Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9229 по
описа за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №89890 от
10.04.2019г., постановено по гр.дело №42312/2018год. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, е признато за
установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу Р.Я.К. с ЕГН********** искове
по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ сумата от 1301,52 лева-
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.- 30.04.2017г. за
имот в гр.София, ж.к.“*****с абонатен №187264, сумата от 162,58 лева- мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за
периода от 16.09.2015г. до 19.02.2018г., сумата от 47,48 лева- главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК 28.02.2018г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13580/2018г., по описа на СРС,
като са отхвърлени искът за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2014г.
до м.01.2015г. и за разликата над 1301,52 лева до пълния предявен размер, като
погасен по давност, както и иска за мораторна лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до
19.02.2018г. и за разликата над 162,58 лева до пълния предявен размер, както и
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015г. до 19.02.2018г. за сумата от 9,52
лева. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 500,82 лева разноски в исковото
производство и 69,45 лева разноски в заповедното производство, а ищецът е
осъден да заплати на ответницата 86,12 лева разноски в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията
на ответника за периода от м.05.2014г. до м.01.2015г. са погасени по давност.
Сумите по общата фактура за периода м.05.2014г.- м.01.2015г., издадена през м.07.2015г.,
ставала изискуема едва през м.08.2015г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение било подадено на 28.02.2018г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, моли
решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
В случая се касае
за приодични плащания и по отношение на тях приложима
е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е
станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана.
Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за периода
м.01.2015г. плащането е станало изискуемо на 30.01.2015г. и оттогава е
започнала да тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.02.2018г., но към този
момент погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 30.01.2018г.
Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2014г. включително. Издаването
на обща фактура на 31.07.2015г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва
давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид
погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за
погасено.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.
На ответника по
жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност е неоснователно, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждание е към
минималното такова съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №89890 от 10.04.2019г., постановено по гр.дело №42312/2018год. по описа на
СРС, ГО, 168 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД ЕИК********* да заплати на Р.Я.К. с ЕГН**********
сумата от 500 лева (петстотин лева)- разноски във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/