№ 9507
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110162109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от М. П. С. срещу
„..........“ ООД, както следва: установителен иск с правна квалификация чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и
3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11,
ал. 2 от Договор за паричен заем № ......., сключен на 05.07.2021 г. между М. П. С. и „..........“
ООД, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни задължения,
изразяващи се в предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или поръчител физическо
лице, отговарящо на изрично разписани в контракта условия, както и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 225,53 лева, представляваща изначално недължимо платена сума
по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 13.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
......./05.07.2021 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 600 лева, която
следвало да върне на 7 двуседмични вноски, дължими с падеж понеделник, от които 1
вноска по 9,35 лева и 6 вноски по 105,52 лева с краен срок на погасяване дата - 11.10.2021 г.
Твърди, че за предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер на 40,05% годишно и годишен процент на разходите в размер на 49,62%. Сочи, че
бил задължен да осигури в тридневен срок от сключването на договора обезпечение -
банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени множество неизпълними изисквания
към обезпечението с цел автоматично задействане на неустоечната клауза. Излага, че поради
непредоставянето на обезпечение му била начислена неустойка в размер на 225,53 лв., която
изначално била включена в погасителния план. Посочва, че погасителната вноска се изменя
в размер на 124 лева, а общото задължение е в размер на 868 лева. Намира неустоечната
клауза за нищожна, тъй като противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК.
Твърди, че чрез невключването на формално уговорената като неустойка сума в ГПР е
1
постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, поради което клаузата е
нищожна.Заявява, че представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя.Твърди, че това се
потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е
включен и дължим още с подписването на договора.Заявява, че договарянето на този разход
като неустойка има за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално
допустимия размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна.
Твърди, че с предоставянето на потребителя на заемната сума, кредиторът е счел, че
заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност. Заявява, че видно от
представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на
договора се равнява на 42,47 лева, а неустойката в размер на 225,53 лева, с което реалният
ГПР става близо 220,28%. Посочва, че неустойката за неизпълнение излиза извън присъщите
й функции и цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на
длъжника. Твърди, че по този начин се нарушават основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Заявява, че неустойката на
практика представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната
лихва, поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, която не е индивидуално уговорена. Твърди, че са
налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен,
което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Заявява, че
съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на
компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се
тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.Счита, че са налице
пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде провъзгласи в
мотивите на съдебното решение. Моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че настоящото производство е недопустимо поради това, че правото на иск е
упражнено при условията на злоупотреба с право. Твърди, че в рамките на една седмица от
ищцата са депозирани седем искови молби срещу ответника, с цел да се възложи в негова
тежест заплащането на разноски в прекомерен размер. Заявява, че исковите молби са
подадени от едно и също лице, чрез един и същ процесуален представител и имат идентично
съдържание, в т.ч. петитум и обстоятелствена част. Твърди, че освен настоящото
производство е образувано и гр. д. № 62109/2023 г., гр. д. № 60462/2023 г., гр. д. №
60459/2023 г., гр. д. № 60468/2023 г., гр. д. № 60443/2023г., гр. д. № 62102/2023 г. и гр. д. №
62108/2023 г. Излага, че ищцата е образувала производства с цел да се обогати за сметка на
ответника с двукратно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.
Намира процесуалното поведение на ищцата за злоупотреба с процесуални права,
противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 от
2
ГПК. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която при упражняване на акцесорното
право на разноски и при изрично възражение от ответната по делото страна за присъждането
им с твърдения за злоупотреба с право. Заявава, че в случая по отношение присъждането на
адвокатско възнаграждение, съдът дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални
права от страната, на която е оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително
акцесорни, от недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо. Твърди, че сключеният
договор е валиден и отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването
му потребителят е бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил
обоснован избор да го сключи. Клаузата за неустойка е действителна. Кредитополучателят е
разполагал с възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал
от нея, като е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за
неравноправност на клаузата също се считат за неоснователни. Ответникът сочи, че в
периода 27.10.2020 г. до 12.06.2023 г. между страните по делото са сключени общо 10
договора за предоставяне на идентични кредити, поради което и са несъстоятелни доводите
за заблуждаваща търговска практика и нарушаване на правата на потребителя.
Представя като писмени доказателства: стандартен европейски формуляр (СЕФ),
искане за сключване на договор за кредит, справка за движенията и актуалния дълг по
договор № ........
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 225,53 лева,
представляваща престирана при начална липса на основание сума по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 13.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността на клаузата на клаузата на
чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ......., сключен на 05.07.2021 г. между М. П. С. и
„..........“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни
задължения, изразяващи се в предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или
поръчител физическо лице, отговарящо на изрично разписани в контракта условия.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на
престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума
на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на
основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да
установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да
докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната
престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
3
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията
на пълно и главно доказване, 1) възникването на валидно облигационно отношение по
договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената
парична сума; 2) както и валидността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем
№ ......., сключен на 05.07.2021 г.
2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за
потребителски кредит № ......./05.07.2021 г
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с
крайния съдебен акт.
Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ,
която да установи дали процесните притезания за неустойка са включени в ГПР.
Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и
описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва
да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните
факти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.03.2025 г. от 10:15 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
4
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще
разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за
такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя
възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с
въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски
кредит.
ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на
ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ............., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В
призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350,00 лева, вносим от
ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като
УКАЗВА на ищеца, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за
плащането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5