Решение по дело №1460/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 238
Дата: 25 февруари 2022 г.
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20214520101460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520101460 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата ЕЛ. ИВ. П., чрез пълномощници адв. П.И. и адв. Стела Цанева
твърди, че на 19.11.2019г. около 16.00 часа при преминаване на зелен
светофар през кръстовището на ул. “Майор Атанас Узунов” и бул.
“Съединение” в гр. Русе пострадала при ПТП, настъпило между
управлявания от нея лек автомобил “КИА РИО” и лек автомобил “Крайслер
Вояджер” с рег. №Н 0994 ВВ, собственост на В И И, ЕГН **********.
Виновен за произшествието е водачът на л.а. “Крайслер Вояджер” Ю Г А
който не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофарната уредба, като преминал с управлявания от него автомобил през
кръстовището на червен сигнал, при което я блъснал и причинил ПТП. На
виновния водач е съставен АУАН №А377886/19.11.2019г. и същият е
санкциониран с влязло в сила Наказателно постановление №19-1085-
003752/16.01.2020г. В резултат на произшествието получила травми и
увреждания, изразяващи се в колекция от кръв в меките тъкани над лявата
вежда, в областта на лявата ръка и лявото бедро, травматично увреждане на
коренчетата на нервите в шийната област, довело до функционални
1
нарушения, болков синдром в областта на лявото бедро. На следващия ден
посетила личния си лекар, тъй като болките в главата, лявата ръка и лявото
бедро продължили, който я насочил към лекар специалист – невролог. Била
прегледана, провела консултации и лечение. В резултат на произшествието
била нетрудоспособна в периода от 20.11.2019г. до 12.01.2020г. – 54 дни. В
периода от 21.08.2020г. до 28.08.с.г. провела и болнично лечение в
“Специализирана болница за рехабилитация - национален комплекс” ЕАД,
филиал Овча Могила. Преживяла физически болки по време на злополуката,
непосредствено след нея, по време на лечението – мускулни, ортопедични и
неврологични, изпитвала и други страдания, като гадене, повръщане,
световъртеж, ограниченост в движенията на левите крайници. Променил се
начинът й на живот, преустановила голяма част от социалните си контакти
преживява и психотравма, изразяваща се в тревожност, нарушен сън, страх от
возене и управляване на автомобила си, получава паник атаки, сънува
кошмари, изпитва недостиг на въздух, поради което посетила и лекар
психиатър, който й поставил диагноза “други смесени тревожни
разстройства” и предписал терапия. Понастоящем не се е възстановила
напълно, лечението й продължава. Описаните подробно физически и
емоционални преживявания са резултат от виновното противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на л.а. “Крайслер Вояджер”,
рег. №Н 0994 ВВ, Юлиян Ангелов. Тъй като застрахователната й претенция
към ответника за заплащане на извънсъдебно застрахователно обезщетение за
вреди не била удовлетворена, предявила съдебен иск с правно основание по
чл.432, ал.1 КЗ за сумата 12000 лв, предявен частично до размер на 2000 лв
обезщетение за неимуществени вреди. С влязло в сила решение по гр. дело
№4670/2020г., постановено при признание на иска, Русенският районен съд
осъдил ответника да й заплати сумата 2000 лв частично от 12000 лв, считано
от 05.06.2020г. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено лечение в “Специализирана болница за рехабилитация -
национален комплекс” ЕАД, филиал Овча Могила в размер на 352 лв, както и
14 лв за включена платена задължителна застраховка на пациента на лечебни
заведения за брой леглодни – 21 - 28.08.2020г. С настоящия иск моли съдът да
осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените
й неимуществени вреди в размер на 6000 лв, частично от 10000 лв, заедно със
законната лихва от 05.06.2020г. - датата на предявяване на застрахователната
2
претенция, съгласно чл.429, ал.3 КЗ до окончателното изплащане, както и да
й заплати сумата 366 лв обезщетение за имуществени вреди, заедно със
законната лихва от 05.06.2020г. до окончателното изплащане. Претендира за
разноски по делото.
Ответникът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” София,
представляван от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и
Иво Ивов Груев, чрез процесуалния си представител заявява становище за
неоснователност на иска. Счита, че с влязлото в сила решение по гр. дело
№4670/2020г. на Районен съд-Русе платеното на ищцата обезщетение в
размер на 2000 лв са обезщетени всички претърпени от нея неимуществени
вреди, поради което оспорва иска за сумата 6000 лв по основание и размер,
заедно със законната лихва от 05.06.2020г. Оспорва и претенцията за сумата
366 лв обезщетение за имуществени вреди от 05.06.2020г. Възразява, че на
ищцата не се е налагало да провежда такава рехабилитация, тъй като към този
момент здравето й е било възстановено. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения за преживените от ищцата болки и страдания, причинени й в
резултат на ПТП на 19.11.2019г. Счита, че ищцата е получила като телесно
увреждане единствено описаното при извършения непосредствено след
произшествието медицински преглед в Спешно отделение на УМБАЛ
“Канев“ АД Русе в Лист на пациент №022632 от 19.11.2019г. Моли искът да
бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е гр. дело
№4670.2020г. на Районен съд Русе, заедно с преписка по АУАН
АА/377886/19.11.2019г. срещу Ю Г А разпитани са свидетели, назначени са
съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза, чиито
заключения са приложени в писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложения на л.61 по гр. дело №4670/2020г. Констативен протокол
за ПТП с пострадали №853/302 /19.11.2019г. се установява, че на 19.11.2019г.
в 16.00 часа в гр. Русе на кръстовището на бул. “Съединение” с ул. “Майор
Атанас Узунов” в гр. Русе, при управление на лек автомобил “Крайслер
Вояджер” с рег. №Н 0994 ВВ, водачът Ю Г А причинил ПТП с един леко
ранен, като не съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофарната уредба, преминал през кръстовището на червен сигнал и
3
блъснал лек автомобил “Киа Рио” с рег. №Р 8435 ВТ. Пострадала при
произшествието е водачът ЕЛ. ИВ. П.. Протоколът за ПТП има
доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило
транспортното произшествие.
На водача Ю Г А е съставен АУАН №19-1085-003752/19.11.2019г., в
който е посочено, че на 19.11.2019г. около 16.00 часа в гр. Русе на
кръстовището на бул. “Съединение” с ул. “Майор Атанас Узунов”, в
условията на ясно време и суха настилка, не съобразил поведението си със
светлинните сигнали на светофарната уредба, нарушил правилата за
предимство и преминал през кръстовището на червен сигнал, в резултат на
което причинил ПТП с един леко ранен, като блъснал с предна част лявата
част на лек автомобил “Киа Рио” с рег. №Р 8435 ВТ. Актът е връчен на
същата дата на нарушителя, който го е подписал без възражение. С влязло в
сила на 20.07.2020г., като необжалвано, Наказателно постановление №19-
1085-003752/16.01.2020г. виновният водач е санкциониран по
административен ред за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП с глоба 200 лв.
По делото няма спор относно механизма на произшествието.
При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното
произшествие на 19.11.2019г. е водачът на лек автомобил “Крайслер
Вояджер” с рег. №Н 0994 ВВ - Ю Г А който е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП и е
създал причина за злополуката, при която е пострадала ищцата ЕЛ. ИВ. П.
(вж. протокола от съдебното заседание на 24.06.2021г.).
Свидетелят Д И П, син на ищцата, заявява че пристигнал на
местопроизшествието незабавно след като майка му се обадила, че е
катастрофирала. Установил, че автомобилът й е “попилян”, въздушните
възглавници били отворени, самата тя лежала на съседната седалка в много
тежко състояние. Била разтревожена, лицето й вляво било охлузено и
посиняло, лявата ръка също, имала болки в цялата лява страна, чувствала се
зле, трябвало да я придържа по време на превозването й до Спешно отделение
в “УМБАЛ-Канев” АД. Там я прегледали, поставили й диагноза. След
инцидента посетила личната лекарка, която й назначила лечение, но тъй като
болките й продължавали, провела рехабилитация в санаториум в Овча
Могила. Имала стара травма в тазовата област отляво, поради което няколко
месеца след инцидента болките продължавали. Постоянно била тревожна,
4
стресирана, при спомена за преживяното получавала паник атаки - въздухът
не й стигал, вдигала кръвно налягане, ставало й лошо. Провела лечение при
психиатър, но състоянието й не се подобрявало. Затворила се в себе си,
променила се, станала друг човек. Страхувала се да ползва автомобила си,
предпочитала да ходи пеш. През първите месеци след произшествието се
нуждаела от съдействие при ежедневните тоалети и в домакинството. И
понастоящем не се е възстановила напълно, установява свидетелят.
Свидетелят С Й С. работи като заместник-директор по учебната дейност
в ДГ “Слънце”, директор на която до месец август 2021г. била ищцата. За
инцидента разбрал лично от нея и веднага отишъл в Спешното отделение в
“УМБАЛ-Канев” АД, където се намирала. Била уплашена, в шоково
състояние. Лявата й вежда била увредена, в лявата част на главата имала
синини, оплакала се от болки в лявата ръка и в левия крак. След инцидента
била в тежко състояние и свидетелят поел управлението на детската градина,
замествал я над два месеца. Междувременно я посещавал, за да я види, при
което тя му споделяла, че се чувствала зле, дискомфортно, че получавала
паник атаки. Злополуката й се отразила негативно и след като се върнала на
работа в ДГ, състояща се от две основни сгради и три филиала,
придвижването между които било трудно за нея. Постоянно искала да я
придружава, защото я болял левия крак. Не искала да се показва пред
колегите. Известно време не можела да шофира, идвайки на работа, а когато
започнала да ползва автомобила си, имала нужда от придружител, защото се
притеснявала. Това състояние продължило повече от половин година. Не
искала да се показва и да комуникира с хората, пропуснала планирана
екскурзия през 2020г. за чужбина. Позитивното в нея се загубило,
преживявала емоционален срив, защото не била такава, каквато е била преди,
заявява свидетелят.
Показанията на свидетелите, които са от близкото обкръжение на
ищцата и имат лични впечатления от релевантните за случая факти, не са
оспорени с противни доказателства, подкрепят се от приложените по делото
медицински документи, поради което съдът ги намира за достоверни.
От приложените Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№22632/19.11.2019г., Амбулаторен лист №3907/20.11.2019г., издаден от д-р
Анна Руменова Щерева, Амбулаторен лист №3054/25.11.2019г., издаден от д-
5
р Гергана Димитрова, Болнични листи №№ Е20196212222/20.11.2019г.,
Е20198861777/05.12.2019г., Е20199299303/23.12.2019г., СМУ №7018/2020г. и
от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при
злополуката на 19.11.2019г. ищцата е получила колекции от кръв в меките
тъкани над лявата вежда, в областта на лявата ръка и лявото бедро,
травматично увреждане на коренчетата на нервите в шийната област, довело
до функционални нарушения, болков синдром в областта на лявото бедро,
където е имала старо счупване на бедрената кост с дегенеративни промени,
което по медико-биологичен признак представлява разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 НК. Установените увреждания са причинили
на пострадалата болки, като в период от три до пет денонощия интензитетът
на болките намалява, болките постепенно намаляват в рамките на
възстановителния период, който е от 15-25 денонощия. От прегледите след
възстановителния период не са установени усложнения, свързани с
получените при ПТП на 19.11.2019г. травматични увреждания. Увреждането
на коренчетата на нервите в шийния отдел е било без парези с леко
ограничаване на подвижността на движенията в раменната става при
отвеждане. Лечението на шийната травма е болкоуспокояващо. Относно
колекциите от кръв в меките тъкани, неописани по вид и големина, лечението
е с мехлеми за мазане. Обикновено те отзвучават за около 10-15 денонощия.
От посочените/приложените болнични листи само Болничен лист
№Е20196212222/20.11.2019г., издаден от д-р Гергана Димитрова с диагноза
“контузия на раменния пояс и мишницата” е изцяло във връзка с
травматичните увреждания при ПТП на 19.11.2019г. по отношение
оплакванията от болки и ограничени движения в областта на раменната става
на горния крайник. В болничен лист №Е20198861777/05.12.2019г. е посочено,
че ищцата е имала оплаквания от болки в раменния пояс, но същият е издаден
във връзка с оплакванията в областта на лявата тазобедрена става. Вещото
лице д.р И.С. заключава, че оплакванията в областта на лявата тазобедрена
става са от настъпили дегенеративни промени в областта на същата от
прекарана травма през 2014г., както и от индивидуални промени в организма
и влияние на външните фактори. Според експертизата, не е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП на
19.11.2019г. и промените в областта на горната трета на лявата бедрена кост,
но травмата при ПТП е неблагоприятен фактор за съществуващите промени в
6
посочената област на лява бедрена кост. Няма травматични увреждания на
централната нервна система, които да са в причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания от ПТП. Налице е само кратковременно
увреждане на коренчетата на периферните нерви в областта на шийния
сегмент, довело до функционално нарушение. Посоченото увреждане е
наложило лечение с обезболяващи средства и няма трайни последици. Устно
в съдебно заседание на 23.11.2021г. вещото лице д-р С. заключава, че липсват
данни за възникнали усложнения, както и че в рамките на период до 25 дни, в
зависимост от индивидуалните особености на пострадалата, е настъпило
пълно възстановяване на получената от нея травма при ПТП.
Заключението на съдебномедицинската експертиза е прието от съда без
възражения от страните.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице д-р Николинка А.-Барболова в съдебно
заседание на 25.01.2022г., изготвено на база наличната медицинска
документация по делото и извършен преглед на ищцата, се установява, че
ищцата боледува от смесено тревожно депресивно разстройство. Налице е
причинно-следствена връзка между състоянието на пострадалата и
преживяното от нея ПТП на 19.11.2019г. Смесеното тревожно депресивно
разстройство е психично заболяване по смисъла на Международната
класификация на болестите 10 ревизия, като провежданото лечение може да е
както медикаментозно, така и психотерапевтично. При провеждано адекватно
лечение прогнозата за излекуване е в рамките на около година след
инцидента. Устно в съдебно заседание вещото лице допълва, че дистимията –
понижено настроение и хипобулията – понижена действена активност, са
признаци на смесеното тревожно депресивно разстройство. Ищцата е
провеждала адекватно лечение, но след около година би могло да се каже
дали това нейно състояние ще отшуми или ще се хронифицира. В момента
посочените признаци на депресивното разстройство все още съществуват, но
са много по-слаби, отколкото са били непосредствено след произшествието.
Заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е прието от съда
без възражения от страните.
Няма спор по делото, че собственикът на лек автомобил “Крайслер
Вояджер” с рег. №Н 0994 ВВ е сключил договор за застраховка “Гражданска
7
отговорност” с ответника със срок на действие 05.07.2019г.-04.07.2020г.
(застрахователна полица №BG1031119001886187/13.01.2018г.) и че
застрахователното правоотношение към момента на катастрофата е било
валидно. Следователно, налице е настъпило застрахователно събитие, поради
което застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди -
чл.477 КЗ.
Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона,
дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.1 от Тълк. реш.
№1/17.07.2001г. на ВКС, когато искът съзнателно е предявен за част от
спорното право и ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати по-
малка сума, той си запазва възможността с нов иск да търси горницата над
нея. Само при уважаване на частичен иск, той може да предяви нов иск за
разликата.
В случая по приложеното гр. дело №4670/2020г. ищцата чрез
процесуалните си представители е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП на
19.11.2019г. в размер на 2000 лв, частично от 12000 лв и съдът е уважил иска
до пълния претендиран от ищцата частичен размер.
По настоящото гр. дело №1460/2021г. ищцата чрез процесуалните си
представители иска заплащане на сумата 6000 лв, частично от 10000 лв
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението,
съдът взе предвид, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
ищцата е получила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
НК (леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 НК), както и интензивно
негативно емоционално преживяване, довело до смесено тревожно
депресивно разстройство. Претърпяла е физически болки и страдания, много
неудобства, както стрес и уплаха. Всички тези преживявания от правна страна
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
8
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че за обезщетяване на
неимущественото увреждане на ищеца са необходими общо 5000 лв. Ищцата
е въвела като предмет на делото само част от претендираната парична сума за
обезщетение за неимуществени вреди. В случая съдът намира, че
действителният размер на неимущественото увреждане на ищцата е 5000 лв
и е по-нисък от претендирания с частичния иск – 6000 лв. В този размер
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен в
пълен размер и следва да бъде уважен, след приспадане на заплатеното
обезщетение от ответника в размер на 2000 лв или за сумата 3000 лв, заедно
със законната лихва от деня на поискването - 05.06.2020г. За разликата до
предявения размер 6000 лв, частично от 10000 лв искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от
застрахователя от деня на поискването - в случая от датата на писменото
уведомление за щета до ответника - л.47-49 и л.51, тъй като застрахователят
носи отговорност за законна лихва на собствено основание.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 352 лв, изразяващи се в заплатено лечение в “Специализирана
болница за рехабилитация – национален комплекс” ЕАД, филиал Овча
Могила и 14 лв за сключена задължителна застраховка “злополука” за
пациенти на лечебни заведения за брой леглодни от 21.08 до 28.08.2020г.
Претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
От приложената на л.17 в гр. дело №4670/2020г. на РРС Епикриза,
издадена от “Специализирана болница за рехабилитация – национален
комплекс” ЕАД, филиал Овча Могила, се вижда, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение по повод оплаквания от болка в ТБС (тазобедрена става)
с наличие на сутрешна скованост и ограничена подвижност. Изписана е на
28.08.2020г. с подобрение.
Липсват данни по делото оплакванията от болка в ТБС да са в пряка
причинно-следствена връзка с преживяното ПТП на 19.11.2019г.
Заключението на съдебномедицинската експертиза е категорично, че
оплакванията в областта на лявата тазобедрена става са от настъпили
дегенеративни промени в областта на ТБС от прекарана травма през 2014г.,
както и от индивидуални промени в организма на ищцата. Съдът взе предвид
9
и обстоятелството, че ищцата не е сезирала ответния застраховател с
извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на
ищцата в размер на 725.73 лв, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника 343.69
лв разноски, съобразно отхвърлената част от иска
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Триадица, пл. “Позитано” №5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и
Иво Ивов Груев, ЕИК ********* да заплати на ЕЛ. ИВ. П. от гр. ***********,
ЕГН **********, сумата 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди по
чл.432, ал.1 КЗ, причинени при ПТП на 19.11.2019г., заедно със законната
лихва, считано от 05.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 3000 лв до предявения размер 6000
лв, частично от 10000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и за
сумата 366 лв обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” да заплати на ЕЛ.
ИВ. П. сумата 725.73 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. П. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп” сумата 343.69 лв разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10