Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
12162 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Т.Р.К. срещу съобщение от 29.07.2019 г. на частен съдебен
изпълнител С.Х., рег. № 863,
по изп. д. № 20168630402409,
с което е отказано намаляване на определения размер на таксите и разноските по
делото.
Първоначално
жалбоподателят е подал жалба срещу постановлението на частния изпълнител за разноските,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение от 08.11.2018 г. По тази жалба е образувано
ч. гр. д. № 6106/2019 г. на СГС, което е приключило с определение от 10.07.2019
г. С това определение е прието, че жалбата е преждевременно предявена, тъй като
липсва произнасяне от съдебния изпълнител по направените от жалбоподателя
възражения срещу размер на разноските. Затова съдебното производство по жалбата
е прекратено, а делото е върнато на
съдебния изпълнител за произнасяне по заявените от жалбоподателя възражения
срещу разноските.
След връщане на
делото от СГС, съдебният изпълнител е изпратил съобщение на жалбоподателката,
че отказва да намали определените като дължими по делото такси и разноски. Срещу
този акт на съдебния изпълнител е подадена жалбата, във връзка с която е
образувано настоящето дело.
Жалбоподателят намира определените по изпълнителното
дело разноски за завишени, тъй като са в размер, надхвърлящ над два пъти
императивно определения максимум по чл. 73а ГПК. Затова счита, че разноските
следва да бъдат редуцирани до 448 лева. Възразява и за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени и доводи, касаещи
подаването на първоначалната жалба от 04.04.2019 г. в законоустановения срок,
но предвид произнасянето на състава на
съда, разгледал тази жалба в производството по ч. гр.д. № 6106/2019 г., тези
доводи се явяват неотносими към настоящето дело.
Съдебният изпълнител по изп.
д. № 20168630402409 е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
На 09.08.2016 г. по молба на взискателя „Софийска вода“ АД е образувано процесното изпълнително дело срещу Т.Р.К., въз основа на изпълнителен
лист от 01.07.2016
г., издаден от Софийски районен съд, с който
длъжникът е осъден да заплати на взискателя главница в размер
на 840.55 лева, ведно със законната лихва от 29.08.2013 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва в размер на 159.25 лева и разноски в размер на 75
лева.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдените с изпълнителния лист суми, както и разноски по изпълнителното дело,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение. С
последващи молби взискателят е искал извършването на конкретни изпълнителни
действия срещу длъжника.
На 24.11.2016 г.
до длъжника е отправена покана за изпълнение, в която са посочени задълженията му
по изпълнителното дело, а именно: главница от 840.55 лева със законната лихва
от 29.08.2013 г. до 08.12.2016 г. в размер на 279.96 лева; неолихвяемо вземане
в размер на 159.24 лева и 75 лева разноски, както и 150 лева разноски по
изпълнителното дело и 361.26 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
08.12.2016 г. Именно в този акт на
съдебния изпълнител се съдържа изброяване на дължимите по делото разноски, а не
в призовката за принудително изпълнение от 08.11.2018 г., тъй като в нея е посочено
общо, че непогасената част от дълга към 08.11.2018 г. е 2102.11 лева Доколкото
в призовката от 08.11.2018 г. липсва
конкретизация каква част от този дълг са разноски по изпълнителното дело и каква част задължения на длъжника по изпълнителния лист, не може да се приеме,
че същата има характер на постановление на съдебния изпълнител за разноските,
което подлежи на контрол в производството по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Затова
настоящият състав приема, че предмет на настоящето производство е отказът на
съдебния изпълнител да измени определените с поканата за доброволно изпълнение
от 24.11.2016 г. разноски, тъй като именно в този акт са изброени приетите като
дължими от съдебния изпълнител разноски по изпълнителното дело към 08.12.2016
г. Съдебният изпълнител е отказал да намали така определените разноски, като
този негов акт е предмет на настоящето производство.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК
въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в
изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани
да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в
част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му
етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от представителя на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Освен това и към момента на подаване на жалбата, вземането на взискателя
не е събрано, поради което не може да се приеме, че изпълннителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че разноските са определени в нарушение на чл.
чл. 73а ГПК. В случая начислените от съдебния изпълнител такси са в размер на
361.26 лева, а задълженията на длъжника към взискателя по изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са в размер на 1354.75
лева. Към момента на определяне на дължимите такси от съдебния изпълнител –
08.12.2016 г., минималната работна заплата е била в размер на 420 лева, съответно
задълженията на длъжника са над три минимални работни заплати и не попадат в
приложното поле на чл. 73а от ГПК.
Неоснователно е и
възражението на длъжника, че определеното на взискателя адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е прекомерно. В случая взискателят
– юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и има право на юрисконсултско
възнаграждение – по арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8, в редакцията към момента на определяне на разноските за юрисконсултско
възнаграждение от страна на съдебния изпълнител, в полза на юридически
лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител юрисконсултско
възнаграждение на взискателя в размер на 150 лева е под установения в чл 10, т.
1 /200 лева/ и чл. 10, т. 2 /1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2/ от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и не може да бъде
намалявано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо съобщението на ЧСИ, с което е отказано намаляване на определения размер
на таксите и разноските по делото е правилно.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Р.К. срещу съобщение от 29.07.2019 г. на частен съдебен
изпълнител С.Х., рег. № 863, по
изп. д. № 20168630402409,
с което е отказано намаляване на определения размер на таксите и разноските по
делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.