РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101175 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от А. В. Д. – гл.изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен
директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес в гр. София, ул.“Цар Калоян“ №6, хотел
„Рила“, офис 411, срещу „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, ет.2,
представлявано от Е. П. И. – управител.
В исковата молба се твърди, че страните по делото били в облигационни
отношения по силата на Договор за мобилни услуги М5618897. За всяка мобилна
услуга са сключени отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове. С приложение
№ 1 от 07.04.2017г. за мобилен номер ********** за срок от 24 месеца е активиран
тарифен план със стандартна месечна такса в размер на 30,00 лева на месец без ДДС и
промоционална такса 18,00 лева без ДДС, като договорът за номера е подновен на
15.02.2019г. за нов двугодишен срок. С приложение № 1 от 24.09.2019г. за срок от две
години е активирана мобилна услуга за номер *********** с месечна такса в размер на
7,00 лева без ДДС. С приложение № 1 от 15.02.2019г. за срок от две години е добавена
мобилна услуга за номер ********** с месечна такса в размер на 17,49 лева без ДДС.
1
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му
в 6 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2019 г. – м. март 2019 г., произтичащи
от горепосочения договор.
С фактура № *********/ 02.12.2019г. за отчетния период 28.10.2019 г. –
27.11.2019 г. е начислена сума в размер на 22,49 лева.
С фактура № *********/ 02.01.2019г. за отчетния период 28.11.2019 г. –
27.12.2019 г. е начислена сума в размер на 21,78 лева.
С фактура № *********/ 03.02.2020г. за отчетния период 28.12.2019 г. –
27.01.2020 г. е начислена сума в размер на 64,45 лева.
С фактура № *********/ 02.03.2020г. за отчетния период 28.01.2020 г. –
27.02.2020 г. е начислена сума в размер на 21,78 лева.
С фактура № *********/ 01.04.2020г. за отчетния период 28.02.2020 г. –
27.03.2020 г. е начислена сума в размер на 21,78 лева.
С фактура № *********/ 04.05.2020г. за отчетния период 28.03.2020 г. –
27.04.2020 г. е начислена сума в размер на 4,36 лева.
Общата стойност на дължимото по посочените фактури било в размер на 156,64
лева. За предоставената мобилна услуга по приложение № 1 от 07.04.2017г. за мобилен
номер ***********, подновена на 15.02.2019г. ответникът е направил пренос към
мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на срок на ползване на
приложението, като сключеният договор М5618897 останал в сила за останалите
предоставени услуги. По отношение на тях договорът е прекратен едностранно от
мобилния оператор в хипотезата на т.54.12. от Общи условия за взаимоотношенията
между „А1 България“ ЕАД и абонатите, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за прекратен от страна на оператора в случай на забава на
погасяване на задълженията на абоната за повече от 124 дни. С оглед на това се
дължала неустойка, която възлизала в размер на 691,41 лева, за която са издадени 4
броя сметки.
Поради горното било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд –
Кюстендил, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 244/2021 г. и била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, който подал
възражение в срок, което обусловило интереса на заявителя от предявяването на
настоящите искове.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 244/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, против ответника „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ №
2
43, ет.2, за сумата от 848,05 лева, от която 156,64 лв., незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 28.10.2019 г. до 27.04.2020 г. и 691,41 лева неустойка,
представляваща сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните
планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от
датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер.
Претендира се и законна лихва върху вземанията, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.02.2021г./ до окончателното им
изплащане, както и деловодните разноски по заповедното производство и по
настоящото.
Ответната страна „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК, е
депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител, адв. М., като се
оспорват изцяло предявените искове като неоснователни, вкл. и заради това, че в
районът на селата Неделкова Гращица, Згурово и Кадровица, където е основната
работна дейност на управителя на дружеството, ползването на услугите на „А1
България“ ЕАД е невъзможно, поради липсата на обхват. Претендират се направените
по делото разноски.
По делото са допуснати и назначени два броя експертизи. Първата от тях,
съдебно-техническа по своя характер, извършена от в.л. Т., установява, че в системата
на ищеца „А1 България“ ЕАД съществува договор между ищеца и ответника, сключен
на 06.04.2017г. На 04.05.2020г. са прекратени услугите. Прекратяването
представлявало автоматичен процес, който настъпвал при изтичане на 124-ия ден след
настъпване на забавата на плащанията. Начисляването на неустойка се извършвало
автоматично при въведени параметрите на договора. Вещото лице обосновава доводи
за липса на манипулации при контрол и пълнотата на данните, генерирани по
системата на „А1 България“ ЕАД, като отчитането на трафичните данни и включването
им в клиентските фактури се осъществявало от системата, без наличието на човешка
намеса. Според вещото лице, в районът на селата Неделкова Гращица, Згурово и
Кадровица, 2G и 3G покритието е задоволително и добро, а 4G покритието е
задоволително, като на отделни участъци в посочените села последното липсва.
Вещото лице доуточнява в съдебно заседание, че за провеждането на телефонни
разговори е достатъчно да е налице 2G и 3G покритие.
Със съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в.л. Й., се установява, че в
системата на ищеца са осчетоводени фактури на абонатът „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД,
При направена справка в счетоводството на „Б.Б.Н. Агро груп“ ЕООД, задълженията
по процесните фактури не са осчетоводени и за тях не е ползван данъчен кредит.
Според вещото лице, общата стойност на непогасеното задължение на ответника
спрямо ищеца е в размер на 848,05 лева, от които задължения по фактури в размер на
3
156,64 лева и неустойка в размер на 691,41 лева.
В открито съдебно заседание на 25.11.2021г. е разпитан свидетеля П. Г. Д.,
доведен от ищеца по делото. Според него, в землището на посочените села липсвал
обхват на предоставяните услуги.
С оглед на посоченото, съдът следва да направи следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационни отношения, като
ответното дружество е било потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, както и че сумата, предмет на главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК не е била заплатена. Представените по делото
писмени документи, вкл. фактури, не са оспорени от ответника. Съгласно чл. 54в от
ОУ договорът на абоната, който е подал заявление за пренасяне на номера от „А1
България“ ЕАД се прекратява по реда предвиден в ОУ и сключения договор за услуги.
Договорните отношения на абоната с „А1 България“ ЕАД се считат за прекратени от
датата, на която се деактивира достъпът на абоната до мрежата на „А1 България“ ЕАД.
Абоната следва да плати на А1 всички задължения посочени в т. 34в от ОУ. В случай,
че абоната желае преносимост на част от всички номера предоставени му от „А1
България“ ЕАД по договора за услуги същия не се прекратява по отношение на
номерата оставащи в мрежата на оператора. Съгласно чл. 34в абонат, който е подал
заявление за пренасяне на номера е длъжен да заплати на „А1 България“ ЕАД всички
задължения, свързани с ползването на пренасяните номера, които са възникнали, или
са станали изискуеми преди и след подаване на заявлението за пренасяне на номер до
прекратяване на договорните отношения.
Установява се от приложените по делото доказателства и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е издавал фактури за ползваните от
ответника услуги и сметки за начислени неустойки, като същевременно в системата на
ищеца не е отчетено плащане от страна на ответника в процесния период, в резултат на
което неплатеното по така издадените фактури е в размер на 156,64 лв. Видно от
заключението на вещото лице, на ответника са предоставяни процесните услуги във
времето, в което същия е използвал мрежата на "А1 България" ЕАД, като са
начислявани суми само на номерата, които не са били пренесени към друг оператор.
С оглед на представените по делото доказателства, съдът приема за доказано, че
на ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, още повече,
че предмет на пренасяне към друг мобилен оператор е само един от номерата,
предоставени му по договор с ищцовото дружество, като са начислени суми по
отношение на непренесени към друг оператор номера. Тези услуги ответника е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора, поради което се явяват
дължими.
Относно претенцията за присъждане на суми за неустойка се установява
следното:
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става
изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.
Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК предвижда, че съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
т.е. в заповедното производство, а и в исковото, представляващо продължение на
4
заповедното, съгласно чл.422, ал.1 от ГПК и доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно,
нищожността на уговорки в процесния договор може да бъде установена и приложена
служебно от съда без някоя от страните да е навела такъв довод. Съгласно т.3 от ТР на
ОСТК №1/15.06.2010г.по тълк. дело №1/2009г. нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни
услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора, потребителят на
услугата следва да заплати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаментни такси до края на срока на договора. Така уговорените клаузи за
неустойка излизат извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и
санкционна функция. Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не
обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща
съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на потребителя или
санкция за поведението на последния. При така уговорената клауза за неустойка, при
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, мобилният оператор ще се
обогати неоснователно, като ще получи дължимите абонаментни такси за целия срок
на договора така, сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните
мобилни услуги на потребителя за този период. Клаузата за неустойка нарушава
добрите нрави и принципа за справедливост,поради което е нищожна съгласно общото
правило на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена
тежест, ищецът е представил фактури, но не са ангажирани доказателства, от които да
е видно, че процесните договори са били прекратени, респективно, че е бил
осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за неустойка.
Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за
доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал.1 от ЗЗД, така и по
арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването
на писмени съглашения с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява
операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че ищецът
„А1 България“ ЕАД не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да
прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника. Няма
данни и че договорите са били прекратени по инициатива на последния, заради което
исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение и на това основание.
Относно разноските на страните по делото:
По делото се претендира възнаграждение за един адвокат от страна на ищеца.
5
Липсва обаче представено доказателство, че такава сума е заплатена в производството,
т.е. да е налице документално установено плащане на възнаграждението за адвокат.
Въпреки, че е налице произнасяне относно възнаграждение за адвокат в полза на
ищеца и по заповедното производство, изплащането на такава сума не е доказана. Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 от ГПК /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТКС/. С оглед на посоченото, възнаграждение за правна
помощ не следва да се присъжда в полза на ищеца „А1 България“ ЕАД нито в
настоящото производство, нито в заповедното. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 110,82 лева разноски
за двете производства, съразмерно на уважения част от исковата претенция, от които
4,62 лева по ч. гр. д. № 244/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил за платена
държавна такса и 106,20 лева разноски по настоящото дело.
Ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, също има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендираното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като е представен договор за правна защита
и съдействие, видно от който сумата от 300,00 лева е заплатена от ответника. Предвид
отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 244,59 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър
Стамболийски“ № 43, ет.2, представлявано от Е. П. И. – управител, дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д. – гл.изпълнителен директор и М. М. –
изпълнителен директор сумата от 156,64 лв. /сто петдесет и шест лева и 64 ст./,
представляваща главница за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор М5618897 за периода от 28.10.2019 г. до 27.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане и за което вземане „А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, се е снабдило със Заповед № 260126 от 05.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 244 по описа на
Районен съд – Кюстендил за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д. –
гл.изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен директор иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.4 от ГПК и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, ет.2,
представлявано от Е. П. И. – управител дължи сумата в размер на 691,41 лева
/шестстотин деветдесет и един лева и 41 ст./ неустойка за неизпълнение на договор
М5618897, за което вземане „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* се е снабдило със
Заповед № 260126 от 05.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 244 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г., като
6
неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 43, ет.2,
представлявано от Е. П. И. – управител да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от А. В. Д. – гл.изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен
директор сумата от 110,82 лв. /сто и десет лева и 82 ст./ разноски за двете производства,
съразмерно на уважения част от исковата претенция, от които 4,62 лв. /четири лева и
62 ст./ по ч. гр. д. № 244/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и 106,20 лв. /сто
и шест лева и 20 ст./ по настоящото дело.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д. – гл.изпълнителен
директор и М. М. – изпълнителен директор да заплати на „Б.Б.Н. Агро Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Александър
Стамболийски“ № 43, ет.2, представлявано от Е. П. И. – управител сумата от 244,59 лв.
/двеста четиридесет и четири лева и 59 ст./ разноски по производството по гр.д. № 1175
по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7