№ 242
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002591 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Националната агенция за приходите срещу
решение № 260153 от 13.10.2020 г. по т.д.№ 12/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 6
състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу длъжника против „Би Джи
Еф“ЕООД (в нес.) иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване
привилегия на кредитора, представляваща запор, вписан в ЦРОЗ под № 2019082300481.
В жалбата е оспорено становището на първоинстанционния съд, че процесните
публични вземания не се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон,
тъй като запорите, наложени с постановление, изх. № С18022-022-0068988/21.09.2018 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-София, са вписани в Централния
регистър на особените залози след датата на откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника. Наведен е довод, че обезпечителната мярка по реда на
ДОПК е наложена с постановлението на публичния изпълнител на 21.09.2018 г. преди
датата на решение № 1512/20.08.2019 г. по т.д.№ 1113/2019 г. на Софийски градски съд, с
което е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Би Джи
Еф”ЕООД (н). Поддържа се, че в нормата на чл. 638, ал. 4, изр. трето от ТЗ и останалите
разпоредби на Търговския закон не е регламентирана пречка за вписване в съответния
регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по
несъстоятелност. Изложени са съображения, че вписването на запорите, съобразно
споменатото постановление, не е елемент от фактическия състав на налагането на
1
обезпечителната мярка, тъй като задължение за такова вписване не е регламентирано в
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и че публичните вземания не се
удовлетворяват по реда на ЗОЗ, а по специалния ред, предвиден в ДОПК. Наведен е довод,
че нормите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК дават възможност имущество, върху което са
наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност да
бъде реализирано от публичния изпълнител в срок до шест месеца след откриване на
производството, а ако не е реализирано в този срок- да бъде предадено на синдика за
реализация в производството по несъстоятелност, който ред се различава от изпълнението
по реда на ЗОЗ. Посочено е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не
подлежи на стеснително тълкуване, както и че тя регламентира привилегията на кредитор,
чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на Закона за особените залози, за
предпочтителното удовлетворяване на вземанията при разпределение на суми, получени от
реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. Поддържа се,
че законът не съдържа изискване относно момента на вписване запора, стига вземанията да
са действително обезпечени. Изложено е, че както изпълнителните производства по реда на
ДОПК, насочени върху имущество, част от масата на несъстоятелността, така и наложените
в рамките на тези производства запори и възбрани не попадат в приложеното поле на чл.
638, ал. 4, изр. първо и второ от ТЗ, които визират единствено спрените изпълнителни
производства, сред които не попадат тези, образувани по реда на ДОПК, основанията за
прекратяване на изпълнителните производства по реда на който са изчерпателно изброени в
чл. 225, ал. 1 от същия кодекс. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и
за постановяване на друго, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон на публичните вземания за главници от 392 781,50 лева и
лихви - 284 129,37 лева, като обезпечени със запори, наложени с постановление, изх. №
С18022-022-0068988/21.09.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП -
София, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2019082300481.
Синдикът на „Би Джи Еф”ЕООД Р.И. А. оспорва въззивната жалба. В писмения
отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, изразява становище, че запорът,
наложен от публичен изпълнител при ТД на НАП с изх. № С180022-********** от 21.09.18
год. върху сумите по 5 банкови сметки в 3 банки и върху безналични ценни книжа на
длъжника, вписан в Централния депозитар, не представлява привилегия по смисъла на чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Сочи, че постановлението на кредитора НАП е вписано в ЦРОЗ под
номер 2019082300481, тоест на 23.08.2019 год., което е извършено след датата на решението
по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, постановено по т.д № 1113/2019 год. на Софийския градски съд, с
което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Би Джи Еф”ЕООД. С
позоваване на чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ и на т. 1 от ТРОСГТК № 1/10.07.2018 г. по т.д.№ 1/2015
год., в отговора се твърди, че вписването на запора по реда на ЗОЗ е елемент от фактическия
състав на налагането му, аналогично на вписването на особения залог, съгласно новата
редакция на нормата след 30.12.2016 год. Изложено е, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от
ТЗ не допуска след датата на откриване на производството по несъстоятелност да се
2
предприемат последващи действия, които биха променили съществуващото към този момент
състояние на задълженията на длъжника, включително и възможностите за предпочтително
удовлетворение и доколкото в случая към 20.08.2019 год. процесните обезпечителни мерки
не са били наложени по реда на специалния закон чрез вписване по чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ,
вземанията на кредитора НАП не се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Затова синдикът счита, че искът е неоснователен, поради което правилно е бил отхвърлен с
обжалваното решение.
Длъжникът „Би Джи Еф”ЕООД (н) не изразява становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК,
приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки № C180022-022-
0068988/ 21.09. 2018 г. на публичен изпълнител при ТД на HAП-София, за обезпечаване
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
22150025099/2015 г. по описа на същата дирекция в размер на 638 175,17 лв., в това число
лихва от 245393.67 лв. и главница от 392781.50 лв., на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202,
ал. 1, чл. 203, ал. 3 и във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложил запор върху налични и
постъпващи суми на длъжника „Би Джи Еф”ЕООД по следните банкови сметки : банкова
сметка **********, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ BIC FINVBGSF ; банкова
сметка **********, разкрита в „Уникредит Булбанк”АД BIC UNCRBGSF ; банкова сметка
**********, разкрита в „Уникредит Булбанк”АД с BIC UNCRBGSF ; банкова сметка
********** разкрита в ТБ „Първа инвестиционна банка“ BIC FINVBGSF ; банкова сметка
**********, разкрита в „Юробанк България”АД BIC BPB1BGSF. Със същото
постановление е наложен запор върху притежаваните от дружеството ценни книги, а именно
всички безналични ценни книжа, притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра
на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.
От данните по партидата на „Би Джи Еф”ЕООД в търговския регистър се установява,
че с решение № 1512 от 20.08.2019 г. по т.д. № 1113/2019 г., Софийският градски съд, на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е открил производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството с начална дата на неплатежоспособността 21.03.2015 г.
Установено е от удостоверение № 1290525/23.08.2019 г., а това е и безспорно между
страните, че на 23.08.2019 г. обезпечителните запори, наложени с постановлението на
публичния изпълнител, са вписани в Централния регистър на особените залози под №
3
2019082300481, т.е. след постановяване на решението на съда по чл. 630, ал. 1 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.
С молба вх.№ 112967/17.09.2019 г. по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ Националната
агенция за приходите е предявила пред синдика на „Би Джи Еф”ЕООД процесните вземания
в общ размер от 674 510.34 лв., от които главница от 392 781.50 лв. и лихви в размер на
281 728.84 лв.
Видно от обявения в търговския регистър списък на приетите вземания на
кредиторите на „Би Джи Еф”ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в него като
приети са посочени вземанията на Националната агенция за приходите за данъци - ЗКПО и
ЗДДС и лихви в т. ч. главница от 392 781,50 лева, законната лихва върху главницата до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност в размер на 281
728,84 лева и законна лихва върху главницата от датата на решението до 11.09.2019 г. от
2400.53 лв. Посочено е, че вземанията за главницата в размер на 392 781,50 лв. и за изтекли
до 15.10.2016 г. лихви в размер на 168358,69 лв. са обезпечени със запор върху суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори и суми за доверително управление на
длъжника в „Юробанк България“АД, „Уникредит Булбанк“АД, „Първа инвестиционна
банка“АД, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160022-
022-00142/15. 10.2016 г., изд. от публичен изпълнител и вписан в ЦРОЗ под №
2017100600815. В забележка към списъка е посочено, че синдикът не е приел като
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ запорът, наложен от публичния изпълнител при ТД
на НАП с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-**********
от 21.09.18 г. върху сумите по 5 бр. банкови сметки, в три банки и върху безналични ценни
книжа на длъжника, вписани в Централен депозитар. Посочено е, че постановлението е
вписано в Централния регистър на особените залози под № 2019082300481 на 23.08.2019 г.,
т.е. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и в
съответствие с чл. 638, ал. 4, изр. последно от ТЗ, във връзка с чл. 12 от ЗОЗ, поради което не
води до привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за обезпечените чрез запора вземания.
С определение от 16.12.2019 г. по т.д.№ 1113/2019 г., постановено по реда на чл. 692,
ал. 2 и следв. от ГПК за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания, съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението на Националната агенция за
приходите срещу него. Изложил е съображения, че според чл. 638 ал. 4 изр. второ от ТЗ, в
рамките на универсалното принудително изпълнение предприетите от кредиторите
индивидуални мерки за обезпечаване на вземанията им са непротивопоставими на
останалите кредитори, поради което е без значение моментът на налагане па
обезпечителната мярка. Приел е, че при заварен от производството по несъстоятелност
запор, нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ изрично свързва привилегията с факта на неговото
вписване, което в случая е извършено на 23.08.2019 г. след откриване на производството по
несъстоятелност с решението от 20.08.2019 г. Посочил е, че нормата на чл. 193 от ДОПК,
която урежда конкуренцията между индивидуалното принудително изпълнение за публични
4
вземания и производството по несъстоятелност легитимира публичния изпълнител да
осъществи принудителното изпълнение в рамките на 6-месечен срок, когато
обезпечителната мярка е наложена преди откриване на производството по несъстоятелност,
но не урежда привилегия на обезпечените публични вземания в рамките на производството
по несъстоятелност.
При горните данни, съдът намира следното :
Искът е допустим, доколкото жалбоподателят Национална агенция за приходите-
жалбоподател в настоящото производство се легитимира като кредитор на несъстоятелния
длъжник „Би Джи Еф”ЕООД (н) с предявени и приети вземания и своевременно е оспорил
реда за удовлетворяване на процесните публични вземания, като с определение по чл. 692,
ал. 2 и 3 от ТЗ възражението му по чл. 690 от ГПК е оставено без уважение. Трайна е
съдебната практика, че предмет на иска по чл. 694 от ТЗ може да бъде и само поредността
за удовлетворяване на приетото вземане, когато кредиторът твърди, че тя е различна от
определената от синдика такава (с определение № 374 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 599/2014
г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 от ТЗ, е призната
допустимостта на иск за установяване на привилегиите, определяне поредността на
удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно в
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, вкл. и поради това, че се отнася до установяване
на акцесорно право, за което ищецът има правен интерес, а не до факт).
Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ подлежат на предпочтително удовлетворение
вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В
доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на чл. 12, ал. 2 от
ЗОЗ, а именно, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата
на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно
особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на
кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в
тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. Това тълкуване изхожда от целта на вписването на
обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на
предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните
способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор
преди това- арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук и изводът, че след като от вписания по реда на ЗОЗ
запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е
вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по
5
несъстоятелност. Този извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от
който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на
съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде,
след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той кореспондира и на
разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират
привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и
от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и
ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в
горния смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на
ВКС).
Съдът обаче намира, че следва да се произнесе по основателността на предявения иск,
с оглед изричната в този смисъл редакция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, която предвижда
привилегия на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за
особените залози, за удовлетворяване на кредитора от сумата, получена при реализацията на
обезпечението.
На първо място, вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда
на ДОПК е недопустимо. Основание за вписването им е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от
ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която
предвижда, че в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. С новелата на цитираната норма от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК
обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на 23.08.2019 г., към
която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на
извършеното вписване.
На следващо място, съдът намира, че искът е неоснователен и по следните
съображения :
Съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и
възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е
установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския
процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на
длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, с оглед
доводите на жалбоподателя и възраженията на синдика, съществен за изхода на спора на
първо място е въпросът за датата на налагане на обезпечителните мерки, а именно дали тя
предхожда откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или
фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.
630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл. 638,
ал. 4 in fine от ТЗ. Съгласно чл. 200 от ДОПК, налагането на запор се извършва от
6
публичния изпълнител с постановление за обезпечение. В чл. 202, ал. 1 от ДОПК е
регламентиран механизмът, по който се извършва налагането на запор върху вземания на
длъжника към банките, каквито са и сумите по депозитни или разплащателни сметки на
длъжника, а именно чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се
смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. В
същия смисъл е и нормата на ал. 3 на чл. 202, според която, запорът се смята наложен
спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното
съобщение. Нормите се прилагат по отношение както на изпълнителния, така и на
обезпечителния запор. От цитираните норми следва, че в ДОПК еднозначно е определен
релевантният момент на налагането на запора, а това е денят на получаване на
запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. От наложения по реда на
чл. 202 от ДОПК обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора за
предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът,
от сумите, акумулирани по запорираните банкови сметки. По изричната разпоредба на
закона- чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, привилегията на вземането възниква от вписването на
обезпечителния запор по реда на ЗОЗ. Ето защо релевантен за класа на вземането е не
моментът на налагането на запора по реда на ДОПК с издаването на постановление на
публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на запорните съобщения на
банките, при които са разкрити запорираните банкови сметки, а от датата на вписването
му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ- съгласно чл. 12, ал. 2 от
ЗОЗ, от този момент той става противопоставим както на третите лица, от кръга
на тези, посочени в цитираната норма- кредитори на същия длъжник в полза на които при
условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено,
отдадено на лизинг или запорирано имущество. Съгласно цитираната дефинитивна норма,
вписването на запора в Централния регистър на особените залози поражда действието си
занапред – ex nunc, поради което от този момент възниква и привилегията на
обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на запора в Централния регистър
на особените залози не е елемент от фактическия състав на налагането му, а е от значение
единствено за неговата противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата
на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането
следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност,
тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се
променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително
изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с
вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди откриването на
производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите
кредитори на несъстоятелността.
В случая дори да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по банковите
сметки на длъжника е наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване на запорни
7
съобщения на банките, преди откриване на производството по несъстоятелност,
привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ възниква едва след неговото
вписване в Централния регистър на особените залози, при това, ако то е извършено
преди постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, т.е. преди 20.08.2019 г. Запорът е
вписан в Централния регистър на особените залози след тази дата- на 23.08.2019 г., поради
което от него в полза на кредитора- Национална агенция за приходите не възниква
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството
по несъстоятелност на публичните вземания, за чието обезпечаване е наложен, от сумите по
запорираните банкови сметки на длъжника.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение,
3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260153 от 13.10.2020 г. по т.д.№ 12/2020
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 6 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8