Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 23.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание
на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 286/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., представлявано от управителя М.Щ.Л.чрез пълномощника адв.
И.Т. от ПзАК, против Наказателно постановление № 481145-F525722 от 29.11.2019 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 Закон за счетоводството (ЗСч)
на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на
процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се
явява законовия представител, но изпраща процесуален такъв, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на
искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на НП,
като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите изложени в нея и
становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкциониран за това, че като предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018
г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на
следващата година, т.е. до 01.07.2019 г. включително (тъй като 30.06.2019 г. е
неприсъствен ден).
През отчетния период „Н.Т.“ било извършвало дейност през отчетния период
2018 г., което било видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик
годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1300И0166074/
01.04.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. От данните в
част V на ГДД се установявало, че нетните приходи от продажби за 2018 г. били в
размер на 100 лева.
Към датата на съставянето на АУАН, ГФО на дружеството за 2018 г. не бил
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
Нарушението било извършено на 02.07.2019г. в гр. Пазарджик.
Нарушението било установено на 21.08.2019 г.- датата, на която НАП била
уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч.
За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател в присъствието
на неговия управител бил съставен АУАН № F525722/14.11.2019
г., който му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта на 29.11.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 30.01.2020 г.
Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощен от управителя на
дружеството пълномощник директно в съда на 06.02.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.Д..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на
правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация. Съдът намира също така, че АУАН и НП са съставени в
законоустановените срокове. В този смисъл намира за неоснователна претенцията
на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за допуснато
съществено процесуално нарушение в АНП при съставянето на АУАН, като се
претендира, че същият е съставен извън срока по чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл преди датата на съставяне на
същия, тъй като АНО е установил нарушителя в по-ранен момент, след като
Агенцията по вписванията имала задължение до 31.07.2019 г. да публикува ГФО за
предходната година и да предостави в електронен вариант списъци на НАП с
предприятията, които не са заявили за обявяване ГФО (съгласно чл.38 ал.13 т.1
от ЗСч- бел. моя) и в този смисъл от тази дата следвало да се изчислява срокът
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита, че дали и как е изпълнила задължението си
Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването на ГФО от
дружеството-жалбоподател е без значение за задължението на адм. контролният
орган. Няма значение и това дали тази информация е постъпила в информационните
масиви на НАП. За АНП и спазването на сроковете е от значение дали тази
информация, съдържаща данни за извършено нарушение от конкретен нарушител е
достигнала до знанието на административния (контролен) орган, който има право
да повдигне административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали в
съответната институция към която принадлежи адм. орган има информация, не е
достатъчно за да се приеме, че има установено нарушение с установен автор. В
случая Агенцията по вписванията е информирала ТД НАП с писмо вх. № 12-00-316
постъпило на 21.08.2019 г. Но дори и тази дата не би могла да се приеме като
дата на установяване на нарушението и нарушителя, тъй като е неясно кога св. Д.-
актосъставителят (адм. контролен орган с правомощия да състави АУАН) е узнала
предоставената от агенцията информация, още повече че и тя самата не можа да
посочи това обстоятелство. Тоест в производството не е установено категорично
кога актосъставителят е узнал за конкретното нарушение и неговия автор. Безспорно
е обаче, че най-ранната възможна дата за това е именно 21.08.2019 г., когато в
НАП е постъпила информацията със списъците на предприятия не публикували ГФО за
2018 г. От тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и
той изтича на 21.11.2019 г. В рамките на този срок срещу дружеството
жалбоподател е било повдигнато адм. обвинение със съставения в присъствие на
законния му представител на 14.11.2019 г. АУАН, а именно преди изтичане на тримесечния
срок.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото е установено, че
дружеството-жалбоподател като задължено лице (предприятие и търговец) не е
изпълнило задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, с което е извършило
вмененото му административно нарушение. Няма спор, че дружеството-жалбоподател
е предприятие по смисъла на ЗсЧ и търговец по смисъла на ТЗ и като такова е
задължено да публикува ГФО за
предходната година до опредения в закона срок, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в ТР при АВ. Няма спор и за това, че дружеството през
2018 г. е извършвало дейност, което безспорно се установява от представената
ГДД по чл.92 от ЗКПО. Установи се категорично и че дружеството не е изпълнило
своето задължение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Този факт се установява категорично
от показанията на актосъставителя- св. Д. и приетите писмени доказателства,
като не се опровергава от нито едно друго доказателство, включително не се
отрича и от страна на дружеството-жалбоподател в подадената въззивна жалба,
както и от процесуалният му представител в съдебно заседание.
Тъй като наказаният субект е юридическо лице, въпросът
за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна,
чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН.
С оглед на всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на
основание чл.74 ал.1 от ЗСч. В посочената разпоредба се предвижда санкция в случай на непубликуване на
ГФО в определения срок, като не се допускат изключения от това задължително
публикуване освен в случаите, в които дружеството не е осъществявало търговска
дейност през отчетния период и е подало декларация за това обстоятелство
съгласно разпоредбата на чл.38 ал.9 от ЗСч. Както се посочи по-горе дружеството
е осъществявало търговска дейност през отчетния период- 2018 г. и е реализирало
приходи. В случая е без значение размерът на последните, каквато претенция се
изтъква от процесуалния представител.
Санкционната норма на чл.74 ал.1 от ЗСч предвижда
налагане на имуществена санкция за непубликуване на финансов отчет в сроковете
по чл.38, в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. Както се посочи по-горе нетните приходи от продажби през
отчетния период за 2018 г. на дружеството са в размер на 100 лева, поради което
и правилно и законосъобразно АНО е наложил имуществена санкция на дружеството в
размер на 200 лева.
Съдът намира за несъстоятелно и възражението в жалба, поддържано от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в съдебно заседание, в
смисъл, че осъщественото административно нарушение съставлява маловажен случай,
при което АНО е следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба. Вярно
е, че процесното административно нарушение е извършено от дружеството за първи
път, което е посочено и в НП. Вярно е също така, че нарушението е формално, на
просто извършване и от него реални вредни последици за фиска не са настъпили.
Но съдът намира, че обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна, за да обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото случаят
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид- ГФО не е
подаден в законовия срок, включително и до датата на съставяне на акта, а дори
и впоследствие (липсват доказателства да е заявен в ТР въобще и към момента),
като не се сочат правнорелевантни обстоятелства, довели до това забавяне. Това
нарушение, макар и формално, е затруднило достъпа до публична информация на държавни
органи и стопански субекти, които евентуално биха имали интерес към дейността
на дружеството, като не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че чрез
непубликуване на ГФО за 2018 г. дружеството крие от публичността информация за
дейността си, като напр. за реализирана данъчна загуба за същия период,
възможността за сверяване на данни от ГДД и ГФО (от значение за приходната
администрация, която може да предприеме проверки и ревизии) и др. под. Освен
това, задължението за публикуване на ГФО е периодично такова, има обичаен характер,
предвиденият в закона срок от шест месеца след края на периода е достатъчно
дълъг и позволява спокойното попълване и подаване на отчета. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че търговските дружества, като осъществяващи
специфична дейност с цел печалба, са обект на специални регулации и те следва
да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват стриктно и в срок
повишените законови изисквания към тях, без да могат да се оправдаят с
бездействия на техни служители.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане
на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут
на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за
НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал процесното НП, не е
самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на
чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно
съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран Районен съд
Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 481145-F525722 от 29.11.2019 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Н.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано
от управителя М.Щ.Л.за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 Закон за счетоводството
(ЗСч) на основание чл.74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
представлявано от управителя М.Щ.Л.ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80
(осемдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: