Районна прокуратура - П. е
повдигнала обвинение срещу А.М.К. И К.К.Б. и същите са предадени на съд за извършено престъпление по
чл. 196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.І и т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29
ал.1, б”а”, а за подс. А.К. и б”б” от НК за това, че на 22.06.2009г. в гр.П.,
при условията на опасен рецидив, след като са били осъждани за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, а за подс.А.К. и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, след предварително сговаряне помежду си в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди
движими вещи – винтоверт „Вlack & Deker” черен
корпус 4 бр. х 45 лв. – на обща стойност 70 лв.; бормашина „Спарки” син корпус
– 4 бр. х 120 лв. – на обща стойност 480 лв.; ъглошлайф „Спарки” 1500 W от 5 год. – 1 бр. на стойност 60
лв.; ъглошлайф „Спарки” 700 W от 1 год. – 1 бр. на стойност 50 лв.; ел.трион верижен „Хускварна” 50 см. шина от 2 год. – 1 бр.
на стойност 140 лв.; виброшлайф „Макита” с
диск 15 см.
от 1 год. – 2 бр. х 180 лв. – на обща стойност 360 лв.; виброшлайф „Спарки” с
диск 15 см.
от 3 год. – 1 бр. на стойност 112 лв.; циркуляр за рязане на дърва „Спарки” от
4 год. на стойност 195 лв. или всичко на обща стойност 1 647 лв. от владението на фирма „Т ” ЕООД гр.П., без
съгласие на ръководството й с намерение противозаконно да ги присвоят.
В първото по
делото заседание от страна на подсъдимите и на техните защитници бе направено
искане за предварително изслушване по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като
подсъдимите признаха вината си по така повдигнатото им обвинение, направиха
признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласиха да не бъдат
събирани доказателства по тези факти, т.е. да не бъдат разпитвани свидетелите,
посочени от обвинението, нито вещите лица, изготвили експертните заключения на
досъдебното производство. Доколкото съдът намери искането за допустимо и
съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал. 4 от НПК, производството по делото
протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага
на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, което да изтърпят при първоначален строг
режим.
В настоящото производство като
граждански ищец е конституирано дружеството, претърпяло вреди от престъпното
деяние на двамата подсъдими – “Т.” ЕООД, представлявано от управителя на същото
– Т.Л.В.. За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес солидарно
против подсъдимите е приет за разглеждане граждански иск за претърпени от
дружеството имуществени вреди в размер на 1647 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 22.06.2009г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият А.М.К. се
представлява в настоящото производство от адв. В. Ж. от АК-П., назначена за
служебен защитник на подсъдимия от досъдебното производство. В пледоарията си
същата моли съда да постанови наказание лишаване от свобода при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК, ориентирано към минималния законов размер предвид
самопризнанието на подсъдимия. Не взема становище по предявения граждански иск.
Подсъдимият К. признава вината
си, фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт, като моли съда да
не се събират доказателства за тези факти. Поддържа становището, застъпено от
неговия защитник, като моли съда да му наложи наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Подсъдимият К.К.Б. се представлява в
настоящото производство от адв. В.Х. ***, която моли съда да наложи на
подзащитния й наказание в размер по-малък от поискания от РП П., а по отношение
на предявения граждански иск предоставя на преценката на съда.
Подсъдимият
Б. признава вината си, признава обстоятелствата, посочени в обвинителния акт,
като моли съда да не се събират доказателства за тези факти. Пледира към съда
да му бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К.К.Б. е роден на ***
***, живее в същия град, той е българин, български гражданин, със завършен пети
клас, не е женен, безработен е, осъждан е многократно, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.М.К. е роден на ***
***, живее в същия град, той е българин, български гражданин, със завършен
седми клас, не е женен, безработен, осъждан е, с ЕГН **********.
Т.Л.В. бил управител на фирма
„Т.” ЕООД гр.П., като предмет на дейността на фирмата били дърводелски услуги.
За целта дружеството ползвало производствен цех, находящ се в гр.П. на ул.”В.”
№ . Вечерта на 22.06.2009 г. двамата подсъдими решили да отнемат вещи, след
което да продадат същите с цел придобиване на парични средства. Обикаляйки по
улиците те стигнали до производствения цех на дружеството и започнали да
оглеждат същия. Двамата забелязали, че могат да проникнат през единия от
прозорците, като премахнат едно от стъклата. С помощта на физическа сила те
успели да взломят стъклото на единия от прозорците, след което в цеха влезнал
подс. К.Б.. Другият подсъдим А.К. стоял отвън с цел сигнализиране на
съучастника му при евентуално разкриване на техните действия. От помещението
К.Б. успял да отнеме и да предаде през прозореца на подс. К. следните вещи
собственост на пострадалото дружество: 4 бр. винтоверт „Вlack & Deker” черен корпус; бормашина
„Спарки” син корпус; ъглошлайф „Спарки” 1500 W от 5 год.; ъглошлайф „Спарки”
700 W от 1 год.; ел.трион верижен
„Хускварна” 50 см.
шина от 2 год.; 2 бр. виброшлайф „Макита” с
диск 15 см.
от 1 год.; виброшлайф „Спарки” с диск 15 см. от 3 год. и циркуляр за рязане на дърва
„Спарки” от 4 год. След като напуснали местопроизшествието двамата подсъдими
отишли при св.Г.П.К., на когото продали единият от ъглошлайфите и бормашината
„Спарки”. Впоследствие свидетелят продал горните вещи на неизвестно лице на
пазара в гр.Раковски.
От заключението на назначената в
хода на воденото по делото досъдебно производство стоково-оценъчна експертиза
се установява, че стойността на отнетите вещи е както следва: винтоверт „Вlack
& Deker” черен корпус 4 бр. х 45 лв. – на обща стойност 70 лв.; бормашина
„Спарки” син корпус – 4 бр. х 120 лв. – на обща стойност 480 лв.; ъглошлайф
„Спарки” 1500 W от 5 год. – 1 бр. на стойност 60 лв.; ъглошлайф „Спарки” 700 W
от 1 год. – 1 бр. на стойност 50 лв.; ел.трион верижен „Хускварна” 50 см. шина от 2 год. – 1 бр.
на стойност 140 лв.; виброшлайф „Макита” с диск 15 см. от 1 год. – 2 бр. х 180 лв. – на обща
стойност 360 лв.; виброшлайф „Спарки” с диск 15 см. от 3 год. – 1 бр. на
стойност 112 лв.; циркуляр за рязане на дърва „Спарки” от 4 год. на стойност
195 лв. или всичко на обща стойност 1 647 лв. Съдът възприема и кредитира
изцяло така представеното експертно заключение на СОЕ, като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и
неоспорена от страните.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от следните събрани по
делото доказателствени материали – самопризнанието на двамата подсъдими,
подкрепено в пълна степен от всички гасни доказателства – св. Т.В., св. Х.Т.,
свид. В.Н., свид. Д.Б., свид. Г.К., както и от писмените доказателства, събрани
в хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – протокол за оглед на
местопроизшествието /л.7/, справка съдимост и за двамата подсъдими /л.23-26,
л.28-31/, характеристична справка за всеки един от подсъдимите /л.70-71/,
справка от търговския регистър за актуалното състояние на “Т.”ЕООД, гр. П.,
както и от изготвените на досъдебното производство протоколи за извършени процесуално
следствени действия – протоколите за разпознаване на лица, както и изготвената
стоково-оценъчна експертиза. Посочените по-горе писмени и гласни доказателства
подкрепят в пълна степен направените от подсъдимите самопризнания.
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на
извършването, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на
деянието.
Следва да се посочи, че
противоречия между показанията на свидетелите и самопризнанието на подсъдимите
досежно фактическата обстановка не се установиха. Ето защо показанията на
разпитаните свидетели съдът кредитира като логични, последователни, обективни,
включително тези на свидетеля, който се явява представител на пострадалото
юридическо лице, доколкото последните се подкрепят от останалите гласни и
писмени доказателства. Времето и мястото на извършване на престъплението
остават доказани от показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Признанието на подсъдимите относно предприетите от тях през инкриминираната нощ
действия, механизма на проникване в помещението, стопанисвано от фирма “Т.”
ЕООД, се потвърждава от показанията на свидетелите Т., Н. и Б., косвено от
показанията на свид. В., както и от констатациите, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествието. Няма спор по това какъв е бил механизмът,
предприет от подсъдимите с цел да проникнат в дърводелските помещения.
Индивидуализирането на отнетите вещи, които подсъдимите са отнели, се
установява от показанията на свид. В., а тяхната стойност – от изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза, която съдът кредитира в пълнота.
Самопризнанието на подсъдимите
досежно авторството на престъпленията остава доказано освен от показанията на
тримата служители на Шесто РУ на МВР П., които са провели с тях разговори
непосредствено след установяването им, но така също и от показанията на свид.
Г.К., който в последствие е извършил и разпознаване, при които категорично е
посочил двамата подсъдими като лицата, които са му продали три от откраднатите
вещи. Съдът кредитира в пълнота
показанията на този свидетел като непредубеден, а показанията му- като логични,
последователни, подкрепени и от останалите гласни доказателства по делото. Тук
е мястото да се посочи, че показанията на тримата полицейски служители също се
отличават като обективни, логични, последователни. Пред тях двамата подсъдими
признали за извършеното от тях престъпление, като подробно са описали
местонахождението на машините, механизма, който са използвали за проникване в
сградата. Съгласно трайната практика на ВКС полицейските служители може да
установяват при разпита им като свидетели извънпроцесуални изявления на други
лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са ги възприели. В
случая показанията на полицейските служители не остават изолирани, поради което
и не може да се постави под съмнение достоверността на установеното от тях
относно извънсъдебното признание за извършено престъпление /в този смисъл
Решение 1114/14.02.-2006г. на ВКС по н.д.№506/2005г., ІІ н.о./
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимите са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.2
вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.І и т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б”а”, а за
подс. А.К. и б”б” от НК.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА двамата
подсъдими на 22.06.2009г. в гр.П., след предварително сговаряне помежду си в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот са отнели чужди движими вещи – винтоверт „Вlack & Deker” черен корпус 4 бр. х 45 лв. –
на обща стойност 70 лв.; бормашина „Спарки” син корпус – 4 бр. х 120 лв. – на
обща стойност 480 лв.; ъглошлайф „Спарки” 1500 W от 5 год. – 1 бр. на стойност 60
лв.; ъглошлайф „Спарки” 700 W от 1 год. – 1 бр. на стойност 50 лв.; ел.трион верижен „Хускварна” 50 см. шина от 2 год. – 1 бр.
на стойност 140 лв.; виброшлайф „Макита” с
диск 15 см.
от 1 год. – 2 бр. х 180 лв. – на обща стойност 360 лв.; виброшлайф „Спарки” с
диск 15 см.
от 3 год. – 1 бр. на стойност 112 лв.; циркуляр за рязане на дърва „Спарки” от
4 год. на стойност 195 лв. или всичко на обща стойност 1 647 лв. от владението на фирма „Т.” ЕООД гр.П., без
съгласие на ръководството й с намерение противозаконно да ги присвоят.
С действията си подсъдимите са осъществили от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав “кражба” и то в квалифицирания
състав чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имота, тъй
като на инкриминираната дата подсъдимите са взломили стъкло на един от
прозорците в производствената база на фирма “Т. ”ЕООД с присвоително намерение – да отнемат вещи от
чуждо владение. В конкретния казус е премахнато част от стъклото на един от
прозорците на сградата, което безспорно представлява преграда, здраво направена
за защита на имот /Постановление № 6/71г.на ВС/.
Отнемането
на вещта дейците са осъществили чрез активни действия, като същевременно с
прекратяването на фактическата власт от досегашния владелец върху тях, те са
установили своя фактическа власт. Деянието е довършено. Липсата на съгласие от
досегашния владелец се установява от всички обективни признаци на
престъплението – начинът на проникване в сградата и предвид обстоятелството, че
непосредствено след разкриването на кражбата представляващият дружеството е
сигнализирал полицията.
Предварителното
сговаряне между двамата подсъдими остава доказано от самопризнанията на същите,
както и от показанията на полицейските служители, пред които същите са разкрили
подробности от престъпното си поведение в инкриминираната нощ. Деянието не
съставлява маловажен случай предвид общата стойност на отнетите вещи,
обстоятелството, че и двамата подсъдими са многократно осъждани преди настоящия
казус, както и предвид начина на проникване в производствения цех. Т.е. съдът
намира, че остават доказани всички елементи от обективната страна на
престъплението “кражба”.
От обективна
страна деянието е извършено при условията на опасен рецидив за всеки един от
двамата подсъдими – след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, а за подс.А.К. и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Видно
от представената справка за съдимост на подс. К.Б. от значение за правната
квалификация на настоящото престъпление са следните му осъждания: по НОХД №
1105/2001г. по описа на ПРС му е наложено наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим; по ЧНД №
981/2005г. по описа на ПРС е извършено групиране на част от осъжданията на
подсъдимия, съответно по № 1381/2002г. по описа на ПРС, по НОХД № 1985/03г. по
описа на ПОС и по НОХД № 2344/04г. по описа на ПРС, като му е наложено едно
общо най-тежко наказание измежду тях, а именно – осем години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Видно от изложеното, подс. Б. е извършил
престъплението и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, т.е. и в хипотезата
на чл. 29, ал.1,б.”б” от НК, за което обаче няма повдигнато обвинение от страна
на РП П., поради което съдът не може да коментира или отежни положението му
като го признае за виновен и в това.
Видно от
представената справка за съдимост на подс. А.К. от значение за правната
квалификация на настоящото престъпление са следните му осъждания: по ЧНД №
505/06г. на ПРС са групирани наказанията
на А., както следва: по НОХД № 1717/05г. по описа на ПРС в размер на 1 г. и 6
месеца ЛС и по НОХД № 69/06г.по описа на ПРС – наказание в размер на 2 години
ЛС, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на 2г. и 6
мес. лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението е в сила
от 19.06.2006г. С протоколно определение в сила от 19.06.2008г. по ЧНД
0 296/08г. по описа на ПРС са групирани следните осъждания на подс. К.: по
НОХД № 257/08г. по описа на ПРС – в размер на 1 година ЛС и по НОХД № 380/08г.
по описа на ПРС в размер на 11 месеца лишаване от свобода, като му е определено
едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода,
което на основание чл. 24 от НК е увеличено на една година и четири месеца
лишаване от свобода.
От
СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимите при пряк умисъл, като са
съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици и са желаели настъпването им.
За да наложи
на подсъдимите справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: и двамата
подсъдими са лица с богато криминално минало, изключая присъдите, които оказват
влияние върху правната квалификация на настоящото деяние, което единствено идва
да покаже пълното незачитане на установения в страната правов ред, както и
липсата на каквото и да било поправително влияние на наказанието върху дееца,
имат лоши характеристични данни. Действително същите признават вината си и
изразяват разкаяние за стореното, но това обстоятелство законодателят е взел
предвид в нормата на чл. 373, ал.2 от НПК, което и предполага налагане на
наказание под установения в закона минимум. Същият е в размер на три години
лишаване от свобода. При преценка на горните обстоятелства, съобразно новелата
на чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК и като констатира като
смекчаващи отговорността им обстоятелства младата възраст на всеки един от тях,
съдействието, което са оказали на органите на разследването за разкриване на
обективната истина, то съдът намира, че наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
всеки един от подсъдимите следва да се определи в размер, ориентиран малко под
средния такъв, като справедливо за всеки един от тях е наказание в размер от по
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Така
наложеното на всеки един от подсъдимите наказание ще следва да бъде изтърпяно
от тях при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип съобразно новелата на чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
По предявения граждански иск: За
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД е предявен граждански иск от
представляващия “Т.”ЕООД – управителя на дружеството Т.В. солидарно против
подсъдимите за сумата от 1647 лева, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 22.06.2009г. до окончателното й изплащане, представляващ
обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди. Съдът с оглед на
изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото авторство
и вина намира иска за доказан по основание, тъй като по делото безспорно се
доказа, че реализираният престъпен резултат се намира в причинна връзка с
поведението на подсъдимите. Що се касае до размера на претенцията, същата
остава доказана от изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза,
неоспорена от страните. Поради което съдът намира предявената претенция за
основателна и като такава ще следва да се уважи солидарно против двамата
подсъдими. Основателна в този смисъл е и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на деликта –
22.06.2009г. до окончателното й изплащане.
Направените
по делото разноски в размер на 25 лева следва да бъдат заплатени от двамата
подсъдими на основание чл. 189, ал.3 от НПК, както и сумата от 66 лева –
представляващ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
СЕКРЕТАР: И.
П.