РЕШЕНИЕ № 418
Гр. Пловдив, 01.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
седми въззивен
граждански състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 11 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от М.К. против решение № 358/18.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1038/2018 г., по
описа на Районен съд - Карлово, с което се признава за установено, че същата
дължи на „Ленно“ АД следните суми: 3500 евро, представляваща главница по
смисъла на Договор за Заем Потребителски кредит „ПРАЙМ”, 205.08 евро по чл.
2.3., (а) и (b) от договора,
представляваща падежирала договорна от вноска № 1 до вноска № 6
- включително
от 05.01.2017г. до 05.06.2017г. включително по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от Анекс №1 към Договор за Заем Потребителски кредит „Прайм“ и
Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“, 1595.01 евро, представляваща
неустойка по чл. 2.3., б. (с) и (d) от Договор за заем Потребителски кредит
„Прайм“, ведно със законна лихва за забава за всеки ден на забава от
19.02.2016г. до пълно изплащане на вземането; 25.00 евро, представляваща такса
по чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от Договора; 50.00 евро - такса по чл. 2.5., б.
(b), т. (iii) от Договора; и 70.00 лева - такса по чл. 2,5, б. (b) от Договора
за връчване на Нотариална покана, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 20.02.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 181/22.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 297 по описа на
КрлРС за 2018г., като жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството
разноските в производството.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата
отмяна и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Ленно“ АД чрез юриск. К., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от странa, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е
бил с искова молба от „Ленно“ АД град София,
против М.Д.К., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника,
че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК в производство по ч.гр.д. № 297/2018г. по описа на КрлРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между
„Ленно“ АД, с предишно име „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, като
Заемодател и М.Д.К., като Заемополучател бил сключен Договор за Заем -
Потребителски кредит „Прайм” - Клиентски № 1044 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към
Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“ - Клиентски № 1044 от
05.12.2016г., с нотариална заверка на подписите, с главница на заема в размер
на 3 500 евро и срок - 6 месеца. Съгласно чл. 2.4 от Договор за Заем
Потребителски кредит „Прайм“ - Клиентски №1044 от 18.10.2016г. и Анекс №1
от05.12.2016г. и по Приложение 1 от същия Анекс №1 - Погасителен план, М.Д.К.
дължала периодични месечни погасителни вноски по сключения Заем в размер на
591.87 евро, които вноски падежират, по силата на Договора и Анекс №1 към
Договора от 05.01.2017г., на 5-то число всеки месец, считано от 05.01.2017г., в
продължение на 6 месеца, като последната вноска била на 05.06.2017г. В чл. 2.4
от Договора и в Приложение 1 към Анекс №1 от 05.12.2016 г. бил описан начина за
погасяване на падежиралите вноски, а именно - по банкова сметка, ***, в EUR или
в левова равностойност, изчислена по фиксинга на БНБ към деня на плащането,
както бил определил Заемодателят, в пълен размер без каквито и да е удръжки или
прихващания за данъци, такси и/или комисионни, дължими във връзка с тези
плащания.
На 15.02.2017г., поради забава за плащане на падежирало задължение и
поради липса на предоставяне на обезпечение по смисъла на чл. 2.3., б (е), по
смисъла на чл. 2.3., б. (f), размерът на лихвения процент, уговорен в чл. 2.3.,
б. (а), едностранно се изменял от Заемодателя на 36% (тридесет и шест на сто)
считано от 05.03.2017г. Размерът на вноските след влизане в сила на новия
лихвен процент възлизал на 630.34 евро. По смисъла на чл. 2.3., б (h) във
връзка с чл. 14, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, на Заемополучателя
било изпратено Уведомление с изх. № 272 от 15.02.2017г., ведно с Приложение 1
към Уведомлението - Погасителен план с отбелязани промени, съгласно променения
лихвен процент. Уведомлението се считало за връчено (независимо дали е получено
или не), тъй като било изпратено на последния посочен от Заемополучателя адрес.
Ищецът твърди ,че справката по чл. 366 от ГПК, която била приложена към
исковата молба представлявала подробен погасителен план на заема с отразени
вноски и последствията от тяхното неизплащане към конкретния момент (натрупани
неустойки). Сочи, че от страна на ответника не били постъпили никакви плащания,
като на 05.01.2017г е започнало начисляване на неустойка в размер на законната
лихва върху непогасената падежирала част от заема. Тя се изчислявала на база
реално изминали дни. На 22.02.2017г.,
поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника, „Ленно“ АД,
използвала правото си да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем, като
уведомил длъжника - М.Д.К., с Нотариална покана с Peг. № 308, Том I, Акт 6
връчена на 01.03.2017г. от Нотариус Петя Салчева, с район на действие РС -
Карлово, peг. №654 на Нотариалната камара.
Поради отказ за доброволно изпълнение от
страна на длъжника - Заемодателят използвал правото си да пристъпи незабавно
към принудително изпълнение срещу цялото имущество на Заемополучателя, с цел
удовлетворяване на своето вземане. На 19.02.2018г. „Ленно“ АД, подава Заявление
за Издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което се издава Заповед №181 от 22.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
както и Изпълнителен лист № 264 от 23.02.2018г., с които присъжда като дължими
на заявителя процесните суми. Поради подадено възражение от ответника в законоустановения срок дружеството
предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да прзинае за установено вземанията по отношение на
ответника, присъдени със Заповед №181 от 22.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Ответницата – М.Д.К. не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В хода на делото оспорва
иска.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
му по изложените във въззивната жалба
доводи, като въззивната
инстанция се произнесе
правния спор между
страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По същество въззивната жалба
е частично основателна.
В случая по делото
няма спор, а и от представените писмени доказателства се
устаноявава, че страните са обвързани по валидно сключен Договор за Заем за Потребителски
кредит „Прайм” - Клиентски № 1044 от 18.10.2016г. с нотариална заверка на
подписите и Анекс №1 към същия договор от 05.12.2016г.,
с нотариална заверка на подписите, по силата на който „ТНК КЕПИТЪЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, (понастоящем „Ленно“ АД град София) предоставя на жалбоподателката М.Д.К., заем
в размер на 3 500 евро, за срок от 6 месеца, считано от датата на сключване на
договора. За процесния договор и анекса към него е налице
нотариално удостоверяване на положените подписи от страна на заемодателя „ТНК
КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез неговия представител,
както и от заемателя М.Д.К..
По съществото си представения Договор представлява договор за заем, като
е установено постигнато между страните
съгласие за разсрочено връщане на заетата сума на отделни месечни вноски
съгласно погасителен план, както и фактическото предаване на парична сума
от заемодател на заемател/Жалбоподателката - М.Д.К. не е оспорила обстоятелството,
че главницата е реално постъпила по нейна сметка и е преведена от въззиваемата
страна/. Няма представени доказателства, както и твърдения от жалбоподятеля, че е извършил частично
погасяване на кредита посредством внасяне на част от дължимите суми. Задължение
на заемополучателя е да върне в срок заетата му сума, както и е негова
доказателствената тежест да установи плащането.
Настоящият съдебен състав намира приетата пред
РС-Карлово счетоводна експертиза, приета без възражения от жалбоподателката, за
обективна и компетентно изговтена. Тя кореспондира и с другите приети по делото
писмени доказателства, а именно- справка по чл.366 от ГПК, удостоверяваща
начина на изчисление на предявените вземания за главница, лихви и неустойки
по процесния договор, Уведомление с изх. № 272 от 15.02.2017г.,товарителница,
удостоверяваща получаването на уведомлението за дължимите суми по
процесния договор на заемополучателя - М.Д.К., както и нотариалната покана, връчена на 12.10.2017г.
, с която заема е обявен за предсрочно изискуем.
При съвкупния анализ на доказателствата и съобразявайки императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит се установява, че исковите претенции са основателни и
доказани по размер относно следните суми:
- 3500 евро - главница по смисъла на Договор за Заем Потребителски
кредит „ПРАЙМ” - Клиентски № 1044 от 18.10.2016 и Анекс №1 от 05.12.2016г. и
Приложение 1 - Погасителен план към Анекс №1;
- 205.08 евро по чл. 2.3., (а) и (b) от договора -
падежирала договорна от вноска № 1 до вноска № 6
- включително
от 05.01.2017г. до 05.06.2017г. включителноq по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от Анекс №1 към Договор за Заем Потребителски кредит „Прайм“ -
Клиентски №1044 от 05.12.2016г. и Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“
- Клиентски №1044 от 18.10.2016 г.
Съгласно
трайната практика на ВКС за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Горното
положение произтича от разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че
разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието
и някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер.
Настоящият
съдебен състав счита клаузите за неустойка по смисъла на чл. 2.3., б. (с) и (d) от
договора за заем, както и тези за дължими разноски по по смисъла на чл. 2.5. от договора за заем за нищожни.
В процесния договор се предвижда неустойка за неизпълнение на което и да е задължение на заемателя по договора в случай че в седемдневен
срок от това неизпълнение заемателя не предостави обезпечение- физическо
лице и юридичесдко лице -
поръчители, които да
отговарят на посочени
в договора изисквания, както и
ипотека на недвижим имот, чиято
ликвидационна цена по експертна оценка да е в двоен размер на цялото задължение
по договора. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът
следи служебно. В настоящия случай
уговорената в
договора за паричен заем
неустойка няма обезпечителна, обезщетителна
или санкционна функция,
което ясно личи от предвидените
в договора кратък срок
за предоставяне на
обезпечението и многобройни
изисквания, както към
евентуалните физически и
юридически лица- поръчители, така и от изискването за предоставянена реално обезпечение- ипотека. Налага се изводът, че
целта на посочената договорна клауза
не е да
обезпечи изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя по договора
за кредит- да върне предоставената му сума в уговорения
срок и да
обезщети кредитора за вредите
от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват, а да
послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/,
уговорена в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК. Предвидената
неустойка противоречи на принципите на справедливостта и е загубила своята
обезщетителна функция.
По отношение на претенцията за такси и разходи /включително такива за
извънсъдебно събиране на задълженията/ настоящият съдебен състав приема, че посочената
претенция е в противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, предвиждаща
че кредиторът не може
да изисква заплащане
на такси за действия
по управление на кредита, каквито
са таксите описани в чл. 2.5. от договора, тъй като са разноски,
начислявани за уведомяване и информиране на заемателя. В случая следва да се приложат разпоредбите
на чл. 33, ал.1 и ал.2
от ЗПК, предвиждащи
че при забава
на потребителя кредиторът
има право само на
лихва върху неплатената в
срок сума за
времето на забавата,
размерът на която
не може да надвишава
законната лихва.
Съдът счита за нужно да отбележи,
че нищожността на гореописаните клаузи не може да рефлектира върху действителността
на целия договор и да направи договора за кредит нищожен, а може само да
рефлектира върху действителността на самото задължение, т.е. да направи нищожна
само конкретната клауза.
В заключение, при частично несъвпадение на правните
изводи на първостепенния районен съд и настоящата инстанция обжалваното решение
следва да се отмени в частта, в която е
прието за установено, че жалбоподателката дължи на въззиваемата страна следните
суми: неустойка в размер на 1595.01 евро по чл. 2.3., б. (с) и (d) от договора
иразноски по смисъла на чл. 2.5. от договора в размер на 25.00 евро - такса по
чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от Договора; 50.00 евро - такса по чл. 2.5., б. (b),
т. (iii) от Договора, както и 70.00 лева - такса по чл. 2,5, б. (b) от Договора
за връчване на Нотариална покана, като в останалата част решението следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и обстоятелствата , че
жалбоподателката е освободена от държавна такса и се представлява сама,
разноски във въззивното производство страните не си дължат.
Съобразно
изхода на спора трябва да се преразгледат и сторените съдебноделоводни разноски
в първоинстанционното производство, както следва- М.Д.К.
с ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на „ЛЕННО“ АД, с ЕИК *********
сумата в размер на 1463.6
лева/съобразена с уважената част на иска/ като за горницата над тази сума
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Тъй като цената на исковата претенция е над 5 000 лева, настоящото
решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Така мотивиран, Окръжен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 358/18.10.2019
г., постановено по гр.д. № 1038/2018 г.,
по описа на Районен съд - Карлово
в частта, в която е признато за установено по отношение на М.Д.К. с ЕГН **********,
че дължи на „ЛЕННО“ АД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТНК
Кепитъл Мениджмънт” АД), със седалище и адрес на управление: град София, ПК
1000, район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5, със законен
представител – А. Г. Т. - Изпълнителен директор следните суми:
- 1595.01 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3., б. (с) и (d) от
Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“ - Клиентски №1044 от 18.10.2016 г.
и Анекс №1 от 05.12.2016г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден на
забава от 19.02.2016г. до пълно изплащане на вземането;
- 25.00 евро, представляваща такса по чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от
Договора;
- 50.00 евро - такса по чл. 2.5., б. (b), т. (iii) от Договора;
- 70.00 лева - такса по чл. 2,5, б. (b) от Договора за връчване на
Нотариална покана,
както и в частта, в която
се осъжда М.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на „ЛЕННО“ АД, с ЕИК ********* горницата над сумата от 1463.60 лева до
2137.59 лева- разнсоки в първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „„ЛЕННО“
АД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД), със
седалище и адрес на управление: град София, ПК 1000, район Оборище, ЦУМ, бул.
„Мария Луиза“ № 2, ет. 5, със законен представител – А. Г. Т. - Изпълнителен
директор против М.Д.К. с ЕГН **********,
искове за признаване на установено, че ответникът М.Д.К. дължи на „„ЛЕННО“
АД, с ЕИК ********* следните суми:
- 1595.01 евро, представляваща неустойка
по чл. 2.3., б. (с) и (d) от Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“ -
Клиентски №1044 от 18.10.2016 г. и Анекс №1 от 05.12.2016г., ведно със законна
лихва за забава за всеки ден на забава от 19.02.2016г. до пълно изплащане на
вземането;
- 25.00 евро, представляваща такса по
чл. 2.5., б. (b), т. (ii) от Договора;
- 50.00 евро - такса по чл. 2.5., б.
(b), т. (iii) от Договора;
- 70.00 лева - такса по чл. 2,5, б. (b)
от Договора за връчване на Нотариална покана,
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.К. с ЕГН **********, че дължи на „ЛЕННО“ АД,
с ЕИК ********* (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД), със
седалище и адрес на управление: град София, ПК 1000, район Оборище, ЦУМ, бул.
„Мария Луиза“ № 2, ет. 5, със законен представител – А. Г. Т. - Изпълнителен
директор следните суми:
- 3500 евро, представляваща главница по смисъла на Договор за Заем
Потребителски кредит „ПРАЙМ” - Клиентски № 1044 от 18.10.2016 и Анекс №1 от
05.12.2016г. и Приложение 1 - Погасителен план към Анекс №1;
- 205.08 евро по чл. 2.3., (а) и (b) от договора,
представляваща падежирала договорна от вноска № 1 до вноска № 6
- включително
от 05.01.2017г. до 05.06.2017г. включително по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от Анекс №1 към Договор за Заем Потребителски кредит „Прайм“ -
Клиентски №1044 от 05.12.2016г. и Договор за заем Потребителски кредит „Прайм“
- Клиентски №1044 от 18.10.2016г. ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 20.02.2018г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: