Р
Е Ш Е Н И Е
№
............................................../.........................г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание, проведено на 14 юни 2016 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
В присъствие на секретаря
като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова,
в. гр. дело № 853
/2016г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба ,депозирана
от Ж.М.Д. ЕГН ********** против ,Решение № 1079 /
18.3.2016 г., постановено по
гр.д. №
14962/2015 г. на ВРС, с което
е осъден Ж.М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.К. ЕГН **********
сумата от 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от непозволено
увреждане на здравето му, вследствие
осъществен от ответника Ж.М.Д. от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК за това, че
на 15.05.2014г. в гр.Варна причинил на ищеца
С.Н.К. средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота,
изразяваща се в мозъчно сътресение
съпроводено с безсъзнателно
състояние, като сътресението е било обусловено от травматични
увреждания с централната теменна област на главата, травматичен
отток и ожулване в тилната област на главата ,за
което ответникът е признат за виновен
и осъден с влязло в законна сила на
05.11.2015 г. споразумение, одобрено
от съда по
НОХД № 5456/15г., по описа на ВРС, V състав, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 15.05.2014 г. до
окончателното й
изплащане. Твърди,че обжалваното
решение, е незаконосъобазно в частта, която
обжалва,като се твърди че съдът неправилно е преценил събраните по делото
доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго,с което да се намали присъденото обезщетение
Депозирана е въззивна жалба и от С.Н.К.
ЕГН ********** , против ,Решение № 1079 /
18.3.2016 г., постановено по
гр.д. №
14962/2015 г. на ВРС, в частта
с което като е отхвърлен искът за разликата над
сумата 1 500 лв до пълния претендиран
размер от 25 000,00 лв., на основание
чл.45 от ЗЗД .
Твърди,че обжалваното решение, е незаконосъобазно
в частта, която обжалва,като се твърди че съдът неправилно е преценил събраните
по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго,с което да се уважи иска в пълния претенндиран
размер.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и е образувано по предявен от
ищеца С.Н.К. ЕГН
********** срещу ответника
Ж.М.Д. ЕГН ********** осъдителен иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25
000,00/двадесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесен от
ответника побой на ищеца на
15.05.2014г. , вследствие на
което ищецът е получил средни телесни повреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането - 15.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът
му нанесъл побой на 15.05.2014 г. в резултат, на което
получил множество телесни повреди. Оказана му
е била спешна медицинска помощ и е било образувано ДП № 38/2014 г. по описа на
IV РУ при ОД на МВР Варна. Спрямо ответника бил
внесен обвинителен акт, като образуваното
НОХД № 5456/2015 г. по описа
на ВРС, V състав, приключило със споразумение, въз основа на което
ответникът
е признат за виновен за извършено
престъпление срещу С.Н.К. по чл. 129, ал.
2 във вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, за
това, че на 15.05.2014 г. причинил на ищеца С.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение
съпроводено с безсъзнателно
състояние, като сътресението е било обусловено от травматични
увреждания с централната теменна област на главата, травматичен
отток и ожулване в тилната област на главата обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
На ответника е наложено наказание ,, Лишаване от свобода"
за срок от
6 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.
В резултат на причинените
на ищецът средни телесни повреди, се настоява, че
същият продължава да търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в тежки болки
и страдания, независимо от лечението, с което се обосновава
и предявеният иск за заплащане обезщетение
за претърпените от ищеца телесни
вреди.
Ответната страна Ж.М.Д. ЕГН **********, е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява
становище за допустимост и частична основателност на предявения иск. Не оспорва наличието
на влязла в сила на 05.11.2015г. присъда по НОХД № 5456/15г. по описа на
ВРС, V-и състав, с която е признат за виновен
за това, че на 15.05.2014г. в гр.Варна, причинил на С.Н.К. средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, изразяващо се в мозъчно сътресение,
съпроводено с безсъзнателно
състояние, като сътресението е било обусловено от травматични
увреждания в централната теменна област на главата, травматичен
оток и ожулване в тилната област на главата- престъпление
по чл. 129 ал.2 вр .ал.1 от НК. Не оспорва, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Твърди, че деянието касае причиняване
на средна телесна повреда и то в най-леката й форма- разстройство на здравето, временно
опасно за живота,поради
което и се оспорва, че
ищецът е претърпял и продължава да търпи
тежки по интензитет болки и страдания, така както са описани
в исковата молба. Излага, че е бил
провокиран за извършване на посоченото
деяние от действията на самия
ищец. Твърди, че се касае за
най-леката форма на средна телесна
повреда- разстройство на здравето, временно
опасно за живота, в съответствие с по-ниския интензитет на причинените болки и страдания, за редуциране размера
на исковата претенция.
Признава се предявения
иск от 25000 лв. за частично
основателен до размера от 1000 лв.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установява по делото наличието на споразумение по НОХД №
5456/2015г. по описа на ВРС, V-и състав, въз основа на което ответникът е бил
признат за виновен за извършено престъпление срещу С.Н.К. по чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, за това, че на
15.05.2014 г. причинил на ищеца С.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение съпроводено с безсъзнателно състояние, като сътресението е
било обусловено от травматични увреждания с централната теменна област на
главата, травматичен отток и ожулване в тилната област на главата обусловило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на ответника на
основание чл. 129 ал.2 вр .ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК е било наложено наказание ,, Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3
години, на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК./ вж. приложено НОХД №
5456/15г., по описа на ВРС/
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС,
относно основателността на
предявения иск и неговия размер,като препраща към мотивите
на ВРС,на основание чл.272 от ГПК, без да ги преповтаря,като счита, че
решението на ВРС следва изцяло да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението и с оглед наведените в двете въззивни жалби твърдения ,съдът сочи и следното :
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност,
че е налице осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
В конкретния случай безспорно установено е, че ответникът по иска е
осъществил противоправно
действие на 15.05.2014г. в гр.Варна и причинил на ищеца С.Н.К. средна телесна
повреда,представляваща разстройство на здравето, временно опасно за
живота, изразяващо се в мозъчно сътресение, съпроводено с безсъзнателно състояние, като
сътресението е било обусловено от травматични увреждания с централната теменна
област на главата, травматичен отток и ожулване в тилната област на главата.
Не се оспорва от ответника наличието на причинени на ищеца вреди,
изразяващи се в преживените от него негативни емоции и болки , вследствие на
нанесените от ответника травми, описани в одобреното споразумение по реда на
чл. 381 от НПК. ,поради което е установено в настоящето производстгво
и причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди - болки и
страдания. ,поради което и предявеният иск е доказан по основание.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
като пряка последица от непозволеното увреждане, като размерът на
обезщетението за неимуществени вреди и естеството и характера на страданията,
за които то се присъжда се определят от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид
от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
Настоящият въззивен състав възприема изводите на ВРс,
че изхождайки от вида и характера на травматичните
увреждания , нанесени на ищеца от ответника, изразяващи се в мозъчно
сътресение, съпроводено с безсъзнателно
състояние, като сътресението е било обусловено от травматични увреждания с
централната теменна област на главата, травматичен отток и ожулване в тилната
област на главата , както и предвид напредналата възраст на ищеца, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди , вследствие уврежданията, изразяващи се в болки
и душевно страдание, явяващи се пряко следствие от виновното противоправно поведение на ответника., въз основа на което е прието, че предявеният
иск се явява основателен и доказан в размера от 1500,00 лева, която сума се
явява справедлив размер на обезщетението за причинените от ответника на ищеца
неимуществени вреди - болки и душевни страдания,която сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 15.05.2014 г.
до окончателното плащане.
За разликата над този размер , исковата претенция следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Размерът на претендираното
от ищеца обезщетение за претърпените от
него вреди е било оспорено от ответника
, а ищецът не е представил
доказателства- гласни и писмени, от
които може да се направи извод за продължителността на болките и страданията ,
тяхната интензивност и последиците върху
ищеца,въпреки че носи доказателствената тежест за това.
По повод
материалите по приобщеното НОХД следва да се посочи, че
свидетелските показания, дадени пред органите
на прокуратурата и други държавни органи, както и допуснатите по НОХД или по дознанието
експертизи и свидетелски показания, не съставляват годни преки доказателства
в гражданския процес. На първо място
защото не са събрани пред съд и в съответствие
с принципа на непосредственост (чл.11 ГПК). И на
второ място – защото не съставляват
същински свидетелски показания по чл.163 и сл. ГПК, а официални документи за изявления
на частни лица, които се
ползват с материална доказателствена сила само за това,
че съответни изявления са направени
пред органа, а не че те
отговарят на действителността (чл.179, ал.1 ГПК; ТР
№11/21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. №11/2012г., ОСГК – мотиви).
ОТВЕТНАТА страна в исковата молба,а и във въззивната
жалба оспорва интензитета на
претърпените от ищеца болки и страдания , като изразява становище, че е
причинена средна телесна повреда и то в
най-леката й форма- разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради
което и се счита, че това не са тежки по интензитет болки и страдания. Ответната
страна обаче не е ангажирала доказателства по повод наведеното от нея
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат ,
вследствие на действия на ищеца, с които последният е провокирал ответника да
извърши противоправното деяние, поради което и същото
не е доказано.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция,въззивният състав не присъжда разноски в полза на страните
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1079 / 18.03.2016 г., постановено по гр.д. № 14962/2015
г. на ВРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :