РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. Пловдив, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300502108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Л. М., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника адвокат М., срещу Решение № 2495/21.05.2025 г. постановено по гр.д.
№ 157 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив, VIII гр. състав, с което се:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Л. М., ЕГН **********, против *********, иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на този ответник да заплати на
ищцата сумата 500 лева, платена от нея без основание на този ответник по сключен
между тях в гр. С. недействителен Договор за потребителски кредит №
2650958/07.10.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и ОСЪЖДА
З. Л. М. ДА ЗАПЛАТИ НА „********, с юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР
НА 150 лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на този ответник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Л. М., ЕГН **********, против „********, иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на този ответник да заплати на
ищцата сумата 1 000 лева, платено от нея на този ответник без основание
възнаграждение за поръчител по сключен между тях на 07.10.2022 г. в гр. С. Договор
за предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва върху тази сума, както и
1
ОСЪЖДА З. Л. М. ДА ЗАПЛАТИ НА *******, юрисконсултско възнаграждение В
РАЗМЕР НА 150 лева.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на този ответник.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Възразява се, че РС Пловдив неправилно не е обявил за нищожен договор за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, тъй като не отговорят на
изискванията на чл.22 от ЗПК, а от там неправилно не е уважил предявените искове.
Излагат се подробни съображения за недействителността на договора за
потребителски кредит от 07.10.2022 г. на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр. с
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се подробни съображения и за
недействителността на довора за предоставяне на поръчителство от 07.10.2022 г. на
осн.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на осн.чл.26, ал.1, пр.2 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП. Посочва се за изричното признание от двете страни на заплатените
суми, поради което се настоява за уважаване на осъдителните искове. Искането към
въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да осъди ответниците да заплатят
на ищцата претендираните суми. Моли се за присъждането на разноските за
производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите ********* и **********.
С молба по делото, докладвана в о.с.з. от адвокат М. - пълномощник на
жалбоподателката, се поддържа изцяло въззивната жалба и се моли да бъде уважена.
Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските на другите страни.
С молба по делото, докладвана в о.с.з., от въззиваемия ********** се
оспорва въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
С молба по делото, докладвана в о.с.з., от въззиваемия ********* се оспорва
въззивната жалба, моли се същата да се отхвърли и да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
2
процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от З. Л. М.,
с която е предявила два обективно и субективно съединени иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:
срещу ********* за осъждането на този ответник да заплати на ищцата
сумата от 500 лева, недължимо платена договорна лихва по сключен между тях
недействителен Договор за потребителски кредит № 2650958/07.10.2022 г., заедно със
законната лихва върху тази сума;
срещу ********* за осъждането на този ответника да заплати на ищцата
сумата от 1000 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по сключен
между тях на 07.10.2022 г. Договор за предоставяне на поръчителство, заедно със
законната лихва върху тази сума.
Ищцата излага твърдения за сключването на Договор за потребителски
кредит /ДПК/ № 2650958/07.10.2022 г. с първия ищец, по който договор е заплатила на
същия сумата от 500 лева за договорна лихва. Твърди, че на основание на ДПК и за
обезпечаване на вземанията по същия е сключила Договор за предоставяне на
поръчителство на 07.10.2022 г. с ******, по който е платила възнаграждение от 1000
лева. Твърди, че възнаграждението на поръчителя е следвало да се включи в общия
разход по кредита и да се отчете при изчисляване на ГПР. Последното не било сторено,
поради което се твърди, че съдържанието на договора за потребителски кредит не
отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а също така, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от същия закон относно пределно
допустимия размер на ГПР. По отношение на договора за поръчителство се твърди, че
същият е нищожен, тъй като е в противоречие с добрите нрави и е сключен при явно
несправедливи и неравноправни условия. Моли за уважаване на предявените искове с
присъждане на платените суми без правно основание.
Ответникът ******** е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска като неоснователен. Не е оспорил сключването на договор за потребителски
кредит /ДПК/ № 2650958/07.10.2022 г. с ищцата, както и на Договор за предоставяне
на поръчителство от 07.10.2022 г. между ищцата и „********. Признал е заплащането
от ищцата на сумата от 500 лева по сметка на *******, която е посочил, че е
разпределена за погасяване на договорна лихва по процесния ДПК. Направил е
изявление, че възнаграждението на „******* по договора за поръчителство не е било
включено при изчисляване на ГПР по ДПК № 2650958/07.10.2022 г. Изрично е
уточнил, че единственият разход, който е включен в ГПР е за договорна лихва.
Изложил е твърдения, че възнаграждението по договора за поръчителство не е било
задължително за сключването на ДПК и е следвало да бъде включено в ГПР. Поискал е
да се отхвърли предявения иск.
3
Ответникът „******* с подадения отговор на исковата молба е оспорил иска
като неоснователен. Не е оспорил твърдението за сключването на Договор за
потребителски кредит /ДПК/ № 2650958/07.10.2022 г. между ищцата и ******, както и
на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2022 г. между ищцата и *****.
Признал е, че ищцата е заплатила сумата от 1000 лева за погасяване на задълженията
си по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Оспорил е твърдението,
че възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР по ДПК.
Поискал е да се отхвърли предявения иск.
С обжалваното решение районният съд е приел за безспорно установено, че
между ищцата и ответника ********е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 2650958/07.10.2022 г., а въз основа на него – сключен и Договор за предоставяне на
поръчителство на 07.10.2022 г. между ищцата и ответника ******. За да отхвърли
предявените искове районният съд е приел, че не се установява от събраните по делото
доказателства който и да е от двата договора да е нищожен, а оттук – платените от
ищцата на всеки един от двамата ответници суми по съответния договор да са
недължимо платени, без основание, поради недействителност на посочените договори.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
По делото не е налице спор и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищцата и ответника ******* е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит /ДПК/ № 2650958/07.10.2022 г.,
по силата на който първият ответник е предоставил на ищцата парична сума в размер
от 6000 лева срещу задължението за връщането й в срок с 24 месечни вноски, при
ГЛП от 39, 70 %, ГПР от 47, 78 % , с общ размер на всички плащания от 8858,73 лв.
Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между
ищцата и ****** от същата дата, с който този ответник се е задължил да сключил
договор за поръчителство с *******, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на задълженията по ДПК срещу заплащане на
възнаграждение от 5190, 28 лева на 24 погасителни вноски с падеж, съвпадащ с
погасителните вноски по ДПК.
С оглед изяснения от фактическа страна правен спор и наведените в жалбата
оплаквания настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Договорът за потребителски кредит /ДПК/ № 2650958/07.10.2022 г., сключен
4
между ищцата и първия ответник се подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и
ЗЗП, доколкото ищцата е потребител по смисъла на този закон. Съгласно разпоредбата
на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето
защо следва да се извърши проверка на основанията за недействителност на договора,
с оглед критериите на чл.22 от ЗПК, за които съдът следи служебно, тъй като нормите,
уреждащи действителността на потребителските договори са от императивен характер.
Въззивният съд, след преценка съдържанието на договора за потребителски
кредит, намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит
формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице
посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на ГПР, намерил цифрово
изражение в договора от 47, 78 % и посочения общ размер на всички плащания от
8858,73 лв., не съответстват на действителните по договора, съобразно поетите от
потребителя задължения.
По делото се установява, че в Общите условия на *******, при които е
сключен и процесния ДПК, е предвидено в раздел III, т.12, че ако в Заявлението за
кандидатстване от кредитополучателя е посочено, че ще предостави обезпечение на
кредита, той е длъжен да представи банкова гаранция до 10 дни от попълване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство в срок от 48 часа от подаване на
заявлението. Според раздел IV, т.4 от ОУ, в случай, че кредитополучателят не е
представил обезпечение съгласно посочения срок в заявлението в раздел III, т.12, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от *******. При анализа на така регламентираните
разпоредби се налага извод, че сключването на процесния договор за поръчителство е
представлявало задължително условия за отпускане на кредита.
С договора за предоставяне на поръчителство е регламентиран допълнителен
разход на потребителя под формата на възнаграждението за поръчителя, което не е
включено в погасителния план по ДПК, а е оформено като отделни вноски със същия
брой вноски и дати на плащане като тези по погасителния план по ДПК.
Възнаграждението, което кредитополучателя е следвало да плати за целия срок на
договора е в размер на 5190, 28 лева, при предоставен кредит в размер на 6000 лева,
тоест приблизително в размера на предоставения заем, с което се оскъпява кредита и
5
се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е и икономически по-силната страна за сметка на
заемополучателя/потребител/. Въпреки, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице - поръчител, различно от
кредитодателя, по друг договор, същото е пряко свързано с договора за кредит,
респективно съставлява пряк разход по ДПК. Следва и да се има предвид, че според
отразеното по партидата в Търговския регистър на кредитора и поръчителя, същите са
свързани дружества-едноличен собственик на капитала на ********* е именно
*********,което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси
по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на
сключването му.
Ето защо, въззивният съд намира, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство представлява разход за потребителя по самия договор за потребителски
кредит, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В противовес на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в ГПР не е включен
разходът на потребителя за възнаграждението на поръчителя, което се признава в
отговора на *******. Следователно е налице нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от
действителния. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т.10 води до недействителността на договора съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски
кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не се дължи лихва или други разходи по кредита. В случая няма спор, че ищцата е
платила сумата от 500 лева по ДПК, с която ********* признава, че е погасено
задължение за договорна лихва по процесния ДПК. Следователно основателна е
исковата претенция против ******* и същата следва да бъде уважена на осн.чл.55, ал.
6
1, предл. първо ЗЗД.
В аспекта на изложеното и с оглед недействителността на договора за паричен
заем се налага извод, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
******* е лишен от основание.Предметът на договора се заключава в обезпечаване
изпълнението на паричните задължения по договора за потребителски кредит.
Следователно договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и
единственото основание за неговото сключването е договорът за потребителски
кредит, съответно предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.
Ето защо, предвид недействителността на договора за кредит и доколкото от
постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за
сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение по заема, не е
налице основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство,
поради което същият е недействителен съгласно чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.
Предвид изложеното и доколкото се признава от*******, че е получило сумата от
1000 лева като възнаграждение по договора за поръчителство, следва да бъде уважен
предявеният иск за присъждане на посочената сума на осн.чл.55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД.
Ето защо, първоинстанционното решение следва изцяло да бъде отменено като
неправилно, включително и в частта за разноските, като бъде постановено решение, с
което да се уважат исковете против ********* и ********, така като са предявени.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни
разноски за държавна такса в размер от 100 лева по първоинстанционното дело и в
размер от 50 лева по въззивнното дело, заплащането на които следва да се разпредели
по равно между двете дружества предвид платената държавна такса за всеки от
предявените искове.
В производството ищцата е представлявана от адв.Д. М. по договор за
предоставяне на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На
осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.М. следва да се определи адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ на ищцата М. за двете инстанции в размери
от по 300 лева за всяка инстанция или общо 600 лева, което е съобразено с
фактическата и правна сложност на казуса, както и извършените от адвоката действия.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде увеличено със съответния дължим се по
ЗДДС данък, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е
регистриран по ЗДДС субект, т.е. на адв.М. следва да се присъди за всяка съдебна
инстанция възнаграждение от 360 лева с ДДС или общо 720 лева с ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2495/21.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 157
по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив, VIII гр. състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ************, да заплати на З. Л. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, сумата от 500 лева (петстотин лева), платена без основание
по Договор за потребителски кредит № 2650958/07.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от 06.01.2025г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 50 лева съдебни разноски
в първоинстанционното производство и 25 лева- съдебни разноски в настоящето
въззивно производство.
ОСЪЖДА **********, да заплати на З. Л. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ********, сумата от 1000 лева (хиляди лева), платена без основание по Договор
за предоставяне на поръчителство от 07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 06.01.2025г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 50 лева съдебни разноски
в първоинстанционното производство и 25 лева- съдебни разноски в настоящето
въззивно производство.
ОСЪЖДА *********, да заплати на адв.Д. В. М. от АК- гр.П., с адрес на
кантора: гр.***********, сумата от общо 360 лева (триста и шестдесет лева ) -
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на З. Л. М. в първоинстанционното и във въззивното производство.
ОСЪЖДА *********, да заплати на адв.Д. В. М. от АК- гр.П., с адрес на
кантора: гр.*********, сумата от общо 360 лева (триста и шестдесет лева ) -
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на З. Л. М. в първоинстанционното и във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8