№ 9
гр. Бургас , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20202100900309 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Сън райз
вилидж“ ЕООД със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен Каравелов“ №
5, ЕИК *********, представлявано от Димитър Стефанов Михалев чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет. 3, офис №318 за
обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното
искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от
същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен
търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било
вписано във водения към онзи момент регистър за търговските дружества под №791, том 31,
стр. 302, по фирмено дело №2191/2003 година, с капитал в размер на 5000 лева, като
еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Сън райз вилидж“ ЕООД,
без срок, с едноличен собственик на капитала Чавдар Александров Александров, и
управител - едноличният собственик на капитала. След това вписване са налице вписвания
на промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства по партидата му и по-
специално по отношение на едноличния собственик на капитала и свързаното с това
прехвърляне на дялове, както и по отношение на неговия управител, като понастоящем
1
едноличен собственик и управител на дружеството е Димитър Стефанов Михалев.
Молбата е депозирана от процесуален пълномощник, упълномощен от управителя
на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило,
поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано,
съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 4 от Търговския закон да поиска откриване на
производство по несъстоятелност. В молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство молителят твърди, че през годините извършвал разнообразна търговска
дейност. От близо 5 години не извършвал такава. В течение на дейността си натрупал много
задължения както към държавата, така и към други кредитори по търговски сделки. Към
момента натрупаната загуба била над милион и половина лева. Той притежавал само един
поземлен имот, който бил изцяло застроен, а земята представлявала прилежаща част към
сградите. Като такъв, този дълготраен материален актив не бил ликвиден. Той бил
възбранен от ЧСИ поради множеството натрупани задължения към Община Несебър за
местни данъци и такси. Всичко това сочело, че няма тенденция за преодоляване на тежката
финансова ситуация, в която бил изпаднал, тъй като не извършвал стопанска дейност от
години, която да му позволява да кумулира достатъчно активи, за да се разплати с
кредиторите си. Други активи, извън посочения по-горе той не притежавал. Дружеството не
било в състояние да погасява задълженията си, поради което и било неплатежоспособно.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която в приетото от съда заключение е посочило, че молителят има задължения към
Община Несебър, държавата и към търговски дружества в размер общо на 1807579.49 лева,
като задълженията към всеки един от кредиторите е посочен поотделно. Най-ранната дата на
неплатено задължение е 31.03.2011 година, когато има падеж за плащане на корпоративен
данък към НАП. Експертът не е установил плащания по констатираните от него и посочени
по-горе задължения. Дружеството има краткотрайни активи в размер на 3 хиляди лева, за
които липсват, съгласно дадените от вещото лице в съдебно заседание пояснения,
доказателства да са налични реално в касата му. За 2018 година дружеството е на загуба от
735 хиляди лева, за 2019 година - загуба в размер на 795 хиляди лева. Тъй като към
31.07.2020 година няма извършени приходи и разходи, натрупаната загуба е в размер на
1530 хиляди лева, от които данни следва, че с финансовия резултат от дейността си
дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си. Към настоящия момент то е
спряло изцяло дейността си, като няма налични активи, освен изброените /парични средства
и възбранен от ЧСИ поземлен имот с балансова стойност от 138 хиляди лева/, поради което
не може да покрива задълженията си. Коефициентите му на обща ликвидност, бърза
ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност е 0.002. Коефициентът на
финансова автономност е също 0.002 при препоръчителна стойност над 1, а този на
задлъжнялост е 362. Те показват пълна финансова зависимост на дружеството от
кредиторите. Същото е с изцяло спряна активна търговска дейност, не е действащо и е
напълно декапитализирано по смисъла на ЗСч. Дадени са пояснения, че по нито едно от
установените задължения няма извършени плащания. Поради лошото водене на
2
счетоводството не могат да бъдат изведени точни дати на всяко едно от тях, но основно
същите са възникнали през 2011 и 2012 година.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието
на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични
публичноправни задължения към държавата, Община Несебър и ОД на МВР, както и към
други кредитори по търговски сделки, които поради липса на парични средства и други
краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира
за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В
настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има
публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер
общо на 1654150.37 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това
предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една
оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта
на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране
на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той
е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории
задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът
да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява
паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в
спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата
неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и
обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин,
че търговското дружество е спряло плащанията си към своите кредитори.
От справка за задълженията на молителя към НАП към дата 14.08.2020 година се
установяват неизплатени задължения към фиска, дължими за периода 2011 година - 2014
година. Най-значителни по стойност са задълженията за корпоративен данък и данък върху
добавената стойност за 2011 година на стойност над половин милион лева, като натрупаната
по тях лихва до момента също надхвърля половин милион лева. Част от задълженията са
3
установени с ревизионен акт № 02-1200771/31.05.2012 година, който касае множество
задължения за данъци за отчетни периоди 2006 година - 2010 година. От справка за
задълженията на молителя към Община Несебър за местни данъци и такси към дата
14.08.2020 година се установяват неизплатени задължения за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци, дължими за периода 2008 година - 2020 година, ведно с лихвите, на
обща стойност 34042.93 лева.
От справка в търговския регистър се установява, че дружеството редовно е
публикувало финансовите си отчети до 2018 година включително, за която година е
последният обявен отчет. За 2017 година е подало декларация, че не е упражнявало
стопанска дейност. Към молбата, с която е инициирано настоящото производство, е
приложена такава декларация и за 2019 година. От публикуваните годишни финансови
отчети от 2010 до 2018 година е видно, че трайно краткосрочните задължения на
дружеството превишават краткосрочните активи, като тази тенденция се задълбочава все
повече във времето. Дружеството е отчело счетоводна печалба за последно през 2010
година, като следващите години е на загуба (с изключение на 2014 година, когато е отчетена
счетоводна печалба от 2 хил. лева, но приходите не са от обичайната дейност, а целият
приход за тази година е в размер на 8 хил. лева). Нетни приходи от продажби за последно
дружеството е отчело през 2012 година и то само в размер на 2 хил. лева, спрямо 1951 хил.
лева за 2011 година. През 2018 година и 2019 година непокритата загуба достига 1525 хил.
лева. От 2011 година насам собственият капитал на дружеството е отрицателна величина,
която неизменно нараства. Въпреки това, не може да се направи обоснован извод, че
затрудненията на дружеството-молител в този период са били трайни, поради което и
установената от вещото лице дата 31.03.2011 година на първо неплатено задължение не би
могла да се приеме за начална дата на неплатежоспособността. Видно от финансовия отчет
за тази година, дружеството е направило разходи за оперативна дейност в общ размер на
3240 хил. лева. През следващата 2012 година също са били отчетени такива в размер на 160
хил. лева, както и приходи от други дейности, но крайният финансов резултат за поредна
година е загуба. През 2013 година вече дружеството отчита минимални приходи и разходи,
като приходите са от увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, а
не от продажби. При това положение може да се направи обосновано заключение, че към
края на 2012 година затрудненията на дружеството вече са придобили траен и необратим
характер. Видно от финансовия отчет, то е приключило финансовата година с 55 хиляди
лева загуба, задълженията само за данъци са в размер на 845 хил. лева, а общата сума на
актива е едва 324 хил. лева, от които краткотрайни 185 хил. лева. При отчетената огромна
по-размер загуба за втора поредна година (776 хил. лева за 2011 година), дружеството не е
било в състояние да обслужва задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди, а и
освен това не е разполагало с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за
изплащането им. Тази тенденция се е запазила и през следващите години и както бе
посочено по-горе към 2019 година то е кумулирало загуби в размер на 1525 хиляди лева,
спряло е изцяло стопанската си дейност и е декапитализирано. В този смисъл съдът намира,
4
че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните
задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението на
презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо
състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-
търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда,
трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това,
не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени
към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2012
година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира
доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на имуществото му за
покриване на задълженията му. Към този момент той е имал изискуеми и неплатени
задължения към държавата, което именно мотивира съда да приеме датата 31.12.2012 година
за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло
да изпълнява паричните си задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе
доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни
задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени.
По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради
което и именно датата 31.12.2012 година следва да бъде обявена за начална дата на
неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от
Търговския закон следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в
състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият
извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в
състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност публичноправни задължения,
свързани с търговската му дейност. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по
5
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви
длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е да се отбележи и това,
че съгласно разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност
може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това
са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон
и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е
обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че
молителят поддържа наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за
откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал
именно него. По горните доводи и съображения, съдът намира, че към определената и
посочена по-горе начална дата 31.12.2012 година той е бил неплатежоспособен, което
именно го мотивира да открие производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред с това е необходимо да се
посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е
предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните
обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание /така и в
решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС
на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал
наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в
редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така и в
решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б от
Търговския закон, дружеството има краткотрайни активи в размер на 3 хиляди лева, за
които липсват, съгласно дадените от вещото лице в съдебно заседание пояснения,
доказателства да са налични реално в касата му. Налице е в случая липса на парични
средства, поради което и не биха могли да се покрият разноските по производството по
несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи действия по издирване
на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички останали
разходи също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. В тази връзка
съдът с посоченото определение под № 863 от 13.10.2020 година е указал на известните
кредитори в триседмичен срок да представят банков документ за внасяне на сумата от 8000
лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена от съда като необходима за
първоначалните разноски (депозиралото молбата лице като лице по чл. 625 от Търговския
закон чрез пълномощника си изрично е заявило в рамките на последното проведено
заседание, че няма да предприеме действия по предварително внасяне на суми). Със същото
определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на такъв
документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което именно
обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон
6
дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това, то
следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде
спряно. Същото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и
дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като към момента на депозиране на
молбата то не е дължало такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон.
В съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от
Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Сън райз вилидж“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен Каравелов“ № 5,
представлявано от Димитър Стефанов Михалев.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2012 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Сън райз вилидж“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен
Каравелов“ № 5, представлявано от Димитър Стефанов Михалев.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и
вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Сън райз вилидж“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен
Каравелов“ № 5, представлявано от Димитър Стефанов Михалев.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Сън райз вилидж“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен
Каравелов“ № 5, представлявано от Димитър Стефанов Михалев.
ОБЯВЯВА „Сън райз вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и
адрес на управление ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано от Димитър Стефанов
Михалев, в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело № 309/2020 година по описа
на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Сън райз вилидж“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и
адрес на управление ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано от Димитър Стефанов
Михалев да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет
лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба,
както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията,
Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7
8