Определение по дело №14825/2019 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 11532                                        16.10.2019 година                   Град Пловдив

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                          ХVIІІ граждански състав

В закрито  заседание на 16.10.2019 г.

 

в следния състав:

                                                                       Председател: Николай Стоянов

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер  14825   по описа на ПдРС за   2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Д.Б.Д., ЕГН ********** против Финтех Сървисиз ЕАД, ЕИК ********* за признаване на установено, че сключения помежду им договор  за потребителски кредит от 07,07,2015 г. е нищожен поради  противоречие със закона-  ЗЗП и ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че по процесният договор ищцата е заплатила сумата от 2592 лв., като в случай на уважаване на настоящи иск за нея ще се породи интерес от предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД, т.е. за връщане на платените без правно основание суми по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за прогласяване нищожност на договор на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като противоречащ на закона е установителен. Нищожният договор няма действие по право и изначално за страните и за третите лица, всеки може да се позове на нищожността, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, установяването на нищожността на договора може да се иска от всеки заинтересуван и по всяко време (няма погасителна давност), договорът не може да бъде саниран. За предявяването на установителен иск за нищожност на договор обаче наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право. Предмет на иска по чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД в случая е валидността на договор за потребителски кредит, по който страна е ищеца, поради което последният по принцип има защитим правен интерес от установяването на нищожността на договора. Ищецът обаче твърди, че по процесния договор е изпълнил задълженията си, като е заплатил сумата от 2592 лв. и, в случай че съдът уважи така предявения иск, за него ще се породи интерес от предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД- за връщане на платеното по нищожния договор.  Очевидно е, че в разглеждания казус ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, тъй като е изпълнил задълженията си по така сключения договор. Ищецът разполага с друг път за защита.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от настоящия установителен иск за ищеца.

По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. състав

 

                                

                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 14825 по описа на ПРС за 2019 г., като недопустимо. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен съдия:/п/

 

Вярно с оригинала!

РЦ