РЕШЕНИЕ
№ 5601
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. Л. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
018536 от 09.09.2021г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложена „глоба” в размер на 400,00
лева.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли
за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на основанията, посочени в нея. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 27.08.2021г. около обяд в гр. София жалб. Х. Л. управлявал лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № , регистриран на името на С К К. Движел се по бул. Мадрид” с посока
от бул. „Ситняково” към ул. „Мърфи”. В района на № 25 реализирал ПТП.
1
Във връзка с ПТП и при извършена проверка от служители на ОПП-СДВР И. Х. и И.
Б., било установено, че за автомобила, управляван от жалбоподателя, нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на водачите.
Видно от справка – картон за водач, същия ден – 27.08.2021г. срещу Х. Л. били
съставени два акта за установяване на административно нарушение – АУАН № 445819 за
нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ и АУАН № 445818 за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, във
връзка с настъпилото ПТП.
АУАН № 445819 бил предявен на нарушителя и бил подписан от него без възражения.
Препис от акта му бил връчен.
Въз основа на АУАН № 445819 на 09.09.2021г. било издадено атакуваното НП.
Видно от справките от Гаранционен фонд /извършени служебно от съда на публичния
сайт на ГФ/, към дата 27.08.2021г. автомобилът, управляван от жалбоподателя е имал
застраховка „ГО”, но същата е била сключена на същата дата в 22:46 часа, след настъпване
на ПТП. Видно е също така от втората справка, че МПС преди процесната дата е било с
прекратена задължителна застраховка „ГО“ считано от 23.08.2021г.
Горепосочената фактическа обстановка съдът установи въз основа на показанията на
свидетелите И. Б. и И. Х. - полицейски служители в ОПП-СДВР.
Липсата на спомен у двамата свидетели относно конкретния случай е напълно
оправдано предвид изминалия период от време от датата на нарушението – 27.08.2021г. до
датата на разпита на свидетелите пред съда – 06.11.2023г. – повече от две години. В тази
насока съдът съобрази и обстоятелството, че служебните задължения на полицейските
служители са свързани с установяването на множество нарушения по ЗДвП. Въпреки това,
съдът прие за безспорно установено, че на посочената дата и място жалбоподателят е
управлявал МПС, за което не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“, като освен
това е реализирал и ПТП, именно във връзка с което е установено и нарушението, за което
му е ангажирана отговорността с процесното НП.
Обстоятелството, дали часът, посочен в АУАН и НП се различава от реалния час на
настъпване на ПТП, който единствено би могъл да бъде по-ранен, по никакъв начин не води
несъставомерност на деянието, или до процесуално нарушение, което да рефлектира върху
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като по делото безспорно се
установява, че именно на посочената дата около обяд е реализирано ПТП, в което участник
е бил самия жалбоподателя и именно този ден последният е управлявал процесното МПС
без сключена застраховка „ГО”. Това е така, тъй като видно от справката в ГФ,
задължителната застраховка за този автомобил е била сключена макар и същия ден, но след
ПТП , а именно в 22:46 ч.
В тази насока съдът ще посочи, че самият факт на участие на жалбоподателя като
водач на процесното МПС в ПТП на същата дата и времеви период, не се оспорва, като кой
е имал вина за това ПТП, е изцяло ирелевантно по настоящото дело. Само по себе си
участието на водача в ПТП, априори води до извод, че същият е управлявал автомобила,
2
като това управление с оглед извършената проверка от свидетелите И. Б. и И. Х. е
установено, че е осъществено без сключена застраховка „ГО”.
За да приеме за безспорно установена посочената по-горе обстановка, и факта на
извършване на вмененото нарушение, съдът съобрази, че актосъставителят потвърди
изложеното в акта. Показанията на този свидетел намират подкрепа справките от
Гаранционен фонд, както и справка – картон на водач, която съдът кредитира изцяло.
По делото не се спори, че автомобила, управляван на процесната дата от
жалбоподателя, е чужда собственост. Последното обстоятелство се установява и от
приобщената по делото застрахователна полица за застраховка „ГО” за процесния
автомобил.
Наличието на застрахователна полица, обаче, не санира така извършеното нарушение,
доколкото валидността й зависи от обстоятелството дали са заплатени съответните вноски.
Ето защо, за липсата на сключена застраховка „ГО” към датата и времето на извършване на
нарушението съдът направи извод на база справките от Гаранционен фонд от публично
достъпния сайт на фонда.
Без значение е и обстоятелството дали жалбоподателят е бил подведен за наличието на
застраховка „ГО“ от собственика на автомобила, тъй като именно водачът на МПС е длъжен
да се увери, че управляваното от него МПС има сключена задължителна застраховка или не.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 1 КЗ - длъжностно
лице на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Именно такова лице се
явява актосъставителят И. Б. на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР.
НП е издадено също от компетентен орган съобразно ал. 2 на същия текст на закона.
Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – „Наказателното постановление се издава от заместник-
председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено
нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице“.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и на лицето, издало НП, съдът
кредитира Заповед № 513з-960 от 13.02.2017г. касателно заеманата от И. Б. длъжност,
Заповед № 812К-13318 от месец октомври 2019г. относно заеманата от Даниела Дескова
длъжност и заповед № 4332з-143 от 15.02.2016г., с което са определени длъжностните лица,
които имат право да издават НП при установени нарушение на чл. 638 КЗ.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като съдържат
всички реквизити, предвидени от закона. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП само
на това основание, като възраженията в тази насока бяха разгледани по-горе в изложението
на съда.
3
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя.
Словесното описание на нарушението съответстват на посочената правна квалификация.
Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.
По съществото на спора СРС прие следното
По делото е безспорно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ,
съгласно която: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400 лв.“.
На първо място, по делото не се спори относно собствеността на автомобила, която е
установена от контролните органи още към момента на проверката, като резултатие са
показали, че водачът към момента на проверката не е негов собственик.
По делото безспорно се установява и, че към датата и часа на проверката след
настъпилото ПТП автомобилът, управляван от жалбоподателя, не е имал сключена
застраховка „ГО”, като същата е била подновена едва в по-късен час вечерта. Не се спори,
че тази проверка е била извършена именно във връзка с настъпило ПТП, в което
жалбоподателят именно като водач на МПС е управлявал процесния автомобил, за когото не
е имало сключена застраховка „ГО”.
Съдът не счита, че са налице и условията на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, въпреки, че
задължителната застраховка „ГО” за процесния автомобил е била сключена още същия ден
след ПТП. Без значение е и обстоятелството, че на практика автомобилът е бил без
задължителна застраховка на практика в рамките на около 5 дни. В тази насока съдът
съобрази целта на закона, респективно целта на сключването на застраховка „ГО”, която е
покриване на евентуални имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
настъпване на ПТП, а липсата на такава застраховка винаги рефлектира върху
„Гаранционния фонд“, който следва да покрие тези щети. Последното също води до извод,
че нарушението не би могло да бъде определено като маловажно, още повече, че
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ е установено именно по повод настъпило ПТП.
Нарушението е извършено при форма на вината непредпазлИ.ст, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС е имал задължението и обективната възможност да
извърши проверка дали управлявания от него автомобил има сключена застраховка „ГО”.
Същият бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, но не е сторил това, проявявайки небрежност. Именно поради това
възражението на жалбоподателя, че е бил заблуден от собственика на автомобила за наличие
на сключена застраховка „ГО“, е без значение.
Предвидената от закона глоба е абсолютно определена в размер на 400 лева и именно
такъв размер на глобата е наложен от административнонаказващия орган. С оглед на това,
обсъждането на въпроса относно нейното намаляване, е безпредметно.
4
С оглед на изложеното, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Такива, обаче от
нейна страна не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-018536 от 09.09.2021г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Х.
К. Л. ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложена „глоба” в размер на
400,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5