№ 2070
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20221110202114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-027766 от 24.01.2022
година началник сектор в ОПП-СДВР, е наложил на П. ИВ. Ш.,
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна, посочвайки като основание, обстоятелството, че контролният орган
не е взел предвид направеното от него възражение при връчването на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа искането за отмяна на наказателно постановление като
изтъква, че СУМПС е било откраднато, издадена му е служебна бележка и
доколкото работата му е свързана с управлението на МПС, същият не е могъл
да чака издаването на дубликат.
В съдебно заседание въззиваемата страна – Началник сектор ОПП-
СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. ИВ. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Полигона“, № 8, вх. 1, ет. 5, ап. 23, правоспособен водач на МПС, категории
АМ и В.
1
На 25.12.2021г., в гр. София, по ул. „Алабин“, с посока на движение от
ул. „Леге“ към площад „Македония“, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***
В близост до сградата на Съдебната палата, той бил спрян за
извършване на проверка по чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП от патрул в състав И.В. –
младши автоконтрольор при ОПП – СДВР и Стоил Спасов. В хода на
проверката на жалбоподателя Ш. бил съставен АУАН бл. №
210251/25.12.2021г., за това, че управлява лек автомобил, без валидно
СУМПС- обявено за изгубено на 17.11.2016г., нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП. Същевременно в АУАН било вписано, че водачът не представя
СУМПС.
Актът бил връчен на жалбоподателят, който в същия заявил готовността
си да подаде заявление за издаване на ново СУМПС след преминаване на
ТЕЛК.
Въз основа на посочения АУАН
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-027766 от 24.01.2022 година началник сектор
в ОПП-СДВР, е наложил на П. ИВ. Ш., административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля И.В., дадени в хода на съдебното
следствие, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - АУАН № бл. № 210251/25.12.2021 година, Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-027766/24.01.2022 година, справка картон на
водача П. ИВ. Ш., Заповед № 8121К-13312/23.10.2019г. Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. за компетентност на актосъставителя и наказващия орган,
справка от ОПП-СДВР за издавани на жалбоподателя СУМПС с приложени
към същата заявления-декларация.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетеля В., като с оглед изминалия период от време и ежедневната му
дейност, намира същите за слабо информативни, но след предявяване на
АУАН в съдебното заседание, същият с категоричност удостовери, че актът е
издаден от него, както и обстоятелството, че водачът на спрения за проверка
автомобил не е представил СУМПС. Същевременно с това, показанията му не
са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, както от
приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към доказателствената
съвкупност. Видно от изготвената справка от ОПП-СДВР, жалбоподателят за
период от 2007 г. до 2021 г. е подал 4 декларации за издаване на дубликат на
СУМПС и контролен талон, като последната такава декларация, която
предхожда процесната проверка, е от 25.01.2018г., поради това, че СУМПС на
жалбоподателя е било откраднато. Новото свидетелство за управление с №
2
*********, било издадено на 28.05.2018 г., с валидност до 17.01.2022г.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи
на обжалване в рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед,
на което същата е допустима, а разгледана по същество, в рамките на
правомощията на съда да извърши цялостна проверка на административно-
наказателното производство и атакувания акт, се явява основателна в
искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН бл. № 210251/25.12.2021г., който е съставен от компетентен орган,
в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Въз основа на обсъдения акт за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е изготвено от териториално и материално компетентен орган, какъвто
се явява и началник сектор в ОПП-СДВР, съгласно т.3.6 от цитираната
заповед на министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство обаче при
съставяне на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения на
изискванията на чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи
отмяна на издаденото наказателно постановление на това основание. Видно
от съдържанието на двата основни за настоящото производства акта,
даденото описание на нарушението е неясно, лаконично и съдържа вътрешно
противоречие.
При словесното описанието на нарушението актосъставителя и
наказващия орган, позовавайки се на справка в ОДЧ-ОПП, са отразили, че
СУМПС на жалбоподателя № *********/28.05.2018г., е невалидно, поради
това, че е било откраднато на 17.11.2016г. т.е. значителен период преди
издаването на СУМПС. От една страна посоченото твърдение на наказващата
администрация е алогично и вътрешно противоречиво, доколкото е
невъзможно СУМПС да е обявено за невалидно преди издаването му. Същото
не кореспондира и с обективната истина, като видно от справка картон на
водача, и представената допълнителна справка за издадени на жалбоподателя
документи, то СУМПС № *********/28.05.2018г.-посочено в АУАН и НП, е
било обявено за невалидно, поради това, че е изгубено/откраднато, но едва на
27.01.2022г. т.е. към момента на извършената проверка жалбоподателя –
25.12.2021г., СУМПС № ********* е било валидно.
Фактът на несъответствие между словесното описание на нарушението
и неговата цифрова, правна квалификация, е абсолютно основание за отмяна
на процесното наказателното постановление, като обстоятелството дали
3
жалбоподателят към момента на извършване на проверката е управлявал
МПС без да може да представи СУМПС, което сочи на нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП е обстоятелство, което би променило съществено приетите за
установени факти и биха влошили положението на жалбоподателя, тъй като е
недопустимо едва с крайния съдебен акт на съда, същият да се запознава за
първи път с нови факти, срещу които не е могъл да се защитава.
Ето защо предвид допуснатите процесуални нарушения от категорията
на съществените, свързани с тоталната неяснота на фактическите твърдение
на наказващия орган и несъответствието на същите с установените от съда
факти наказателното постановление подлежи на отмяна.
При този изход на производството въззиваемата страна няма право на
разноски, а от страна на жалбоподателя не се претендират такива.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-027766 от
24.01.2022 година, издадено от началник сектор в СДВР, ОПП, с което на П.
ИВ. Ш., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4