Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, №2087 / 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2403 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
Л.К.Д. ***, чрез представител по пълномощие адвокат Ж.Й. *** за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер общо на 600 лева настъпили вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
НП-311/09.02.2018г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас. Ищецът
претендира присъждане и на направените в това производство разноски за адвокат.
В
исковата молба се твърди, че вредите, които се претендират, представляват
платеното от ищеца възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. за
осъщественото процесуално представителство пред Районен съд Бургас и 300 лв. за
процесуално представителство пред Административен съд Бургас във връзка с
оспорване законосъобразността на посоченото наказателно постановление В съдебно
заседание ищецът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и иска
съдът да уважи исковата му претенция.
Ответникът
- Община Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Х., оспорва предявеният
иск. Иска от съда да го отхвърли като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на претендираните по настоящото производство разноски.
Представителят
на прокуратурата счита, че искът е основателен и доказан и предлага да бъде
уважен.
ФАКТИ:
На
09.02.2018г. на ищецът е било издадено наказателно постановление № НП-311 от заместник-кмет
на Община Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 вр. ал.1 от ЗУТ, на
основание чл.239, ал.1, т.6 и чл.233 от същия закон, му е наложено наказание
глоба в размер на 500 лв.
Ищецът
оспорил това наказателно постановление пред районния съд с твърдение, че то е
незаконосъобразно. По жалбата било образувано АНД № 4229/2018г. по описа на
Районен съд Бургас.
С
решение № 1569/23.11.2018г. по АНД № 4229/2018г. състав на Районен съд Бургас потвърдил
оспореното наказателно постановление. Решението било обжалвано пред
Административен съд Бургас, който с решение №285/20.02.2019г. по КАНД
№3391/2018г. отменил решението на Районен съд Бургас, а по съществото на спора
– отменил наказателно постановление № НП-311/09.02.2018г. от заместник-кмет на
Община Бургас. Решението на касационната инстанция, като неподлежащо на
обжалване, влязло в сила на датата на постановяването му.
От
приложеното по делото АНД №4229/2018г. на Районен съд Бургас пълномощно и
договор за правна помощ се установява, че процесният ищец е бил представляван
пред районния съд от адвокат Ж.Й., с която е сключил представеният договор за
правна помощ на 23.10.2018г., по силата на който е платил 300 лв. за
осъществяване на процесуално представителство по образуваното пред Районен съд
Бургас дело, с предмет оспореното наказателно постановление. Съгласно същият
договор за правна помощ сумата е платена на датата, на която е подписан
договорът.
Такъв
договор се съдържа и в кориците на КАНД №3391/2018г. по описа на
Административен съд Бургас, сключен на 23.01.2019г., по силата на който същият
адвокат е следвало да осъществи процесуално представителство на ищеца пред
касационната инстанция във връзка с оспорването на постановеното от районния
съд решение по АНД №4229/2018г. Договореното и платено на същата дата
възнаграждение отново е 300 лв.
Жалбата
сезирала районния съд е изготвена и подписана от адвокат Ж.Й.. В хода на
производството пред процесуалният представител се е явил и е представлявал
ищецът пред районния съд в съдебното заседание, проведено на 25.10.2018г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е подаден от надлежна страна срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК-
Община Бургас е юридическо лице по силата на закона – 14 от ЗМСМА, поради което
е процесуално допустим.
Въпросът
с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски
възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните
постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по
тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното решение платеното
възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при обжалване по
съдебен ред на наказателно постановление, в случаите, когато наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява имуществена
вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на
наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. За това съдът няма да
излага мотиви в тази насока.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За уважаване на предявения
иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че
е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с
посочения незаконосъобразен акт.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се
изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена
както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи
на правните норми.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено –
платено възнаграждение за адвокат за осъществено от него процесуално
представителство по воденото от ищеца пред районен и административен съд
административно-наказателно производство.
Както
беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразността на наказателното постановление. За да е налице въобще
вреда следва да се докаже не просто, че в съдебното производство по обжалване
на наказателното постановление е участвал адвокат, но и че страната е платила
реално възнаграждение на този адвокат.
В
процесният случай не е спорно, че наказателно постановление №
НП-311/09.02.2018г. на заместник-кмет на Община Бургас е отменено по съдебен
ред и отмяната е влязла в сила. Производството се е развило на две съдебни
инстанции, като са направени претендираните разноски за възнаграждение на
процесуален представител пред Районен съд Бургас и Административен съд Бургас.
Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Изложеното мотивира съдът да
приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция
е доказана по основание и размер.
Ищецът с исковата молба е
направил своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът
е доказал следните разноски: платена държавна такса в размер на 10 лв. (л.4) и 200
лв. адвокатско възнаграждение (л.15). В настоящия случай, претендираните
разноски следва да се присъдят в пълен размер на 210 лв.
Необосновано
от доказателствата е възражението на ответника, че претендираните от ищеца
разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат са прекомерни.
Платеното възнаграждение на адвокат по настоящото производство е по-ниско от
минимално предвиденото в чл.8, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на Л.К.Д. ***, ЕГН **********, обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, настъпили вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
НП-311/09.02.2018г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на Л.К.Д. ***, ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 210 (двеста и десет) лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: