Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „АВС Електрик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. П. С., срещу Решение № 68/08.03.2024 г., постановено по нахд № 1378/2023 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е изменено Наказателно постановление № 08-2300206/208 от 16.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, като имуществената санкция е намалена на 100 лева, а в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на действителното фактическо положение. Правят се оплаквания за недоказаност на нарушението и за неспазване на чл. 18 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

От дружеството е постъпила и частна жалба срещу Определение № 184/19.03.2024 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на двете жалби и иска решението и определението на ДРС да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не изразява становище по частната жалба.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е и основателна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да начисли и до 20.01.2023 г. да изплати на Ю. А. К. и Н. К. Т., назначени на длъжност „електротехник, строителство“ и освободени, считано от 01.01.2023 г., трудовите възнаграждения за положения от тях труд в Република Чехия през месец декември 2022 г., но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, представляващи разликата между реално дължимите (левовата равностойност на заплатите в Република Чехия) и начислените във ведомостта за месец декември 2022 г. суми. Административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на дружеството като нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във връзка с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, в резултат на което му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано, но наказанието следва да се намали в минимален размер от 100 лева на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, в резултат на което е изменил НП в санкционната му част. По отношение на разноските е стигнал до извода, че следва да се възложат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, като се е позовал на т. 2, б. „а“ от ТР № 3/85 г. на ОСНК. Приел е, че това ТР не е загубило значение, макар и ЗАНН да е изменен, поради което и с оглед изхода от делото е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на въззивния съд.

Не е спорно по делото, че касаторът е санкциониран за неначисляването и неплащането на пълния размер на дължимите трудови възнаграждения на двама работници за м. декември 2022 г. С това си поведение фактически работодателят е допуснал не едно, а две нарушения, защото неначисляването и неизплащането на трудовото възнаграждение спрямо всеки отделен работник осъществява състава на отделно административно нарушение по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ. В случая са налице множество противоправни деяния, засягащи двама работници, поради което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание. Неоснователно е възражението на ответника, че не става въпрос за няколко нарушения, защото се касае за неначисляване и неплащане на трудово възнаграждение на кръг от работници за един, а не за повече месеци. Задължението за начисляване и плащане на уговореното трудово възнаграждение се индивидуализира с различен получател и обособен размер. Сумата е различна за всеки един от работниците и се дължи на самостоятелно фактическо и правно основание според извършената работа и условията в индивидуалния трудов договор. В случая е без значение, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния за един и същи период. Решаващото е, че по отношение на двама работници са допуснати самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани поотделно. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и нарушава правото на защита на наказаното лице. Неприлагането на чл. 18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от всички нарушения е наложено наказанието и е абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба. Съответно следва да се отмени и определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на делото в касационното производство ответникът по касация трябва да заплати на касатора направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 850 лева, от които 450 лева платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 400 лева платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатените от жалбоподателя адвокатски хонорари за двете съдебни инстанции, защото те са в размер на минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за въззивното производство, респективно съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 18, ал. 2 от същата наредба – за касационното производство, поради което не са налице основания за намалението им по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 68/08.03.2024 г. и Определение № 184/19.03.2024 г., и двете постановени по нахд № 1378/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-2300206/208 от 16.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „АВС Електрик“ ООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич да заплати на „АВС Електрик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. П. С., сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски за въззивната и касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.