Решение по дело №246/2018 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 януари 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20187090700246
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е №247

гр. Габрово, 03.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Габрово в съдебно заседание от двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:    

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

 

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №246 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

            Образувано е въз основа на жалба от Н.Х.К. *** против Решение за налагане на финансова корекция №07/121/05348/3/01/04/01 с изх. №01- 6500/4666 от 20.08.2018г. на Директор на ДФ Земеделие. В жалбата се твърди, че обжалваното Решение било незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че от мотивите на обжалвания акт било видно, че определянето на финансовата корекция по реда на ЗУСЕСИФ била констатирана нередност, тъй като оспореното Решение било издадено на осн. чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с него била наложена финансова корекция по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Дефиницията за „нередност“ била дадена в чл. 2/36/ от Регламент 1303/2013г. и съгласно това определение тя съдържала три елемента, които следвало да бъдат налице кумулативно, като в тежест на административния орган било да докаже съставомерността на деянието, като подлежали на доказване всички елементи от фактическия състав на нередността. Изхождайки от дефиницията за „нередност“ по смисъла на Регламент №1303/2013г. се стигало до извода, че нередността е само това нарушение, което би имало или има финансово отражение като следвало да е налице причинно- следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на ЕС от нея. При подобен анализ на приложимата нормативна уредба според жалбоподателя било видно, че не всяко нарушение на разпоредба на националното или на съюзното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект представлявало нередност по смисъла на правото на ЕС и основание за налагане на финансова корекция. За да се направи извод за наличие на основание за определяне на финансова корекция следвало според жалбоподателя да се мотивира и финансовото отражение на нарушението. В оспореното Решение не бил изследван въпроса нанесена ли е финансова вреда на Съюза или има ли опасност, възможност за нанасяне на вреда върху бюджета. Липсата на мотиви и съображения относно наличието на вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза водел според Н.К. до немотивираност и необоснованост на волеизявлението за налагане на финансова корекция.

В жалбата се излага също, че съгласно чл. 144 от Регламент №1303/2013г. финансовата корекция се изразявала в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Чрез извършването на финансова корекция се отменяла предоставената по реда на Глава трета финансова подкрепа със средства на ЕСИФ или се намалявал размера на изразходваните средства. Отпуснатите средства от друг източник не подлежали на такава корекция по този ред и на тези основания. В случая размера на цялата одобрена субсидия по сключения договор  била в размер на 9834лева от които 7 867, 2 лева се осигурявали от ЕЗФРСР и 1956,8 лева от националния бюджет на Р България. В случая било видно, че финансовата корекция била определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което според жалбоподателя било нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на Регламента. Размерът на финансовата корекция бил от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не била санкция. Нейната цел била да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат от допуснатата нередност.

В подкрепа на изложените съображения в жалбата си Н.К. цитира съдебна практика на ВАС по подобни случаи.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното Решение, ведно със законните последици, като изрично се претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

             В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, като не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В представено по делото Становище заявява, че поддържа се жалбата, както и искането по същество и претенцията за присъждане на разноски.

             Ответната страна не се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. В депозирано по делото писмено становище се изразява становище за неоснователност на жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето й и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

             Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. Оспореното Решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и засяга правната сфера на жалбоподателят, тъй като с него се налага финансова корекция по Договор за отпускане на финансова помощ №07/121/05348 от 08.05.2013г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, страна по който е Н.Х.К..

             Подсъдността на спора е съобразена с разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност,   съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно Договор №07/121/05348/08.05.2013 г. жалбоподателя е ползвател за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделското стопанство" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., сключен с Държавен фонд "Земеделие", с размер на безвъзмездната финансова помощ съгласно т. 2.1 на договора - 9 834.00 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, като в т.1.1. от договора е посочено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №07/121/05348 от 14.08.2012г. Съгласно т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4.23 б."а" от договора ползвателят е длъжен в срок от 5 години от сключване на договора да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на проекта активи по предназначение. В раздел VIII от договора е посочено, че в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документ с невярно или подправено съдържание, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми по договора заедно със законната лихва, върху тях или да прекрати сключения договор с ползвателя. На 28.08.2013г. е сключен Анекс към цитирания по-горе договор.

 

 

 

 

В изпълнение на горепосочения Договор е подадена заявка за окончателно плащане.

 

 

 

 

Извършена е проверка на място, за което е съставен контролен лист.

 

 

 

 

На 13.08.2014г. е изготвено Писмо за оторизация на плащането №8210, в което е посочено, че източник на финансиране на 80% от сумата от т.е. 7 170.89 лв. е ЕЗФРСР, а 20% от сумата или 1 792, 72 лв. представлява национално съфинансиране.

 

 

 

 

На 28.08.2014г. е изготвено Уведомително писмо за одобрение №3162/121, съгласно което заявената, оторизираната и изплатената сума на дружеството е 8963.61лв.

 

 

 

 

На 23.04.2018г. е издадена Заповед за извършване на проверка на място №352377, във връзка с кандидат с УРН 513480 относно Заявление с УИН 07/300910/25102.  

 

 

 

За проверката е изготвен контролен лист за извършена проверка на място, назначена със Заповед №352377/23.04.2018г. на Началник РТИ при ОД В. Търново.

В раздел II на контролния лист в т. 1 е посочено, че инвестицията е извършена в периода от 11.04.2014г. до 27.05.2014г. /фактура от 11.04.2014г. и фактура от 27.05.2014г./. Очакваните прогнозни стойности от произведената продукция за 2015 г. по бизнес план са: заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 3600 лева. Съгласно представените при проверката на място документи, стопанството няма реализирани приходи през тази година, което представлява 100 % неизпълнение на бизнес плана за годината. Очакваните прогнозни стойности на произведена продукция през 2016 г. по бизнес плана са: заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 6 020 лева. От представените при проверката на място документи е установено, че за тази година стопанството няма реализирани приходи от продажба, което представлява 100 % неизпълнение на бизнес плана за годината.

За финансовата 2017г. в одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на ливадно сено, лешници и орехи в размер на 8 450 лв. При проверката на място е констатирано, че за този период са реализирани приходи от продажба на ливадно сено в размер на 200 лева, което представлява 2, 37% изпълнение на бизнес плана за тази година, като в резултат от това е отчетено 97, 63% неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели.

За трите пълни проверявани финансови години 2015г., 2016г., 2017г. изпълнението на одобрения бизнес план е в размер на 0, 79% от заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за всички проверявани години. Ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, при което е установено, че за целият проверяван период от трите години е отчел 99, 21 % неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели. 

 

 

 

 

 

 

 

 

С писмо заявителя е уведомен, че при проверката на място са констатирани несъответствия, които са описани в контролен лист - доклад за проверка, като е дадена възможност на Н.К. да депозира възражение в 14 дневен срок и е връчен контролния лист.

 

 

 

 

На 21.05.2018г. е изготвено Писмо изх. № 01-6500/4666 до жалбоподателя, с което е уведомен, че на осн. чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансови корекции. Посочено е, че не са изпълнени заложените в бизнес плана финансови нива, както и че заявителя подлежи на санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, като същата възлиза на 8 963.61 лв. Писмото е получено от Н.К. на 28.05.2018г.

 

 

 

 

На 08.06.2018г. е депозирано възражение от жалбоподателя, в което сочи, че изложените мотиви  не отговаряли на обективната действителност и били в разрез с разпоредбите на действащата нормативна уредба. Твърдяната като нарушена т. 4.18 от договора задължавала ползвателя да изпълни изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения бизнас план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно одобрения бизнес план одобрените инвестиционни разходи били свързани със закупуване на трактор с прикачен инвентар- плуг и роторна косачка, като от извършените проверки било видно че одобрените инвестиции били изпълнени изцяло и в предвидените срокове. Твърди, че констатираното неизпълнение на бизнес плана е относно прогнозни показатели и не можели да бъдат отнесени като част от одобрените по проекта инвестиции. Бизнес плана имал индикативен характер и на практика не било възможно същият да се изпълни дословно. Недостигането на заложените в бизнес плана приходи от реализиране на продукция не означавало неизпълнение на договора, тъй като това зависи от икономическите условия.

 

 

 

 

Последвало е издаване на оспореното в настоящото производство Решение №07/121/05348/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/4666 от 20.08.2018г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определена финансова корекция в размер на 8 963, 61 лева. Административния орган е приел, че не са изпълнени заложените в бизнес плана финансови нива. За периода от трите пълни финансови години- 2015, 2016г. и 2017г. е установено 99,21% неизпълнение от прогнозните финансови параметри, като неизпълнението за първите две финансови години е 100 %. Преценено е, че констатираното представлява неизпълнение на задължения, съгласно одобрен бизнес план с договор сключен на 08.05.2013 г., в който са залегнали финансови показатели на база, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. По наведените възражения от Н.К. е прието, че бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени задължения за период от 5 години. По доводите, че приходите са прогнозни е прието, че същите са част от бизнес плана, който съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. следва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството и се използва за изчисление на рентабилността и ефективността на инвестицията. За целите на проследяване на постигане на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели се взимат предвид приходите от финансовата дейност, с цел проследяване изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Установеното неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121. При тези мотиви и на осн. чл. 51, ал. 1 и ал.2 вр. чл. 16, ал.5 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и т.8.1 от Договор сключен на 08.05.2013г. във вр. с неизпълнение на задължения по т. 4.18 от цитирания договор и параграф 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ вр. чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ на заявителя Н.К. е наложена финансова корекция.

 

 

 

 

В хода на съдебното производство, по представената административна преписка е представен бизнес планът на заявителя, видно от който показателите взети предвид от органа в оспорения акт, кореспондират с тези заложени в плана.

По делото към административната преписка са представени писмени доказателства- фактура №5383/27.05.2014г. издадена от СД“***************“, в която е описана продажбата на трактор ******, плуг ******** и косачка роторна *******, представляващи одобрена инвестиция по представения бизнес план. Представени са и съпътстващи документи- приемо- предавателен протокол, талон, застраховки и др. касаещи закупения стопански инвентар и трактор.

Факта, че одобрената инвестиция- закупуване на трактор, плуг и роторна косачка, по бизнес плана е извършена изцяло не се оспорва от страните.

Представен е Договор от 25.03.2014г. за аренда на земеделска земя и 2 бр. договори за аренда на земеделска земя от 19.03.2012г. Представен по административната преписка е и Договор /НА/ за продажба на недвижим имот от 16.12.2010г.

 

 

 

 

В представено по делото Становище жалбоподателя сочи, че не оспорва приетите от административния орган стойности относно установените реализирани приходи от селскостопанска продукция и дейност, не оспорва и приетите проценти изпълнение на бизнес плана за трите проверявани години.

 

 

 

 

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146, т.1-5 вкл., съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, ал.3 от АПК.

 

 

 

 

Спазени са изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като преди издаване на Решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно e описано констатираното нарушение, правната му квалификация, като е посочен и законовия размер на финансовата корекция - 100 % от предоставената финансова помощ. На ползвателят е даден 14 дневен срок да изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. В оспореното Решение са обсъдени доводите и възраженията на ползвателя, като същите са приети за неоснователни, за което са изложени подробни съображения.

 

 

 

 

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/3.04.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно ал. 2 от същия текст, РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

 

 

 

 

Не е спорно между страните, че съгласно сключения договор от 08.05.2014 г. - т.4.18. ползвателя на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес план.

 

 

 

 

Съгласно §1 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане заедно със всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. В т. 4.23 от Договора е посочено, че ползвателя се задължава в срок от 5 години от подписване на договора да използва подобрените, изградените или придобитите въз основа на проекта активи. Предвид изложеното съдът споделя доводите на ответника, че бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения за период от 5 години. Поради изложеното правилно е преценено, че ползвателя е нарушил т. 4.18 от договор № 07/121/05348 от 08.05.2013г. В Раздел VIII от Договора, в точка 8.1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите определени в чл. 51 и чл. 52 от Наредба №8/2008г.

