Р Е Ш Е Н И
Е № 238
гр.Стара Загора, 25.06.2019
год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на трети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 137
по описа за 2019год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Р.К.Б. с адрес *** против
Заповед № 349з-370/ 13.02.2019г на Директора на ОД на МВР- Стара Загора за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта поради издаването й при неправилно приложение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Подателят поддържа, че не е издадена от компетентен орган, пропуснат е
двумесечният преклузивен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, нарушени са чл.206 и сл
от ЗМВР, а изложените мотивите са бланкетни, неясни, непълни и вътрешно протИ.речиви.
За него останало неясно защо описаните действия представляват нарушение точно
на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР и че водят до уронване престижа на службата. Счита, че дори да се приеме
твърдяното нарушение на етичните правила, наложеното наказание е прекомерно
тежко и очевидно несъразмерно на деянието и последиците от него. Моли за отмяна
на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат М. С., която в представена писмена защита поддържа, че заповедта е
издадена без към момента на издаването й да е доказано дисциплинарното
нарушение и при липса на изискуемите материалноправни предпоставки. Обосновава
необходимост от наличие на влязла в сила осъдителна присъда за деянието, което е
възприето като дисциплинарно нарушение поради несъвместимостта му с етичните
правила, но същевременно е и покриващо състав на престъпление. В тази връзка се
позовава на цитирана съдебна практика. На следващо място счита заповедта за
опорочена, тъй като жалбоподателят е подал заявление по чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание преди
образуване на дисциплинарното производство, което не е било взето предвид от
наказващия орган.
Ответникът -
Директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява материалната
законосъобразност на издадената заповед.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на
чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
С оспорената
заповед № 349з-370/ 13.02.2019г Директорът на ОД на МВР гр. Стара Загора налага
на Р.К.Б. дисциплинарно наказание “Уволнение” и прекратява служебното му
правоотношение в МВР като младши инспектор I ст в група „Пътен
контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора, считано от датата на връчване на
заповедта, на основание чл.194, ал.2, т.4 във връзка с чл.203, ал.1, т.13,
чл.197, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина, с което е уронен престижът на службата.
От фактическа страна ответникът се е мотивирал с
обстоятелството, че жалбоподателят Б. на 16.09.2018г около 05:00ч в гр.Казанлък
на ул.“Генерал Гурко“ е извършил деяние, изразяващо се в унищожаване с остър
предмет на чужди движими вещи – четири броя гуми на лек автомобил „Рено Туинго“
с ДК № ****, собственост на А.З.В. от гр.Казанлък, което покрива признаците на
престъпление по смисъла на НК. Деянието е станало достояние на широк кръг от
хора – пострадалата, служители но ОСлС, прокуратурата, М. М., С. С., колеги на
служителя, с което е увредил доброто име на МВР.
При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че с деянието си Б. виновно е нарушил т.15, т.19 и т.20 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа
на службата. Според ответника това представлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. За
установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в
изготвената обобщена справка рег.№ 3349-3011/ 04.02.2019г до Директора на ОД на
МВР Стара Загора и становище рег.№ 349р-3395/ 07.02.2019г на
дисциплинарноразследващия орган.
Справката е
изготвена във връзка с образувано със Заповед № УРИ: 349з-3486/ 11.12.2018г на Директора на ОД на МВР Стара Загора
дисциплинарно производство срещу Р.Б. по повод писмо № 7855р-10427/ 10.12.2018г
от старши комисар Р.Г. – директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР за
реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо Б. за деянието му от
16.09.2018г в гр.Казанлък. Писмото е докладвано на Директора на 10.12.2018г и
на 11.12.2018г. В двата случая е резолирано за издаване на заповед за
дисциплинарноразследващ орган като на 10.12.2018г е определен поименно съставът
на комисията /л.71 -74/.
С покана
рег.№ 349р-25197/ 11.12.2018г на служителя е дадена възможност да представи
писмени обяснения да посочи доказателства. Поканата е връчена на 12.12.2018г, а
на 13.12.2018г са дадени обяснения, приети от директора на ОД на МВР Стара Загора
на 08.02.2019г.
До жалбоподателя е отправена покана рег.№
349р-3013/ 04.02.2019г за запознаване с обобщена справка рег.№ 3349-3011/
04.02.2019г, връчена му на 05.02.2019г. Той не се е възползвал от дадената
възможност, за което е съставен протокол УРИ 349р-3263/ 06.02.2019г.
В хода на
производството са приобщени като доказателства, респективно са приети от съда
като такива, докладна записка УРИ 349р-25599-14.12.2018г., сведение от М. Г. М.
от 03.01.2019г., сведение от А.З.В. от 03.01.2019г., обяснения от С. И. С. от 09.01.2019г., постановление на РП
Казанлък № 349000-20968/21.12.2018г., писмо рег. №СлО-2387/18 от 21.12.2018г.,
протокол за разпит на свидетел от 12.10.2018г., протокол от разпит на свидетел
от 14.11.2018г., протокол за разпит на свидетел от 23.11.2018г., протокол за
разпит на свидетел от 03.12.2018г., постановление от 10.12.2018г. за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на свидетел от 17.12.2018г., писмо №349р-48-02.01.2019г.,
писмо рег. №10584р-23/03.01.2019г., кадрова справка за мл. инсп. Р.К.Б. от
15.01.2019г., заявление УРИ:284р-24758/ 10.12.2018г., писмо рег. №
7855р-10427/10.12.2018г., постановление от 19.12.2018 г. на прокурор при РП
Казанлък вх.№349000-20986 от 21.12.2018г. на ОД на МВР.
Заявление
УРИ:284р-24758/ 10.12.2018г /л.59/ е с подател Р.Б. и с направено искане до
Директора на ОД на МВР Стара Загора да бъде прекратено служебното му
правоотношение в МВР на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР. Поставена е дата
06.12.2018г и резолюция „Не! Образувано дисциплинарно производство по чл.207 от ЗМВР“ на 12.12.2018г. От представената разпечатка от регистрационния дневник на
РУ Казанлък /л.75/ е видно, че
заявлението е регистрирано на 10.12.2018г в 10:54:09ч и изпратено на на
Директора на ОД на МВР Стара Загора на 10.12.2018г в 16:36:00ч. От показанията
на разпитания свидетел И.Ц.Ц. се установява, че на 06.12.2018г двамата с Б. са
подали заявление за напускане на МВР в РУ Казанлък. В деловодството
секретарката им обяснила, че заявленията не се завеждат докато с тях не се
запознае началникът и не им дала входящ номер. В следващите дни проверявал дали
неговото заявление е заведено, но едва на 10.12.2018г получил входящ номер.
От така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена на 01.03.2019г в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 18.02.2019г и
от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед № 349з-370/ 13.02.2019г на Директора на ОД на МВР Стара Загора е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР – ръководителя
на структурата, в която жалбоподателят е
служител на младша изпълнителска длъжност съгласно Класификатор на длъжностите
в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР.
Процесният
индивидуален административен акт е постановен в законоустановения срок по
чл.195, ал.2 от ЗМВР до 2 месеца от
откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от две години от
извършването му доколкото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина.
Срокът е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР, а именно когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай това
е направено на 08.02.2012г, когато е поставена резолюцията от Директора на ОД
на МВР Стара Загора върху становището на дисциплинарно разследващата
комисия и от този момент тече
двумесечния срок, който към датата на издаване и връчване на оспорената заповед
– съответно на 13.02.2019г и на 18.02.2019г, не е изтекъл. Срокът е спазен дори
да се вземе за начален момент входирането в ОД на МВР на резултатите от
проверката, обобщени в справка рег.№ 3349-3011/ 04.02.2019г. Неоснователно се
поддържа от жалбоподателя, че срокът е започнал да тече от 10.12. 2018г или
11.12.2018г, тъй като към този момент само е образувано дисциплинарното
производство, чиято крайна цел е да установи има ли извършено нарушение и кой е
извършителят му и се постига с изготвянето на обобщена справка по чл.207, ал.7
от ЗМВР.
Заповедта е
постановена в изискуемата писмена форма и съдържа съображения от фактическо и
правно естество. Неоснователно е оплакването, че е издадена в нарушение на
чл.210 от ЗМВР, което по същество съставлява неспазена форма на
административния акт. Съгласно чл. 210, ал. 1
от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на оспорената
заповед, в нея ясно и точно е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението – на 16.09.2018г около 05:00ч в гр.Казанлък на
ул.“Генерал Гурко“ жалбоподателят е унищожил чужди движими вещи – четири броя
гуми на лек автомобил. В заповедта са посочени нормите на Етичния кодекс, които
са нарушени чрез деянието, изложени са и мотиви, обосноваващи наличието на
уронване на престижа на службата. За станалото са научили широк кръг лица -
служители на МВР, разследващи полицаи и служители на прокуратурата, запознати
със случая по повод образуваното досъдебно производство, граждани, в това число
и потърпевшата, което е довело до уронване на престижа на службата. Цитирани обобщената
справка и становището на дисциплинарната комисия - неразделна част от
заповедта, които допълват и конкретизират изложените в нея факти. В тях е
направен анализ на приобщените и на събраните писмени доказателства, което
прави оспорената заповед надлежно мотивирана.
Законодателят е уредил изчерпателно и подробно
административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има
данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203 от ЗМВР, за което
задължително се налага "уволнение". От приложените по делото
документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР с оглед
издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събирането на
относимите данни, изискването на писмени обяснения от лицето и запознаването му
със събраните доказателства, изготвените справки и становища.
Неоснователно е оплакването, че понеже деянието
осъществява и състав на престъпление, следва да е налице влязла в сила
осъдителна присъда. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР
носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са
основание за търсене и на друг вид отговорност. Касае се за различни
производства, независимо едно от друго, които се реализират по различен ред и
основания, като дисциплинарното производство не е поставено в зависимост от
наказателното производство. От приложените доказателства в
представената административна преписка се установява, че срещу Р.Б. е
образувано досъдебно производство № 74/ 2018г по описа на ОСлО в Окръжна
прокуратура Стара Загора и е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.216, ал.5, предл. 3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.142, ал.2, т.6 от НК. Няма
съвпадения в правните квалификации по обвинението и дисциплинарното наказание.
В оспорения акт ответникът не се позовава на извършено престъпление, а на
морално укоримо поведение, поради което липсата на влязла в сила осъдителна
присъда е ирелевантна за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно
уволнение. В този смисъл е актуалната практика на ВАС /решение № 1241/2019г по
адм.д.№ 2350/2017г, решение № 3390/ 2019г по адм.д. №6546/2018г, решение №
8086/2019г по адм.д.№ № 6674/2017, решение № 12114/ 2018г по адм.д.№
226/2017г/, а цитираната от пълномощника
на жалбоподателя съдебна практика очевидно е изоставена.
При преценка на материалната законосъобразност на
оспорената заповед съдът намира, че е постановена при правилно приложение на
закона, тъй като вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е доказано. От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че жалбоподателят е извършил действията, определени
от наказващия орган като дисциплинарно нарушение и квалифицирано от него като
тежко такова. Този факт не се оспорва от него в рамките на настоящото
производство. От друга страна, унищожаването на чуждо имущество от
жалбоподателя се установява от обясненията на гражданите, непосредствено
участвали в събитията по откриване на вредите и отстраняване на последиците от
тях. Тези обяснения като
събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред
съда, съгласно чл.171 от АПК. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил
доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Оборване на установените
в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно
доказване.
С
оглед на това правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че с
извършеното деяние Б. е нарушил т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, съгласно които "държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; ...пази
доброто име на институцията, която представлява и ...насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си". Извършеното е
квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 (несъвместимо с етичните правила и
уронващо престижа на службата), за което на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Именно
действието на лицето извън рамките на закона и доброто поведение обосновава
уронване на престижа на службата, още повече, че протИ.правното поведение на жалбоподателя е
станало широко известно. Поведението на Б. сочи липсата на чувство за
отговорност от страна на лице, чийто професионален дълг изисква да служи на гражданите
като защитава закона. В случая органът няма право на преценка съобразно
критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за вида и размера на наказанието, а е
длъжен да наложи най-тежкото предвидено в закона наказание. В случая наложеното
наказание е съразмерно, тъй като превес има тежестта на нарушението.
В тази връзка съдът не споделя и
оплакването на жалбоподателя, че заявлението му по чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР за
прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание като подадено
преди образуване на дисциплинарното производство е следвало да бъде взето
предвид от наказващия орган и той да издаде заповед за прекратяване на това
основание. Писмените доказателства по делото сочат, че дисциплинарното
производство е образувано на 10.12.2018г, когато е регистрирано и заявлението
на Б. за напускане. Твърдяната от жалбоподателя „порочна практика в РУ
Казанлък“ за регистриране на заявленията след като с тях се запознае началникът
не се доказва с показанията на свидетеля И. Ц., който има преки впечатления
само за движението на своето заявление. От значение е кога заявлението е
достигнало до адресата – Директора на ОД на МВР Стара Загора, а в конкретния
случай това е станало на 12.12.2018г. Дори да се приеме, че заявлението на Б. е
с достоверна дата 06.12.2018г, това не променя извода за ирелевантността му по
отношение законосъобразността на оспорената заповед за уволнение. С подаването на
заявление по чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР служителят упражнява предоставеното му
от закона субективно право по арг. на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-311 от 17
юли 2014 год. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители в МВР, приета на основание чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, на
което съответства задължение на органа по назначаването да издаде заповед в
едномесечен срок, съгласно нормата на чл.228, ал.2 във връзка с чл.228, ал.1 от ЗМВР. Органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати
служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя, освен ако
не са налице хипотезите на чл.226, ал.7 от ЗМВР - образувано дисциплинарно
производство срещу служителя или чл.229 от ЗМВР. В рамките на предвидения
законов срок за произнасяне е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя
и след като с действията си е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както вече се посочи, компетентният орган в
условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание - „уволнение“ и да прекрати служебното правоотношение с
лицето /решение № 204/ 2019г по адм.д.№ 5822/ 2017г на ВАС/.
По
тези съображения съдът намира, че Заповед № 349з-370/ 13.02.2019г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с
която на Р.К.Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е
прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е съобразена изцяло с приложимия
материален закон и неговата цел. Жалбата срещу тази заповед се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.Б. с
адрес *** против Заповед № 349з-370/ 13.02.2019г на Директора на ОД на МВР
Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване
на служебното правоотношение на държавен служител в МВР, като неоснователна.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: