РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. София, 13.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110214198 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. “Н Р” № , ет., ап. ,
чрез адв. М. Т., срещу наказателно постановление № 23-4332-014610/24.07.2023г., издадено
от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че е налице
малозначителност на извършеното деяние, тъй като жалбоподателят е придвижвал МПС-то
към КАТ с цел неговата първоначална регистрация, Поддържа, че управляваното МПС е
собственост на юридическо лице - “З. и КО” ООД, ЕИК: , като Б. З. е съдружник и управител
на същото. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като при условията на
алтернативност застъпва становище за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира
разноски.
За проведеното на 13.12.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят З. се явява
лично и с адв. Т., която в дадения ход по същество поддържа доводите, релевирани в
жалбата, и пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на доверителя й
1
на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа
изложеното от процесуалния си представител.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 05.04.2023г. около 08:11 ч. в гр. София, по бул. “Христо Ботев” с посока на движение
от бул. “Александър Стамболийски” към ул. “Дамян Груев”, жалбоподателят З. управлявал
лек автомобил “Пежо Експерт”, рама № VF3VZZKXZMZ042857, собственост на “З. и Ко”
ООД, гр. София, който лек автомобил бил без регистрационни номера. Движението му било
забелязано от свид. К., командир отделение при СДВР, с-р 04 охрана на обществения ред и
оперативни обекти СДВР, и колегата му А., полицейски служител, които изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред като полицейски пътен патрул. С оглед
липсата на регистрационни табели, те спрели водача на лекия автомобил за проверка на
кръстовището на бул. “Христо Ботев” и ул. “Дамян Груев”. З. им обяснил, че е тръгнал към
ОПП СДВР, за да го регистрира и извадил и представил немски талон за регистрация на
лекия автомобил, като им казал и че същият е свален от автовоз и му бил предаден в ж.к.
“Люлин” малко преди да бъде спрян за проверка. Свид. С подал сигнал до ОДУ 25 - СДВР и
на място пристигнал екип, с който заедно проверили автомобила.
На място свид. Стоянов съставил на З. АУАН Серия GA № 830408 за това, че управлявал
процесния лека автомобил без да е регистриран по надлежния ред /без регистрационни
номера/ - нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С протокол за оглед на местопроизшествие бил иззет лекия автомобил “Пежо Експерт”,
рама № VF3VZZKXZMZ042857 от жалбоподателя. С протокол за доброволно предаване
били предадени следните предмети и книжа: копие на платежно нареждане, копие на
договор за покупко - продажна на лекия автомобил; копие документ за технически
характеристики на лекия автомобил; копие на международна товарителница; копие на
документ за регистрация на лекия автомобил на немски език; копие на полица за сключен
договор за гражданска отговорност; 2 броя контактни ключа за автомобил със знак на
“Пежо”.
В хода на ДП З. дал показания в насока, че закупил лекия автомобил през месец 02.2023г.
от фирма “Атлантис”, намираща се в Германия, като на 05.04.2023г. транспортната фирма
му доставила лекия автомобил в гр. С, ж.к. “Л”, бул. “Ц Й” срещу магазин Технополис.
Заявил е, че на 05.04.2023г. е подготвил документите за регистрацията на лекия автомобил,
който закупил и отишъл до него с другия си личен автомобил, след което се качил на МПС-
то без регистрационни номера, за да го откара до ОПП-СДВР и там същото да бъде
2
регистрирано, но по пътя бил спрян за проверка от полицейски служители.
Изготвена била трасологична експертна справка, според заключението на която в в
областта на полагане на идентификационния номер на рамата - “VIN” -
VF3VZZKXZMZ042857 няма заличаване и преправяне на първоначално положените
символи и същият е без следи от интервенция.
С оглед събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателствени
материали, с постановление от 06.06.2023 г., изх. № 12374/07.06.2023 г. ДП № 637/2023 г. по
описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 12374/2023г. по описа на СРП, било прекратено, иззетият
като веществено доказателство мотоциклет бил върнат на жалбоподателя, и препис от
постановлението бил изпратен на Началника на ОПП СДВР за ангажиране
административнонаказателната отговорност на З..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено
от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите К. и А., и писмени - заварен препис от
материалите по ДП № 637/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 12374/2023г. по описа
на СРП; заповед № 8121К-13180/28.10.2019 г.; заповед № 4332з-7380/29.08.2022г., както и
всички приобщени по реда на чл. 283 ГПК писмени доказателства.
Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду
си.
По-конкретно, съдът се довери на депозираните от свидетелите С и С показания досежно
извършената на З. и процесния лек автомобил проверка, и относно обстоятелството, че към
момента, в който бил забелязан от свид. Стоянов и колегата му и спрян за извършване на
проверката, З. управлявал лекия автомобил, като последният бил в движение. Показанията
на свидетеля по отношение съответното обстоятелство са ясни и конкретни, предвид което
съдът им се довери, намирайки съответното фактическо положение за безспорно изяснено.
Посредством материалите, съдържащи се в ДП № 637/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР,
пр. пр. № 12374/2023г. по описа на СРП, се установява, че процесният мотоциклет с рама №
“VIN” - VF3VZZKXZMZ042857 бил собственост на “З. и КО”, ЕИК: , чийто управител и
съдружник е Б. Н. З..
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им
качества и възложените им във връзка с тях правомощия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
3
следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по
чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване
изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на
осъщественото от З. поведение, реализирало състава на вмененото му нарушение, са
описани ясно и недвусмислено, като наред с това са посочени и времето и мястото на
извършването му.
Наред с това се доказа безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и място - на
05.04.2023г. около 08:11 ч. в гр. София, по бул. “Христо Ботев” с посока на движение от
бул. “Александър Стамболийски” към ул. “Дамян Груев”, жалбоподателят З. е управлявал
лек автомобил “Пежо Експерт”, рама № VF3VZZKXZMZ042857, собственост на “З. и Ко”
ООД, гр. София, без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места, с което съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП ЗДвП е категорично
осъществен от обективна и субективна страна.
Съобразявайки всички обстоятелства по случая обаче, настоящият съдебен състав
прецени, че въпреки формалното наличие на обективна и субективна съставомерност на
осъщественото от З. поведение, наказателното постановление подлежи на отмяна.
Основание за това е маловажността на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, която в
административнонаказателното производство обуславя приложението на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Последното произтича от наличието на множество конкретни обстоятелства,
които значително намаляват обществената опасност на извършеното нарушение.
Според разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителя
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. ЗАНН не предвижда законни критерии за маловажност на
случая на административното нарушение, поради което при преценка досежно
квалифицирането му като такъв, следва да се изхожда от цялата съвкупност на
обстоятелствата, при които е извършено. Определящи за степента на обществена опасност
на конкретното деяние са стойността на вредата, кръгът на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на увредените обществени отношения и др.
В настоящия случай се установи, че жалбоподателят З. е изминал с процесния лек
автомобил съвсем кратко разстояние от дома му до мястото на проверката, като целта на
управлението му е била конкретна - да се придвижи с него до сградата на ОПП СДВР, с цел
именно да го регистрира по надлежния ред. Последното се изяснява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, доколкото разпитаните свидетели потвърждават, че още
към момента на проверката З. им е споделил намерението, с което бил излязъл и управлявал
мотоциклета. Не следва да бъде подминат и фактът, че към момента на проверката
жалбоподателят е разполагал и е представил на контролните органи, респективно
впоследствие и за нуждите на досъдебното производство, всички оригинални документи,
4
издадени по немски образец, с които е разполагал, и които са автентични. Тези
обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за първи път, очевидно има
инцидентен характер и е било с цел лекият автомобил да бъде придвижен, за да бъде
регистриран, в съвкупност категорично водят на извод за ниска степен на обществена
опасност на самия деец. С оглед на това, предвид формалния характер на нарушението и
неговата конкретика, съдът прецени, че освен личността на дееца, и обществената опасност
на извършеното се явява значително занижена в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от този вид, поради което и санкцията, макар наложена в размер, близък до
минималния, е несъразмерна.
С оглед на това настоящият съдебен състав прецени, че освен малозначителен съгласно
чл. 9, ал. 2 НК /каквото е основанието за прекратяване на воденото досъдебно производство/,
случаят е и маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, което, предвид незначителността на
обществената опасност на извършеното нарушение, обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН.
Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а жалбата - уважена.
При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител на
жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН. Претендираният размер от 750 лв. не е оспорен от въззиваемата страна, поради което
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-014610/24.07.2023г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Б. Н. З., ЕГН: **********
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на орис Н.
З., ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул. “Н Р” № , ет., ап. , сума в размер на 750 /седемстотин
и петдесет/ лв. - направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат
за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5