РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300503026 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по две въззивни жалби от ищците в
първоинстанционното производство А. Г. Т. и Г. А. Т. и от ответниците Г. Г. С.- М.а и Д. Т.
М.. Жалбоподателите- ищци обжалват постановеното по гр.д.№ 16433/2020г. на ПдРС, VII
гр.с. решение № 260052/17.07.2024г. в частта, с която делбената двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в УПИ V-*****, кв. **** по регулационния план на с. ***** е
изнесена на публична продан и по този начин не е уважена претенцията на А. Т. този имот
да му бъде възложен. Жалбоподателите - ищци обжалват решението и в частта, с която е
отхвърлена претензията по сметки против Д. Т. М. за сумата от 1000 лева- обезщетение за
лишаване от ползването на А. Г. Т. на приземния етаж от горепосочената двуетажна масивна
жилищна сграда през периода 01.11.2019г.- 20.12.2022г.; за сумата от 2013,67 лева,
представляваща стойност на извършени от Г. А. Т. СМР в две спални и коридор на ет.2 от
сградата; както и за сумата от 19083,34 лева, представляващи 5/6 от увеличената стойност на
имота вследствие изграждането от А. Г. Т. и Г. А. Т. на пристройка със застроена площ от 41
кв.м. по западната фасада на жилищната сграда. Във въззивната жалба се сочи, че
неправилно и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства РС е приел, че
не са налице предпоставките за възлагане на делбената жилищна сграда на А. Т., който
никога не бил напускал този имот и живял там и към момента на смъртта на двамата си
родители. Липсата на друго жилище била установена с данъчна декларация, в която било
посочено, че делбената сграда е основно жилище на А. Т. по смисъла на закона. Обсъден е
издаденият в полза на наследодателя на А. Т. нотариален акт. Цитирана е съдебна практика
относно наличието на предпоставките за възлагане в случай, когато е издаден констативен
нотариален акт. По отношение на претенцията за сметки се сочи, че е безспорно, а и е
доказано по делото, че всички СМР в делбения имот са извършени единствено от двамата
жалбоподатели- ищци, поради това следва да им бъдат заплатени. Като погрешен се оспорва
изводът на РС, че не е отправена покана лично до ответника Д. М. за заплащане на
1
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Покана била отправена на 09.12.2019 г., към който момент Г.
С. и Д. М. притежавали своите идеални части в режим на СИО. Отправената покана до
единия от тях е имала действие и по отношение на другия, тъй като СИО е бездялова.
Жалбоподателите- ответници Г. С.- М.а и Д. М. обжалват решението на ПдРС в
частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. М. против А. Т. за присъждане на сумата от
1617 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на втория етаж от
двуетажната жилищна сграда за периода 26.11.2019г.- 20.12.2022г., както и в частта, с която е
отхвърлена претенцията на Г. С.- М.а и Д. М. за осъждане на Г. Т. да им заплати сумата от
591,72 лева, представляваща стойност на 1/6 ид.ч. от извършени подобрения в лятната
кухня, построена в УПИ V-*****. Оспорват се като неправилни инезаконосъобразни
изводите на РС, че тъй като поканата за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е
отправена единствено от Г. С.- М.а до съсобственика й А. Т., претенцията на съпруга й Д. М.
се явява неоснователна. Коментирано е съдържанието на поканата за заплащане на
обезщетение, както и съдебна практика. По отношение на претенциите за извършени
подобрения се сочи, че РС погрешно е възприел същата като такава, отправена против Г. А.
Т. вместо против А. Г. Т..
От страните са подадени отговори на въззивните жаби, с които всяка от тях оспорва
жалбата на насрещната страна.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 1004/12.07.2022г. по в.гр.д.№ 1672/2021г. на ПОС, Vгр.с.
е отменено частично решение № 261402/05.05.2021г. по гр.д.№ 16433/2020г. на ПдРС,
VIIгр.с., като е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1.
УПИ V-*****, кв. **** по плана на с. *****, одобрен със Заповед № 290/1973 г. и Заповед
226/12.04.1994 г., с площ от 700кв.м., с административен адрес: ул. „*****, при граници:
улица, УПИ VI-*****, УПИ VII – ***** и УПИ IV - *****, ведно с находящите се в УПИ:
Приземен етаж на условна кота двор - 0.00 м., 11 устроен за живеене и включващ жилище с
площ от 59 кв.м.,; избено помещение в югозападния ъгъл на приземния етаж със застроена
площ от 29 кв. ; Таван, разположен над цялата площ на втория етаж на жилищната сграда, с
надзид 20 см., който го определя с предназначение - за складово помещение площ 98 кв.м.,
Лятна кухня - МЖ - със застроена площ от 8 кв.м., пристроена на условна кота 0,00 м. по
източната фасада на двуетажната жилищна сграда, функционално свързана с основното
застрояване в УПИ V*****, кв. ****.; Гараж - МГ в приложение № 4 - със застроена площ 41
кв.м., представляващ допълващо застрояване в УПИ V-*****, кв. ****, който е разположен
по цялата дължина на западната фасада на жилищната сграда и е долепен до същата на ниво
приземен етаж; пристройка със застроена площ от 41 кв.м., изпълнена по западната фасада
на жилищната сграда, на нивото на (втория) жилищния етаж на кота +2.20 м над терена на
двора, над описания по-горе гараж, която пристройка се състои в северната си част-
жилищно помещение/стая, кухненски бокс към нея, баня, тоалетна с общо застроена площ от
30 кв.м.; в южната си част - тераса със застроена площ 11 кв.м.; склад за градински мебели и
инвентар - МС/бивш развъдник/ със застроена площ от 52 кв. м., изпълнен на кота 0,00 м. на
един етаж по западната дължина на гаража МГ, сградата е допълващо застрояване в УПИУ-
*****, кв. ****; външна тоалетна – КЛ, със застроена площ 4 кв. м., представляваща
допълващо застрояване в УПИ V-*****, кв. ****. ПРИ КВОТИ: за Г. Г. С.- М.а и Д. Т. М. в
режим на СИО – 5/6 ид. ч.; за А. Г. Т. – 1/6 ид. ч.; 2. Втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, на условна кота +2.20 м., със застроена площ от 98 кв.м., с
предназначение - жилищен етаж, включващ жилище и външни стълби, както следва:
жилище със застроена площ от 82 кв.м., състоящо се от означените в приложение № 6:
вестибюл, предверие, три стаи ,мокро помещение, санитарно помещение, кухненски бокс;
външни стълби с площ 16 кв. м., осъществяващи достъпа до втория етаж от сградата;
находяща се УПИ V-***** от кв. **** по плана на с. *****, с площ от 700кв.м., одобрен със
Заповед № 290/1973 г. и Заповед 226/12.04.1994 г., с административен адрес: ул. „*****, при
граници: улица, УПИ VI-*****, УПИ VII – ***** и УПИ IV – *****. ПРИ КВОТИ: за Г. Г. С.-
М.а и Д. Т. М. в режим на СИО – 4/6 ид. ч.; за Г. А. Т. – 2/6 ид. ч.; 3. УПИ VI- ***** от кв.
2
**** по плана на с. *****, одобрен със Заповед № 290/1973 г. и Заповед 84/14.03.1910 г., с
площ от 1144 кв.м., при граници: улица, УПИ V – *****, УПИ VII - *****, УПИ XI - общ.,
УПИ XIII – общ., УПИ XV – *****, УПИ XVI – *****, ведно със Стопанска постройка - ПС
със застроена площ 9 кв. м., изпълнена на един етаж и представляваща допълващо
застрояване в УПИ VI*****, кв. ****. ПРИ КВОТИ: за Г. Г. С. – М.а и Д. Т. М. в режим на
СИО – 4/6 ид. ч.; за Г. Г. С. – М.а – 1/6 ид. ч.; за А. Г. Т. – 1/6 ид. ч.
В първото съдебно заседание по гр.д.№ 16433/2020г. на ПдРС, VII гр.с., след влизане
в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 20.12.2022г., на основание
чл.349, ал.4 от ГПК е приета за съвместно разглеждане претенция на А. Г. Т. за възлагане на
двуетажната жилищна сграда и прилежащото към нея дворно място, съставляващо УПИ V-
*****, кв. **** по плана на с. *****. В същото съдебно заседание са приети и следните
претенции по сметки: претенция с правна квалификация по чл.31, ал.2 от ЗС от А. Т. против
Г. С.- М.а и Д. М. за заплащане на сумата в размер от 2000 лева, представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на 1/6 ид.ч. от приземния етаж на
двуетажната жилищна сграда в УПИ V– ***** през периода 01.11.2019г.- 20.12.2022г.;
претенция от А. и Г. Т. против ответниците Г. С.- М. и Д. М. за заплащане на сумата от
19083,34 лева, представляваща стойността на извършени подобрения по изграждане на
пристройка с площ от 41 кв.м., и за заплащане на сумата от 4027,33 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения на втория етаж от допуснатата до делба жилищна
сграда; претенция от Г. С.- М. и Д. М. за осъждане на ищеца А. Т. да им заплати сумата от
3234 лева, намалена от първоначално претендираните 5000 лева, представляваща
обезщетение за лишаването им от ползване на собствените им идеални части от втория етаж
от допуснатата до съдебна делба жилищна сграда през периода 26.11.2019г.- 20.12.2022г.,
ведно със законната лихва от 20.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането / 1111
лева се претендират за ползването на втория етаж, а остатъкат от 2131 лева- за ползването на
пристройката на ниво втори жилищен етаж/; претенция от Г. С.- М. и Д. М. за осъждане на
ищеца Г. Т. за заплащане на сумата от 1480 лева, представляваща обезщетение за лишаване
на ответниците от ползване на притежаваните от тях идеални части от втория етаж от
допуснатата до съдебна делба жилищна сграда през периода 01.11.2019г. - 20.12.2022г., ведно
със законната лихва от 20.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. В о.з. на
07.03.2024г. производството по първоинстанционното дело е прекратено по отношение на
претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС против Г. Т. в размер от 1480 лева поради
оттегляне на същата. В същото о.з. на 20.12.2022г. е приета за съвместно разглеждане и
претенция на ответниците Г. С.- М. и Д. М. за осъждане на ищеца Г. Т. да им заплати сумата
от 583,33 лева, представляваща стойността на 1/6 ид.част от извършените подобрения в
пристроена към приземния етаж на жилищната сграда лятната кухня. С протоколно
определение от 07.03.2024г. е допуснато увеличение на размера на тази претенция от 583,33
лева на 591,72 лева. Приети са за съвместно разглеждане и други претенции по сметки,
които не са предмет на настоящето въззивно производство.
По отношение на заявената от жалбоподателя- ищец А. Т. претенция за възлагане на
двуетажната жилишна сграда в УПИ V-*****, кв. **** по плана на с. ***** следва да се
отбележи, че безспорно същият е живял в тази сграда и към датата на смъртта на баща си Г.
И. Т., починал на 12.05.2013г., и Г. И. Т.а, починала на 27.06.2019г., а също така, че са налице
доказателства за това, че той не притежава друго жилище- справка от Агенция по
вписванията към дата 17.01.2023г., а и нотариално заверена декларация от самия него. Също
така от приетото по първоинстанционното дело основно заключение по СТЕ, изготвено от
вещо лице В. Р. / л.85- 97/, се установява, че допуснатата до делба двуетажна жилищна
сграда е неподеляема „както в хоризонтално, така и във вертикално положение“. Налице са
посочените в чл.349, ал.2 от ГПК предпоставки за възлагане- делбеното жилище е
неподеляемо, заявилият възлагателната претенция съделител е живял в него към датата на
откриване на наследството на своите наследодатели и той не притежава друго жилище. За
уважаване на възлагателната претенция обаче не е без значение и въпросът относно
възникването на съсобствеността. С констативен нот.акт № ***/*****.2014г. Г. И. Т.а, И. Г. С.
/ сестра на А. Т.а/ и А. Т. са признати за собственици на основание наследство, давностно
3
владение и присъединено давностно владение към това на наследодаеля Г. И. Т. съответно
на 4/6 ид.ч., 1/6 идч. и 1/6 ид.ч. от дворно място, с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ V-
*****, кв. **** по плана на с. *****, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 95 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., второстепенна
сграда, с площ от 1 кв.м. и второстепенна сграда- развъдник, с площ от 16 кв.м..
Присъединяването на владението на праводател / в случая на наследодателя Г. И. Т./
предполага, че придобивната давност е изтекла в полза на правоприемника / в случая
тримата наследници/. В такъв случай би следвало да се приеме, че съсобствеността между
тях не е възникнала по наследство, а на основание на упражнено от всеки от тях давностно
владение върху идеална част от имота. Всъщност, тъй като идеалните части на Г. И. Т.а, И. Г.
С. и А. Г. Т. не са определени по равно, а в такъв размер, в който те са наследили от своя
съпруг и баща всяко едно имущество, продобито по време на брака между него и Г. Т.а в
режим на СИО /имотите, придобити по време на брака чрез давностно владение също
попадат в режим на СИО/, а и тъй като в нотариалния акт като основание за правото на
собственост на горепосочените три лица на първо място е посочено наследство, а именно
наследството, останало от Г. И. Т., то с основание може да се приеме, че придобивната
давност е изтекла преди смъртта му и собствеността е придобита от него и от съпругата му в
режим на СИО. Измежду съделителите по делото обаче единствено А. Т. притежава идеална
част от съсобствените имоти в качеството си на наследник. Всички останали съделители
нямат качеството на наследници и се легитимират като съсобственици по силата на
разпоредителти сделки- сделките по приложените към исковата молба по
първоинстанционното дело нот.акт № ***/*****.2014г., нот.акт № ***/*****.2014г. и нот.акт
№ **********.2015г.. Т.е. налице е комбинирана /смесена/ съсобственост по смисъла на т.8
от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, съгласно
която „При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл. 288, ал. З ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне
неподеляемия жилищен имот на публична продан- чл.288, ал.1 ГПК“. В мотивите към
цитираната точка от тълкувателното решение изрично се сочи следното: „Комбинирана
/смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за
част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т.7 се приема, че
само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.
288, ал. З ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не
може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. З ГПК. Делбата следва да се извърши на
основание чл. 288, ал. 1 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан“. Разпоредбата на
чл.288, ал.3 от ГПК / отм./ е идентична с тази на чл.349, ал.2 от действащия ГПК, поради
което правилото, възприето в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е приложимо и понастоящем. Не е пречка за извършване на делбата
чрез възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК наличието на разпоредителни сделки само между
наследници, в резултат от които делбеният имот не е загубил качеството си на наследствен / в този
смисъл е Решение № 148 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г., I г.о./. В конкретния случай
обаче макар идеални части да са отчуждени в полза на близки роднини, последните нямат
качеството на наследници на Г. И. Т.. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е уважил заявената от А. Т.
възлагателна претенция и е изнесъл делбената жилищна сграда на публична продан. Следва
само да се допълни, че приетото по делото ЕР на ТЕЛК, с което за А. Т. е определена 100%
неработоспособност е неотносимо към възлагателната му претенция.
Претенцията от жалбоподателя- ищец А. Т. за обезщетение за ползването на
притежаваната от него 1/6 ид.ч. от първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда в
УПИ V- ***** е заявена в о.з. на 12.12.2022г. и е формулирана от пълномощника му адв.Т. К.
по следния начин: „Във връзка с направеното искане за обезщетение за ползване на имота, аз
също искам да направя искане да бъде присъдена сума в размер на 2000 лева, която ние
претендираме от покана, която е разменена между страниште, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на първи жилищен етаж на жилищната сграда, доколкото моите
4
доверители имат 1/6 идеална част, тоест А. Т. има 1/6 идеална част. Претенцията е от А. Г. Т.
срещу двамата ответници за първи жилищен етаж, за периода 01.11.2019г.- 20.12.2022г. А. Г.
Т. претендира от Г. Г. С.- М.а и Д. Т. М. обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 идеална
част от първи жилищен етаж от жилищната сграда.“. Безспорно е, че Г. С.- М.а и Д. М. са
съпрузи. В така заявената претенция по сметки с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС не се
твърди и не се обосновава наличието на солидарна отговорност между тях поради ползване
на първия етаж за задоволяване на семейни нужди. Действително в молба за уточнение на
претенциите по сметки на л.130 по първоинстанционното дело е заявено искане за
солидарно осъждане на двамата ответници за заплащане на сумата от 2000 лева, но и в тази
молба по никакъв начин не е обосновано наличието на солидарна отговорност. В о.з. на
27.03.2023г. адв.Т. К. е поискала да й бъде дадена възможност да уточни, защо твърдят
наличие на солидарна отговорност от двамата ответници М.и. В молба за уточнение на л.151
единствено се сочи, че М.и притежават собител идеални части в режим на бездялова СИО,
като при това, макар и заявено при условие на евентуалност, ако съдът прецени, че не е
налице солидарна отговорност, да осъди Г. и Д. М.и да заплатят разделно обезщетения в
размер от по 1000 лева. Във въззивната жалба от жалбоподателите- ищци също не се твърди
и обосновава солидарна отговорност на двамата съпрузи за заплащане на претендираното
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди се единствено, че отправената до Г. С.- М.а покана
за заплащане на обезщетение има правно действие и по отношение на Д. М., тъй като те
притежават тяхната идеална част от етажа в режим на СИО. Обезщетението обаче се
претендира за ползването на притежаваната от А. Т. 1/6 ид.ч. и дължимостта му не е в
зависимост от режима в който попада идеалната част, притежавана от ползващите
съсобственици. Както се сочи и в мотивите към Решение № 381 от 8.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., ГК, „Когато съсобствената вещ се ползва изцяло само от
съпруга на един от съсобствениците, но за нуждите на семейството, то задължението за
обезщетение на другите съсобственици по силата на чл. 25 СК (отм.) възниква като
солидарно за двамата съпрузи“. Следователно солидарната отговорност не произтича от
факта, че съпрузите притежават своята идеална част в режим на СИО, а такава солидарна
отговорност може да възникне само, ако те ползват идеалните части на други съсобственици
за задоволяване на семейните си нужди. При липса на изрично твърдение за ползване на
етажа от двамата ответници за задоволяване на техни семейни нужди и съответно за наличие
на солидарна отговорност между тях за заплащане на претендираното обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС, първоинстанционният съд се е произнесъл разделно като по две претенции от по
1000 лева против всеки от тях. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания за
произнасяне от първоинстанционния съд по непредявена претенция /непредявен иск/ и не е
заявено искане за обезсилване на обжалваното решение в частта, с която претенцията по
чл.31, ал.2 от ЗС е частично уважена и частично отхвърлена по отношение на Г. С.- М.а и за
произнасяне по същата като такава, заявена солидарно против нея и против съпруга й Д. М..
В тази му част първоинстанционното решение въобще не е предмет на обжалване в
настоящето въззивно производство. При положение, че районният съд се е произнесъл по
претенцията като по такава, предявена разделно против двамата съпрузи, и в една част
решението по тази претенция е влязло в сила, е недопустимо по отношение на останалата
част въззивният съд да се произнесе като по такава, предявена като солидарна. При разделна
отговорност на двамата ответници по заявената от А. Т. претенцзия с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС, писмено искане за заплащане на обезщетение за ползването на
притежаваната от него 1/6 ид.ч. от първия етаж следва да е отправено до всеки от тях.
Покана от жалбоподателя- ищец А. Т. е изпратена единствено до жалбоподателката-
ответник Г. С.- М.а, получена от последната на 09.12.2019г. и в нея не се споменава нищо за
съпруга й и не се твърди нищо относно начина на ползване на първия етаж. Твърди се само,
че той самият е лишен от достъп до този етаж. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ
се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Ето защо, наличието на
писмено поискване е задължителна предпоставка за присъждането на обезщетение. Липсата
на отправена до Д. М. покана за заплащане на обезщетение категорично обосновава
5
неоснователност на заявената против него претенция по чл.31, ал.2 от ЗС. Както беше
посочено по- горе, отправената до съпругата му покана би могла да има правно действие и
спрямо него само в случай, че претенцията категорично и обосновано беше заявена
солидарно против двамата.
По отношение на отхвърлените претенции за сумата от 2013,67 лева, представляваща
стойност на извършени от Г. А. Т. СМР в две спални и коридор на ет.2 от сградата, както и
на покрива на сградата; и за сумата от 19083,34 лева, представляващи 5/6 от увеличената
стойност на имота вследствие изграждането от А. Г. Т. и Г. А. Т. на пристройка със застроена
площ от 41 кв.м. по западната фасада на жилищната сграда, следва на първо място да бъде
взето отношение по тяхната правна квалификация. В о.з. на 12.12.2022г.
първоинстанционният съд е възприел правна квалификация по чл.61, ал.2 от ЗЗД, във вр. с
чл.59 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД е приложима в случаите, когато
подобренията са извършени без съгласието на останалите съсобственици, но и без
противопоставяне от тяхна страна. Правната квалификация следва да бъде определена от
съда, съобразно с твърденията на страната, от която е заявена претенцията. В молбата от
адв.К. на л.103 и л.104 по първоинстанционното дело изрично е записано, че работите, за
които се претендират горепосочените две суми, са извършени със знанието и съгласието на
ответниците. Твърдението за наличие на съгласие от страна на останалите съсобственици
категорично обосновава правна квалификация на претенциите по чл.30, ал.3 от ЗС.
Различието в правната квалификация не налага ново разпределяне на доказателствената
тежест, нито недопустимост на решението по тези претенции.
Конкретно по отношение на пристройката със застроена площ от 41 кв.м. в молбата за
уточнение на л.130 изрично е заявено, че същата е изградена преди 2000 година, като в
подкрепа на това твърдение е представено удостоверение за търпимост № 49/05.08.2021г. от
Община- гр.С. / л.132/, в което е отразено горното обстоятелство. В о.з. на 12.12.2022г. от
ответниците Г. С.- М.а и Д. М. изрично е заявено възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на всички претендирани от ищците вземания. Погасителната давност по
отношение на вземанията по чл.30, ал.3 от ЗС тече от извършване на съответните разходи.
Приложима е общата 5- годишна погасителна давност, която е изтекла най- късно към
31.12.2005г.. Ето защо, правилно и законосъобразно претенцията за заплащане на сумата от
19083,34 лева е отхвърлена като неоснователна.
По първоинстанционното делото са разпитани свидетелите К. В., Б. Н., Р. Х., А. Д. и
С. Б.. В показанията си свидетелят В. сочи, че познава страните, тъй като живее на същата
улица, на която е техния имот, в къща срещу тяхната. Известно му е, че А. Т. и съпругата му
К. са извършили ремонт на ползваните от тях две южни стаи на втория етаж от къщата. Г.
С.- М.а ползвала двете северни стои, които тя също ремонтирала, но свидетелят не бил
влизал там и не заел в подробности какъв е бил ремонта. В двете южни стаи А. Т. поставил
гипсокартон, шпакловал, боядисал и поставил ламинат на пода. По същия начин бил
извършен и ремонт на коридора. На свидетеля му било известно, че за извършените ремонти
А. Т. е наел майстори, а неговата съпруга споделила, че е теглила кредит, за ремонта.
Сменена била и дограмата на южните стаи на втория етаж.
Свидетелката Б. Н. е леля на А. Т.. Той живеел в процесната двуетажна жилищна
сграда, заедно с родителите си и сестра си, откакто се бил родил. Г. С.- М.а ползвала първия
етаж от сградата и през лятото често идвала в имота. В показанията на тази свидетелка не се
съдържат данни относно ремонта на втория етаж и покрива на къщата.
Свидетелят Р. Х. сочи, че познава страните. От 1993г. той живеел постоянно в
с.*****, на около 300 м. от имота на страните. От десет години Х. непрекъснато посещавал
имота, защото в двора гледал десет реда лози. Той описва какви ремонти са извършени от Г.
С.- М.а и Д. М.. Ремонтните дейности започнали през 2018 г. Двамата преустроили навес в
лятна кухня с площ от 80 - 90 кв.м. Прокарали вода и електричество. На долния етаж имало
антре, две жилищни стаи и избено помещение. В тях двамата съпрузи направили
топлоизолация с гипсокартон, след което стените били шпакловани и боядисани. На пода
бил поставен ламинат. В едната стая преходно била разположена банята. Там подменили
6
плочките и теракота, като поставили и бойлер. През 2018г. - 2019г. на втория етаж, в стаята,
която ползвала Г. С.- М.а била направена топлоизолация, бил поставен гипсокартон, след
което се шпакловало и измазало. На всички прозорци била подменена дограмата. Входната
врата също била подменена с ПВЦ. През 2019г. бил извършен и ремонт на покрива, като бил
правен и коминът. Свидетелят сочи, че първият етаж и северната стая от втория етаж се
ползват от Г. С.- М.а, а останалата част - от нейните вуйна и вуйчо. Последните двама
направили пристройката към къщата.
Свидетелят А. Д. сочи, че познава ищеца А. Т. покрай неговия баща. Познавал и Г. С.-
М.а, която му възлагала да извършва определени работи в имота им в село *****. През
2019г. Жалбоподателката- ответница извикала свидетеля, за да боядиса две стаи на горния
етаж - една голяма и една по- малка. Стаята била с топлоизолация, поставен кнауф и нова
инсталация. Свидетелят боядисал, за което му било заплатено от Г. С.- М.а. Той боядисал и
външното стълбище от двора към втория етаж. Сменил входната врата, като направил
подзиждане и шпакловка. Над стълбището имало изградена козирка, която свидетелят
ремонтирал. На оградата откъм улицата, той поставил мрежа, шпакловал и боядисал.
Пристройката над гаража била построена от А. Т. и той живеел там.
Свидетелят С. Б. познава страните, тъй като неговата съпруга е братовчедка на А. Т..
Същият знаел за къщата, находяща се в с.*****. Към нея имало изградена пристройка на
ниво втори етаж. Строителните работи били извършени лично от свидетеля през 2000г..
Когато свидетелят посещавал къщата, на етажа на А. Т. нямало изградени нито мивка, нито
баня. Поради тази причина решили да направят пристройката. Финансирането било
извършвано от А. Т. и съпругата му К.. Те платили на свидетеля за изграждането.
Материалите ги закупували те. По- късно, през есента на 2017г., се извършил и ремонт на
покрива, отново от свидетеля, за което му било заплатено от А. и К.. На следващата седмица
бил извършен ремонт на две стаи и коридор на втория етаж. Била сменена дограмата, били
обърнати прозорците, бил поставен гипсокартон на тавана, шпакловане и боядисване и
нареждане на паркет. Тези дейности били извършени от свидетеля и лице на име С.. Пред
свидетеля Г. и Д. М.и не се противопоставяли на извършения ремонт.
Видно от показанията на разпитаните свидетели, никой от тях не сочи
жалбоподателят- ищец Г. Т. да е участвал под каквато и да било форма- с парични средства,
с материали или с личен труд в ремонта на двете южни стаи и коридора на втория етаж и в
ремонта на покрива на двуетажната жилищна сграда. Липсват и каквито и да било писмени
доказателства в тази насока. Нещо повече- свидетелите К. В. и С. Б. изрично сочат, че
ремонтните работи са били възложени и заплатени единствено от А. Т. и неговата съпруга.
Ето защо, претенцията на Г. Т. за сумата от 2013,67 лева се явява неоснователна и правилно е
отхвърлена от първоинстанционния съд.
Както беше посочено по- горе, жалбоподателите- ответници Г. С.- М.а и Д. М.
обжалват решението на ПдРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. М. против А.
Т. за присъждане на сумата от 1617 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на втория етаж от двуетажната жилищна сграда за периода 26.11.2019г.-
20.12.2022г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. С.- М.а и Д. М. за
осъждане на Г. Т. да им заплати сумата от 591,72 лева, представляваща стойността на 1/6
ид.ч. от извършени подобрения в лятната кухня, построена в УПИ V-*****. В т.3 от молба
вх.№ 273118/19.12.2022г. от адв.М. Г.- пълномощник на Г. С.- М.а и Д. М. / л.100 и сл. по
първоинстанционното дело/ е записано следното: „Втория жилищен етаж с площ от 98 кв.м.
и външни стълби към него, в който Г. С.- М.а и Д. М., от една страна, и Г. Т. от друга страна,
са съсобственици при квоти 4/6 ид.части в режим на СИО за Г. и Д. М.и и 2/6 ид.части за Г.
Т., като за А. Г. Т. е запазено право на ползване върху притежаваните от Г. Т. 2/6 идеални
части от обекта, както и касателно пристройка със застроена площ от 41 кв.м., изпълнена по
западната фасада на жилищната сграда на нивото на втория жилищен етаж, в която Г. С.-
М.а и Д. М., от една страна, и А. Т. от друга страна, са съсобственици при квоти 5/6 ид.части
в режим на СИО за Г. и Д. М.и и 1/6 ид.част за А. Т., твърдим, че А. Г. Т. и семейството му,
както и Г. А. Т., ползват такава част от етажа и пристройката към сградата, която не отговаря
7
на притежаваните от тях дялове в съсобствеността, поради което с изрични писмени покани
доверителите ми са ги поканили да изплащат съответно обезщетение. По- нататък е
претендирано обезщетение за ползването на притежаваните от жалбоподателите- ищци
идеални части от етажа в режим на СИО между тях в общ размер от 6480 лева, от които 5000
лева, дължими отА. Т. за периода от 26.11.2019г. до датата на подаване на молбата, и 1480
лева, дължими от Г. Т. за периода от 01.11.2019г. до подаване на молбата. В о.з. на
07.03.2024г. от адв.Г. е заявено намаляне на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС против А. Т. от
5000 лева на 3242 лева, от които 1111 лева за втория етаж с площ от 98 кв.м. и 2131 лева за
пристройката към него.
В мотивите към обжалваното решение е записано следното: „От решението по
допускане на процесните имоти до съдебна делба се изяснява, че ищецът притежава 1/6 ид.
част от собствеността върху пристройка със застроена площ от 41 кв.м., изпълнена по
западната фасада на жилищната сграда на нивото на втория етаж, а ответниците - 5/6 ид.
части в режим на СИО. Покана за заплащане на обезщетение е отправена единствено от
ответницата Г. С.- М.а, с оглед изложеното и предявената претенция от Д. М. за заплащане
на половината от сумата / има се предвид сумата от 3242 лева/ следва да бъде отхвърлена,
доколкото от страна на същия липсва отправена покана за заплащане на обезщетение“. По-
нататък в мотивите претенцията на Г. С.- М.а против А. Т. е приета за основателна и с
решението е уважена за сумата от 1617 лева, представляваща половината от 3242 лева. В
тази връзка следва да се направят някои уточнения. Както става ясно от молба вх.№
273118/19.12.2022г. от адв.М. Г., както и от заявеното от нея в о.з. на 07.03.2024г. намаляне
на претенцията против А. Т., обезщетението е претендирано от двамата съпрузи за
ползването както на втория жилищен етаж от 98 кв.м., така и на пристройката към него, с
площ от 41 кв.м.. От етажа съпрузите М.и притежават 4/6 ид.ч., а от пристройката 5/6 ид.ч..
Видно от съдържанието на отправената от Г. С.- М.а нотариална покана от 31.10.2019г., в нея
се сочи, че тя е собственик на 5/6 ид.ч. от дворното място и 5/6 ид.ч. от двуетажната
жилищна сграда със „застроена площ за всеки от етажите от 95 кв.м.“. Сочи се също така, че
А. Т. е завзел незаконно собствени на М.а помещения и ползва без правно основание
приблизително 35 кв.м.. Посочената площ от 95 кв.м. е относима към втория етаж, но не и
към пристройката към него, която е с площ от 41 кв.м.. Следователно с тази покана не е
претендирано обезщетение за ползването на притежаваните от М.и идеални части от
пристройката. Всъщност с нотариалната покана въобще не е претендирано обезщетение, тъй
като в нея е записано единствено, че Г. С.- М.а възнамерява да заведе против А. Т.
„гражданско дело за защита на невладеещия собственик по смисъла на Закона за
собствеността“. Предупреждението, че неползващия съсобственик има намерение да
потърси обезщетение от ползващия съсобственик по съдебен ред не може да се приравни на
искане за заплащане на обезщетение. В този случай същинското искане за заплащане на
обезщетение ще бъде отправено евентуално с подаване на исковата молба. Искането в
нотариалната покана е в 14- дневен срок Т. да освободи и напусне неправомерно завзети от
него помещения- собственост на Г. С.- М.а, като в противен случай тя ще подаде жалба в
РП- гр.Пловдив и ще заведе граждански дела. Искането би следвало да е да й предостави
ползването на такава част от сградата, която да съответства на притежаваната от нея идеална
част или ако не стори това, да й заплаща обезщетение. Такова искане не е заявено. Както се
сочи и в мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК, „Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да
ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието“. Следва изрично и ясно да е заявено искане за
заплащане на обезщетение, а не да е отправено предупреждение, че такова ще бъде
потърсено по съдебен ред. За да бъде коректно искането, неползващият съсобственик би
следвало да посочи и размера на обезщетението, което претендира, макар този размер да не
го обвързва в един евентуален бъдещ съдебен процес.
Отделно от горното следва да се отбележи и това, че поканата от единия от
8
съпрузите, притежаващи в режим на СИО идеална част от някакъв имот, отправена до
ползващ имота съсобственик за заплащане от същия на обезщетение, ползва и другия
съпруг, тъй като обезщетението се дължи за ползването на идеална част в режим на
бездялова съсобственост и поради това следва да бъде платено солидарно на двамата
съпрузи. Иначе казано, отправянето на писмено искане за заплащане на обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС от единия съпруг за ползването на притежавана от тях в режим на СИО
идеална част от съсобствен имот представлява действие на управление и ползва и двамата.
