№ 741
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503083 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. В. Б. срещу
решение № 262232/ 05.07.2022г. на СГС, ГО, 27 състав, постановено по гр.д.
№ 1712/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното решение
правилно е прието, че претенцията е доказано по основание. Правилно са
ценени приетите писмени доказателства и показанията на разпитания
свидетел. Определеното обезщетение е занижено по размер и не е
справедливо. Неправилни са изводите на съда за недоказаност на влошаване
на отношенията с родителите му и приятелката му, за невъзможността да си
намери работа. Не е отчетено, че наказателното производство е водено за
сравнително тежко престъпление.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Прокуратурата на Р България не е депозирала писмен отговор. В
1
съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът К. Б. твърди, че на 06.10.2014г е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Определена му е мярка за неотклонение
„подписка“. През същата година обвинителен акт е бил внесен в СРС и е
образувано нохд № 23098/14г., НО, 6 състав. С присъда от 06.06.2016г. е
признат за виновен по повдигнатото обвинение като е отложено
изтърпяването на наложено наказание. С решение от 09.05.2017г. на СГС
тази присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. На
26.09.2018г. с присъда по нохд № 8241/17г. на СРС, 107 състав е оправдан.
Присъдата е влязла в сила на 08.07.2019г. В резултат от действията на
прокуратурата ищецът е бил несправедливо обвинен в извършване на
престъпление, което е тежко и предвижда наказание лишаване от свобода от
три до десет години. Изпитвал е изключителен страх, че може да бъде
осъден без да е виновен, а присъдата да бъде реална. С присъда на СРС е бил
осъден, което допълнително е засилило страховете му. Три години е
изпитвал ужас, че ще бъда осъден. Променила се е психиката му. Затворил се
е в себе си, не е имал желание да излиза. Влошили са се отношенията с
родителите му, които не са вярвали, че не е виновен. Бил е лишен от
възможността да пътува. Не е могъл да си намери работа, тъй като навсякъде
са му искали служебна бележка за липса на висящи наказателни дела.
Претърпял е неимуществени вреди от неоснователното воденото в
продължение на пет години наказателно производство. Затова моли съда да
осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., в едно със законната лихва от
08.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че
срещу ищеца има водено наказателно производство, завършило с влязла в
сила оправдателна присъда. Оспорва иска като недоказан, както и че
описаните в исковата молба неимуществени вреди действително са
2
претърпени от ищеца. В негова тежест е да ги докаже, техният размер и
връзката им с обвинението. Не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си. Не може да се вмени във вина на Прокуратурата това, че
ищецът не е могъл да си намери работа, тъй като по отношение на него
действа презумпцията за невиновност. Претенцията на ищеца не е съобразена
с продължителността на наказателното производство. Ответникът поддържа,
че в досъдебната фаза наказателното обвинение е преминало за период от два
месеца, а в съдебната фаза пред две инстанции по два пъти за всяка една от
тях. Наказателното производство е приключило в разумен срок. Ищецът е
бил осъждан като има водено и друго наказателно производство пред
същия период. Не може да се разграничат търпените вреди от процесното и
друго наказателно преследване. Оспорва да е налице основание за
ангажиране на отговорността на ответника.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано ДП №
1879/13г.
С постановление от 06.10.2014г. К. Б. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК като му е
взета е мярка за неотклонение „подписка“ .
Не се спори, че след внесен обвинителен акт е образувано нохд №
23098/2014г. на СРС, НО, 6 състав, което е завършило с осъдителна присъда
от 06.06.2016г. С решение № 552/09.05.2017г. по внохд № 65/17г. на СГС
осъдителната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
След връщането е образувано нохд № 8241/17г. на СРС, НО, 107 състав,
завършило с оправдателна присъда от 26.09.2018г. като на същата датата на
основание чл.309, ал.4 от НПК мярката за неотклонение е отменена. С
решение № 610/08.07.2019г. на СГС по внохд № 1646/19г. тази присъда е
потвърдена и на същата датата е влязла в сила.
Към отговора на исковата молба във връзка с твърденията в него
Прокуратурата е представила писмо от МВР- СДВР от 29.03.2021г., от което
се установява, че срещу ищеца има образувани разследвания през 2009г.,
2011г., 2019г., 2013г., 2016г., 2021г., справка от НСлС , справка за съдимост,
от която се установява, че ищецът е бил осъждан по пет наказателни дела.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
3
Свидетелят Н. се познава с ищеца от дете. Знае, че през 2014г. К. Б. е
бил обвинен за въоръжен грабеж, който не е извършил. Свидетелства за
това, как наказателното дело се е отразило на ищеца и взаимоотношенията му
с родителите и приятелката му, както и за невъзможността да си намери
работа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
СГС е уважил частично предявения иск. В уважената част решението е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- К. Б. е бил оправдан с влязла в
сила присъда.
4
С частично влизане в сила на първоинстанционното решение е
формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдено
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него от незаконно поддържаното обвинение и причинната връзка
между двете. В тази връзка са допуснати гласни доказателства.
Депозираните свидетелски показания установяват твърденията в исковата
молба за това, че ищецът се е променил в резултат от воденото срещу него
наказателно преследване. Станал е затворен, не е искал да излиза.
Първоначалното му осъждане го е съсипало и се е скарал с родителите си. От
2-3 години се е разделил с приятелката си. След постановяване на
оправдателната присъда е имал известно успокоение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 3 000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, по което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен, е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Съдът съобрази, че
продължителността на наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза-
4г. и 7 месеца, взета е най- лека мярка за неотклонение „подписка“, която е
била валидна по отношение на ищеца от 06.10.2014г. до 26.09.2018г. С нея не
са нарушени правата и качеството му на живот. В процеса не е доказано, че
той е искал да пътува и тя му е попречила. При определяне на
5
обезщетението следва да се съобрази съдебното минало на ищеца, което е
обременено с други криминални прояви завършили с осъждания по пет
наказателни дела. Това предполага заниженост на размера на обезщетението,
тъй като К. Б. е бил вече осъждан като чувството на безпокойство и страх не
е с такъв интензитет, както лице, срещу което за първи път е предприето
наказателна репресия. От друга страна не се установи, че заради воденото на
конкретното наказателно преследване той не имал възможност да си намери
работа. Както твърди и свидетелят Н. на ищеца са искали свидетелство за
съдимост, за да започне работа и поради това е било трудно. А видно от
справката за съдимост К. Б. вече е бил осъждан многократно и процесното
наказателно производство не е единствено, поради което да се явява пречка
пред възможността да си осигури трудова заетост. От показанията на
свидетеля, че установява, че той се е притеснявал да не бъде осъден за
престъпление, което не е извършил, че са влошени отношенията му с
родителите, затворил се е в себе си. Но не се доказват вреди над обичайните
от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе
предвид, че внасянето на обвинителен акт в съда е предпоставка за
основателен и реален страх от осъждане.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 08.07.2019г. минималната работна заплата в страна е била 560 лв.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
За настоящото производство разноски не следва да се присъдят на
жалбоподателя.
Прокуратурата не е поискала присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262232/ 05.07.2022г. на СГС, ГО, 27
6
състав, постановено по гр.д. № 1712/21г. в частта, в която е отхвърлен искът
на К. В. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ над сумата от
3000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за 3 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7