Р Е Ш Е Н И Е
№1686
гр. Пловдив, 7 октомври 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Христина Николова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1826 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.174,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Регионална служба “Военна
полиция“- Пловдив (РСВП- Пловдив), представлявана от временно изпълняващ
длъжността (ВРИД) директор на РСВП- Пловдив, обжалва Решение №1078 от
30.05.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330201758 (1758) по описа на Районен съд- Пловдив
за 2022г., ХХ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление (НП) с №190702 от 17.03.2022г., издадено от ВРИД директор на
РСВП- Пловдив, с което на Г.И.О., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
500,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за
срок от 6 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради недопустимост, неправилност и необоснованост, като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон; както и присъждане на възнаграждение
(разноски) на основание чл.64д, ал.4 (всъщност чл.63д, ал.4) от ЗАНН.
В съдебно заседание
юрисконсулт Б.Н.А.- пълномощник, заявява, че поддържа касационната жалба,
претендира отмяна на оспореното по делото решение и постановяване на решение по
същество, с което процесното НП да бъде потвърдено.
Ответникът в
производството- Г.И.О., чрез адвокат С.Ж.П.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат П., на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 02.03.2022г., около 09:00ч., е
извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на ул. “Г. Странски“ №3, от
служители на РСВП- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че ответникът
О., заемащ длъжност “шофьор-агрегатчик“ във Военно формирование 46690, гр.
Пловдив, управлява специално МПС “УАЗ 469 Б“, с Рег.№********, числящо се към
Военно формирование 46690, гр. Пловдив, с посока на движение от ул. “Генерал
Радко Димитриев“ към кръстовището с бул. “Освобождение“. На О. е извършена проверка
за евентуална употреба от негова страна на алкохол с техническо средство, представляващо
“Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ARJM-0186, при което е отчетена концентрация на
алкохол в издишания въздух от 0,85 ‰ (промили). Пробата е извършена в 09:05ч.
Около 09:40ч. на място пристига автопатрул №230, със служители в Сектор “Пътна
полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив за
оказване на съдействие, чрез предоставяне на бланки за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и на талон за медицинско изследване,
представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба
№1/19.07.2017г.).
От П.А.И.- “старши на
екип“ в РСВП- Пловдив, е попълнен Талон за изследване с №071606, според
отразеното в който талон, О. е уведомен, че в срок до 45 минути от връчването
на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Г.“. Пак
според съдържанието на талона, същият е получен от О. в 10:30ч. на 02.03.2022г.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №019700
от 02.03.2022г., издаден от д-р Златина Пищялова от “УМБАЛ Свети Г.“ ЕАД,
според който лист за преглед на пациент, О. постъпва в лечебното заведение на
02.03.2022г. в 10:53ч. и го напуска на 02.03.2022г. в 11:23ч. Отразена е
Анамнеза: “Взета кръв за алкохол в
10:55ч. от д-р П.. Тестван с дрегер Алкотест 7510 с фабричен №ARJM-0186. Талон
№071608“.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и взимане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, съгласно Приложение №4, към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г., попълнен
от д-р Златина Пищялова на 02.03.2022г. в 10:55ч.
Като доказателство по
делото (по преписката) е прието заверено копие на Протокол №356 от
04.03.2022г., изготвен от А.С.Х.- експерт в Сектор “Базова научно-техническа
лаборатория“ в ОД на МВР- Пловдив, според който протокол, в изследваната
основна кръвна проба, взета от Г.И.О., се установява наличие на алкохол
(етанол) в концентрация 0,59 g/L.
Освен посоченото, П.А.И.
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД,
бл.№190702 от 02.03.2022г., с който деянието на ответника О., изразяващо се в
управление на посоченото по-горе МПС с концентрация на алкохол в издишания
въздух от 0,85 ‰, установена с техническо средство, представляващо “Алкотест
Дрегер 7510“, с фабр.№ARJM-0186, се квалифицира като административно нарушение
по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН,
при съставянето му от ответника О. са иззети: свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) с №********* и контролен талон (КТ) с №6266418.
Пак според процесния
АУАН, същият е подписан от О., с вписване на “Нямам възражения“, като в АУАН са отразени обстоятелствата, че на О.
е издаден Талон за изследване с №071606 и че пробата е извършена в 09:05ч.
Освен това, в процесния АУАН е записано, че датата на извършване на проверката
е “03.02.2022г.“.
По случая е изготвена
докладна записка Рег.№1030р-4257 от 04.03.2022г. от мл. инспектор М. А. в С“ПП“
в ОД на МВР- Пловдив, адресирана до началника на С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив.
Изготвена е докладна
записка Рег.№ПД-1331 от 04.03.2022г. от П.А.И.- “старши на екип“ във втора
група в първи сектор в Отдел “Контрол и охрана“ в РСВП- Пловдив, адресирана до
ВРИД директор на РСВП- Пловдив.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Според разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на О., на
водача на пътно превозно средство (ППС) е забранено да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. А според разпоредбата на чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, с глоба от
500 лева и с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина
за срок от 6 месеца, се наказва, който управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
В
случая, настоящият състав на съда приема за доказани по делото обстоятелствата,
че О. управлява МПС по път, отворен за обществено ползване, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, които обстоятелства не са спорни и между
страните.
Тук е мястото да се
посочи, че в рамките на извършената на място проверка на 02.03.2022г. е установена
концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,85 на хиляда. Според посочения
по-горе Протокол №356 от 04.03.2022г., в изследваната основна кръвна проба, взета от Г.И.О.,
се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,59 g/L.
А според приетото по
делото заверено копие на Протокол №573 от 05.04.2022г., изготвен от А.С.Х.-
експерт в Сектор “Базова научно-техническа лаборатория“ в ОД на МВР- Пловдив, в
изследваната повторно кръвна проба (чл.27, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г.),
взета от Г.И.О., се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,54
g/L.
И трите посочени
стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на О., определени по посочените
начини, са над 0,5 на хиляда, поради което е налице от обективна страна
вмененото на О. административно нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Освен това, противно на
приетото от страна на районния съд, настоящият състав на съда приема за
установено, че административнонаказателното производство, приключило с издаване
на процесното НП, е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Вярно е, че в процесния
АУАН е отразена като дата на извършване на проверката (на установяване на
нарушението) “03.02.2022г.“; но пък датата на съставяне на АУАН; датата на
издаване на Талон за изследване с №071606; датата на попълване на Лист за
преглед на пациент в КБД/СО; датата на попълване на Протокол за медицинско изследване
и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози; датата на констатиране на процесното нарушение, посочена в
докладна записка Рег.№1030р-4257 от 04.03.2022г.; датата на констатиране на нарушението,
посочена в докладна записка Рег.№ПД-1331 от 04.03.2022г.; както и обясненията
на актосъставителя П. И., свидетелстващ под страх от наказателна отговорност
пред районния съд, позволяват формирането на несъмнен извод, че инкриминираното
от О. нарушение е извършено именно на 02.03.2022г.
Съответно, отразеното в
АУАН като дата на извършване на нарушението “03.02.2022г.“ представлява техническа грешка или нередовност на
акта по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и не обуславя незаконосъобразността на
процесното НП, доколкото извършването на разглежданото нарушение, датата на
извършването и установяването му, самоличността на нарушителя и вината му са
установени по безспорен начин.
Ето защо, приетото за
установено от районния съд наличие на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в грешно изписана дата на извършване на
нарушението в АУАН, при положение, че датата на извършване на нарушението и
установяването му е несъмнено установена, не може да бъде споделено.
Нещо повече, буквалното
възприемане на съдържанието на процесния АУАН, в който е отразено, че
концентрацията на алкохол в издишания от О. въздух е 0,85 ‰ (промили), би значело
с процесното НП да му бъде наложена глоба в размер на 1 000,00 лева и да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, тъй като е извършил
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, каквато очевидно не е целта на закона.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира процесното НП за законосъобразно и правилно и
като постановява неговата отмяна, районният съд постановява решението си при
неправилно прилагане на закона. Следователно, оспореното в настоящето
производство съдебно решение е неправилно, макар да е валидно и допустимо,
противно на направеното от касатора възражение в тази насока. Неправилното
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат С.П. е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на Служба
“Военна полиция“- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното
НП, съгласно чл.20, ал.1 от Закона за военната полиция (ЗВП) и §1, т.6 от ДР на
АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по
реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за всяка
от двете съдебни инстанции или в общ размер на 160,00 лв. (2 х 80,00 лв.).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1078 от
30.05.2022г. по Н.А.Х дело №20225330201758 (1758) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., ХХ-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление с №190702 от 17.03.2022г., издадено от ВРИД директор на Регионална
служба “Военна полиция“- Пловдив, с което на Г.И.О., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 500,00 лева и и лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Г.И.О., ЕГН **********,
да заплати на Служба “Военна полиция“ сумата от общо 160,00 (сто и шестдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………