Р Е Ш Е Н И Е
                                                                 
№ 81
                                                гр.
Бяла, 10.06.2020г.
 
                                              В  ИМЕТО 
НА  НАРОДА
 
Районен съд гр.Бяла, втори граждански състав в закрито  заседание на десети  юни, две хиляди и двадесета  година в състав:
                                                                         
Председател : Ивелина Бонева
 като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 670 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.251 ГПК. Образувано
е по молба вх. № 1226/05.03.2020г. на С.К.И. за тълкуване на решение, постановено
по настоящото дело в следната част от диспозитива: “ като този режим се
изпълнява до отсъствието на бащата от страната,а след завръщането му съвместно
с бащата“.
Ответницата в производството М.Й.К.
оспорва молбата с доводи за нейната недопустимост, а по същество и
неоснователност.
Ответника в производството Н.А.И. не
ангажира становище по молбата.
Съдът след като взе предвид доводите
на страните приема следното от фактическа страна: 
С решение №№ 127, 16.06.2017г.,постановено
по цитирания по-горе номер на гр.дело са определени, на основание чл.128, ал.1
от СК мерки за лични отношения на С.К.И. с ЕГН ********** и А.Н.И. с ЕГН **********
*** с детето С Н И., ЕГН **********, както следва:  първите четири дни от пролетната ваканция от
09.00ч. на първия ден до 16.30ч. на четвъртия ден и 10 дни през лятната
ваканция на детето, които  да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката, като този режим се изпълнява до
отсъствието на бащата от страната, а след завръщането му съвместно с бащата и
който режим се включва в РЛО, определен с Решение № 35 от 20.02.2015г. по
гр.дело № 855/2014г. по описа на РС гр.Бяла.
В мотивите на решението, съдът  е 
съобразил съдебната практика по подобни дела, в която се приема, че е
възможно определянето на режим на лични отношения на бабата и дядото с детето,
който частично да съвпада с вече определения по друго дело режим на лични
отношения на бащата с детето /Решение № 209 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5358/2007 г. ІV г. о /.Това решение е обжалвано от молителката по делото , като
с решение №20/19.01.2018г. по В.гр.д.660/2017г.на РОС същото е потвърдено.По
същество доводите  на молителката във
въззивната жалба преповтарят доводите  изложени в настоящата молба за тълкуване.
С оглед установеното по горе,съдът
намира от правна страна следното:
Подадената молба е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разпоредбата на чл.251 ГПК не съдържа
срок за подаване на молба за тълкуване на съдебното решение, затова не може да
се приеме, че в случая молбата е просрочена. Освен това образуването на ИД не
означава ,че решението е  изпълнено по
смисъла на чл.251, ал.2 ГПК, затова молбата не може да се разглежда като
недопустима и на това основание.
Подадената молба е неоснователна. На
тълкуване по чл.251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато
той е неясен или двусмислен. Мотивите на съдебното решение не подлежат на
тълкуване. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - решение № 76 от
12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о., решение № 769 от
17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., III г. о., решение № 148 от 25.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II г. о., решение № 8 от 22.01.2015 г. по
гр. д. № 3921/2014 г., II г. о., решение № 165 от 28.07.2017 г. по т. д. №
2495/2015 г., II т. о.; определение № 200 от 9.05.2014 г. по т. д. № 508/2012
г., I т. о., определение № 75 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2014 г.,
I г. о.
В настоящия случай отразената в
диспозитива на съдебното решение воля е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съдът
е уважил предявеният иск  по чл.128 СК
като ясно,конкретно и точно е посочил в диспозитива на решението как следва да
се осъществява определеният РЛО между детето и родителите на бащата , който
детайлно е описан.  Искането за тълкуване
в настоящият случай не касае диспозитива на решението, а отразява несъгласие на
страната с изложените мотиви. Това несъгласие не може да бъде предмет на
производство по чл.251 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
1226/05.03.2020г. на С.К.И. за тълкуване на решение № 127  от 16.06.2017г. по гр. д. № 670/2016 г. на
РС-Бяла.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок,считано  от връчването му на страните.
 
                                                    
 Съдия: