Решение по дело №1128/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 5253
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247040701128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 5253

Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20247040701128 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на М. С. П. с [ЕГН] – лишен от свобода в Затвора Бургас против заповед № ЗН-731/04.07.2024 г. на началника на Затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“. В жалбата се сочи, че не е съгласен с наложеното наказание, тъй като той е пострадал, за което е освидетелстван от съдебен лекар и зъболекар. Посочва още, че има множество наранявания и травми вследствие нанесения побой от лишения от свобода К., както и че е обиден, смазан психически и дискриминиран предвид това, че е наказан за неспазване на вътрешния ред и дисциплина.

Ответникът – Началникът на Затвора Бургас, редовно уведомен, в представено писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

А. съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.111, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От младши инспектор П. Д. – надзирател, е изготвена докладна записка с вх.№ ДЗ-4728/13.05.2024 г. до началника на Затвора Бургас (л.16 от делото). В нея е посочено, че на 10.05.2024 г. в 14,10 ч., като постови на пост № 9, по време на престой на открито на II група е чул шум и възприел лишените от свобода М. П. и Б. К. във физическа саморазправа. Д. е разпореждане за прекратяване на действията, сигнализирал е по радиостанцията за възникнал проблем, на което се е отзовал главният дежурен надзирател инспектор Видин К., командир на отделение младши експерт Д. З., младши инспектор Г. К. и младши инспектор Д. А., след което саморазправата е прекратена, както и престоят на открито на двамата лишени от свобода.

Изготвени са протоколи за претърсване и обиск на двамата лишени от свобода, като не са намерени непозволени вещи и предмети (л.26 и л.27 от делото).

От жалбоподателя М. П. са дадени писмени обяснения (л.17 от делото), видно от които на 10.05.2024 г. около 14,40 ч. Б. К. е дошъл на мястото на което се е намирал П., в компанията на други лишени от свобода и за пореден път му е поискал цигара. П. му отказал и му казал да престане да иска каквото и да било от него, след което К. започнал да се дразни, П. не издържал и го ударил, след което се сбили.

О. П. е подадена и жалба вх.№ М-2934/13.05.2024 г. до началника на Затвора Бургас (л.19 от делото), в която сочи, че лицето Б. К. е от тяхната група и непрекъснато посещава килията им за да иска цигари и кафе, а ако му откажеш става агресивен, започва да дразни хората и да ги предизвиква. Посочил е лишените от свобода И. С., Г. П. и О. Х. за свидетели, от които също са събрани обяснения (л.23, л.24 и л.25 гръб от делото).

Жалба с вх.№ М-2932/13.05.2024г. (л.18 от делото) до началника на Затвора е подадена и от другия участник в сбиването Б. К.. В нея се сочи, че той няма вина за случилото се на 10.05.2024 г., разговарял е с други лица, когато П. отишъл при него, хванал го за рамото и започнал да го бута и псува, след което е започнал да го бие без причина.

В хода на производството са представени обяснения от лишените от свобода Д. Б., Ф. В., М. А. (л.21-22 от делото), които не са подписани.

По делото се съдържа формуляр за регистриране на травматични увреждания и на двамата лишени от свобода (л.32 от делото), като по отношение на жалбоподателя М. П. е констатиран „оток и червенина около ляво око, разпространяваща се на 2-3 см.“, с диагноза „травма на ляво око“. Във формуляра на Б. К. са описани „контузно-охлузни рани в областта на лицето, шията и гърдите“ (л.35 от делото).

Представено е и съдебномедицинско удостоверение №145/24г./ 23.05.2024 г. от д-р Шкетиева, ординатор в отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ - Бургас“ АД, която при прегледа е установила причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота - охлузни рани, счупване на 6-ти долен десен кътник, като лицето е насочено и за посещение при стоматолог.

По случая инспектор „СДВР” И. Л. е извършила проверка, резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № ДЗ-6232/ 13.06.2024 г. (л.12 от делото). От нея се сочи, че е разговаряла с лишения от свобода Б. К., който твърди, че докато е бил на мястото за престой на открито, е отишъл да говори с лицето О. Х., като около тях са се намирали и други лишени от свобода, сред които и М. П., който е реагирал спрямо К., като го бута, удря и псува. Проведен е разговор и с жалбоподателя М. П., който твърди, че по време на престоя на открито е стоял на пейка с група други лишени от свобода, с които е настанен в едно и също спално помещение, като при тях е дошъл Б. К. и за пореден път е поискал цигари. К. многократно е искал от него и други лишени от свобода цигари, кафе и др., като в случая му е казал да престане да иска каквото и да е, че няма да му даде и го е ударил. Видно от докладната записка разговори са проведени и с лишени от свобода, посочени като свидетели по случая – И. С., Г. Й. и О. Х., които потвърждават написаното от тяхна страна в дадените писмени обяснения. Съответно, за лишените от свобода Ф. В., Д. Б. и М. А., също свидетели по случая, се установява, че не са писали и подписвали сведения, като представените към докладната записка такива, не са изготвени и подписани от тях. В докладната записка са изнесени и данни от архивиран видеозапис на случая, като е посочено за видно как лишеният от свобода Б. К. отива до група лишени от свобода, сред които е и М. П., и след проведен разговор между тях П. замахва към К., той му отговаря, удря го и събаря на земята. Посочено е, че М. П. не е наказван до момента. О. Б. К. са посочени шест заповеди, с които са му наложени дисциплинарни наказания издадени в периода от 08.08.2023 г. до 12.03.2024 г. С оглед на изложеното е предложено на лишения от свобода П. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от седем дни“, а на лишеният от свобода К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, на основание чл.101, т.7 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, за това, че на 10.05.2024 г., в 14:10 ч., Б. К. и М. П. са упражнили физическо насилие помежду си, и с тези си действия са нарушили чл.96, т.3 и чл.97, т.4 във вр. чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. В докладната записка е направено отбелязване от инспектор РД „С мнение за нак.килия и на двамата. Инициатор на сбиването е П.“.

Със заповед № ЗН-731/04.07.2024 г. на началника на затвора Бургас (л.4 от делото) на М. П. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“, за това, че на 10.05.2024г. подсъдимият Б. К. и подсъдимият М. П. участват във физическа саморазправа. В мотивите на заповедта е посочено, че инициатор на конфликта бил лишеният от свобода К., а първи е нанесъл удар лишеният от свобода П., като физическа сила е употребена и от двете страни, в нарушение разпоредбите на чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИВЗС. Първоначално определения срок на дисциплинарното наказание в заповедта е бил 10 дни, като този срок е зачеркнат от началника на Затвора Бургас и е записано 5 дни, като в становището на процесуалния му представител се сочи, че това е станало след изслушване на лицето.

Заповедта е връчена на М. П. на 04.07.2024 г., видно от отбелязването в нея и е обжалвана с жалба предадена на затворническата администрация на 08.07.2024 г. – понеделник, първия работен ден, при спазване на срока предвиден в нормата на чл.111, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № ЗН-731/04.07.2024 г. е издадена от началника на Затвора Бургас, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.

Дисциплинарното производство е образувано по повод докладна записка изготвена от младши инспектор П. Д. – надзирател. Извършена е проверка на фактите и обстоятелствата изложени в докладната записка, като от жалбоподателя са дадени писмени обяснения.

В съответствие с нормата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, жалбоподателят е изслушан във връзка с дисциплинарното производство, за което е изготвен протокол от 04.07.2024 г., който е подписан от П. (л.30 от делото).

Съгласно чл.96, т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на което основание е издадена процесната заповед, за дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В случая, следва да се приеме, че от събраните в хода на производството доказателства се установява, че лишеният от свобода М. П. е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме за безспорно доказано, че на 10.05.2024 г., около 14.10 ч. е използвал физическа сила спрямо друг лишен от свобода, която е употребил първи. В потвърждение на изложеното са и дадените писмени обяснения от другия участник в саморазправата - Б. К., като е безспорно, че двете лица са разменили удари, като П. е бил инициатор вербалната разпра да прерасне във физическа такава. Данни в тази насока се съдържат и в множеството събрани обяснения от други лишени от свобода, свидетели на конфликта и механизма на неговото възникване. Наличието на упражнено физическото насилие между двамата лишени от свобода е документирано и от съдържащите се в административната преписка съдебномедицинско удостоверение №145/24г./ 23.05.2024г. от д-р Шкетиева, както и формуляр за регистриране на травматични увреждания и за двамата участници в конфликта, като то не се оспорва и от жалбоподателя.

С оглед на изложеното и след като факта на извършеното дисциплинарно нарушение и неговото авторство са безспорно установени, правилно извършеното дисциплинарно нарушение е [жк], като такова по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

За така извършеното дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия, предвидено в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС. Съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5. В случая, дисциплинарното нарушение е [жк], ал.2, т.7 от ЗИНЗС, поради което правилно и в съответствие с нормата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е определен неговия вид.

Правилно е определен и срокът на дисциплинарното наказание от 5 денонощия, който е под средния предвиден в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС и е съобразен и с цялостната фактическа обстановка по делото, с поведението на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство и липсата на други дисциплинарни нарушения извършени от него, както и че той е започнал физическата саморазправа, макар и да е бил предизвикан от действията на другото лице. Действително тези мотиви не са изложени в заповедта, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като те се извеждат от съдържанието на административната преписка и съпроводителното писмо с което тя е постъпила в съда, а съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта или в съпроводителното писмо с което се изпраща жалбата.

В случая първоначално определения в заповедта срок на дисциплинарното наказание е бил 10 дни, като същият е променен на 5 дни от началника на Затвора Бургас, като не стават ясни конкретните причини които са довели до това, но липсата на мотиви в тази насока не би могло да доведе до незаконосъобразност на обжалваната заповед, доколкото намаления срок е в полза на жалбоподателя и по този начин не се нарушават неговите права.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като той е пострадал, за което е надлежно освидетелстван. В случая дисциплинарното наказание е наложено за това, че е участвал във физическа саморазправа с друг лишен от свобода, като за настоящото производство са без значение последствията от тази саморазправа. Също така, следва да се има в предвид и че поведението на другия участник в саморазправата – Б. К., които я е предизвикал със своите думи и действия, не би могло да оправдае нейното започване от страна на жалбоподателя, като той е длъжен да спазва утвърдения вътрешен ред в затвора, включително и да не решава възникнали конфликти с други лишени от свобода посредством употреба на физическа сила.

С оглед изложеното, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и на основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, следва да бъде потвърдена.

При този изход на спора и доколкото от жалбоподателя не е заплатена държавна такса преди образуване на съдебното производство и тя не е събрана от съда, тъй като съгласно чл.111, ал.3 от ЗИНЗС жалбата следва да се разгледа жалбата незабавно, М. П. следва да бъде осъден да я заплати.

Мотивиран от горното А. съд - Бургас, десети състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА заповед № ЗН-731/04.07.2024 г. на началника на затвора Бургас, с която М. С. П. с [ЕГН] е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия“.

ОСЪЖДА М. С. П. с [ЕГН] да заплати в полза на А. съд – Бургас държавна такса в размер на 10,00 лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на А. съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: