Р Е Ш Е Н
И Е
№ 312
гр. Пловдив, 16 февруари 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа КАД № 2994 по описа на съда за 2022г., докладвано от съдия Й. Русев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба от С.А.А., ЕГН **********,
чрез адв.С., срещу Решение №1791/19.10.2022г. по адм. дело №569/2022г. на
Административен съд – Пловдив, Х състав в отхвърлителната му част. В жалбата са релевирани доводи, че в
обжалваната част решението е неправилно и необосновано - касационни основания
по чл.209 т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и
бъде уважен изцяло предявеният иск,.
Ответникът по касационната жалба – Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София в писмен отговор на процесуалния си
представител юрк.Ч. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за
която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. дело №569/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив, Х състав се е развило по искова молба на С.А.А.
против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане, за неимуществени вреди, за понесени от ищеца болки и страдания,
вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни условия за периода на
изтърпяване на наказанието му от 01.10.2019г. до 02.03.2022г. /датата на
депозиране на исковата молба/, в който се твърди, че лицето е пребивавало в
Затвора в гр.Пловдив и за периода преди това от 01.03.2019г., в който се твърди
че лицето е пребивавало в Арест-Пловдив.
В уточняваща молба, ищецът е посочил конкретни размери
на исковите си претенциите, а именно: за пребиваването в Арест-Пловдив от
01.03.2019г. до 01.10.2019г. се претендира обезщетение в размер на 10 000 лв.;
за пребиваването в Затвора-Пловдив от 01.10.2019г. до датата на подаване на
исковата молба /02.03.2022г./ се претендира обезщетение в размер на 40 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на обезщетението.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се
ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод,
че така предявеният иск е частично доказан и основателен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че съгласно приложени по делото справки, само в една част от
исковите периоди А. е пребивавал в посочените от него заведения, а именно от
14.06.2019г. до 28.11.2019г. в Арест Пловдив и от 28.11.2019г. до края на
исковия период в Затвор Пловдив.
Констатирано е по отношение твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, че администрацията на Затвора – гр.Пловдив не е представила доказателства за
периода от 16.04.2020г. до 21.04.2020г. или общо за 6 дни, тъй като последната
не разполага с тази информация, поради което тази претенция е приета за
доказана.
За периода от 22.04.2020г. до 02.03.2022г. когато
ищецът е бил в Затвор Пловдив и е пребивавал в стаи № 16, 13, 39 и 24 за общо
431 дни с повече от допустимия брой лица не е било спазено изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек. Въз основа на така приетото,
решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по
чл.3 ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите,
както са посочени по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди,
както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения,
обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване,
както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от
ищеца. Съответно като справедлив размер на това обезщетение е определен такъв
от 1 311 лв. за периода от 16.04.2020г. до 02.03.2022г. за престоя му в Затвор
– Пловдив, за който е установено нарушението по чл.3 ЗИНЗС.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая съдът е процедирал
правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3
ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от
тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги
е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по
идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът
на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за
преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е
ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства.
Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че
носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са
идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като
съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия
състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№1791/19.10.2022г., постановено по адм. дело №569/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив, Х състав.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: