РЕШЕНИЕ
№ 11133
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110146793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против Ю. Л. Д. и К. И. Д., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца разделно сумите както
следва:
Ю. Л. Д. – ½ или 772.92лв. доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 147383, представляващ ап.
24, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 94.70лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г., 30.38лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до окончателно изплащане
на сумата и 5.34лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 24945/2023г., по
описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
К. И. Д. – ½ или 772.91лв. доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 147383, представляващ ап.
24, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 94.70лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 25.04.2023г., 30.38лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до окончателно изплащане
на сумата и 5.35лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 24945/2023г., по
описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
1
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Д.“ О., която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се
прави възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Заявените
искови претенции се оспорват по основание и размер, като се излагат подробни
съображения в тази насока. На следващо място е формулирано възражение за
прихващане с вземане на ищеца в размер на 500.00лв. – надвнесена сума по сключено
между страните Споразумение от 26.08.2022г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
2
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за заплащане на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до недвижим имот – ап.
24,находящ се в /адрес/ с абонатен № 147383, като претенцията е насочена срещу Ю.
Л. Д., ЕГН ********** и К. И. Д., ЕГН **********.
От приложеното на л. 15 по делото копие на договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ се установява, че на 17.12.1975г., К. С. Д.
и М. Л. Д. са закупили от общината ап. 24, находящ се в гр. София, /адрес/ .
От приложеното на л. 17 по делото Удостоверение изх. № 68-00-
657/21.05.2014г., се установява, че стар адрес – /адрес/ е с настоящ адрес: /адрес/, което
обуславя извода, че претенциите са заявени за доставени, но не заплатени топлинна
енергия и дялово разпределение за имота, предмет на договора за продажба, приложен
на л. 15 по делото.
От страна на ищеца, обаче, не се доказа по делото пълно и главно, че
ответниците Ю. Л. Д., ЕГН ********** и К. И. Д., ЕГН ********** са имали
качеството потребители на топлинна енергия през исковия период, в качеството им на
собственици или вещни ползватели на жилището.
Както се посочи от приложеното на л. 15 по делото копие на договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ се установява, че на
17.12.1975г., К. С. Д. и М. Л. Д. са закупили от общината ап. 24, находящ се в /адрес/.
От страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи,
че ответниците Ю. Л. Д., ЕГН ********** и К. И. Д., ЕГН **********, са наследници
на купувачите респективно, че са придобили имота по силата на наследствено
правоприемство. Не бяха ангажирани и доказателства за друг способ за придобИ.не
правото на собственост /продажба, дарение, завещание и други/.
На л. 14 по делото е представено единствени копие на удостоверение за
наследници на И.К.Д., ЕГН **********, починал на 22.06.2012г., като негови
наследници са ответниците Ю. Л. Д., ЕГН ********** и К. И. Д., ЕГН **********.
Липсват обаче доказателства, за родствени връзки между купувачите К. С. Д. и М. Л.
Д. и индивидуализираните в удостоверението на л. 15 по делото лица.
На следващо място съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от
17.05.2018 г., клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент"
по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
3
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Съгласно правната норма на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси.
На л. 18 по делото е приложено копие на Заявление – декларация, подадено от
ответника Ю. Д., за открИ.не на партида на процесния топлоснабден имот,
представляващ ап. 24, находящ се в /адрес/.
Процесното заявление обаче е депозирано на 21.09.2022г., а предмет на
настоящото производство са искови претенции за топлинна енергия и дялово
разпределение за период преди тази дата: 05.2020г. – 04.2022г., респективно
заявлението е депозирано след исковия период и не установява качеството потребител
на топлинна енергия за Ю. Д. през периода, предмет на настоящото производство.
По гореизложената аргументация и след като съобрази изрично формулираното
възражение с отговора на исковата молба, че не се установява ответниците през
исковия период да са имали качеството потребители на топлинна енергия в качеството
им на собственици или вещни ползватели, съдът намира, че исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като недоказана, доколкото от страна на ищеца не се доказа
наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
заявените претенции, а именно качеството потребител за ответниците през исковия
период за процесния ап. 24, находящ се в /адрес/ с абонатен № 147383.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на всеки един от ответниците по 25.00лв. - ½ от внесен депозит за ВЛ. В полза
на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат,
доколкото от тяхна страна не бяха ангажирани доказателства в тази насока, в частност
не бяха представени договори за правна защита и съдействие, от които да се установи
размера на договореното възнаграждение, начин на плащане и че същото е платено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
************, срещу „Ю. Л. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 772.92лв. - доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с
абонатен № 147383, представляващ ап. 24, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, 94.70лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
4
– 25.04.2023г., 30.38лв. – дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 5.34лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 24945/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***********, срещу К. И. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 772.91лв. - доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с
абонатен № 147383, представляващ ап. 24, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2023г. до
окончателно изплащане на сумата, 94.70лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 25.04.2023г., 30.38лв. – дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.05.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 5.35лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2020г. – 25.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 24945/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Ю. Л. Д., ЕГН **********, сумата от 25.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. И. Д., ЕГН **********, сумата от 25.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ О. - на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5