№ 838
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
едИ.десети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря КонстантИ. Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100901463 по описа за 2024 годИ.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1
от КЗ и чл. 409 КЗ, вр с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Транслизинг“ ЕАД твърди, че с ответника „ОЗК
Застраховане“ АД има сключен договор за имуществена застраховка, полица
№ 0110-160-2022-00134 с обект на застраховане зърнокомбайн MAYSSEY,
хедер 6,20 м., тип Power flow, сериен номер ********* и колесар
KIRBIYKLAR, със срок на застрахователно покритие 30.06.2022 г. –
29.06.2023 г. Сочи, че на 14.07.2022 г., при експлоатация на вещта по време на
жътва в землището на с. Караджово, е настъпило застрахователно събитие –
удар в необозначен тръбен сондажен кладенец, при което е увреден хедерът.
Твърди да е подал застрахователна претенция на 16.07.2022 г., като в хода на
разглеждане на застрахователната преписка е установено, след допитване до
оторизиран сервиз, че разходите за отремонтиране са в размер от 84989,48
лева, който е по-висок от действителната стойност на вещта към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че застрахователят е отказал
до изплати застрахователно обезщетение, тъй като събитието не е доказано,
поради това, че не са уведомени компетентните органи. Счита отказа за
неоснователен, тъй като представянето на такива документи не са необходими
в случая, а настъпването на събитието счита за доказано. Претендира
застрахователно обезщетение в размер на 84491.86 лева и лихва за забава за
периода 15.01.2023 г. – 14.07.2024 г. в размер на 16480,18 лева, както и
разноски.
Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва иска. Оспорва активната
легитимация на ищеца, като твърди, че право да получи застрахователното
обезщетение има третото ползващо се лице, в чиято полза е сключен
застрахователният договор – „Българска банка за развитие“ ЕАД, като
кредитираща институция, а ищецът – само ако е представил доказателства за
1
плащане на фИ.нсовата институция и документ, че застрахованото имущество
не е обект на особен залог, вписан в ЦРОС. Оспорва настъпването на
застрахователно събитие, като сочи, че липсват доказателства за мястото на
удара, наличието на необозначен тръбен сондажен кладенец и факта на удара
са недоказани. Счита, че в случая се касае за настъпило пътно-транспортно
произшествие с вреди върху чуждо имущество, поради което настъпването му
е следвало да бъде удостоверено от служители на МВР. Оспорва размера на
иска. Твърди, че за да бъде изплатено застрахователното обезщетение е
необходимо активът да бъде отписан счетоводно поради бракуване, както и
дерегистрирано. Прави възражение, че настъпването на вредите е в резултат
на поведението на водача на зърнокомбайн MAYSSEY, към който увреденият
хедер е бил прикачен, като твърди да е карал с несъобразена скорост с терена,
наклона и другите негови особености и че ако е карал с по-ниска скорост е
щял да види тръбния сондажен кладенец, който е голям и висок, и да
предотврати настъпването на произшествието. Сочи, че преди обработка на
терена водачът е следвало да се запознае с неговата специфика и да го огледа с
цел да не допуска непредвидени ситуации и настъпването на вреди. Счита, че
вИ. за настъпване на събитието има лицето Р. Р. Т. като собственик/ползвател
на имота, в който се твърди да е настъпило събитието, тъй като не е
обезопасил тръбния сондаж, както и че същият не е проектиран правилно.
В допълнителната искова молба ищецът „Транслизинг“ ЕАД сочи, че
съществуването на особен залог върху застрахованото имущество не променя
материалната и процесуална легитимация на застрахования залогодател да
претендира за себе си застрахователно обезщетение. Представя писмо,
обективиращо съгласие на „Българска банка за развитие“ ЕАД
застрахователното обезщетение да бъде изплатено в полза на „Транслизинг“
ЕАД. Счита за неотносими възраженията за липса на доказателства за
бракуване и отписване от регистрация на увреденото имущество.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът сочи, че за да
бъде получено застрахователно обезщетение при тотална щета за
имуществения актив – хедер, същият следва да е бракуван, като
доказателство, че той не може и няма да се ползва по предназначение, в
противен случай би липсвала вреда. Счита, че на основание чл. 390, ал.1 КЗ
представянето на документ за дерегистрация при „тотална щета“ е основание
за изплащане на застрахователната претенция. Евентуално сочи, че при
тотална щета, от действителната стойност на застрахованото имущество
следва да бъде приспадната стойността на запазените части/отпадък.
Третото лице-помагач на ответника Р. Р. Т. твърди, че като земеделски
производител през стопанската 21/22 г. взела под наем нива № 042030, с площ
2,286 дка, в землището на с. Караджово, като по време на жътва, на 14.07.2022
г. комбайнът се ударил в метално препятствие, което приличало на накрайник
от сондаж и което не било обозначено на карта, скица или на място. Твърди, че
не била предупредена от собственика на нивата, че в нея или в близост се
извършва напояване от сондажни кладенци, като зърнените култури не
изискват допълнително напояване и не знаела за препятствието преди да
настъпи произшествието.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата
по делото, достигна до следните фактически и правни изводи.
2
По иска по чл. 405, ал.1 от КЗ.
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в причинна
връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
На 29.06.2022 г. между ищеца „Транслизинг“ ЕАД, в качеството му на
лизингодател и „Строймаш“ ЕООД, като лизингополучател, е сключен
договор за фИ.нсов лизинг с предмет зърнокомбайн MAYSSEY, хедер 6,20 м.,
тип Power flow, сериен номер ********* и колесар KIRBIYKLAR. В чл. 9, ал.1
от договора е предвидено, че техниката, предмет на договора, се застрахова в
полза на лизингодателя, респ. „Българска банка за развитие“ АД като трето
ползващо се лице, като застахователните полици се издават в полза на
лизингодателя/ББР в качеството на първо ползващо лице и се съхраняват от
него за целия лизингов период.
Видно от фактура от 30.06.2022 г., лизингодателят е закупил от
„Варекс“ ООД лизинговото имущество, като стойността на хедер 6,20 м., тип
Power flow, сериен номер *********, е 78 233,20 лева без ДДС или 93879,84 с
ДДС.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско”, сключена между ищеца, в качеството му на застрахован и ответника
не е спорно между страните, а и се установява от застрахователна полица №
0110-160-2022-00146. В полицата „Българска банка за развитие“ АД е
посочена като ползващо се лице, като видно от уведомление изх. №
4081/29.08.2024 г. банката е дала изрично съгласие застрахователното
обезщетение по отношение на застрахованото имущество – хедер, да бъде
изплатено в пълен размер на „Транслизинг“ ЕАД по сметката на дружеството
в банката. Предвид изложеното възражението на ответника за липса на
активна легитимация се явява неоснователно.
На 14.07.2022 г. в землището на с. Караджово, между представители на
„Строймаш“ ЕООД, земеделски производител Р. Т. и „Варекс“ ООД, е
съставен констативен протокол за причинени щети на хедер 6,20 м., тип Power
flow, сериен номер *********, в резултат на удар на тръбен сондажен
кладенец за напояване, намиращ се в парцела, подлежащ на зърнообработка от
зърнокомбайн MAYSSEY, като при огледа са констатирани щети по хедера.
На 15.07.2022 г. е постъпило уведомление за настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Щети на имущество“ и е съставен
опис на щетите, по който е съставена проформа фактура за отремонтиране от
същата дата, съобразно която стойността на ремонта е 84 989,78 лева с ДДС.
Във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетеля Й. С. – водач на зърнокомбайн MAYSSEY, към който е бил
прикрепен процесният хедер.
Според показанията на свидетеля С. това е първият път, в който той е
жънал този масив, който бил от около 200 дка и нито той, нито работодателят
му са участвали при сеитбата му. Собственичката на масива не предупредила
в него да има сондаж или други препятствия. Свидетелят сочи, че докато
3
жънал на 14.07.2022 г., около 16-16,30 ч., комбайнът спрял, тъй като се ударил
в тръба с дебелИ. Ф120 и височИ. около 10-15 сантиметра. Свидетелят сочи,
че до удара не видял тръбата, тъй като пшеницата била около един метър
висока, а пуснатият хедер е на височИ. от около 5 см. от земята. Според С., по
време на жътва, комбайнът се движи с около 8-10 км.ч. В близост имало
сондаж, но той бил на селото, бил ограден и бил отдалечен от границите на
масива на около 50-60 м.
Според приетата автотехническа експертиза тръбният сондаж се е
намирал в края на обработваемата земя, като комбайнът се движел
перпендикулярно на черния път със скорост от около 10-15 км.ч. Размерите на
металната тръба, която вещото лице е огледало на място, са височИ. 15 см. и
диаметър 20 см, а височИ.та на житните класове била 60 см. Вещото лице
сочи, че при тази обстановка, металната тръба се е намирала между житните
класове и е била невидима за водача на зърнокомбайна на повече от един
метър, което е по-малко от времето му за реакция, поради което водачът не е
имал техническа възможност да спре и да предотврати удара. Според експерта
всички увреждания, констатирани по хедера са в причинна връзка с така
настъпилото произшествие, като разходите за възстановяването им възлизат
на 84703,69 лева. Вещото лице сочи, че предвид датата на закупуване на
процесния хедер – 30.06.2022 г., то действителната му пазарна стойност към
датата на настъпване на събитието съвпада със стойността на закупуването му
93879,84 лева, тъй като е с под един месец експлоатация. Цената на увредения
хедер като скраб е 1260,00 лева, а запазените части 25%. В о.с.з., проведено на
15.04.2025 г. вещото лице сочи, че стойността на запазените части е
определило на база огледа, който е извършил. Според експерта, вероятността
за повторно влагане на запазените части е малка, тъй като такива хедери се
продават по един-два на годИ..
Настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит
риск по застрахователния договор се установява от обсъдените по-горе
писмени, гласни доказателства, както и от автотехническата експертиза.
Възражението на ответника за липса на уведомяване на органите на МВР е
неоснователно, тъй като в случая такова не е било необходимо за установяване
причините и факта на настъпване на събитието. В този връзка следва да се
посочи, че събитието не е настъпило на път и не представлява пътно-
транспортно произшествие по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, както и че
от същото не са настъпили вреди на имущество, различно от застрахования
обект, видно от съставения протокол на 14.07.2022 г., поради което
документирането му от държавни органи с контролни функции не е било
необходимо.
По възраженията на ответника за наличие на основания за
отказ/намаляване на застрахователното обезщетение.
В КЗ са уредени три групи основания за намаляване/отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение.
Първата група, във връзка с неизпълнение задълженията на
застрахования/щия за предварително обявяване на обстоятелства, свързани
със застрахователния риск.
Застрахователят има право да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение, като санкция за съзнателно неточно обявено или премълчано
4
обстоятелство, при наличието на което не би сключил договора или би го
сключил при други условия, ако премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието, а когато то е свързано само с
увеличаване размера на вредите – да намали застрахователното обезщетение
/чл. 363, ал. 4 КЗ/. При несъзнателно неточно обявяване на такива
обстоятелства застрахователят има право само да намали застрахователното
обезщетение – чл. 364, ал.4 КЗ.
Втората група – при неизпълнение на задълженията на
застрахования/щия за предпазване на застрахованото имущество от вреди,
спазване предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност - чл. 395, ал.1, вр. с ал. 4 КЗ.
При неизпълнение на тези задължения застрахователят може да откаже
плащането на застрахователно обезщетение, ако събитието е в следствие от
неизпълнение на тези задължения и само ако това изрично е предвидено в
застрахователния договор. В случай че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на тези задължения, но това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. По аргумент от ал. 5 на разпоредбата,
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка
с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето
на вида или размера на вредата.
Третата група – тези предвидени в чл. 408 от КЗ - при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; в други случаи, предвидени със закон.
Според практика на ВКС /решение № 49/ 29.07.2013г. по гр.д. № 840/
2012г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на
състав от ІІ-ро т. о., решение № 185/05.03.2014. по т.д. № 467/2011 г. на ВКС I
т.о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови
законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с
оглед интереса на застрахователя, като основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие.
Наличието на такава причинна връзка следва да се изследва и доказва във
всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у
застрахователя, който са позовава на правоизключващите възражения. В тази
връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 345, ал. 8 от КЗ, според
която застрахователният договор не може да предвижда условия и
изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното
събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по
отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното
събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна
или фактическа пречка да бъдат изпълнени.
5
От горните разпоредби следва, че нормите даващи възможност на
застрахователя да откаже плащането или намали застрахователното
обезщетение имат императивен характер, поради което в застрахователния
договор не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отказ или за
намаляване на обезщетението.
Ответникът е направил възражение за проявена груба небрежност във
връзка с настъпване на застрахователното събитие от страна на лице, за което
се твърди, че застрахованият отговаря.
Според чл.6.8 от Общите условия на застраховка „щети на
имущество“, секция IX „Комплексна застраховка на селскостопанска техника“
застрахователят не дължи обезщетение на застрахования при щети, настъпили
в резултат на съзнателно или грубо небрежно действие на застрахования или
негови представители.
Грубата небрежност в гражданското право представлява неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. В настоящия случай не се установява такава да
е проявена от водача на зърнокомбайна, към който е бил прикрепен
увреденият хедер. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че свидетелят Й.ов е попитал за наличието на евентуални
препятствия в обработвания масив и от третото лице-помагач е уведомен, че
няма данни за такива. При липса на информация от собственика/наемателя на
нивата за наличие на изходи от сондаж, от водача на селскостопанската
техника, събираща зърното, не може да се очаква по-голяма грижа. Не се
установява да е налице нормативно задължение или такова, наложено от
добрата практика в областта на експлоатацията на този вид селскостопанска
техника, което да не е изпълнено и неизпълнението му да се квалифицира като
груба небрежност.
Ето защо съдът намира това възражение за неоснователно.
Възражението на ответника, че към момента на събитието, увредената
селскостопанска техника не е била регистрирана, е несвоевременно
направено, поради което не следва да бъде обсъждано. В тази връзка
ответникът не твърди неизпълнението на това задължение да е предвидено в
застрахователния договор като основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, както и да е в пряко причинна връзка с
настъпилото събитие.
По размера на обезщетението.
Застрахователното обезщетение се определя по
възстановителната/действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие да размера на застрахователната
сума – чл. 400, ал. 1, 2 и 3 КЗ, вр. с чл. 389, ал.1 КЗ. В чл. 25, ал. 3 от Общите
условия към застрахователния договор е предвидено, че при тотална щета
застрахователят заплаща обезщетение за застрахованата машИ. до размера на
действителната й стойност непосредствено преди настъпване на щетата, като
се покриват и разходите за демонтаж. Според ал. 4 ако разходите за ремонт
достигнат или надвишават действителната стойност на застрахованите
машини, непосредствено преди настъпване на щетата, последната се
разглежда като тотална и се ликвидира при условията на ал. 3. В чл. 27 е
предвидено, че от размера на обезщетението се приспада стойността на
останките (отпадъци, запазени части), както и договореното самоучастие.
6
Ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 390, ал. 1 и ал.2 КЗ,
чието приложение по аналогия следва да бъде обсъдено в настоящия случай,
доколкото застрахованото имущество не представлява моторно превозно
средство, а селскостопанска техника.
Според разпоредбата на чл. 390, ал.1 КЗ, преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. В практиката на Върховния касационен съд по реда на чл. 290
ГПК – решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, І Т.О е
прието, че дължимостта на застрахователното обезщетение при тотална щета
на моторно превозно средство не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията, като изпълнението на задължението за дерегистрация има
значение за началния срок на забавата.
В настоящия случай застрахованият обект не представлява моторно
превозно средство, а съоръжение, прикрепено към моторно превозно
средство, с техническо предназначение да събира реколта, което съоръжение
също подлежи на технически преглед и регистрация по реда на Наредба № 2
от 3 февруари 2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по
закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
Според чл. 18, ал.1, т.2 от Наредба № 2 дерегистрацията на тази
техника става след представяне на удостоверение за изплатена тотална щета
от лицензиран застраховател.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 390, ал.1 КЗ не може да намери
аналогично приложение при определяне размера и изискуемостта на
застрахователното обезщетение, когато застрахованото имущество е обект
различен от моторно превозно средство. Налице е специална уредба, според
която дерегистрацията на съоръжения, представляващи селскостопанска
техника, следва по време изплащането на застрахователно обезщетение при
тотална щета, поради което не е възможно прилагането на разпоредбата на чл.
390, ал.1 КЗ по аналогия.
В чл. 390, ал.2 КЗ е дадена легална дефиницията за понятието „тотална
щета“ на моторно превозно средство - увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Кодексът за застраховането не съдържа изрични правила,
отклоняващи се от посоченото по-горе общо правило за пълно обезщетяване
на действителната стойност на вредата, при наличие на „тотална щета“, като
нормата следва общото правило за забрана на неоснователното обогатяване на
застрахованото лице да получи обезщетение по-голямо от действителната за
него вреда. При следване на този принцип са и нормите на общите условия,
приложими към процесния договор, предвиждащи при изплащане на
обезщетение при тотална щета приспадане от действителната стойност на
застрахованото имущество на запазените части.
Предвид посочената от вещото лице пазарна действителна стойност на
застрахования обект към датата на събитието - 93879,84 с ДДС, същата се
явява по-висока от застрахователната сума от 84491,86 лева, т.е. налице е
подзастраховане, поради което застрахователното обезщетение следва да бъда
7
определено като разликата от застрахователната сума и стойността на
запазените части. С оглед отговорите на вещото лице, че пазарът на запазените
части в случая е силно ограничен и няма сигурност за тяхната пазарна
реализация, съдът намира, че от застрахователната сума следва да бъде
извадена стойността на застрахования обект като скраб – сумата от 1260,00.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 83231,86 лева /84491,86-1260=83231,86/ и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер.
По иска по чл. 409 КЗ, вр с чл. 86 от ЗЗД.
Установи се наличие на главен дълг. Съгласно чл. 405, ал. 1, вр. с чл.
108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в срок 15 работни дни от деня, в който застрахованият е изпълнил
задължението си да представи поисканите от застрахователя документи,
свързани с установяване на събитието и размера на вредите, но не по-късно от
6 месеца от датата на предявяване на претенцията. В настоящия случай
застрахователната претенция е отправена на 16.07.2022 г. /липсват данни за
представените с нея документи/, като на 26.08.2022 г. са представени
документи за собственост, фактури относно стойността на закупения актив,
договор за лизинг относно активната материалноправна легитимация,
доказателства, че имуществото не може да бъде ефективно отремонтирано и
обяснения във връзка с настъпване на събитието. Съдът намира, че
представените на застрахователя на 26.08.2022 г. документи са били
необходими за установяване на застрахователното събитие, поради което от
тази дата следва да тече 15-дневният срок по чл. 108, ал.1 КЗ, който изтича на
19.09.2022 г. Ищецът претендира лихва за забава от по-късен момент.
За периода 15.01.2023 г. – 14.07.2024 г. дължимата лихва за забава
върху главницата в размер на 83231,86 лева възлиза в размер на 16234,42 лева
/изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор/. Искът следва да бъде уважен за този размер и период и
отхвърлен до пълния предявен размер от 16480,18 лева.
По разноските:
При този изход от делото ответникът дължи на ищеца сторените от
него разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 13534,11
лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 171,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на
“ТРАНСЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 405, ал.1 от КЗ
сумата от 83231,86 лв. - дължимо застрахователно обезщетение за увреждане,
при условията на тотална щета, на хедер 6,20 м., тип Power flow, сериен номер
*********, настъпило при застрахователно събитие на 14.07.2022 г.,
изразяващо се в удар в необозначена метална тръба от тръбен сондаж, по
8
време на жътва, в нива № 042030, в землището на с. Караджово, наета и
обработвана от земеделски производител Р. Р. Т., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 16.07.2024 г. до плащането, како и на
основание чл. 409 КЗ, вр с чл. 86 ЗЗД сумата от 16234,42 лева - дължимата
лихва за забава за периода 15.01.2023 г. – 14.07.2024 г., както и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 13534,11 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска чл. 405, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 84491,86
лева, както и иска по чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от
16480,18 лева.
ОСЪЖДА “ТРАНСЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК сумата в размер на 171,91 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на Р. Р. Т., ЕГН: **********,
като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9