В случая обезщетението, което районният съд е счел, че се дължи за ползването на
притежаваната от М.и идеална част от втория етаж, е разделено и на единия съпруг е
присъдена ½ от обезщетението, а по отношение на другия претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е
отхвърлена за останалата ½. При това положение е практически невъзможно, без решението
на ПдРС, в частта, с която в полза на Г. С.- М.а е присъдено обезщетение в размер от 1617
лева, да бъде обезсилено, а в тази му част то не е предмет на обжалване в настоящето
производство и е влязло в сила, обезщетението да бъде присъдено солидарно на нея и на
нейния съпруг. Не без значение е и обстоятелството, че само за втория етаж с площ от 98
кв.м., за ползването на който евентуално би могло да се приеме, че е отправено писмено
искане за обезщетение, те заедно претендират 1111 лева, които са по- малко от присъдените
1617 лева. Ето защо, макар и по мотиви, които не кореспондират с тези първоинсатционния
съд, решението му и в частта, с която претенцията на Д. М. против А. Т. за заплащане на
обезщетение в размер от 1617 лева е отхвърлена, ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията на Г. С.- М.а и Д. М. за осъждане на Г. Т. да им заплати
сумата от 591,72 лева, представляваща стойността на 1/6 ид.ч. от извършени подобрения в
лятната кухня, построена в УПИ V-***** следва да се отбележи, че по делото е безспорно, а
и видно от приетите по делото документи за собственост, както и от решението по
допускане на делбата, Г. Т. не притежава идеални части от правото на собственост върху
лятната кухня, поради което същият не би могъл да се обогати от извършването на каквито и
да било подобрения в нея. Същата е съсобствена между М.и и А. Т.. Във въззивната жалба от
Г. С.- М.а и Д. М. и по- конкретно в молбата за уточнението й се сочи, че поради сходството
между имената на двамата ищци Т.и, в молба вх.№ 273118/19.12.2022г. е допусната
техническа грешка при посочване на ответника по тази претенция и първоинстанционният
съд е следвало да даде указание за отстраняване на тази грешка. В молбата от 19.12.2022г.
подобренията в лятната кухня са описани в т.1.2 от същата, без да са упоменати имената на
съсобствениците. По- нататък в т.2.2 е формулирано искане за осъждане на Г. А. Т. за
заплащане на 1/6 от стойността на подобренията. Доколкото в молбата не се съдържа анализ
на правото на собственост на страните и съответно не е налице очевидна за всички
техническа грешка в този анализ, то не може с категоричност да се приеме, че
първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира наличието на твърдяната техническа
грешка и да даде указание за отстраняването й. В о.з. на 12.12.2022г. съдът веднъж е
изложил мотиви за това, че въпросната претенция против Г. Т. следва да бъде приета за
съвместно разглеждане, а след това се е произнесъл и с определение за приемането й за
съвместно разглеждане. И в мотивите и в определението са посочени имената на Г. Т. и
никой не е възразил по аргумент на това, че той не притежава право на собственост върху
лятната кухня. След провеждане на няколко публични съдебни заседания, за насроченото за
07.03.2024г. публично съдебно заседание от жалбоподателите- ответници е подадено молба
от 06.03.2024г., с която е заявено увеличение на размера на претенцията за заплащане на 1/6
от стойността на подобренията в лятната кухня, като отново като ответник по тази
претенция е посочен Г. Т.. Така заявеното искане е потвърдено в о.з. на 07.03.2024г.. От съда
са изложени мотиви, в които като ответник по тази претенция е посочен Г. Т., и
увеличението е допуснато с определение, в което отново са посочени неговите имена. Ето
защо, настоящият състав на ПОС намира, че правилно пръовинстанционният съд е възприел
претенцията за заплащане на 1/6 от подобреният в лятната кухня, като такава предявена
против Г. Т. и съответно- правилно я е отхвърлил като неоснователна.
Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, съдебните разноски във
въззивното производство ще следва да останат в тежест на страните, както са направени.
9
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052/17.07.2024г. по гр.д.№ 16433/2020г. на ПдРС,
VII гр.с. в частта, с която делбената двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ
V-*****, кв. **** по регулационния план на с. ***** е изнесена на публична продан и по
този начин не е уважена претенцията на А. Г. Т. този имот да му бъде възложен; в частта, с
която е отхвърлена претенцията по сметки против Д. Т. М. за сумата от 1000 лева-
обезщетение за лишаване от ползването на А. Г. Т. на приземния етаж от горепосочената
двуетажна масивна жилищна сграда през периода 01.11.2019г.- 20.12.2022г.; в частта, с която
е отхвърлена претенцията за сумата от 2013,67 лева, представляваща стойност на извършени
от Г. А. Т. СМР в две спални и коридор на ет.2 от сградата; както и за сумата от 19083,34
лева, представляващи 5/6 от увеличената стойност на имота вследствие изграждането от А.
Г. Т. и Г. А. Т. на пристройка със застроена площ от 41 кв.м. по западната фасада на
жилищната сграда; в частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. Т. М. против А. Г. Т. за
присъждане на сумата от 1617 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на втория етаж от двуетажната жилищна сграда през периода 26.11.2019г.- 20.12.2022г.,
както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. С.- М.а и Д. М. за осъждане на Г. Т.
да им заплати сумата от 591,72 лева, представляваща стойност на 1/6 ид.ч. от извършени
подобрения в лятната кухня, построена в УПИ V-*****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10