Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
гр. Бургас, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 02.03.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Михаела
Радева, като разгледа НАХД № 471 по
описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д. - Д.К.“,
ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 1395-F522281/25.11.2019
г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на
Министерство на финансите му е наложена имуществена санкция от 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Л.Г..
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Свидетелката Д.П., в качеството си на
инспектор по приходите към ТД на НАП, е съставила АУАН на 06.11.2019 г. на
жалбоподателя, за това, че не е подал в срок до 26.12.2018 г. декларация
образец 1 за месец ноември 2018 г. Декларацията е била подадена на 05.11.2019
г. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение и свидетелските показания на
актосъставителя. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така
установената по делото фактическа обстановка.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по
същество, след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите
партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на
финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността
на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение
на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на
административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да
извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от
вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.
Ето защо, след като нарушителят е
известен или установен в рамките на три месеца от установяването му следва да
се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление.
След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява
правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.
В случая жалбоподателят е бил
санкциониран за това, че не е подал в срок до 26.12.2018
г. декларация образец 1 за месец ноември 2018 г. Жалбоподателят е извършил
нарушението още на 26.12.2018 г. От този момент съдът приема, че жалбоподателят,
като нарушител, е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал
възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и
бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е
разполагала с тримесечен срок, считано от 26.12.2018 г. да състави акт за
установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния
срок, а именно на 05.11.2019 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие
на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането, че
нарушителят е станал известен към момента, когато е била подадена декларацията
и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова
тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които
все пак са решили да подадат декларация, макар и след изтичане на
законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава
декларация.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1395-F522281/25.11.2019 г., издадено от заместник-директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя ЕТ „Д. - Д.К.“, ЕИК *********, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр.
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на
Министерство на финансите, му е наложена имуществена санкция от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС