РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. ХАСКОВО, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Т., подадена чрез назначения й особен
представител адв.В. Д.-АК-Хасково против Решение №260006/07.04.2023г.,постановено по
гр.д.№507/2021г. на РС-Хасково, с което е прието за установено по отношение на М. Д. Т.,
че дължи на „Йеттел България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/-
гр.София сумата от общо 3 945,20лв., дължима за заплащане на месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства и
неустойки, съгласно фактури №**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г.,
№**********/05.02.2019г. и №**********/05.03.2019г., изцдадени въз основа на договори
за мобилни услуги, сключени между страните на 24.05.2016г. и на 20.07.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.01.2020г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №453/26.06.2020г. по гр.д.
№1166/2020г. по описа на РС-Хасково; ОСЪЖДА М. Д. Т. да заплати на „Йеттел България“
ЕАД8 с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/-гр.София направените в
заповедното и настоящето производство разноски в размер на общо 2213,89лв., а по сметка
на РС-Хасково разноски за вещо лице в размер на 200лв.
Според жалбоподателя решението на РС – Хасково е неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди ,че независимо от обстоятелството,че в представените по
делото фактури била калкулирани суми за месечна такса и за посочен мобилен номер, това
не означавало, че се е възползвал от услугите на мобилния оператор. Счита, че фактурите
представени по делото от ищеца не доказват осъществено потребление, поради което
посочените в тях суми не се дължат. Поддържа също, че начисляването на суми по
абонаментни планове не означава, че такива услуги са били ползвани. При липса на
потребление не следвало да се начисляват такси. Липсвала и покана и последващо
предсрочно прекратяване на договорите. Излага съображения за нищожност на клаузата за
неустойка, което налагало и извод за нейната недължимост. Прави искане въззивната
инстанция да отмени решението на РС-Хасково и вместо него да постанови друго по
съществото на спора, с което да отхвърли претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК. В условията
на евентуалност претендира да се намали размера на уважения иск с отхвърляне на
претенцията за неустойка в общ размер на 1024,17лв.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба „Йеттел
България“ЕАД, чрез пълномощникът си е депозирала отговор на въззивната жалба,с която я
оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане въззивната
инстанция да потвърди решението на РС-Хасково. Претендира присъждането на разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор
България‘‘ ЕАД и М. Д. Т. дължимостта от ответника на сумата от общо 3945,20лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактури №**********/05.12.2018г.,
№**********/05.01.2019г., №**********/05.02.2019г. и №**********/05.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към същите в периода от 2014г. до 2018г. По тези
договори са били избрани и съответнитге абонаментни планове, които с допълнителни
споразумения са били променяни.Твърди още, че за описаните в исковата молба ползвани
мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат различни условия съгласно конкретно
посочени договори. Поддържа , че ответницата не е изпълнила свои парични задължения в
периода от м.12.2018г.-м. 03.2019г., поради което и задълженията й били отразени в
представените по делото четири броя фактури, в които били начислени суми за ползване на
услуги, лизингови вноски, абонаментни такси и пр. Ответницата не заплатила стойността на
потребените мобилни услуги по фактурите, което обосновало и неговият интерес да подаде
заявление пред РС-Хасково по чл.410 от ГПК и да претендира издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата от общо 3945,20лв.
2
Ищецът посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора
да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната
да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 15 дни след датата на
издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор
България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.
С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Оспорват се претендираните суми по основание и размер.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивницата за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер
съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 1166/2020 г. на РС- Хасково в полза на
ищеца е издадена Заповед № 453/26.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, за вземания в ощ размер на 3 945,20лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта
е допълнена с определение №1100/09.06.2020г. с дължимост на сумата в размер на 78,90лв. -
държавна такса и сумата от 441,70лв.-разноски за адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
следва да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението. С оглед на това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземането си.
Видно е от приетите по делото писмени доказателства е,че между страните са
били сключени договори за мобилни услуги с избран абонаментен план, а в последствие и
допълнителни споразумения в периода от 2014г. -2018г. По силата на сключените договори
и допълнителни споразумения безспорно е, че ответникът е станал абонат на дружеството-
3
доставчик на мобилни услуги и титуляр на мобилни номера ,за които е бил избран и
съответния абонаментен план.Ответникът е получил и описаните в исковата молба
мобилни устройства срещу заплащане на определена цена. По делото са представени
договорите за мобилни услуги , допълнителнтите споразумения към същите, договори за
лизинг, счетоводни документи, удостоверяващи стойността на ползваните услуги и
дължимите лизингови вноски през процесният период.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания
по процесните договори и по конкретно по представените от ищеца фактури.
От заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза се установява
размера на дължимите суми като услуги, такси и лизингови вноски за мобилни устройства.
От заключението на назначената съдебно графологическа експертиза се
установява,че всички представени от ищеца договори и допълнителни споразумения са били
подписани от ответницата, с изключение на допълнително споруазумение към договор за
мобилни услуги от 20.04.2017г.
Анализа на събраните в хода на производството писмени доказателства сочи, че
между страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени договори за
мобилни услуги. Съгласно договорите за ответника съществува задължение да заплаща
стойността на уговорената абонаментна такса, цената на потребените услуги и лизинговите
вноски. В общите условия на „ Теленор България“ ЕАД за отношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги е предвидено, че „Теленор България“ ЕАД има право
едностранно да прекрати сключен индивидуален договор в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане съгласно индивидуалния
договор.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
С ангажираните по делото доказателства ищецът е установил съществуването на
вземането си за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за исковия период от време, тъй като задължението на потребителя за плащане произтича не
само от реалното ползване на мобилната услуга и се дължи без значение дали мобилния
оператор действително е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Съгласно т.23
б.“б“ от Общите условия месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен договора и включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно,в размери съобразно избрания от него абонаментен план.В този
смисъл претенцията в по отношение на тези такси е дължима и при липса на доказателства
са плащане правилно ответника е бил осъден да я заплати. Дължими са и сумите описани
във фактурите за лизингови вноски за мобилни устройства. Т.е. общата дължима сума
според експертизата и другите писмени доказателства е в размер на 2 921,03лв., общо
дължими за ползвани мобилни услуги, такси и лизингови вноски.
4
По делото обаче не са представени доказателства от които да е видно,че ищецът
е прекратил предсрочно и едностранно сключените договори с ответника по негова
вина.Не са представени и доказателства,че договорите са били прекратени по инициатива
или по вина потребителя. Не може да се приеме и обстоятелството,че с исковата молба се
прекратяват сключените договори, от което следва и извода, че за ответната страна не е
възникнало задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно
прекратяване на договора.
По изложените съображения,съдът намира,че по делото не се установява да е
възникнало задължение на ответника М. Д. Т. да заплати претендираните неустойки от
страна на ищцовото дружество-сума в общ размер на 1024,17 лв., поради което претенцията
на ищеца в тази част като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Ищецът не е
упражнил правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му и
тъй като не е осъществен фактическия състав за заплащане на начислената неустойка
липсва основание за възникване на вземането за неустойка. В конкретния случай
неустойката е дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника, а прекратяване на договор по делото не е
установено.
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги, както и че договорът е
бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано
осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало в полза
на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този извод,
съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила
правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се
опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
5
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от
13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В подкрепа на изложеното е и фактът,
че въпреки поддържаната от ищеца теза за автоматично прекратяване на договора, той не е
представил доказателства, че е изпратил предизвестие до ответника за предсрочно
прекратяване. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до
услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В тази
връзка съдът намира за необходимо да изясни, че връчването на длъжника на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на настоящата исковата молба,
поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита,че
обжалваното решение на РС-Хасково следва да бъде отменено ,в частта,в която е прието за
установено,че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1024,17 лв., дължима
неустойка поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,представляваща
част от сума посочена във фактура №№**********/05.03.2019г и за тази сума ще следва
предявения иск да бъде отхвърлен.Решението в останалата обжалвана част като правилно
ще следва да се потвърди.Предвид изхода от спора ще следва да се отмени решението и в
частта за разноските определени общо за заповедното и настоящето производство, които ще
следва да бъдат редуцирани. Ответницата ще следва да заплати на ищеца направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково разноски в общ
размер на 385,45лв. и направените в настоящето исково производство разноски в общ
размер на 1 768лв. ,съобразени с уважения размер на исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260006/07.04.2023г., постановено по гр.д.№507/2021г. на
РС-Хасково, в частта, в която е прието за установено по отношение на М. Д. Т., че дължи
на „Йеттел България“ ЕАД/ с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/-гр.София
сумата от 1024,17 лв., дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги , представляваща част от сума посочена във фактура
№№**********/05.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2020г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №453/26.06.2020г. по гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково и в частта за
разноските, вместо което постановява:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД/ с предишно наименование
„Теленор България“ЕАД/, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“Младост 4“ , бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. Д. Т., с ЕГН ********** от гр.***
,иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, с който се
претендира да се приеме за установено по отношение на М. Д. Т., че дължи на „Йеттел
България“ЕАД-гр.София сумата в размер на 1024,17 лв., дължима неустойка поради
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, представляваща част от сума
посочена във фактура №№**********/05.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 29.01.2020г. до окончателното й изплащане, която е и част от сумата от общо
3 945,20лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №453/26.06.2020г.
по гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА М. Д. Т., с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД/ с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“ , бизнес Парк София, сграда 6,
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково
разноски в общ размер на 385,45лв. и направените в настоящето исково производство
разноски в общ размер на 1768лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7