал с подути очи,
а преди това не го бил виждал такъв. Преди на работата на ищеца постоянно идвали
негови приятели да го виждат, а сега това не било така. Посочва, че ищецът пиел
хапчета за високо кръвно и имал бъбречни кризи, поради което не карал мотори, а
преди му било хоби. Ищецът му споделил, че вече не е като преди и не му се излиза.
При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна, гаранционна,
обезщетителна.
Съдът намира, че в настоящото производство се установяват предпоставките на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ПРБ -
ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което
наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление. От самия
факт на привличането му към наказателна отговорност лицето търпи неблагоприятни
въздействия върху личността си, които подлежат на обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В ПП № 4/1968г. на ВС на РБ е разяснено, че справедливостта не е
абстрактно понятие, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по
делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се
обогати неоснователно. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4
от 23.12.1968г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките
на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
3
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението
върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване,
в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по
гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г.
III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
От събраните писмени доказателства се установява, че наказателното
преследване спрямо ищеца се е развило в периода 04.02.2018г.-22.10.2018г. или за срок
от 8 месеца и 18 дни, който не се отличава със съществена продължителност. В
рамките на този период, активни процесуално-следствени действия спрямо ищеца са
извършени само в рамките на първите дни – на 04.02.2018г. спрямо него и
стопанисвани от него обекти са извършени обиск, претърсване и изземване. На същата
дата е привлечен като обвиняем и му е проведен разпит, като е задържан за 24ч. по
реда на ЗМВР и след това с прокурорско постановление за срок от още до 72ч. Видно
от определението на СРС, същият е освободен на 07.02.2018г. От 13.02.2018г. до
22.10.2018г. ищецът е бил с мярка за неотклонение парична гаранция, която не засяга
неимуществената му сфера.
От изложеното следва, че макар формално висящността на наказателното
производство да е продължила повече от 8 месеца, активните процесуални действия с
ищеца са били изчерпани в рамките на първите няколко дни. Ето защо, не може да се
приеме, че характерът, броят и продължителността на тези действия се отличава с
някаква много висока степен на интензивност и принуда.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял
негативни преживявания в резултат от действията на ПРБ. От тях може да се направи
извод, че наказателното производство се е отразило негативно на обичайния начин на
живот на ищеца, като същият е станал по-затворен и е ограничил социалните си
контакти. Показанията им обаче в частта, в която се посочва, че именно в резултат от
наказателното преследване развил заболявания, не следва да бъдат кредитирани, тъй
като не се подкрепят от медицински документи или експертно заключение, които
единствено биха могли да сочат наличието на причинна връзка между деянието и този
резултат. С оглед на това, съдът не приема, че евентуалното наличие на високо кръвно
налягане или на болки в бъбреците се намират в причинно-следствена връзка с
действията на ПРБ. Ето защо, свидетелските показания биват ценени, доколкото дават
сведения за обичайните негативни изживявания при участие на лице в качеството му
на обвиняем в наказателно производство, а именно дискомфорт, притеснение,
изолиране за определен период от време. По делото не се доказва да е проявено
някакво негативно отношение от съседите спрямо ищеца или от други негови близки и
познати, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в случая не се е стигнало до съдебно
производство (няма внесен обвинителен акт спрямо ищеца в съда), което показва по-
ниска степен на интензивност на наказателно преследване, тъй като се е развила само
първата фаза от наказателния процес.
При съвкупната преценка на горните обстоятелства, съдът намира, че
4
справедливото обезщетение за обезщетяване на претърпените от ищеца негативни
преживявания в резултат от извършените от ответника действия следва да бъде
определено в размер на 900лв. Поради това, предявеният иск се явява основателен до
този размер и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен от 14 000лв.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от претенцията или 0,64лв. за платената държавна такса. Претендира се
и адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказано безплатно
процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. А.Б. в размер
от 61,07лв. съразмерно на уважената част от претенцията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б, с адрес: адрес, да заплати на В. СТ. Т., ЕГН: **********, с
адрес: адрес, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 900лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо
него действия по досъдебно производство № 513ЗМК 33/2018г. по описа на СДВР и пр.
пр. № 3113/2018г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 0,64лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 900лв. до пълния предявен от 14 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. П.Р.Б, с адрес: адрес, да заплати на
адв. А.С. Б. от САК, с адрес: адрес, сумата от 61,07лв., представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5