 

 

 

 

В хода на съдебното производство жалбоподателя не оспорва, че не са реализирани прогнозните стойности от приходи от продажба на селскостопанска продукция, заложени в бизнес плана. Това се подкрепя и обясненията му, представени в хода на административното производство. Не е спорно между страните, че в бизнес плана са заложени приходи за първата година в размер на 3 600 лв., за следващата 2016г. са заложени приходи от 6 020 лева, а за 2017г.- приходи от 8 450 лева. За 2015г. и 2016г. неизпълнението по одобрения бизнес план като приходи е 100% за всяка една от годините, а за 2017г. изпълнението е като приходи в размер на 200 лева, което представлява 2, 37% от предвидените в бизнас плана. Общи за трите проверявани години ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като е отчел неизпълнение за проверявания период от 99, 21% От събраните по делото доказателства не се установява наличието на обективни причини за неизпълнението на показателите, за твърденията на жалбоподателя не са ангажирани нито доказателства за наличието на изключващи отговорността обстоятелства вкл. форсмажорни такива.

 

 

 

 

Предвид изложеното, съдът приема, че е установено неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие".

 

 

 

 

Съгласно чл. 16 от Наредба № 8/2008 г. бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. Самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигане на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от финансова дейност, за проследяване изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

 

 

 

 

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че посочените от ответника текстове от Договора са неприложими, тъй като инвестицията е вече извършена. Действително Н.К. е извършил инвестицията, но по силата на договора той е поел задължение да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години, от сключване на договора, поради което правилно е преценено, че е налице нарушение на договора.

 

 

 

 

Предвидените в бизнес плана показатели не са препоръчителни, напротив те са от съществено значение за изпълнение на целите заложени в чл. 2 от Наредбата, а отделно от това са от съществено значение за преценка на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност, предвид изложеното съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че същия не е поемал задължение за изпълнение на прогнозните приходи.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът приема, че административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция, като е съобразил финансовата корекция прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е определил същата в размер на 100%.

 

 

 

 

Съдът констатира, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т.ч. налагането на финансови корекции. Законът има за предмет средствата от европейските фондове, видно и от разпоредбите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 /изм. ДВ бр. 85/24.10.2017г. от ЗУСЕСИФ за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Следователно законът има за предмет и регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. При определяне на финансова корекция правилно е използвана методиката за налагане на санкции след плащане по проекти по ПРСР, като размерът от 8963, 61 лева, представляващ 100 % от предоставената финансова помощ е правилно определен.

В случая финансовата корекция правилно е определена върху цялата оторизирана сума и обхваща не само средствата, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но и тези, финансирани от държавния бюджет. Размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Административният орган, с акта си по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране.

 

 

 

 

При тези данни се налага извод, че процентът на корекцията е правилно определен от АО на 100%, като правилно е определена основата, върху която следва да се определи финансовата корекция, основата следва да включва не само средствата финансирани от ЕЗФРСР, но и съфинансирането от държавния бюджет.

 

 

 

 

По така изложените правни аргументи и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за неоснователност на жалбата, съответно законосъобразност на оспореното Решение.

             

 

 

 

Предвид изхода на спора и направените искания от страните по делото за присъждане на разноски, следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 100 лв- възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева явяващо се минималното такова съгласно новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ, бр.8, 2017 г./, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ - платими от жалбоподателя Н.Х.К. ***.

 

 

 

 

Водим от горното и на осн.чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорване на Н.Х.К. *** против

Решение за налагане на финансова корекция №07/121/05348/3/01/04/01 с изх. №01- 6500/4666 от 20.08.2018г. на Директор на ДФ Земеделие.

                ОСЪЖДА Н.Х.К. *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр.София, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: